№ 629
гр. Благоевград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина П.
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500894 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 161 от 23.05.2025 г. по гр.д. №855/2024г. по описа на РС –
гр.**, същият съд отхвърля като неоснователни исковете на В. Р. С., ЕГН
********** от гр.**, обл.Благоевград на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД да бъде осъдено „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, да заплати на сума в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
която сума представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, настъпили вследствие на подадения от управителя на магазин „Т-
Маркет“ ** сигнал на 23.01.2024 г. за това, че ищецът е откраднал от магазина
мъжки парфюм м. „STR 8“ без да го заплати до РУ **, както и на основание
чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода 23.01.2024 г. до датата на предявяване на
иска - 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди от подаване на исковата молба -
11.07.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№5162/07.07.2025г., подадена от адв. И. П., в качеството си пълн. на В. С.,
против Решение №161 от 23.05.2025 г. по гр.д. №855/2024г. по описа на РС –
1
гр.**. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от
съда да отмени решението и да уважи иска. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна. Постъпил
е отговор. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да
го потвърди. Претендира разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в
редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда
претенция.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.
Р. С. от гр.**, обл.Благоевград против „Максима България“ ЕООД, гр.София.
Иска се на основание чл. 49 от ЗЗД да бъде осъден ответника заплати на ищеца
сума в размер на 15 000 лв., която сума представлява обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на
подадения от управителя на магазин „Т-Маркет“ ** сигнал на 23.01.2024 г. за
това, че ищецът е откраднал от магазина мъжки парфюм м. „STR 8“ без да го
заплати до РУ **, на основание чл. 86 ЗЗД да му заплати сумата от 150 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху обезщетение за неимуществени
вреди зя периода 23.01.2024 г. до датата на предявяване на иска - 11.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
подаване на исковата до окончателното заплащане на обезщетението.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
От показанията на свидетелката Й. се установява, че към 01.01.2024 г. тя
е заемала длъжността управител в магазин „Т-маркет“ в гр.**, собственост на
„Максима България“ ЕООД. В магазина се извършват ежедневно или
периодично мини ревизии и при откриване на липси, нейно задължение е да
уведоми охраната на магазина за това. В началото на м.януари 2024 г., след
новогодишните празници, заместник - управителя я уведомила, че е открита
липса на един парфюм марка „STR8“ - на рафта била останала празната му
кутия. В този ден обичайният охранител бил в отпуск поради заболяване и го
замествал неговия ръководител Е. П.. Тя го уведомила за липсата и той
започнал да преглежда камерите. През това време в магазина дошъл служител
2
на полицията, който отговарял за района и двамата с П. гледали записите от
камерите. Извикали я и й показали запис на човек в магазина, питайки я дали
го познава. Тя отговорила, че не го познава. След 1 -2 дни същият полицай,
според нея А.Ц., отишъл в магазина и казал, че трябва да подадат жалба, тъй
като заснетия на камерите е длъжностно лице и трябва да се разследва случая.
Тя написала сигнал и го предала на Ц.. В сигнала не посочила конкретно лице,
тъй като не познавала човека на записа, не е знаела дали той е откраднал
парфюма, а искала да се установи лицето и какво е направило. Подавайки
сигнала вярвала, че изпълнява задълженията си и е нямала за цел да
злепоставя някого.
Видно от показанията на свидетеля П. е, че същият е регионален
мениджър на служителите в „Груп-7“ ЕООД, гр.София и осъществява контрол
на служеителите, работещи като охрана, включително тези, охраняващи
обекти на „Максима България“ ЕООД. Когато отсъства служител, той го
замества. На 01.01.2024 г. замествал болен служител, работещ като охрана на
магазин „Т-маркет“ в гр.**. На 3 или 4 януари, отивайки на работа, намерил на
бюрото на колегата си празна кутия от парфюм и бележка „Погледни какво е
станало“. Докато преглеждал записите от камерата, отговаряща за рафтовете с
парфюми, се появил служител на РУП **, който по негов спомен се казвал
Разменов. Тъй като този полицай отговарял за района и работил с магазина,
откакто е отворен, свидетелят го пуснал да влезе в стаята, в която преглеждал
записите. Заедно видели на записа гражданин, който взема кутията, разглежда
парфюма. Свидетеля проверил записите на камерите от 27.12.2023 г., за която
дата му било казано, че е извършена предходната ревизия. От този момент до
датата, на която непознатия разглеждал парфюма, имало само още едно
взаимодействие с парфюм - предния ден семейство, момче и момиче, купили
същия артикул. Виждало се как след тях минава служителка и подрежда
отново парфюмите.За конкретния случай те не подали сигнал, тъй като не са
задържали лицето с открадната стока, в който случай само съставят протокол
и го предават на полицията. Но по настояване на Разменов се подал сигнал и
след това ги викали на разпит. По отношение на конкретния парфюм
уточнява, че продукта е в метална кутия, около нея има стиропор, хванат
здраво и трябва да се изтръска, за да се извади.
От показанията на св.Х. се установява емоционалното състояние на
ищеца по повод подания сигнал и извършената проверка.
По делото е прието заключение по съдебна видеотехническа експертиза,
изготвена от вещо лице по предоставените от ответното дружество записи на
видеокамери в магазина, находящ се в гр.**. Предметите, с които лицето има
съприкосновение, снети от кадрите на файл с име „chl6_20240101 173413“ са с
малки размери, тъмни на цвят, опаковки с формата на паралелепипед, подобни
3
на опаковка от парфюм марка „STR8“. Поради отдалечеността на камерата,
по-малкия размер на взетите от лицето и заснети от камерата предмети, не
могат да се установят и подробно опишат същите. С всяко едно увеличение на
кадрите разделителната способност намалява, картината се разфокусира и
пикселизира, което влошава качеството на полученото изображение.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че не се установява лицето
да извърши действия по прибиране на предмета в джобовете е категорично. В
лявата ръка лицето държи опаковката, ако е извадил предмета и го държи в
дясна ръка, не се забелязват съответни движения, с който лакътя да бъде
изнесен на дясната ръка назад, за да може да прибере предмета във вътрешен
или външен джоб - не го прибира в джоба си. Добавя, че е възможно да е
носел предмета в дясната си ръка и едва след като завива зад щанда, да го
сложи в джоба си.
По делото са представени материалите, събрани по преписка вх. №
1085/2024 г. по описа на РП - Благоевград, вх. № 196/2024 г. по описа на
Териториално отделение - ** (№ ЗМ 44/2024 г. по описа на РУ на МВР гр.**.
На 30.01.2024 г. била издадена заповед от началника на РУ на МВР гр.**
за извършване на проверка за извършено дисциплинарно нарушение и
неговият извършител.
Със заповед от 25.03.2024 г. е прекратена проверката за извършено
дисциплинарно нарушение, тъй като не са събрани доказателства, че с
поведението си С. е допуснал нарушение на служебната дисциплина.
С постановление от 02.04.2024 г. на РП - Благоевград, ТО - ** е отказано
образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх. №
1085/2024 г. по описа на РП - Благоевград. Мотивите на прокурора са, че от
данните не може да се установи категорично, че на 01.01.2024 г. В. С. е
извършил кражба на 1 брой мъжки парфюм от магазин „Т Маркет“, гр.**.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства
и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил
обосновани изводи. Фактическите констатации и правните изводи на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите, изложени в обжалваното решение.
В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в
отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:
Свободата на словото по чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на
Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на
необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността,
закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията.
4
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи
дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те
съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на
лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл.39, ал.2 от
Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на
наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл.146 и чл.147 НК,
при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл.45 и чл.49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено
само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез
наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. №
988/2006 г., I н. о.
Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и
се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към
него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и
телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение №
159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице,
клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него –
решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о.
Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни -
решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В
практиката на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно
като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на
ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за
които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори дадени
фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на
другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Както
е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV
г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни
неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на
5
фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след
като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др. -
в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I
н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те
могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат
достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от
12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от
6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.
Видно е, че действията на служителите на ответника са насочени
единствено към установяване на извършителя на престъпление кражба,
подали са сигнал за престъпление, извършено от непознато лице по указания
на служител на РУ **. Не познават ответника и не са имали за цел да го
злепоставят. В конкретния случай ответникът е упражнил право,
регламентирано в чл. 56 от Конституцията на РБ да сигнализира
компетентните органи за констатирани нередности и за да защити пред
държавните институции свои застрашени или нарушени права. В случая
установеното по делото поведение на ответника е израз на правото му на
жалба и не е противоправно, поради което неговата отговорност за
причинените вреди не може да бъде ангажирана.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна, на която следва да се
присъди 200 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161 от 23.05.2025 г. по гр.д. №855/2024г.
по описа на РС – гр.**, като правилно.
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН ********** от гр.**, обл.Благоевград, да
заплати на „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“Ботевградско шосе“ № 247, ет.2, сума в размер на 200.00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивна
6
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7