№ 61
гр. Поморие, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222160100639 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД срещу Н. В. Ч., с която са
предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 58,59
лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 14,78 лв. - лихва върху главницата за периода от 26.10.2019г. -
12.10.2022г. Главницата се претендира с твърдения за потребени и
незаплатени от ответника ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период 25.09.2019г. – 25.11.2021г. до имот, находящ се в гр.
Поморие, ул. ..., с идентификатор 57491.501.143.1.2, и абонатен № 743389.
Твърди се, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което за цитирания отчетен
период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от
КЕВР, възлизат на сумата от 58,59 лв., като от ищеца са издадени фактури №
**********/25.09.2019г. за сумата 34.88 лв., № ********** от 28.10.2019г. за
сумата 11.98 лв., № ********** от 25.11.2019г. за сумата 3.00 лв. и №
********** от 25.11.2021г. за сумата 11.69 лв. Наведено е твърдение, че
дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата е
депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват. В отговора се сочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
1
от които да се установи, че Ч. е сключила договор с ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК услуги, че е подала заявление за откриване на партида
на нейно име, респективно че абонатен № 743389 се води на нея.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба
от процесуалния представител на ищеца, с която са представени писмени
доказателства, изложено е становище по същество, и се претендират
сторените по делото разноски.
Ответницата се представлява от назначения ѝ особен представител – адв.
Д., която моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
При така заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка с другата страна, както и
основанието и размера на вземането си, респективно да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на
ответницата имот, е предоставил ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода, във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже
изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга или
другите въведени от него правоизключващи или правопогасяващи
възражения.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 53 - л.
54 от делото) се установява, че на 19.06.2017г. ответницата е придобила
собствеността върху имот, находящ се в гр. Поморие, ул. „България“ № 11,
ет.1, ап. 2, с идентификатор 57491.501.143.1.2.
От справка от 14.07.2022г. (лист 9 от делото), чрез отдалечен достъп по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – гр. Поморие се установява, че след 19.06.2017г. за процесния
имот няма вписания прехвърлителни сделки, респективно към дата на
справката собственик на същия е Н. В. Ч..
От фактури с № **********/25.09.2019г., № ********** от 28.10.2019г.,
№ ********** от 25.11.2019г. и № ********** от 25.11.2021г. (на л. 16 - л. 19
от делото) се установява, че за посочения имот е била открита партида с аб.
№ 743389. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб.
номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер
(1689/68) са правени отчитания на 16.09.2019г., 11.10.2019г., 11.11.2019г. и
09.11.2021г. (при всяко от тях водомерът е бил видян от отчетника), като на
16.09.2019г. било отчетено потребление от 11 куб. м. (старо показания 57 куб.
м., ново показание - 68 куб. м.) и е начислено количество от общо
2
разпределение в размер на 0,65 куб.м., на 11.10.2019г. било отчетено
потребление от 4 куб. м. (старо показания 68 куб. м., ново показание - 72 куб.
м.), на 11.11.2019г. било отчетено потребление от 1 куб. м. (старо показания
72 куб. м., ново показание - 73 куб. м.), а на 09.11.2021г. било отчетено
потребление от 4 куб. м. (старо показания 73 куб. м., ново показание - 77 куб.
м.). Видно от справка-извлечение на лист 7 от делото, отчитането на
централния водомер е извършено в периода 09.08.2019г. – 16.09.2019г.
От горепосочените фактури се установява, че количествата и видът на
доставените ВиК услуги са остойностени както следва – по фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата 34.88 лв., по фактура № ********** от
28.10.2019г. за сумата 11.98 лв., по фактура № ********** от 25.11.2019г. за
сумата 3.00 лв. и по фактура № ********** от 25.11.2021г. за сумата 11.69 лв.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата
доставяне вода на потребителите към 2019г. без ДДС е била в размер на 1,399
лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води - 0,477 лв. на куб. м., а за
пречистване - 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ц-37 от 23.12.2019г. се
установява, че тези цени за 2020г. били, както следва: за доставяне - 1,415
лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води - 0,503 лв. на куб. м., а за
пречистване - 0,652 лв. на куб. м. В Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. цените
били определени, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води - 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване - 0,586
лв. на куб. м. Във фактурите, касаещи периодите през 2019г. и 2021г., били
начислени суми според посочените цени (вкл. чрез разбиването им във
фактура № 42678076/25.11.2021г. за 2019г. и 2021г.). Извършеното разбиване
на подпериоди във фактура № 42678076/25.11.2021г. за 2019г. и 2021г. е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като е видно, че към датата на
издаването на фактурата - 2021г., цените са били по-високи, поради което
напълно в негов интерес е било да се определят съразмерни количества за
всяка част от периодите.
От изложеното по-горе се достига до извода, че в имот, находящ се в гр.
Поморие, ул. ..., с идентификатор 57491.501.143.1.2, за процесния период от
26.10.2019г. до 25.11.2021г. са доставени фактурираните количество вода. По
делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на
вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните
е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в
качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е доказано с
представения нотариален акт и справка от агенция по вписванията) е бил
потребител на вода.
Наред с горното по делото не са оспорени, а са общоизвестни за
страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите
условия и същите са обвързали ищеца и ответника. От представения
3
нотариален акт се доказа и качеството на ответника - собственик на
процесния самостоятелен обект, като съобразно общите условия не е
необходимо сключването на писмен договор.
В случая отчитането на водомера е станало на 16.09.2019г., 11.10.2019г.,
11.11.2019г. и 09.11.2021г. Видно от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при
обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал.
4 от Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в рамките на
по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до
процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се
ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши
при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Съдът
намира, че подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като
след като отчетникът е „видял" показанията на водомера, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по
арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по
реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното
потребление.
Предвид горното, съдът намира, че процесното отчитане е извършено
при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, като са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е
отчетено действително потребеното количество вода.
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което
подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурата следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от
служител на „ВИК" ЕАД, който лично е видял водомера. Поради това следва
да се приеме, че количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество
вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните
периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 58,59 лв.,
поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
4
на ответника в забава за посочения период – 26.10.2019г. - 12.10.2022г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това първата издадена фактура №
38984840/25.09.2019г. е с краен срок за плащане до 25.10.2019г., поради което
ответникът действително е изпаднала в забава още към 26.10.2019г. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 15,40
лв. (съобразена с действалото ограничение за начисляване на лихва в периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г.), а исковата претенция по реда на чл. 86 от ЗЗД е в
размер на 14,78, поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у
се присъдят разноски - сумата от 100 лв. - платена държавна такса и сумата от
250 лв. - платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред
с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната
Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският
размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва
да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото
производство е 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Ч., родена на **********г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в гр. Поморие, ул. „..., БУЛСТАТ: *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов" №
3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет. 4, сумата от 58,59 лв.
(петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от 25.09.2019г., №
5
********** от 28.10.2019г., № ********** от 25.11.2019г. и № ********** от
25.11.2021г, за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в
гр. Поморие, ул. „..., с идентификатор 57491.501.143.1.2, аб. № 743389, с
отчетен период от 25.09.2019г. – 25.11.2021г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. В. Ч., родена на **********г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в гр. Поморие, ул. „..., БУЛСТАТ: *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов" №
3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет. 4, сумата от 14,78 лв.
(четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки) - лихва върху
главницата за периода 26.10.2019г. - 12.10.2022г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. В. Ч., родена на **********г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в гр. Поморие, ул. „..., БУЛСТАТ: *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов" №
3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет. 4, сумата от 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 250 лв. - внесен депозит за
особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ - клон Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6