Р Е Ш Е Н И Е
№:648 15.06.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На девети юни
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 284 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.К.А., ЕГН-**********, с
адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № 20-0769-000118/15.01.2020г., издадена от началник-група към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е
иззето свидетелството му за управление на моторно преводно средство (СУМПС),
като водач на който са отнети всички контролни точки (к.т.) и не е изпълни
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
и немотивираност на обжалваната заповед, защото в нея не са посочени фактически
и правни основания за издаване, с което е нарушено правото на защита на
адресата. Не е посочен срокът в който може да бъде оспорена и кой е
горестоящият орган на издателят й. Оспорва се направената констатация в
заповедта, че са били отнети всички контролни точки и се изразява несъгласия с предварителното
изпълнение, за което се счита, че е допуснато на основание чл.60, ал.1 от АПК.
Заявява се, че в обстоятелствената част на издадената ПАМ не е посочено с кои
наказателни постановления (НП) са отнети контролните точки и дали същите са
влезли в сила. Позовава се и на изтеклият период от 10 години, който е счетен
за изтекла абсолютна давност за налагането на ПАМ. Прави се искане за отмяна на
заповедта. В съдебно заседание, чрез
редовно упълномощен процесуален представител адвокат А.А. ***,
жалбоподателят подържа жалбата. Твърди, че за НП № 11941/06.10.2004г. не е ясно
на коя дата е връчено, а за НП № 5222/11.06.2008г. – на кого и кога е връчено. Освен
това заявява, че съгласно справката-картон като водач, на 01.11.2008г. са му
били възстановени 13 к.т. и на тази дата е бил с 24 к.т. След това на
08.10.2008г. са му били възстановени всички к.т. – 39, след като е преминал 2
годишния период без нарушения. Позовава се и на изтекла 10-годишна абсолютна
давност при издаването на ПАМ.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас,
с-р „Пътна полиция“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. При изпращането на жалбата с преписката на
съда е изразено писмено становище за нейната неоснователност. Заявява, че към
01.01.2000г. жалбоподателят С.А. е разполагал с 39 контролни точки, като са му
били отнети общо 49 точки с конкретно посочени НП. Посочва също, че въпреки
отнетите всички контролни точки на водача, по неустановени причини на
26.10.2016г. на същият е било издадено ново СУМПС, валидно до 26.10.2026г. Неточностите
в справката-кантон на водача и наличието на контролни точки по нея, според
ответника, няма как да игнорират действието на влезлите в сила НП, с които са
отнети всичките контролни точки, а без правно значение е и последващото
издаване на СУМПС. Пледира за отхвърлянето на жалбата, а при отмяна за
заповедта, на основание чл.173, ал.1 от АПК иска делото да се реши по същество
и да се постанови да бъдат ли възстановени контролни точки, колко броя и по кое
НП с което са били отнети.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.01.2020г.,
видно от отбелязването в нея (л.6). Жалбата
срещу същата е подадена на същия ден (вж. входящия
индекс).
Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите
по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, като решението
на административния съд не подлежи на обжалване, т.е. приложим е срокът по
чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20-0769-000118/15.01.2020г. на началника на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е
разпоредено изземването на СУМПС на жалбоподателя поради факта, че на А. в
качеството му на водач, са отнети всички контролни точки с влезли в сила
посочени наказателни постановления и едновременно с това същият не е изпълнил
вмененото му от чл.157, ал.4 от ЗДвП задължение. В мотивите
на заповедта е посочено, че контролните точки на А. са отнети с влезли в сила
наказателни постановления, конкретно посочени общо четири на брой, издадени в
периода 2004-2008г., а именно:
1. НП № 11941/06.10.2004г.
на сектор ПП-Варна, влязло в сила на 12.11.2004г., с което са отнети 16 к.т., (л.11, връчено срещу подпис на нарушителя на
04.11.2004г., с отбелязване, че е влязло в сила на 12.11.2004г.);
2. НП № 934/23.08.2006г.,
на ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 26.10.2006г., с което са отнети 10 к.т., (л.8, връчено срещу подпис на нарушителя на 18.10.2006г.,
с отбелязване, че е влязло в сила на 26.10.2006г.);
3. НП № 5222/11.06.2008г.
на сектор ПП-Варна, влязло в сила на 12.07.2008г., с което са отнети 18 к.т., (л.12, връчено срещу подпис на нарушителя на 04.07.2008г.,
с отбелязване, че е влязло в сила на 12.07.2008г.);
4. НП № 4018/08.09.2008г.
на РУ-Несебър, влязло в сила на 16.10.2008г., с което са отнети 5 к.т., (л.15, връчено срещу подпис на нарушителя на
08.10.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 16.10.2008г.).
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е
началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“-Бургас, на когото са
делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с т.1.4 от заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи (л.19-21).
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в
заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от
текста на самата заповед, като фактическо основание за издаването й същата
препраща към издадените срещу А. четири наказателни постановления, които също
са приложени към преписката.
Представена е и негова справка-картон като водач, от
която се установява, че първото му издадено СУМПС № 4122532 за категории „В“ и
„АМ“ на 11.12.1996г. със срок на валидност до 21.10.2006г. На 01.01.2000г., той
е получил максималните 39 к.т., а на 20.08.2001г. му е било издадено ново СУМПС
№ *********, без промяна на категориите, валидно до 17.08.2006г. За две
нарушения по НП № 11941/06.10.2004г. са му били отнети общо 16 к.т. на
12.11.2004г., като поради изтичане срока на валидност на предходното
свидетелство, на 18.10.2006 му е било издадено ново СУМПС № *********, без
промяна на категориите, валидно до 12.10.2016г. Последвало на 26.10.2006г.
отнемането на 10 к.т. по НП № 934/23.08.2006г. и на 12.07.2008г. за две
нарушения по НП № 5222/11.06.2008г. са
му били отнети общо 18 к.т. На 16.10.2008г. по НП № 4018/08.09.2008г. са му
били отнети още 5 к.т. След това в справката е отбелязано, че на 01.11.2008г.
са били възстановени контролни точки и
са останали 24 к.т. Същото отбелязване има и с дата 08.10.2010г., с оставащи
максимален брой 39 к.т. Последвало е отбелязване на присъда от 28.05.2013г. с №
433/2013-V-28 и на 06.06.2013г., отнемане на СУМПС преди миграция. Последвало е
възстановяване на отнето СУМПС на 31.05.2014г. с описание – изтекло наказание,
платени фишове на стойност 120 лв. и платено НП. С акт от 29.07.2014г. са били
отнети СУМПС и контролния талон, като свидетелството е било възстановено на
01.08.2014г., а контролния талон – отново отнет с акт на 12.08.2015г. С НП №
15-0299-000118/18.08.2015г. на 22.09.2015г. били отнети нови 5 к.т. Контролният
талон бил възстановен на 23.10.2015г. и отново отнет с акт на 25.05.2016г. На
26.10.2016г. били издадени ново СУМПС № *********, валидно до 26.10.2026г. и издаден нов талон. Свидетелството и талонът
били отнети с акт на 05.04.2017г. Контролният талон бил възстановен на
24.04.2017г. Последвало отнемането на 6 к.т. на 12.06.2017г. с НП №
17-0320-000287/04.05.2017г., отнемане на контролния талон с акт от 21.05.2018г.
и възстановяването му на 25.07.2018г. Два пъти по 6 к.т. точки били отнети с НП
№ 18-0769-002565/03.07.2018г. и НП № 18-0304-001699/11.07.2018г.
В оспорената заповед е посочен фактът на неизпълнение
на разпореденото от закона задължение по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Следователно
заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни
основания за издаването й. Процесният индивидуален административен акт е
издаден след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК, заповедта е съобщена на
жалбоподателя, което лично е удостоверено от него чрез полагане на подпис. По
делото не се твърди, че водачът е върнал доброволно свидетелството си за
управление на МПС.
Сезираният съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че не са му отнети всички контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП на водач,
на когото са отнети всички контролни и е изгубил правоспособността си, но не е
върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е
принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел
предотвратяване на пътнотранспортни произшествия и гарантиране безопасността по
пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква едновременното
наличие на две предпоставки, като първата е на водача на МПС да са отнети
всички контролни точки, а втората този водач да не е върнал свидетелството си
за правоуправление. Не се спори между страните, че СУМПС не е върнато
доброволно. Спорът е относно наличието на втората предпоставка – отнемането на
контролните точки.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП контролните точки служат
за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по
отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой
контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения.
Предвид
факта, че в настоящия случай за нарушения на А. по ЗДвП са влезли в сила 4 бр.
наказателни постановления в периода от 12.11.2004г. до 16.18.2008г., по които
са му отнети 49 контролни точки, то приложими са Наредба
№ I-139/16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат (издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002г., в сила от 4.10.2002г.;
отм., бр. 4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008 г.) и Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., отм . ДВ, бр. 1 от
4.01.2013г.). И по двете наредби е предвидено, че водачът има първоначален
максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него
нарушения на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочените
подзаконови нормативни актове, контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл правопораждащият факт за
отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното
постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието.
Съгласно чл.64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не
подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били
потвърдени или изменени от съда. Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а
възстановяването им в периода релевантен за делото, се извършваше по реда,
предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002г.) и Наредба № I-13 от
12.02.2003г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично
възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните
работи, (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003г., в сила от 5.04.2003г., отм. ДВ, бр. 1
от 4.01.2013г.)
Съгласно разпоредбата
на чл.157, ал.1 от ЗДвП контролните точки са въведени за отчет на извършваните
нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане на установени
нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно
наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки
не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност.
В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно
наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси
административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез
Наредба № I-13 от 12.02.2003г., вр. чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр.
43/2002г.) е уредено възстановяването им. След като дадено физическо лице
придобие качеството водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и
съответно при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, притежателят му тогава получава първоначален максимален
размер от 39 контролни точки по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба №
I-139/16.09.2002г. и Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007г., единственият начин да
възстанови същите е предвиден в посочената Наредба № I-13 от 12.02.2003г.
Съгласно § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007г., броят на отнетите
контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва. Цитираната
нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети
контролни точки. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на
нарушението, а не вид наказание за него.
Според
разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките
за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1) чрез
частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, 2) служебно,
до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която
е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са
отнети контролни точки. А съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП лице, което е загубило
правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни
точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на
която е върнато свидетелството. При тази законова регламентация,
възстановяването на контролни точки се извършваше по реда, предвиден в чл.158
от ЗДвП и Наредба № І-13 от 12.02.2003г. Граматическото, логическо и
систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП налага извод,
че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане,
до първоначалния максимален размер (арг.: чл.158, ал.2 от ЗДвП), но не и в
случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. ал.3 и
ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и
възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП – с
полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за
възстановяне на частично отнети контролни точки.
Независимо,
че в конкретния случай по 4 бр. наказателни постановления, влезли в сила в
периода от 12.11.2004г. до 16.18.2008г., на жалбоподателя са отнети 49
контролни точки, т.е. всички точки и възстановяването на придобитата
правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, на
01.11.2008г. в справката погрешно е отбелязано, че е получил нови 24 точки,
които дори на 08.10.2010г. са достигнали максималните 39 к.т. Това е
недопустимо с оглед цитираната разпоредба на чл.157, ал.5 от ЗДвП. Самите наказателните
постановления са връчени редовно – лично на А., няма данни да са обжалвани и са
влезли в сила 7 дни след тяхното връчване. Възражението на жалбоподателя,
направено от пълномощника му в открито съдебно заседание, че две от
наказателните постановления не са редовно връчени, не почива на събраните по
делото доказателства. Видно от представените НП № 11941/06.10.2004г. и НП №
5222/11.06.2008г., в двата документа изрично са записани датите на които са
връчени, като има и положени подписи на нарушителя, чието авторство не беше
оспорено от страна на жалбоподателя.
При тази
хипотеза всички наказателни постановления са годно основание за прилагане на
ПАМ, защото съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Не са налице
основанията за служебно възстановяване на контролни точки на осн. чл.158, ал.1,
т.2 от ЗДвП, защото между влизането в сила на всяко от НП и деянието на
следващото постановление не е изтекъл период от две години за всяко от
нарушенията.
Без значение за законосъобразността на
оспорената ПАМ са твърденията за изтичане на абсолютна давност. Изпълнението на
наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към
заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се
извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и приложимата за периода наредба.
Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на
отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната
давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно
НПК. Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици.
Самият ЗАНН
урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в
раздел ІІ, глава ІІ и ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен
акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната
изпълнителска давност по чл.82, ал.1 ЗАНН или абсолютната давност по ал.3 на
същия текст, са неотносими. Правилото на чл.82 от ЗАНН регламентира
погасяването по давност на изпълнението на наложеното административно
наказание, а не последиците от него. С факта на влизане в сила на всяко едно от
наказателните постановления са отнети посочените в него брой контролни точки,
като по този начин наложеното наказание е реализирано. С оглед на горното съдът
намира, че е била налице хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП и водачът е бил
длъжен да върне свидетелството си за управление. Като не е сторил това, същият
е претърпял последиците от визираната в чл.171, т.4 от закона принуда.
За пълнота
на изложеното следва да се отбележи и че издаване на ново свидетелство за
управление с СУМПС № ********* на 26.10.2016г., валидно до 26.10.2026г., не
може да обоснове получаване на нови контролни точки, независимо от факта дали
водачът е придобил нови категории или не. Това е така, защото императивната
норма на чл.157, ал.2 от ЗДвП указва, че дори „Когато водач с право да
управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява
моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него
контролни точки не се променя“.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че непосочването
в оспорената заповед пред кой орган може да бъде обжалвана, е съществено
процесуално нарушение, предвид нормата на чл.140, ал.1 от АПК – в процесната заповед
срокът за оспорване е посочен, като единствено не е посочен кой е горестоящия
административен орган, но пък е посочен кой е компетентният съд. Тази
хипотеза единствено урежда удължаване на срока за обжалване на писмен
административен акт, в който административният орган е пропуснал, в нарушение
на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, да посочи пред кой орган и в какъв срок може да се
оспори акта. Идеята на закона е процесуалните права на жалбоподателя да не
бъдат засегнати от противоправното поведение на административния орган,
изразяващо се в непопълване на писмения акт с реквизитите, предписани от АПК,
но това процесуално нарушение не води до незаконосъобразност на целия
административен акт, а единствено удължава срока за обжалването му, поради
което не може да се приеме за съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Не може да бъде споделено и възражението в жалбата, че
с оспорената заповед е допуснато предварително изпълнение, защото същото е
възникнало ex lege предвид
нормата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, съгласно която жалбата не спира изпълнението
на приложената административна мярка. Предвид това липсват основания за
допускане на предварително изпълнение на основание чл.60 от АПК, защото то
следва направо от закона.
При така изложените обстоятелства жалбата на С.А. като
неоснователна следва да се отхвърли, а оспорения административен акт да се
остави в сила.
На основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.А.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-000118/15.01.2020г., издадена от началник-група
към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на моторно преводно средство,
като водач на който са отнети всички контролни точки и не е изпълни
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: