Решение по дело №2458/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 431
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 29 юли 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510102458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.06.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

05.06.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

2458

 

2018

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

„ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 159, район Младост, бл. БенчМарк, Бизнес Център, е предявило срещу В.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Скакавица“ 38, с ИТН 300140132332, следните суми: 1567, 85 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лв. и осемдесет и пет ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.06.2018 г.; 49, 45 лв. (четиридесет и девет лв. и четиридесет и пет ст.) - законна лихва за забава, считано от 06.04.2018 г. до 30.08.2018г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, с ответника, който е абонат на „ЧЕЗ Електро България" АД, за адрес: гр. Дупница, ул. „Скакавица“ 38, с ИТН 300140132332. Ищцовото дружество изпълнило задължението си да достави електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.06.2018 г., за което е издало: фактура № ********* от 11.06.2018 г. на стойност 11.94 лв. (единадесет лв. и деветдесет и четири ст.) за периода 06.05.2018 г. - 05.06.2018 г.; фактура № ********* от 10.05.2018 г. на стойност 391.24 лв. (триста деветдесет и един лв. и двадесет и четири ст.) за периода 05.04.2018 г. - 05.05.2018 г.; фактура № ********* от 11.03.2018 г. на стойност 403.79 лв. (четиристотин и три лв. и седемдесет и девет ст.) за периода 06.02.2018 г. -07.03.2018 г.; фактура № ********* от 12.04.2018 г. на стойност 760.88 лв. (седемстотин и шестдесет лв. и осемдесет и осем ст.) за периода 08.03.2018 г. - 04.04.2018 г.

Съгласно чл.19, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поради неплащането на дължимите суми върху главниците е начислена на основание чл.35 от Общите условия лихва: 0.18 лв. (осемнадесет ст.) лева за периода от 06.07.2018 г. - 30.08.2018 г. за фактура № *********; 9.34 лв. (девет лв. и тридесет и четири ст.) за периода от 05.06.2018 г. - 30.08.2018 г. за фактура № *********; 16.26 лв. (шестнадесет лв. и двадесет и шест ст.) за периода от 06.04.2018 г. - 30.08.2018 г. за фактура № *********; 23.67 лв. (двадесет и три лв. и шестдесет и седем ст.) за периода от 09.05.2018 г. - 30.08.2018 г. за фактура № *********.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д. № 1845/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, срещу която е постъпило възражение, поради което на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска и сочи, че за исковия период не е ползвал електрическа енергия в посочения обект, тъй като никой не живее в него; налице е неправомерно присъединяване към електрическата мрежа на границата на имота на ответника, за което е уведомил полицията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията на В.М.Н. за процесния период; 4 бр. фактури, издадени за потребена електроенергия за партида с клиентски № 300140132332 за периода от 06.02.2018 г. до 05.06.2018 г. Представени са и заявление от 01.02.2018 г. от ответника до ищеца за проверка на СТИ за процесния електроснабден обект и констативен протокол от 27.04.2018 г. за проверка на място, при която не са установени видими промени в конструкцията и електрическата схема на СТИ, както и нерегламентирано присъединяване.

Към писмения отговор е приложена жалба от ответника до РП - Дупница от 01.10.2018 г. за надписана електроенергия за процесния обект и справка за задграничните пътувания на В.М.Н..

От показанията на свидетелката Н.Н. се установява, че ответницата от 30 години живее в САЩ, като пребивава в процесния имот общо 1-2 месеца в годината. През останалото време свидетелката се грижи за имота и заплаща дължимите сметки. В процесния период ответницата била в България от 30.12.2017 г. до 10.03.2018 г. За последвалите периоди на отчитане сметките за ток били много високи и ответницата подала по имейл жалба до ищеца. Съпругът на свидетелката извикал полиция, която установила, че след електромера е поставен кабел, с който съсед на ответницата ползвал електроенергия.

В заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се сочи, че СТИ /монофазен/ за процесния обект е бил монтиран на 28.05.2011 г. и демонтиран за последваща метрологична проверка на 17.12.2018 г. Последваща метрологична проверка за монофазни електромери следва да се извършва на 6 години, т.е. подмяната е извършена със закъснение. Поради това в процесния период /попадащ извън периода от шест години, считано от 28.05.2011 г./ монтираното в имота на ответницата СТИ е било негодно техническо измервателно средство – не е отговаряло на метрологичните изисквания.

От изисканото копие от ДП № 235/2018 г. по описа на РУ на МВР – Дупница е видно, че е образувано и водено срещу Костадин Методиев Якимов и Димитър Костадинов Якимов за това, че за времето от 06.02.2018 г. до 27.04.2018 г., в съучастие като съизвършители в гр. Дупница пред дом №36 на ул. „Скакавица”, чрез прикачване с допълнително парче проводник след електромера на В.М.Н. са отнели чужда движима вещ - електрическа енергия на стойност 1193, 95 лв. от владението на В.М.Н. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК.

 От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми съвпадат със сумите, посочени в издадените фактури за процесния период. Предвид данните по делото за периодите на отсъствие на ответницата от страната, дължимата сума за електроенергия за частта от процесния период, в която ответницата е била в страната, възлиза общо на 445, 56 лв., а за частта от процесния период, в която ответницата не е била в страната – на 1122, 29 лв.

Приложено е ч.гр.д. № 1845/2018 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.1845/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия. В тежест на ответника е установяването на фактите, на които основава възраженията си: ползването на електроенергия през исковия период от други лица, посредством неправомерно присъединяване към мрежата извън неговия имот.

С доклада по делото е прието за безспорно наличието на договорно правоотношение между страните за продажба на електроенергия за описания в исковата молба обект. Отчитането на количествата потребена електроенергия се извършва посредством средство за търговско измерване /СТИ/, собственост на електроразпределителното дружество. Това СТИ следва да отговаря на нормативноустановените изисквания, осигуряващи точното измерване на преминаващата електроенергия. Едно от тези изисквания е за последваща периодична метрологична проверка.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че в случая такава проверка е била изискуема, но не е била извършена, поради което в процесния период монтираното в имота на ответницата СТИ е било негодно техническо измервателно средство. Следователно при носена от него доказателствена тежест за установяване на количеството потребена от ответника енергия ищецът не установи, че измереното от процесното СТИ количество електроенергия съответства на доставеното, респ. - не установи, че претендираната сума съответства на потребената от ответника енергия. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля иска за признаване за установено по отношение на В.М.Н., ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Скакавица“ 38, с ИТН 300140132332, следните суми: 1567, 85 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лв. и осемдесет и пет ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.06.2018 г.; 49, 45 лв. (четиридесет и девет лв. и четиридесет и пет ст.) - законна лихва за забава, считано от 06.04.2018 г. до 30.08.2018г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, да заплати на В.М.Н., ЕГН **********, сумата 350 лв. - разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: