РЕШЕНИЕ
№ 1749
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. ********* срещу Eлектронен фиш,
Серия К, № 6100807, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ жалбоподателят е
санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 1300 (хиляда и триста) лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и е издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че нарушенията по чл.21, ал.1 и по
ал.2 от ЗДвП били две различни хипотези и не можело да се осъществят във
връзка една с друга. По този начин било допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
ограничавало правото на защита на нарушителя и било самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания
жалбоподателят и процесуалният му представител –адв.Т. Б. – АК -
Кърджали, редовно призовани, не се явяват. В съда е депозирана писмена
1
молба от адв. Б. по хода и по същество на делото. В същата се излагат доводи
за незаконосъобразността на ЕФ и допускането на нарушения на
процесуалните правила при издаването му, поради което се отправя молба
към съда да се произнесе с решение, с което да отмени издадения ЕФ.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Административно –наказващият орган– СДВР, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. В съда са депозирани писмени бележки
по хода и по същество на делото от юрисконсулт Деляна Иванова-
пълномощник на директора на СДВР. В същите се излагат аргументи за
правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което се отправя
молба към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди издадения
ЕФ.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски, ако същите надхвърлят минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.06.2022 г. в 19:54 ч. на автомагистрала „Тракия“ до
бензиностанция „Петрол“ ( 1- ви километър) с посока на движение от с.Равно
поле към гр. София се движел лек автомобил „Волво“ с рег. № СВ 0837СВ
със скорост от 140 км./ч., при разрешена такава от 80 км./ч. – ограничение
въведено с пътен знак В-26, извън населено място. Автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – CORDON M2.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден Електронен фиш серия К,
№ 6100807 срещу жалбоподателя Исмаил, с който същият е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 1300 (хиляда и триста) лева, за нарушение на
чл. 21, ал.2 ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ,
серия К, № 5748057.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
2
17.11.2022 г.
От приложения към материалите на делото снимков материал заснет с
мобилната система за видеоконтрол, който е веществено доказателствено
средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 30.06.2022 г., в 19:54:58 ч., в район с координати N
42.632300 и Е 23.456657 е измерена скорост на движение от 145 км/ч., като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя Исмаил.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 30.06.2022 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „CORDON
M2 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 13.06.2027 г. Периодичността
на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол е преминала проверка на 15.03.2022г. От
приложения по делото протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на лаборатория
„Полицейска техника” е видно, че мобилната система за видеоконтрол
CORDON M2 с № от ДР В -46 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственост на МПС с рег.№ рег. № СВ 0837 СВ; Копие протокол
от метрологична проверка; Протокол за използване на АТСС от 30.06.2022 г.,
ежедневна форма на отчет, протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на
лаборатория „Полицейска техника”, копие на Заповед № 8121-з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш;
3
преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа
на уреда за измерване, справка за нарушител/водач; предходен електронен
фиш, издаден на жалбоподател,я серия К № 5748057/02.04.2022 г.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята цялост напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
4
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението – 30.06.2022 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
5
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON M2, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя с регистрационен СВ 0837 СВ,
който се чете ясно, е била 145 км/ч., като допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
140 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 140 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 60 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приобщените
към материалите на делото протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на
лаборатория „Полицейска техника” и писмените доказателства за преглед на
вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа на уреда за
измерване
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото е извършвало контрол на място –
6
Автомагистрала Тракия – А1 до бензиностанция „Петрол“ ( 1-ви километър),
като посоката на движение на контролираните МПС е била от с.Равно поле
към гр. София, при налично ограничение на скоростта на движение от 80
км./ч., въведено с пътен знак В-26, както и че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че
контролът се е извършил за времето от 19:00 ч. до 20:30 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
На следващо място, въпреки безспорно установеното извършване на
нарушението съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно
и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй
като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило
правото на защита на жалбоподателя да разбере, защо е бил наказан именно с
определения в електронния фиш размер на глобата от 1300 лева, на основание
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната санкционна норма: "Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца".
В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно нарушение
е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер.
Това накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да
прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на
административното наказание, тоест с колко е превишена максимално
допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва
ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, дали наложената глоба от 1300 лева
представлява двойният размер на предвидената за съответното нарушение
7
глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността на
електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в обжалвания санкционен
акт не е отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът
допуска за повторното му извършване да се налага по-тежко
административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с
основния състав на нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е
размерът на наказанието, в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2
или 3 и по коя от съответните точки на тези алинеи. В конкретния случай
такава връзка с основния състав липсва, като приложения към материалите на
делото ЕФ серия К, № 5748057, с който жалбоподателя е санкциониран на
основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за извършено на 02.04.2022
г. нарушение по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП не осъществява изискуемата
връзка, от която да се установи по безспорен начин повторността на
нарушението. Освен това по никакъв начин не се установява датата на която
този ЕФ е влязъл в сила, респ. дали процесното нарушение е извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 5748057, както е
описано в обжалвания ЕФ.
Предвид изложеното, бланкетната норма, която не предвижда конкретен
размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната норма на
основния състав, към който тя препраща, поради което не става ясно
двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби в предходните
три алинеи е бил наложен от наказващия орган. Нещо повече - налице е
противоречие между фактическото описание на извършеното нарушение и
дадената му правна квалификация, тъй като макар словесно да е посочено,
че нарушението е извършено в условията на повторност, не е описано от
какво се обуславя същата –на коя дата, какво нарушение е било извършено и
каква санкция е била наложена на нарушителя, за да доведе до налагане на
санкция за повторно извършено нарушение със завишен размер на глобата.
Това противоречие е абсолютно недопустимо и води до неяснота относно
волята на наказващия орган дали се касае за повторно нарушение или не, а от
своя страна това съществено накърнява правото на защита на наказаното лице
да разбере за какво точно нарушение е било санкционирано.
8
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на
издадения ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. От представените писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие (л.38 от делото се
установява, че жалбоподателят е заплатил на адвокат Т. Б. от АК-Кърдждали
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 360
лева, което е станало в брой при подписване на същия на 01.03.2023 г., като
не са налице основания за редуциране на размера на така претендираното
адвокатското възнаграждение, във връзка с направено възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на АНО.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № 6100807, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на Н. М. Караджа
–Исмаил е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1300
(хиляда и триста) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на Н. М. Караджа –Исмаил , ЕГН ********** сумата от 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10