О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№.................../……2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав
в закрито заседание на пети октомври август две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева ч. адм.
дело № 2006/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 ГПК, вр. §2 ДР на ДОПК.
Образувано е по молба
вх.с.д. № 13746/20.09.2021г. от ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2238/09.09.21г.
в частта за разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото. Прави се искане разноските за адвокатско възнаграждение да
бъдат редуцирани до минималния размер от 300лв. по чл.9, ал.1 от Наредба №
1/2004г.
С Разпореждане № 12157/21.09.21г.
съдът е разпоредил връчването на препис от молбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД,
с предоставена възможност за представяне на писмен отговор по молбата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Във връзка с
предоставената възможност е постъпило становище от „Изток инвест 3000“ ЕООД с
вх.с.д. № 14461/05.10.2021г., с което навежда доводи за недопустимост, респ. за
неоснователност на искането. Конкретно сочи, че правото да се иска намаляване
на разноските поради прекомерност в случая е преклудирано, т.к. ответникът не е
направил възражение за прекомерност едновременно с изпращане на жалбата до
съда. В тази връзка сочи, че доказателствата за сторените разноски са
представени с жалбата, последната е подадена чрез административния орган,
поради което същият е имал възможност да изрази становище по тях. В случай че
съдът приеме искането за допустимо сочи, че неправилно ответникът иска
разноските да бъдат определени по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, т.к. по арг. по арг. от §1 от ДР на
Наредба № 1 по аналогия възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7,
ал. 1, т. 5 от Наредбата, която за охранителните производство и за
производствата по обезпечаване на доказателства предвижда минимално
възнаграждение в размер на 500лв. По изложените съображения твърди, че
заплатеното за производството адвокатско възнаграждение е в съответствие с
предвидения от минимален размер, поради което искането за неговото намаляване е
неоснователно.
Във връзка с постъпилата
молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:
С Определение № 2238/09.09.21г.,
Варненският административен съд, 23-ти състав е отменил по жалба на „Изток
инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
*** представлявано от управителя М.Р.Д., действия за обезпечаване на
доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства № 0048771/02.08.21г. на старши инспектори по приходите в Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 186/19.08.2021г. на
директора на ТД на НАП-Варна и е осъдил Национална агенция за приходите да
заплати на дружеството разноски за производството в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева, от които 50,00лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай
искането по молба вх.с.д. № 13746/20.09.21г. за изменение на така постановеното
определение в частта за разноските, е мотивирано с прекомерност на размера на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Тъй като производството по
реда на чл. 41, ал. 3 ДОПК не се провежда в открито съдебно заседание - до
когато най-късно може да се направи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, и
ответната страна не е изразявала становище по жалбата. С писмо изх. № ВхК-37885-3/07.09.21г.,
на основание чл. 152, ал. 2 и ал. 3 АПК, е представена жалбата, ведно с
административната преписка, като в производството по чл. 41, ал. 3 ДОПК съдът
не е длъжен на основание чл. 163, ал. 2 АПК да указва срок за отговор. Поради
това настоящият съдебен състав приема, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е допустимо да се направи по реда на чл. 248 ГПК.
Разгледано по същество
искането е неоснователно, т.к. изплатеното и присъдено адвокатско
възнаграждение е определено в предвидения по Наредбата минимален размер.
Неоснователно ТД на
НАП-Варна твърди, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да
се определи по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - за изготвяне на жалба без процесуално
представителство.
Възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела са
предвидени в чл. 8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал. 2 на същия. Тъй като производствата по чл. 41, ал. 3 ДОПК
не са сред изрично посочените в чл. 8, ал. 2, точки 1-7, приложима е
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
Отделно, дори да се приеме
че хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не се обхваща от правилото по чл. 8, ал.
3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на Наредбата, приложима е разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, според която за охранителни производства и
производства за обезпечаване на доказателства, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500лв.
По изложените съображения
искането за изменение на Определение № 2238/09.09.2021г. в частта за разноските
следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.с.д. № 13746/20.09.21г. на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2238/09.09.21г.
в частта за разноските.
Определението съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 41,
ал. 3 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: