№ 1186
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502615 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.07.2023г по гр.д. № 12593/2022г СГС, ГО, І-3 състав е
осъдил ЗД”Евроинс”АД да заплати на В. Г. К. сумата от 40 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 924лв- обезщетение за имуществени вреди ,
причинени от ПТП, реализирано на 28.01.2022г , на осн. чл.432 от КЗ,ведно със
законната лихва върху главниците от 06.07.2022г. Съдът е приел, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано в осъдителната си част за
сумата от 15 000лв – присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
924лв- обезщетение за имуществени вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Евроинс АД в
осъдителната част за сумата над 15 000лв, с твърдение за неправилност. Въззивникът
поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон и решението е
необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното
1
обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца, вреди.
Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е претърпял вреди в такъв обем,
че справедливото обезщетение да възлиза на присъдената сума. Моли апелативния
състав, след като съобрази установените вреди, претърпени от ищеца, да отмени
решението на СГС в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 15 000лв.
Ищецът пред СГС - настоящ въззиваем – В. К., представляван от адв. Й. депозира
писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Възразява, че по делото е установено, че ищецът има белези от извършените операции
и е е претърпял увреждания на здравето, болки и страдания, продължаващи
понастоящем, които обосновават размера на присъденото обезщетение.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът ЗД Евроинс АД депозира писмена молба, с която моли въззивната
жалба да бъде уважена. Претендира разноски по делото, съобразно списък, който
представя. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна.
Въззиваемата страна В. К. депозира писмена моба, чрез адв. Й., с която моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа, депозирания отговор
на въззивната жалба. Претендира разноски по делото, за които представя списък по
чл.89 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно в обжалваната част , по съображения изложени
във въззивната жалба и следва да бъде частично отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 15 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, дължими се от ответника
на ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД Евроинс АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца
за причинените му вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2022г, причинено от водач
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е единствено въпроса за размера
на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, определено по реда
на чл.52 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция застрахователят не поддържа направеното
възражение за съпричиняване, видно от развитите въззивни оплаквания. Поради това
въззивната инстанция не дължи проверка на първоинстанциионното решение в частта,
с която СГС се е произнесъл по това възражение и не дължи произнасяне по
възражението.
По отношение неимуществените вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
3
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 59
години.
В о.с.з. на 26.02.2024г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Ю. Й., който дава
заключение, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял триглезенно счупване в
областта на дясната глезенна става със със сублуксация на тало-круралната става
/глезенната става/. Вещото лице разяснява, че изкълчването е състояние на трайно
разместване на ставните повърхности на костите, изграждащи дадена става, а при
непълно разместване на ставните повърхности на костите, изграждащи дадена става се
говори за сублуксация. Вещото лице установява, че ищецът е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Софиямед” - Клиника по Ортопедия и Травматология и хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия, където на 30.01.2022 г. е извършено оперативно лечение,
при което проведено кръвно наместване и е поставена метална остеосинтеза с плака и
винтове. През м. януари/февруари 2023 г. е проведено оперативно лечение за
отстраняване на металната остеосинтеза. Вещото лице дава заключение, че за период
от около два месеца след претърпяното ПТП, ищецът е търпял болки и страдания, като
за първия месец те са били с интензивен характер. За около 6 месеца е настъпило
пълното възстановяване с възможност за физическо натоварване на десния долен
крайник. Вещото лице сочи,че оперативното отстраняване на остеосинтезният
материал също е съпроводен с болки за период от около месец. Вещото лице сочи, че
при извършен преглед ищецът съобщава за болки в дясната глезенна става при
натоварване, както и при ниски температури. Вещото лице дава заключение, че болки
в областта на глезенната става могат да се появят и в бъдеще при по – голямо
натоварване на крака, а понякога и спонтанно. Първоначално ищецът се е придвижвал
с помощни средства и е щадил десния долен крайник. Според вещото лице при
ищеца е настъпило пълно възстановяване – пълен обем на пасивни и активни
движения, липса на оток в областта на дясната глезенна става. Не са налице трайни
последици в здравословното състояние на ищеца, освен оперативни белези.
С оглед установеното– възрастта на ищеца и претърпяните физически
увреждания – множествено счупване на дясна глезенна става , придружено със
сублокация на глезенната става, като съобрази претърпяните две оперативни
интервенции, продължителността на периода на интензивни болки- след инцидента и
след операцията за изваждане на остеосинтезата, като съобрази и че за период от
около месец след интензивните болки ищецът е търпял болки в пострадалия крайник,
продължаващите и досега изтръпвания в крайника и болки, като съобрази още
първоначалната невъзможност за самостоятелност и нуждата от помощ в ежедневието
, както и стресът от инцидента, който е логично и обичайно да изпита нормален човек
в сходна ситуация , но и като съобрази, че страданието на ищеца е локализирано на
едно място- претърпял е множество счупвания и размествания в областта на една
става, както и че е настъпилото пълно възстановяване на ищеца и благоприятната за
4
него прогноза занапред съдът приема, че по справедливост паричното обезщетение на
ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 35 000лв. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента
на настъпване на вредата- м.01.2022г , както и да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото като част от изискването
за справедливо обезщетение същото не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 28.01.2022г в размер на
35 000лв.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата
над 35 000лв до 40 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В
останалата си обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Разноските възложени от СГС върху страните не са предмет на оспорване по реда
на чл.248 от ГПК, поради което настоящата инстанция е обвързана от посочените
размери, като разноските следва да бъдат изменени само съобразно изменения изход
от спора.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в размер на 5609.59лв, от
общо възприети от СГС разноски в размер на 6410.96лв. Над посочената сума
решението на СГС следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от 180лв от общо доказаните 600лв заплатени за
депозити за вещи лица и 300лв- за юрк. възнаграждение.
Пред настоящата инстанция въззивникът- ответник претендира за разноски в
размер на 800лв-заплатена д.т. и юрк. възнаграждение, което съдът определя на 200лв.
С оглед изхода от спора жалбата е уважена за 5 000лв, при обжалаем интерес от
25 000лв, на въззивника се дължат разноски в размер на 200лв.
Въззиваемата страна претеднира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 8 000лв, за която сума са представени доказателства, че е заплатена.
Застрахователят прави възражение за прекомерност на разноските, което съдът приема
за основателно. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
обстоятелството, че правопораждащите факти са установени със СПН, че е проведено
5
едно о.с.з. и доказателства пред настоящата инстанция не са събирани, както и че
пълномощникът на ищцата ред въззивната инстация е депозирал писмен отговор и
молба за о.с.з. намира, че по справедливост възнаграждението по делото следва да се
определи в размер на 3000лв. С оглед изхода от спора на въззиваемата страна следва
да се заплатят разноски в размер на 2400лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4070 от 05.07. 2023г по гр.д. № 12593/2022г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 3-ти състав в частта, с която е осъдено ЗД„Евроинс”АД да
заплати на В. Г. К. сумата над 35 000лв до 40 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 28.01.2022г , както и в частта, с която е
осъдено ЗД„Евроинс”АД да заплати разноски по делото за сумата над 5609.59лв и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. Г. К. с ЕГН ********** против
ЗД„Евроинс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП настъпило на 28.01.2022г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата
над 35 000лв до 40 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4070 от 05.07. 2023г по гр.д. № 12593/2022г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 3-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗД„Евроинс”АД с ЕИК
********* сумата от 380.00лв- разноски , направени пред двете съдебни инстанции, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД„Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на В. Г. К. с ЕГН
********** сумата от 2400лв, направени по делото разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6