Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260037
гр. Асеновград, 15.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на
седемнадесети
февруари през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 47 по описа на Асеновградския районен съд–ІІ н.с. за 2021
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано
е наказателно постановление № А-724 от 23.06.2020 г., издадено от Началника на
РУ-Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г.Д.Ш. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 45 ал.3
от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят Г.Ш. в жалбата си и в съдебно заседание оспорва наказателното
постановление откъм законосъобразност и обоснованост и моли за неговата отмяна. Като аргументация
се отричат фактическите констатации обуслови налагането на административното
наказание и се навеждат факти изключващи състава на вмененото му във вина
нарушение.
Въззиваемата страна РУ -Асеновград не изпраща предствител ,но взема отношение
чрез писмено становище в което моли за оставяне на жалбат без уважение и
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата
и от страните намери за установено следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно
нарушение от 30.05.2020 г. е било констатирано, че на същата дата в с. Катуница, в центъра на селото, на ул. ”Кабата”
до № 30, жалбоподателят Г.Ш. не е придружил детето си – В. Ш. на 17 г. след 22.00 ч. От разпита на
актосъставителя М.А. и от писмените доказателства- приложената докладна записка
от ИДПС – Д. Б. и инсп. П.И. се установява, че на 30.05.2020 г., около 00.15 ч. в рамките на специализирана
полицейска операция с оглед контрол на спазването на ЗЗД била установена в
центъра на с. Катуница група от непълнолетни лица, след които бил и
непълнолетния В. Ш.. Същият не бил придружен от родител или от друго
пълнолетно лице в момента на проверката.
Проверяващите разговаряли с непълнолетния Ш., но той не направил изявление, че
с него има пълнолетно определено от родителите му лице, което да го придружава,
а и такова лице не се обозначило и представило пред полицейските служители.
Поради това бил установен и на място повикан неговия баща- жалбоподателят Г.Ш.,
на който бил съставен АУАН за констатираното нарушение.Същият отказал да го
подпише и не направил писмени или устни възражения. Не депозирал и писмени
възражения пред административно-наказващия орган в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган Началника
на РУ-Асеновград, било издадено и обжалваното наказателно постановление, в
което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД на
Г.Ш. е наложена глоба в размер на 300
лв.
При
така установената фактическа обстановка и след като
провери изцяло и във връзка с възраженията
на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата
е НЕоснователна
НП
е издадено, а предхождащия го АУАН е
съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46 ал.1 от ЗЗД. В процедурата по съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от
административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При описанието на нарушението са посочени всички елементи от неговия
състав. Нормата на чл. 8 ал.3 от ЗЗД по която е квалифицирано описаното
нарушение въвежда задължение за родителите, които полагат грижи за дете да го
придружават на обществени места след 22.00 ч., ако детето е навършило 14 г., но
не е навършило 18 години, какъвто е конкретния случай. Ал.4 на същия член
въвежда алтернативно задължение за родителите, в случаите когато те не могат да
придружат детето си, да осигурят пълнолетно, дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22.00 ч. Двете задължения са алтернативни
и изпълнението на което и да е от двете задължения по принцип игнорира състава
на административното нарушение наказуемо по чл. 45 ал.3 от ЗЗД. В случая
безспорно е установено, че жалбоподателят Г.Ш.
не е придружавал детето си В. Ш.
на горепосоченото обществено място
след 22.00 ч., с което е реализирал състава на вмененото му във вина нарушение.
Съдът
намира за неоснователно възражението му наведено в жалбата, че не е реализиран
обективния състав на нарушението, тъй като посоченото място ул. „Кабата“ не било
обществено място. Действително в ЗЗД няма легална дефиниция на понятието
„Обществено място“, но това понятие има достатъчно ясен и разбираем житейски и
логически смисъл и в това отношение съдебната практика е константа в разбирането,
че на всяко публично място, което е достъпно за неограничен кръг от граждани и
до което те имат свободен достъп, каквото е безспорно и улицата отворена за
обществено ползване, както и центъра на село Катуница безспорно попада в
обхвата на това понятие. Отделно от това, в редица нормативни актове е дадена дефиниция за обществени места, като
най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с
настоящото производство по Закон за
закрила на детето е Наредба за специализирана закрила на деца
на обществени места, Приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки,
че дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за
целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране закрила и
грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от
допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на
наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места,
като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или
развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния случай,
посоченото място на ул. „Кабата“ до № 30, за което допълнително е
уточнено, че е в центъра на селото, безспорно представлява такова
обществено място по посочената легална дефиниция.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя
в съдебно заседание, че същият по време на проверката се е намирал за риба на
язовир в околностите на селото на около 500 метро от мястото на проверката и
знаел, че синът му отива при него. Това възражение съдът намира, че не е
достоверно, тъй като твърдените обстоятелства не съответстват на данните от
конкретиката на проверката, където децата
са заварени в центъра на селото и никой при беседата включително и
родителя не е посочил такова обстоятелство. Но дори да приемем, че твърдението
е достоверно, то не само че не дисквалифицира нарушението, но го очертава като
такова с по–голяма тежест, защото според неговото съдържание непълнолетният
след полунощ е следвало да се придвижи пеша и непридружен от родителя си до
място – язовир в околностите на с.
Катуница, извън населеното място.
Съдът
намира, че в НП описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба, в която е предвидена санкцията, а имено чл. 45 ал.3
от ЗЗД, като наложената санкция –глоба в размер на 300 лв. попада в минимума на
предвидения в тази норма диапазон. При определяне размера на наказанието административно - наказващият орган е съобразил
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият правилно е преценил тежестта на
нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са материалното
положение на жалбоподателя и факта, че
от нарушението не са били причинени вреди, като е оразмерил глобата в
минималният размер предвиден в закона, поради което и така наложеното наказание
се явява справедливо.
В настоящото производство страните не
са претендирали и доказали заплащането на разноски поради което и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложеното съдът намери, че обжалваното НП е законосъобразно
обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № А-724 от 23.06.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград,
Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г.Д.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила
на детето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: