РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Видин, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.
СЪДИЯ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:И.Т.И.
Членове:ВЛ.Д.СТ.
Р.К.Д.
при участието на секретаря АРТ. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Р. К. Д. Въззивно административно
наказателно дело № 20221300600003 по описа за 2022 година
С решение №116 от 08.12.2021 г. на Районен съд – Видин, постановено
по а.н.д.№815 по описа за 2021 г. на същия съд СТ. АС. Т. от град Видин,
ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 21.02.2018 година в град
Видин, пред ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин съзнателно се
ползвал от неистински частен документ – придружително писмо /подаване на
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ/ с вх.№053901800306797 от 21.02.2018г., с
което са подадени в ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин 14 броя
уведомления – записа за сключени след 01.01.2003г. договори, на което е
придаден вид, че изхожда от И.В.Ц.. от град Видин – собственик и управител
на „************“ЕООД, с ЕИК *********, за да покаже, че съществува
правно отношение, а именно – сключен договор от дата 19.02.2018годин а
между „************“ ЕООД като работодател и С.С.Ц. на длъжност
„пазач“, като за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
В законоустановения срок, Районна прокуратура – Видин е подала
1
протест, в който се твърди, че атакуванато решение е неправилно и това
налагало неговата инстанционна отмяна. След изготвянето на мотивите по
решението, не са постъпили допълнителни аргументи по протеста.
Иска се да бъде отменено изцяло атакуваното решение, вместо което
бъде постановено ново, с което обвиняемият СТ. АС. Т. бъде признат за
виновен по съответно повдигнато обвинение пред първата съдебна инстанция
за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК. или делото бъде
върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане.
В проведеното пред въззивната инстанция представителят на
обвинението поддържа подадения протест както и направените в него
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и моли да бъде
постановено ново решение, с което Т. бъди признат за виновен за извършено
от него документно престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК, тъй
като по делото имало достатъчно доказателства за това, че същият се е
ползвал съзнателно от неистински частен документ. Сочи се, че има
свидетелски показания, че именно Т. е подал въпросния документ и е бил
запознат със съдържанието на същия.
Ос своя страна защитникът на обвиняемия – адвокат И.И. –АК Видин
поддържа становище, че протестът е неоснователен, а решението на ВРС е
правилно, тъй като не е налице елементът „съзнателно ползване“ на
неистинския частен документ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в
съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 21.02.2018 година в град
Видин, в ТД на НАП Велико Търново, офис Видин, обвиняемият СТ. АС. Т. е
подал лично придружително писмо - уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с вх.
№053901800306797 от 21-02-2918 година, с което са подадени 14броя
уведомления – записи за сключени след 01.01.2003година, на които е
придаден вид, че изхожда от И.В.Ц.. от град Видин – собственик и управител
на „***********“ ЕООД с ЕИК *********, за да докаже, че съществува
правно отношение, а именно: сключен договор от дата 19.02.2018година
между „***********“ЕООД като работодател и С.С.Ц. на длъжност „пазач“,
като за самото съставяне на този неистински частен документ не може да се
търси наказателна отговорност. Същевременно също по безспорен начин е
установено, че лицето С.С.Ц. през май 2020 година, когато се прибрал в
Република България от чужбина, и решил да се регистрира като безработен,
му било отказана такава регистрация, поради това, че има регистриран
сключен трудов договор с „***********“ЕООД, какъвто договор никога не е
сключвал с въпросното дружество, още повече, че през 2018 година той не се
2
е намирал в България, и освен това не познава и управителя и собственика на
дружеството.
Категорично е установено също, че именно обвиняемият е отнесъл в
офис Видин на ТД на НАП Велико Търново посоченото придружително
писмо, тъй като свидетелката Дора Живкова установява, че тя е приела
писмото от обвиняемия, вписала е данните му в реквизита „данни за лицето,
което представя информацията, и обвиняемият се е подписал срещу имената
си и освен че му е дала указания освен да се подпише срещу данните за
самоличност, така и да напише в придружителното писмо, че се задължава в
тридневен срок да направи корекция поради съществуваща грешка в едно от
неправилно записано фамилно име на едно от всички лица. Това е видно с
просто око от приложеното към досъдебното производство оригинално
придружително писмо/л.40 и справката към него/л.41/, което е потвърдено и
от извършените и приети по делото експертизи.
Установява се също, че уведомленията са подадени от СТ. АС. Т. на
дискета, след което служителката Живкова е входила придуржителното
писмо и е изготвила справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 КТ. От всички подадени 14 броя уведомления в конкретния случай било
отхвърлено само едно, поради неправилно записани данни, а именно
фамилното име на едно от лицата. След като служителката уведомила
обвиняемият Т. за това отхвърляне, тя установява, че С.Т. се обадил по
телефона и разговарял с Данаил Т. във връзка с допусната грешка.
В подаденото от Районна прокуратура – Видин Постановление за
внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказания по чл.78а НК, изрично е записано,
че при подаване на уведомления по чл.62, ал.5 КТ в НАП няма изискване за
представяне на копия и оригинали на трудови договори на новоназначените в
съответното дружество лица, както и съобразно вътрешните правила за
работа в НАП няма изискване при подаване на тези уведомления и
придружителни писма към тях да се подават лично от управителя или
пълномощника на съответното дружество. Още повече, те могат да се подават
и от друго лице, което не е представител на дружеството и в такива случаи
служителите на НАП-Видин карат съответното лице, което подава
документите да се подпише в придружителното писмо, като по този начин се
удостоверява от кой са донесени и подадени документите.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че извода на първостепенния съд за
несъставомерност както от обективна, така и от субективна страна на
деянието за което е повдигнато обвинение на обвиняемия С.Т. е правилен и
законосъобразен. Този извод се налага от една страна от самите установени
3
факти от фактическата обстановка – установения ред съобразно вътрешните
правила на НАП относно подаването на уведомленията от една страна, а от
друга самият факт, че видно от самото оригинално придружително писмо,
което е установен образец, фактически се удостоверяват: 1. данните на
работодателя, който подава уведомление по чл.62, ал.5 КТ, 2.данни за лицето,
което подава информацията и информация, попълвана от служител на ТД на
НАП, тоест в самото уведомително писмо не са вписани самите 14броя
уведомления, принесени със самото уведомително писмо с вх.
№053901800306797 от 21.02.2918 година. Те са били записани на дискета и
така предадени на служителката Дора Живкова, която след като е направила
проверка на компютъра си на донесената дискета е установила
несъответствие във фамилното име на едно от лицата.
В тази връзка, други посочени от Районна прокуратура доказателства
относно „знание“ от страна на обвиняемия, че това е неистински документ
няма. От горепосочените по-горе факти относно начина на предаването на
придружителното писмо не може да се направи извод, че обвиняемият е знаел
за неистинския частен документ. Така, че само твърдението на представителя
на Окръжна прокуратура в съдебно заседание, че С.Т. съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ, с който да докаже, че между ЕООД,
ръководено от неговия брат и С.С.Ц. има сключен трудов договор, а реално
това не било така, не е достатъчно. Не е достатъчно само и твърдението, че
обвиняемият е бил запознат със съдържанието на въпросния документ, тъй
като в това отношение не са ангажирани и не са събрани каквито и да са
доказателства. Доказан е само факта, че именно С.Т. е подал въпросния
документ в НАП. С оглед разпоредбата на чл.316, ал.1 НК обаче, ползването
на неистински документ следва да бъде „съзнателно“, относно което
„знание“, че представения документ е неистински у обвиняемия С.Т. няма
доказателства. Не са ангажирани и доказателства относно уменията и
възможността обвиняемият да борави и да е имал възможността да провери
записаното на дискетата с 14-те броя уведомления.
Не са ангажирани и не са събрани и доказателства и такива не са
посочени и в Постановлението на РП-Видин относно от какви факти и
обстоятелства, съдържащи се в придружителното писмо се е ползвал
обвиняемия С.Т., така че, правилно защитата на обвиняемия сочи, че не е
доказан елемента от обективна страна“ползване“ на неистински частен
документ.
Поради изложените по-горе съображения, Видинският окръжен съд,
наказателно отделение, намира протеста за неоснователен, а обжалваното
решение е законосъобразно, постановено при съобразяване с всички събрани
по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №116 от 08.12.2021 г., постановено по а.н.д.
№815 по описа за 2021 г. на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5