№ 17168
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110156804 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Настоящото гр.д. № 56804/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в е образувано след като с
влязло в сила Решение № 2317/04.05.2023 г. по възз.гр.д. № 7602/2021 г. по описа на СГС, II-
В е обезсилено Решение № 20084501/01.04.2021 г. по гр.д. №42009/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 124 с-в и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софииски раионен съд
за произнасяне по предявените от ищците субективно съединени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК съобразно заявените фактически твърдения и
дадените указания в мотивите на въззивното решение.
С определение от 08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 56804/2023 г. по описа на
СРС, 88 с-в на мястото на починалата ищца С. П. Д. е конституиран наследникът й по закон
П. С. Д., доколкото другата й наследница М. М. М. е вече страна по делото.
Исковата молба, подадена от М. М. М. и С. П. Д., въз основа на която е образувано
гр.д. № 42016/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в, е предявена срещу Ю. Б. В., като се иска да
бъде признато спрямо ответницата, че тя не е собственик на продадения и с Нотариален акт
№ 076, том I, рег. No 860, дело № 012.2007 г. от 01.02.2007 г. по описа на В. А. – Нотариус с
рег. № 262 на НК, раион на деиствие СРС, апартамент на първи етаж в жилищната сграда в
**************************, при посочения в нотариалния акт съседи: от изток –
****************, от юг- ************. Ищците твърдят, че ответницата е собственик на
апартамент от 22 кв.м., находящ се на партерния етаж /респ. първия етаж от триетажна
жилищна сграда/ при съседи: от изток – стълбищна клетка към жилищните /надпартерни
1
етажи/, от юг – западния и средния магазин. В исковата молба се твърди, че М. М. М., С. П.
Д., Х. В. М., Е. И.ова М., Е. М. М. и Е. М. М. притежават в съсобственост ъгловия магазин,
находящ се на партерния етаж в югоизточната част на жилищната сграда на ************ №
29 в ********, със застроена площ от 47 кв.м., прилежащо зимнично помещение и 9, 23 %
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, представляващо УПИ (парцел) ХII-528,
кв. 127 по плана на ******************* – център, при граници на магазина: изток –
****************, запад – средния магазин в сградата и юг – ************. Ищците
твърдят, че на 01.02.2007 г. между М. К. М. в качеството му на продавач и ответницата Ю. Б.
В. в качеството и на купувач бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 76, том I, рег. № 860, дело № 012/2007 г., по силата на които продавачът
продал на купувача апартамент, находящ се в **************************, със застроена
площ от 22 кв.м., състоящ се от стая, баня с тоалетна и коридор, при съседи: от запад -
сграда на ************№ 27, от север – двор, от изток – ****************, от юг –
************, заедно с мазе в централната част на сградата с площ от 12,50 кв.м., при
съседи от запад – общо мазе, от север – коридор, от юг- мазе на магазина, от изток –
стълбище, заедно с 8,75 ид.ч. от общит части на сградата и толкова ид.ч. от УПИ, целият с
площ от 200 кв.м., представляващ парцел XII-528 от кв. 127 по плана на
************************************, при граници на имота: ************,
****************, УПИ XI-529 и УПИ X-527, заедно с една БАРАКА със застроена площ от
9, 2 кв.м. Ищците твърдят, че описаните в нотариалния акт граници на имота от изток и от
юг са неверни. Твърдят, че входа на имота, прехвърлен на Ю. В. е от към двора на сградата,
а деиствителните граници на имота от юг са западният и средният магазин, а от изток
стълбищната клетка към жилищните /надпартерни/ етажи на сградата. Сочат, че съгласно
описанието в Нотариалния акт от 2007 г. продаденият апартамент попада в ъгловия магазин,
чиито съсобственици са те, доколкото и неговите граници са от изток – ****************, а
от юг – ************, като заявяват, че ответницата никога не е владяла част от имота, а са
смятали, че е наемател.
С молба от 01.06.2017 г., подадена по гр.д. № 42009/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в
ищците са направили искане за привличане като нов ответник приобретателя С. С. К. като са
направили изменение на петитума и са поискали и по отношение на него да бъде признато
за установено,че не е собственик на продадения му с Нотариален акт № 67 от 15.11.2016 г.,
том Х, рег. No 22330, дело No 1536/2016 г. апартамент, находящ се в
************************** със застроена площ от 22 кв.м., състоящ се от стая, баня с
тоалетна и коридор, със съседи: от изток – магазин, от юг – ************. Твърдят, че С. С.
К. е сключил договор за продажба на недивжим имот с праводателката Ю. Б. В., но тя е
притежавала апаратамент от 22 кв.м. на партерния етаж, при съседи: от изток – стълбищна
клетка към жилищните етажи на сградата, а от юг западни и средния магазин, поради което
и тои може да бъде собственик само на този имот, а не и на процесния.
След като ответницата Ю. Б. В. е била уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е бил
назначен особен представител на разноски на ищците – адв. С.. В срока по чл. 131 ГПК е
2
постъпил отговор на исковата молба, в които искът се оспорва като неоснователен.
С определение от 12.02.2019 г., постановено по гр.д. № 42009/2016 г. по описа на
СРС,124 с-в делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното на 26.03.2019 г. по гр.д. № 42009/2016 г. открито съдебно заседание е
направено искане съдът да се произнесе по конституирането като втори ответник на С. С. К.,
както и е направено искане за изменение на иска по отношение на него от отрицателен
установителен иск на ревандикационен иск, като са наведени твърдения, че ответникът
владее западната част от магазин с идентификатор ************** с площ от 24,5 кв.м., при
съседи от изток-част от магазин с посочения идентифкатор. Искането е оставено без
уважение.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2019 г.
съдът е конституирал С. С. К. в качеството му на ответник.
С молба от 01.04.2019 г., подадена по гр.д. 42009/2019 г. ищците са поискали да бъде
допуснато уточнение в петитума на първоначалната искова молба, изменен с молба с от
01.06.2017 г., като бъде признато за установено, че С. С. К. не е собственик на апартамент,
находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в ************************** при
посочените в нотариалния акт съседи: от изток – магазин, от юг – ************. Поискано е
и искът спрямо новоконституирания ответник от отрицателен установителен иск за
собственост да бъде изменен на ревандикационен иск за осъждане на ответника К. да
предаде на ищците западната част от магазин, целият с площ от 105 кв.м., находящ се на
партерния етаж в жилищната сграда в ************************** със застроена площ от
24, 2 кв.м. при съседи от изток- магазин, от запад – калкан на жилищна сграда на
************ № 27, от север – апартамент, от юг – ************.
С влязло в сила определение от 02.07.2019 г. по гр.д. № 42009/2019 г. по описа на
СРС, 124 с-в съдът е оставил молбата за изменение на иска от отрицателен установителен
иск в ревандикационен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. С. К., в които
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. В отговора на исковата молба
се твърди, че още от построяването на сградата на приземния етаж е имало три дюкяна, като
при извършване на делба през 1976 г. средният и западаният магазин са били предоставени в
дял на К. Х.в М. – наследодател на М. К. М. – праводател на Ю. Б. В.. Твърди се, че никога
трите магазина не са били обособявани в един и доколкото ищците твърдят, че притежават
само право на собственост по отношение на ъгловия магазин, то и нямат правен интерес от
воденото на настоящото дело. Твърди се, че ответникът е единствен легитимен собственик
на имота, находящ се в западната част на партерния етаж от сградата на ************ № 29,
със застроена площ от 22 кв.м. и граничещ по проект и по документ за собственост от юг с
************ и от изток с магазин , а от запад с калкан. Твърди се, че така описаните
граници на имота правят единствен изводът, че това може да е само магазинът, находящ се в
югозападната част на сградата. Сочи се още, че на първия етаж нито правно, нито
3
фактически е съществувал апартамент по смисъла на закона, които да се намира (от север) на
процесния обект и да граничи от юг с магазин, а на това място в имота се намира незаконно
изградена стая, тя не е придобита от Ю. Б. В. и съответно не е прехвър. на С. С. К.. Освен
това се твърди, че още от придобИ.ето на югозападния магазин го е владяла, към чието
владение е присъединено владението на С. С. К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от ищците М. М. М. и П. С. Д. субективно съединени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане правото на собственост на
ответниците Ю. Б. В. и С. С. К. върху самостоятелен обект на правото на собственост,
находящ се в сграда с административен адрес в **************************,
представляващ магазин /апартамент/ със застроена площ от около 22 кв.м., състоящ се от
стая, баня с тоалетна и коридор с граници от изток: магазин, от юг – ************ № 29.
По допустимостта:
Съдът намира, че с оглед вида на търсената защита, а и предвид наведените нарочни
възражения от страна на ответниците на първо място следва да се произнесе по наличието
на правен интерес от предявяване на процесните искове.
От една страна въззивният съд при извършване на инстанционен контрол върху
обжалваното Решение по гр.д. № 42009/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в се е произнесъл във
връзка с наличието на правен интерес от предявяване на процесните искове, която преценка
обвързва долустоящия първоинстанционен съд, на когото делото е върнато за повторно
разглеждане и постановяване на акт по същество на делото. От друга страна в случая
ищците сочат, че с твърдените собственически права на отвениците се нарушава тяхната
правна сфера, като правото на собственост върху магазина или магазините, находящи се на
партерния етаж е предмет на правен спор. В тази връзка в Решение № 2317 от 04.05.2023 г.
по възз. гр.д. № 7602/2021 г. изрично е посочено, че спорно по делото е дали придобитият от
ответницата Ю. Б. В. недвижим имот, по начина по които е описан в нотариалния и акт за
собственост № 076 от 2007 г. всъщност попада в ъгловия магазин, чиито съсобственици са
ищците, респ. налице ли е вещно-прехвърлително деиствие на последващата сделка с която
първоначалната ответница се е разпоредила в полза на ответника С. С. К.. Освен това
ищците обосновават правния си интерес с доводите, че независимо от фактическото
състояние в момента, на партерния етаж всъщност е съществувал един единствен обект
магазин и праводателят на ответницата Ю. Б. В. не разполагал с правомощието еднолично
да се разпореди с него.
Съдът намира, че предмет на делото е отричането на правото на собственост на Ю. Б.
В. и С. С. К. върху недвижим имот, обект на правото на собственост, находящ се в сграда с
административен адрес **************************, представляващ западния магазин на
партерния етаж на сградата, при съседи от запад – сграда на калкан с адрес ************ №
4
27, от север – двор, от изток – магазин и от юг – ************.
Доводите на ищците, че ответниците са собственици на друг обект в сградата, а
именно апартамент със северно изложение, при съседи от запад – сграда на калкан с адрес
************ № 27, от север – двор, от изток – **************** и от юг – магазини, не
определят предмета на делото с оглед търсената защита, а именно отричането на правото на
собственост на ответниците по отношение на друг обект.
Към момента на предявяване на исковата молба ответницата Ю. Б. В. не се е била
разпоредила с имота, по отношение на който е предявен искът. Впоследствие тя не е
възразила срещу допустимостта на производството спрямо нея с оглед извършеното
разпореждане, а и както беше посочено преценката на въззиния съд за допустимост на
процеса обвързва настоящия първоинстанционен съд.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността
С оглед ед наведените в исковата молба и отговорите твърдения и възражения,
уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на правен интерес от страна на
ищците, а именно, че са съсобственици на обект ъгловия магазин, находящ се на партерния
етаж в югоизточната част на жилищната сграда, както и че в границите на магазина, на
който са съсобственици, се намира обектът, за които ответниците легитимират да са
собственици въз основа на Нотариален акт No 67 от 15.11.2016 г., том Х, рег. No 22330, дело
No 1536/2016 г. и Нотариален акт No 76, том I, рег. No 860, дело No 012/2007 г.
В тежест на ответниците е да докажат, че придобили собствеността върху имота,
находящ се в западната част на партерния етаж от сградата на *****************, със
застроена площ от 22 кв.м. и граничещ по проект и по документ за собственост от юг с
************ и от изток с магазин, а от запад с калкан, за които твърдят да се легитимират
като собственици в посочените нотариални актове.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че от правото на собственост
винаги има за обект индивидуално опреде. вещ. Като обект на правото на собственост
недвижимите имоти се индивидуализират главно чрез техните граници. Те териториално
обособяват имота от останалата земна повърхност и определят пространствения обхват на
правото на собственост /определение № 414 от 05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 381/2010 г. по описа
на ВКС, I г.о. Границите на недвижимите имоти се означават в кадастралния план / след
влизане в сила на ЗКИР- кадастрална карта/ по предвиден за това ред и всеки имот получава
отделен номер. Кадастралния план няма доказателствена сила за собствеността на
недвижимия имот, но го обособява правно като кадастрална единица, самостоятелен обект
на правото на собственост. В случая обаче от събраните по делото доказателства,
включително и от заключението на вещото лице по делото се установи, че кадастралното
отразяване на процесната сграда и намиращите се в нея самостоятелни обекти е сбъркано.
При първото разглеждане на делото пред Софийски районен съд /гр.д. № 42009/2016
5
г., 124 с-в/ по делото са събрани писмени доказателства и са изслушани и приети заключения
по назначената съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Настоящият състав намира заключенията на вещото лице С. К., които експертът защити и в
производството по настоящото дело за обективни и професионално изготвени. Вещото лице
е отговорило на поставените задачи, като е извършило задълбочена проверка на
представените по делото писмени документи, извършила е и проверка за относими
документи, съхранявани в Столична община, както и оглед на имота, като пред настоящия
съд напълно поддържа вече направените изводи и внесе съответните уточнения.
Пред настоящия състав бяха събрани гласни доказателства, доколкото процесуалния
закон не позволява съдът да основава разрешенията си на т.нар. „писмени свидетелски
показания“, обективирани в протокола от открито съдебно заседание по аргумент от
обратното и изключението чл. 232, изр. 2 ГПК.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № 105, том ХХ,
рег. № 4082, дело № 3794/1930 г. /л. 21/се установява, че на 15.11.1930 г. К. Х.в М. и В. Х.в
М. са придобили при равни идеални части по силата на договор за покупко-продажба
недвижим имот в *********, представляващ дворно място с къща на
*********************, която се състои от партер с три дюкяна и етаж с пет стаи, кухня,
мансарда и мазе.
Съгласно приложените удостоверения за наследници /л. 25, л. 26 – гр.д. 42009/19 и л.
53 от настоящото дело/ В. Х.в М. починал на 17.08.1951 г. и оставил за законни наследници
съпругата си К. Н. М., починала през 1975 г., и синовете си Х. В. М. и М. В. М., починал
през 1960 г. и оставил за законни наследници съпругата си С. П. Д. и дъщеря си М. М. М.. С.
П. Д. е починала на 27.11.2021 г. и наследена от дъщеря си М. М. М. и сина си П. С. Д..
К. Х.в М. починал на 24.12.2002 г. и оставил като законен наследник сина си М. К.
М., който починал на 17.07.2013 г. и бил наследен от Е. И.ова М., Е. М. М. и Е. М. М..
Съгласно архитектурния проект на сградата /л. 150/ от 1929 г. сградата е с подземен
етаж /мазета/, първи партерен етаж – дюкяни и втори етаж – апартамент. В отговор на
поставени задачи след извършен анализ и оглед в допълнителната съдебно-техническа
експертиза вещото лице е установило, че в чертежа /архитектурния проект на сградата/ не са
отбелязани вътрешните преградни стени на магазините /дюкяните/, но на пространството,
обозначено като дюкяни има пет входа, което предполага, че може да бъде разделно на пет
дюкяна според необходимост на собствениците. Освен това в проекта не е отбелязан
изграденият обект /п.йка/ в северозападната част на сградата с вход към двора, който
съществува на място и който свидетелката С. описва като слугинска стая. Вещото лице е
изследвало, че в Община Оборище се намират документи – заявление от М.и от 1931 г. за
надстрояване на сградата, в което и върху издадения позволителен билет са отразени
площите на пристройката върху мазе, партер и първи етаж, както и площите на
надстройката.
От Акт за завземане недвижим имот за държавен /л. 28/ се установява, че през 1949 г.
6
притежаваните от К. Х.в М. ½ ид.ч. от ъгловия магазин е била одържавена по реда на
ЗОЕГПНС.
Вещото лице е изследвало, че съгласно писмо на бланка на НАРКООП с изх. № 12870
от 25.12.1950 г. до СГНС, съхранявано в Община Оборище се иска събаряне на две
преградни стени за разширяване на магазина за промишлени стоки на
********************* е гр. *****. На гърба на писмото е показана схема на трите
магазина, които са с лице към сегашния ************, като източният от магазините е ъглов.
Вещото лице е уточнило в съдебно заседание пред настоящия съд, че няма данни дали това
събаряне се е осъществило, а в случай, че е било така, то впоследствие отново е била
изградена стената на западния магазин, отделяща го от източния.
Видно от Решение № 172 от 27.05.1975 г. по гр.д. № 1818/1975 г. на СРС и Решение
от 29.07.1976 г. по гр.д. № 1818/1975 г. през 1975-1976 г. между държавата, К. Х.в М. и
наследниците на В. Х.в М. е извършена делба, при която в дял на държавата е разпределен
ъгловия магазин в сградата с площ от 47 кв.м., а в дял на К. Х.в М. – западния магазин от 29
кв.м., средния магазин от 29 кв.м. и апартамент на партерния етаж от 22 кв.м.
Собствеността на предоставените в дял на държавата имоти е възстановена по силата
на чл. 10 ЗВСОНИ и чл. 1 ЗВСНМРСА. Приета като доказателство е и Заповед № РД-57-
2708/30.09.1993 г. /л. 30, гр. д. 42009/19/, поправена със Заповед РД-57-630/03.05.1994 г. на
Столична община за отписване от актовите книги на имотите дял на държавата по
решенията от 1975-1976 г. , включително ½ ид.ч. от ъгловия магазин в сградата.
В одобрената със Заповед РД-18045 от 09.07.2010 г. кадастрална карта са допуснати
грешки по отношение на сградата на ************ № 29. Тя не съответства на чертежите от
1929 г., както и на броя самостоятелни обекти, нито на действителните обекти на място.
По делото е прието като доказателство конструктивно становище и заснемане за
възстановяване на строителни книжа от м.07. 2004 г. /л. 214-215, гр.д. 42009/19 г./, съгласно
което магазинът, разположен на партерния етаж е със застроена площ от 105 кв.м. Посочено
е още, че съгласно нотариалния акт магазините били три, като във времето, когато
собствеността е била одържавена са извършвани редица промени. В становището се
съдържа изявление, че по данни от документите, находящи се в архива на Район Оборище
през 1950 г. ползвателят на магазин е съборил две преградни стени и трите магазина са
обединени в един.
Приета като доказателство е скица на имот с идентификатор ************** с адрес
******************************** с площ от 22 кв.м.
Видно от приетото като доказателство Решение № 1252 от 06.01.2009 г. по г.д. №
2059/2008 г. на Върховния касационен съд, I г.о. е уважен предявеният от Х. В. М., С. П. Д. и
М. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу „Рикорди“ ООД за предаване владението
на ½ ид.ч. от ъглов магазин с площ от 47 кв.м., находящ се в **************************.
В диспозитива на решението не е посочено, но в мотивите съдът е приел, че ищците се
легитимират като собственици въз основа на реституция, възстановяване на изкупената по
7
реда на чл. 292 ГПК /отм./ делба от държавата ½ ид.ч. от имота от В. Х.в М.. От мотивите
става ясно, че ответник по делото е бил наемател на имота.
По делото не се спори, че сградата с административен адрес
************************** е идентична с административен адрес
********************** и настоящ административен адрес ************ № 29, видно от
приетото като доказателство Удостоверение, издадено от Столична община /л. 32/.
Приет като доказателство е Нотариален акт № 076, том I, рег. № 860, дело № 012/2007
г. от 01.02.2007 г. /л. 144/, в който е обективиран сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот между М. К. М. в качеството му на продавач и Ю. Б. В. в качеството й на
купувач, по сила на който продавачът продава на купувача апартамент, находящ се в
*************************, на първи етаж на жилищна сграда в
**************************, със застроена площ от 22 кв.м., състоящ се от стая, баня с
тоалетна и коридор, при съседи от запад – сграда на ************ № 27, от север – двор, от
изток – **************** от юг ************. От приетото заключение по основаната
Съдебно-техническа ексепртиза се установява, че при съставянето на посочения нотариален
кат е бил представен и приложен към нотариалното дело нотариален акт № 55, том II, рег. №
2428, дело № 233/2004 от 28.07.2004 г., който е приложен към експертизата. Видно от
Нотариалния акт /л. 184, гр.д. 42009/2019 г./ М. К. М. е признат за собственик на магазин на
партерния етаж на жилищна сграда на ************ № 29, със застроена площ от 105 кв.м.,
образуван от обединяването на трите магазина на партера съгласно одобрени строителни
книжа , състоящ се от едно търговско помещение и тоалетна, при съседи от запад – сграда,
************ № 27, север стълбище на сградата, от изток ****************, от юг –
************ и апартамент на първия етаж в сграда на ************ № 29 със застроена
площ от 22 кв.м. , състоящ се от баня с тоалетна, коридор, при съседи от запад –
************ № 27, север – двор, изток – *****************, юг – ***********
При изготвяне на експертизата и в отговор на поставени задачи вещото лице е дало
различни варианти, като е посочило, че в случай, че в дял на М. К. М. е определен
апартамента на партерния етаж зад магазините, описани в съдебното решение от 1976 г. като
апартамент гарсониера на 1 етаж, в дял на К. Х.в М., то в собственост на ответницста следва
да е същия апартамент с площ от 22 кв.м., състоящ се от една стая , коридор и санитарен
възел, при граници и съседи от север – дворно място, от изток – стълбище, от юг – магазин,
от запад сграда. Съдът намира, че този извод на вещото лице изхожда единствено при
преценка на наименованието „апартамент“ на самостоятелния обект, с който се е разпоредил
М. К. М.. Очевидно е, че границите в Нотариалния акт от 2007 г. не се съответстват на
реалните такива. Както самите ищци посочват в исковата си молба в случай, че
прехвърленият имот е с посочените граници, то той обхваща магазините на целия първи
етаж. Съдът намира, че от събраните гласни доказателства, а и при съобразяване на данните
за последващата разпоредителна сделка – тази от 2016 г., предмет на сделката от 2007 г. е
именно магазинът находящ се в западната част на първия етаж, граничещ от изток с магазин,
от запад със сграда на калкан, от юг с *********** и с двора от север. Свидетелите Х.в и Г.
8
дават категорични и безпротиворечиви сведения, че Ю. В. е държала свои вещи, отключвала
им е, намирала се е вътре в магазина и е желаела да се разпореди именно с него, което е и
строила, като е сключила сделката с другия ответник С. С. К..
Видно от приетия като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба № 67, том
Х от 15.11.2016 г. /л. 64/Ю. Б. В. продава на С. С. К. апартамент с идентификатор
**************, находящ се в *************, на партерния етаж, в западната част на
сградата със застроена площ от 22 кв.м., състоящ се от стая, баня с тоалетна и коридор, при
съседи от запад – калкан със сграда, изток – магазин, юг- ***********, север – двор.
Прието като писмено доказателство по делото е удостоверение за идентчност на
апартамент /л. 146/, издадено от „ГЕО МОБАЙЛ“ ООД след направен оглед на място от
правоспособно лице, съгласно което апартаментът съгласно документ за собственост
Нотариален акт № 28 от 01.02.2007 г. е разположен на етаж партер в западната част на
сградата при съседи запад – калкан, изток – магазин, юг – *********** север -двор.
В заключението по допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че за да бъде
определен обекта в – стаята /стаите/ в северозападната част на сградата като жилище е
необходимо да има поне една стая, кухня и сантираен възел, като по действащите
нормативни документи жилище не може да има само северно изложение, каквото е
изложението на този обект. На вещото лице не е осигурен достъп до обекта. Единствените
данни за обекта са събрани от показанията на свидетелката С., която дава сведения, че като
дете /преди повече от 70 години/ е влизала.
Вещото лице е констатирало при оглед на сградата, че към настоящия момент на
първия партерен етаж са разположени самостоятелен обект с площ от около 22 кв.м., със
самостоятелен вход от север , със северно изложение и с граници север – двор, изток –
стълбищна клетка на сградата, юг – магазин и от запад – калкан, обектът е нанесен в КККР,
като неговата площ е включена в общите части на сградата; западен магазин – с площ от
около 24 кв.м., с вход от ************, при съседи от север самостоятелния обект с площ от
22 кв.м., от изток – магазин, от юг ************ и от запад – калкан, и източен магазин с
площ от около 81 кв.м. при граници от север самостоятелен обект с вход от вътрешния двор,
стълбищна клетка на сградата и вътрешния двор, от изток ************, от юг –
************: и от запад - източен магазин. При изследване на всички относими документи
вещото лице е посочило, че обособеният обект с площ от 20 кв.м. в западната част на
партерния етаж на сградата при съседи от запад калкан, от юг – *************, от изток
магазин, от север двор е от преди 1950 г.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. Б. Х.в и Е. С.а Б. - Г..
Същите дават показания за свои преки и непосредствени впечатления, показанията им са
последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги поставя в основата на
фактическите си изводи. От показанията на свидетеля Х.в се установява, че същият познава
ответницата Ю. Б. В. от 2007 г. в качеството си на брокер на недвижими имоти, тъй като тя
искала да продаде свой собствен магазин на ************ № 29. Дава точни сведения къде
се е намирал магазина – в лявата част на сградата /с гръб към ***********, т.е. в западната
9
част/, с площ от около 25 кв.м. влиза от ***********. Знае, че до този магазин имало
магазин за лакове и бои, което съвпада и с показанията на свидетелите на ищците С. и Д..
Сочи, че откакто почнал да посещава магазина през 2007 г. Ю. държала там свои вещи –
дИ.и, закачалки и др.
Свидетелката Б.-Г. понастоящем работи в магазина, който е взет под наем от фирма
на дъщеря й. Знае за този магазин още от преди 2011 г., когато е държала магазин под наем в
подлеза на Румънското посолство и е искала да смени помещението. Тогава видяла Ю. в
малкия магазин на ************ № 29 и поискала да го наеме от нея, но тя й отказала с
мотива, че иска да продаде имота. Впоследствие през 2016 г. Ю. й звъннала и й казала, ч е
продала имота, ако иска да го наеме от новия собственик. Когато е била в имота за пръв път
видяла там доста лични вещи на Ю. - багажи в чували, дИ.. Свидетелката дава сведения, че
познава сградата. Описва точното местоположение на магазина – от ляво, ако застанеш с
гръб към ************/ т.е. западния магазин/. Сочи, че до малкия магазин има голям, чийто
вход е на ъгъла на **************** и ************, спомня си, че в големия магазин се
продавала битова химия и детски играчки, но не си спомня с точност, тъй като не се е
интересувала от него.
Показанията на свидетелите на ищците обаче не са последователни и се разколебават
от останалите събрани по делото доказателства – писмените документи и изслушаните
експертизи. Свидетелката С. С.а С. дава сведения за магазина и в частност, че в партерната
част на сградата винаги е имало един магазин, които впечатления е придобила като дете,
предвид обстоятелството, че е родена през 1951 г., а е живяла на адреса до 1957 г. След това
свидетелката твърди, че е посещавала сградата, в която живеели нейни сродници
включително и братовчедка й ищца, но не дава ясни и категорични сведения какво е
забелязала по отношение на намиращите се магазини на партерния етаж. Самата тя от една
страна казва, че имотът е бил разделян, впоследствие се поправя, че е разделян с оглед
продаваната стока в периода на 60-те години на миналия век. Не може да определи и площта
на имота с точност. Едновременно сочи, че същият е около 40 кв.м., а пък твърди, че е
заемал цялото партерно пространство, с изключение на слугинската стая, като пък на първия
етаж се намирали апартамент и гарсониера. Противоречиви сведения дава и свидетелят П. Е.
Д., който твърди, че често е посещавал магазина на *****************, като целият
партерен етаж бил един магазин, но сравнява площта му с площта на съдебната зала, като
казва, че площта на магазина била с 30 % по-голяма. Той посещавал магазина защото
купувал лакове свързани с професионалната му дейност, но след това самият заявява, че е
разглеждал и не се е интересувал. Едва през 2015 г бил забелязал, че магазинът не бил
същият и бил разделен, но не бил обръщал внимание на фасадата, на табели и тн. Ето защо
и съдът намира, че показанията и на двамата свидетели всъщност се отнасят до ъгловия
магазин, който е бил един от магазините на партерния етаж.
При съобразяване на установените данни, съдът намира, че действително ищците се
легитимират като съсобственици на ъгловия магазин, находящ се на партерния етаж в
сградата на ************ № 29, тъй като имотът с извършената делба през 1976 г. е
10
предоставен на държавата, а впоследствие е възстановен на съсобствениците на сградата, от
които е отчужден. Същевременно обаче на партерния етаж още от построяването на сградата
са се намирали повече от един магазин, като е имало поне два магазина с вход от
************, както е и по настоящем. Доколкото към настоящия момент е налице дело
/гр.д. 609/2019 г. по описа на СГС – спряно/ за извършването на съдебна делба на имот,
представляващ магазин с площ от 105 кв.м., находящ се на партрения етаж в сградата на
************ № 29, ищците са предявили права и срещу ответниците по настоящия иск,
явяващи праводател и правоприемник на самостоятелен обект магазин, включен в тези 105
кв.м. Обстоятелствата, че имотите магазини в някакъв момент са заснети като един обект,
както и че М. К. М. е признат за собственик на магазин с площ от 105 кв.м. не обвързват
настоящия съд с извод, че всъщност имотът е един, при положение, че от събраните
доказателства се установи противното.
От друга страна ищците по никакъв начин не се легитимират като съсобственици на
обект, различен от ъгловия магазин на партерния етаж, който е бил възстановен на тях и
другите съсобственици по силата на реституция.
М. К. М. се е разпоредил с притежавания от него въз основа на извършената съдебна
делба недвижим имот магазин с лице към ************ и с коректно посочени граници от
запад – сграда на ************ № 27, от север – двор, от юг ************, съответстващи
на посочената площ от около 20 кв.м., който магазин М. К. М. е притежавал. Ю. Б. В. от своя
страна се е разпоредила именно с този обект в полза на С. С. К., като отрицателния
установителен иск спрямо нея на това основание е основателен. Ответникът С. С. К. обаче е
придобил правото на собственост върху процесния обект на валидно правно основание,
поради което и предявеният спрямо него отрицателен установителен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на мотивите и с оглед изчерпателност следва да посочи, че
независимо от изложеното собствеността на имота е придобита и на оригинерно основание
– придобивна давност, доколкото считано от 2007 г. Ю. Б. В. владее добросъвестно
процесния имот, който е придобила от собственика и към датата на подаване на исковата
молба кратката придобивна давност е изтекла. От свидетелските показания се установи се по
делото, че още от 2007 г. тя е била поставила свои вещи в имота и е заявила намерението си
да се разпореди с него пред свидетеля Х.в, през 2011 г. е потвърдила намерението си пред
свидетеля Г., т.е. несъмнено е била във фактическа власт на имота с намерението да го свои.
От друга страна по делото не беше доказано, че западният магазин не е съществувал.
Действително по делото се съдържат данни за предоставяне под наем на имот с площ от
общо 105 кв.м., както и че М. Х.в М. е бил признат за собственик на магазин с площ от 105
кв.м., но няма данни фактически същестуваща от момента на изграждането на сградата
отделителна стена да е била бутната, респективно имотът фактически да не е бил обособен.
При това положение и с оглед изложените мотивите съдът намира, че искът срещу
Ю. Б. В. следва да бъде уважен, доколкото към момента на даване на ход на устните
състезания същата не е собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредила с него в
11
полза на ответника С. С. К., а искът спрямо С. С. К. следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски с оглед отхвърлянето на
иска. С оглед представения списък ответникът претендира сумата от общо 4 303 лв., които
следва да му бъдат възстановени. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуалния действия от упълномощения процесуален представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. М. с ЕГН **********, с
адрес в ************************** и П. С. Д. с ЕГН **********, с адрес в
*********************************, установителен иск че Ю. Б. В. с ЕГН *********, с
адрес в г********************************************* НЕ Е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот, обект на правото на собственост, находящ се в сграда с административен
адрес **************************, представляващ западния магазин на партерния етаж на
сградата, при съседи от запад – сграда на калкан с адрес ************ № 27, от север – двор,
от изток – магазин и от юг – ************, с площ от около 22 кв.м. поради разпореждане с
имота в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. с ЕГН **********, с адрес в
************************** и П. С. Д. с ЕГН **********, с адрес в
********************************* срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес в
************************************* иск за признаване на установено, че С. С. К. НЕ
Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, обект на правото на собственост, находящ се в сграда с
административен адрес **************************, представляващ западния магазин на
партерния етаж на сградата, при съседи от запад – сграда на калкан с адрес ************ №
27, от север – двор, от изток – магазин и от юг – ************, с площ от около 22 кв.м.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес в ************************** и П.
С. Д. с ЕГН **********, с адрес в ********************************* да заплатят на С.
С. К., ЕГН **********, с адрес в ************************************* сумата от 4 303
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12