№ 19432
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражда*ко дело
№ 20251110118979 по описа за 2025 година
Ищецът „Д.З.” АД е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно съединени
искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 3258,17лв., представляваща изплатеното по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2022 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на неравности
на пътното платно на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба
01.04.2025 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 26.07.2022 г., при движение по ул.
„Милин камък“ в гр. София е настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек
автомобил с марка „***“, с рег. № ***, преминава през необезопасена и несигнализирана
неравност пътното платно (дупка), в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 3243,17 лв. Посочва, че
ответникът е поканен да заплати претендираната сума в общ размер от 3258,17 лева с
включени ликвидационни разноски, но ответникът е отказал. Претендира лихва за забава от
28.12.2022 г. до датата на исковата молба в размер на 968,76 лева. Претендира разноски.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
1
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже изключителната вина на водача на застрахования
лек автомобил за причиняване на вредите, както и евентуалното си възражение за
съпричиняване.
От представените по делото писмени доказателства – полица № 0320229907012752 за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ /л.7/ и ОУ за застраховка на „Каско на
МПС“ /л.19/, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 28.07.2022 г.
/л.26/, както и ликвидационен акт /л.41/ се установява, че между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „***”, с рег. № СВ *** *, е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на
3243,17 лв. По делото е разпитан водачът на увредения автомобил – Ж. И. Д., който заявява,
че си спомня за ПТП. Свидетелят разказва, че е бил с кръстника на сина си, който живеел на
ул. „Милин Камък“. Тръгнал си и когато стигнал ул. „Свети Наум“, влезнал в дупка.
Впоследствие усетил, че колата не е стабилна. Отишъл на сервиз, където установили
повреда в амортисьора и леко подбита джанта. От сервиза го посъветвали да заведе щета,
което той направил. Частите били сменени, но амортисьорът – чак след няколко месеца
поради забавяне с доставката. Свидетелят уточнява, че е карал с ниска скорост – около 30
км/ч, тъй като улицата и колата не позволявали по-бързо движение. Времето било хубаво,
осветление имало, но видимостта от колата била слаба, защото била много ниска и с малък
ъгъл на виждане. Не се обадил на полицията, а направил снимки на участъка по-късно.
Според него, вдлъбнатината не била обезопасена и съществувала и към момента.
По делото е прието заключение по САТЕ, от което се установява, че възможният и
вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП е следният: на 26.07.2022 г. около
22:00 часа в град София водачът на МПС „***“, с рег.№ ***, се е движел по ул. „Милин
камък“ и в района на № 58 по време на движение преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което по автомобила
настъпили материални щети. Причината за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка вещото лице сочи, че е преминаването на автомобила през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Милин камък“. Според заключението
уврежданията по процесното МПС, се намират в причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП. Вещото лице сочи, че към датата на ПТП - 26.07.2022 г. размерът на щетите възлиза
на 3243,17 лв., като действителната стойност на вредите също възлиза на 3243,17 лв.
Експертът излага още, че процесният автомобил е произведен през 2018 г. с дата на първа
регистрация 18.06.2019 г. Към датата на настъпилото произшествие - 26.07.2022 г. сочи, че
автомобилът е с период на експлоатация от 3 (три) години, 1 (един) месец и 8 (осем) дни.
Според вещото лице, ако автомобилът е в гаранция и има договорни отношения със
собственика, при евентуален негов ремонт в неофициален сервиз за определени възли или
агрегати в маслена среда или електроника, същият би изгубил гаранцията си. Съгласно
заключението обичайните ликвидационни разноски на застрахователя се определят от вида и
степента на застрахователното обезщетение, като това могат да бъдат разноски направени за
пътна помощ, изготвяне на снимков материал по щетата, заплащане хонорар за труда на
вещото лице, допълнителни огледи в сервизни условия, ангажиране на определени експерти
и др. Експертът дава заключение, че разноските са различни за застрахователните компании
в зависимост от методиката на работа във всяка от тях, като варират между 10,00 лв. и 25,00
лв. В конкретния случай експертът с оглед представените доказателства излага, че
разноските на застрахователя са в размер на 15,00 лв.
Така описаният механизъм на ПТП съдът намира, че се установява освен от
събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля Ж. И. Д., управлявал
процесното МПС при настъпване на ПТП, който описва настъпването на събитието. В
2
същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС, за които ищецът е изплатил
обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
„в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на република*ките
пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. Не е спорно по
делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради
което отговорност за поддържането му в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. Ето защо, ответникът е отговорен да
възстанови вредите по застрахования автомобил и то на ищеца, който се е суброгирал в
правата на застрахования. Тази отговорност възниква от установеното в процеса
неизпълнение от страна на общината задължение да поддържа пътя в изправност, респ. да
обозначава и обезопасява участъци от нея с нарушена настилка.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че неоснователни са твърденията
на ответника, че е налице нарушение на т. 67.5, раздел VIII от ОУ. Съгласно цитираната
клауза застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя лично или чрез свой
представител за настъпилото застрахователно събитие в срок от три работни дни.
Процесното ПТП е настъпило на 26.07.2022 г., а искане за оценка на вредите е подадено на
28.07.2022 г.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника за съпричиняване. В
отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че водачът на МПС е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, без да сочи обаче конкретни разпоредби. Не са ангажирани никакви
доказателства в този смисъл. Еди*твено за пълнота съдът намира за необходимо да посочи,
че според свидетелските показания, водачът на увреденото МПС е карал с ниска скорост –
около 30 км/ч. В проведеното на 16.06.2025 г. о.с.з. вещото лице по допуснатата САТЕ е
посочил, че с оглед уврежданията по автомобила, същият се е движел със скорост между 30
и 40 км/час.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на щетите
възлиза на сумата от 3243,17 лева, а с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева – 3258,17 лева. С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен до пълния
предявен размер и следва да бъде уважен.
По отношение иска за мораторна лихва, съдът намира следното: от доказателствата
по делото – регресна покана от 16.12.2022 г. и обратна разписка (л. 43 и л. 44 от делото) се
установява, че на 19.12.2022 г. ответникът е получил от ищеца покана за изпълнение на това
задължение в седемдневен срок от получаване. Този срок е изтекъл на 28.12.2022 г., от който
ден ответникът е бил в забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва.
Ищецът в настоящото производство претендира лихва за периода от 28.12.2022 г. до
депозиране на исковата молба (31.03.2025 г.) Съдът изчисли служебно размера на тази лихва
за претендирания период и установи, че възлиза на сумата от 974,34 лева, а претендираната
сума от ищеца е в размер на 968,76 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало
претенцията следва да се уважи до заявения размер.
По разноските:
3
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
разноски и представя доказателства за сторени такива, както следва: 180,32 лв. за държавна
такса; 300,00 лв. за експертиза; 50,00 лв. депозит за свидетел; 5,00 лв. за съдебно
удостоверение и юриско*ултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна
сложност на делото, броя проведени о.с.з. определя в размер на 100,00 лева. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 635,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
„Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адресна управление ***, на основание чл. 410, ал.1 КЗ
във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 258,17 лв., представляваща изплатеното
по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2022 г.
от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно, на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба /01.04.2025 г./ до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД - сумата от 968,76 лв. – лихва за забава, изтекла върху главницата за периода от
28.12.2022 г. до 31.03.2025 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
„Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адресна управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 635,32 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4