№ 15161
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110168038 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 594,45 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, за периода от 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 104,54 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 594,45 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 23.04.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 61,82 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 61,82
лв. за периода 16.07.2021г. – 23.04.2024г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318,
вх. 1, ет. 2, ап. 4, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. Б. К. чрез адв. И. Н..
Същият оспорва исковете само по основание, не и по размер. Моли да не бъдат назначавани
експертизи. Оспорва да е потребител на топлинна енергия. Сочи, че липсват доказателства
да е приел наследството от своя наследодател. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви
и дялово разпределение по подробни съображения. Позовава се на давност във
възражението, подадено в заповедното производство. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на
потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от
17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
От представения по делото Договор за продажба на недвижим имот от 04.12.1984 г. е
видно, че на същата дата Божидар Игнатов К. е придобила недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4.
От удостоверение за наследници се установява, че единствен наследник на Божидар
Игнатов К. е ответникът Р. Б. К..
Тоест, следва да се приеме за доказано, че Р. Б. К. е собственик на имота, съответно
2
потребител за същата част.
Константната съдебна практика приема, че се презумира, че наследникът е приел
наследството на наследодателят си. Респективно в тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че се отказал от наследството или го е приел под опис. Така напр. се приема
в Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК: Нормата на чл.
48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се
придобива с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на
наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на
останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само
до размера на полученото наследство. Така също в Решение № 265235 от 3.08.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 3169/2021 г.; Решение № 2956 от 28.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
22/2022 г. и др. Ето защо съдът приема възражението в тази насока за неоснователно.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
3
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на
продавача/“Топлофикация София“ ЕАД/ стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец. Тоест, възражението, че сумата дължима за
услугата “дялово разпределение” се дължи на ФДР, а не на топлопреносното дружество, е
неоснователно.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота е отделено като безспорно и се
установява от заключението на ССчЕ. За процесния период потребената топлинна енергия е
в общ размер на 594,45 лв., а за дялово разпределение в размер на 61,82 лв.
От заключението по ССчЕ се установява още, че не са извършвани плащания, които
да погасяват задължения от процесния период.
Няма погасени по давност вземания, както твърди ответника. Падежът на първия
претендиран анюитет за м.05.2021г. настъпва на 15.07.2021г., съгласно ОУ на дружеството от
2016г. в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано на 13.05.2024г., преди изтичане на тригодишната
давност за първата претендирана вноска. Така приема и вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Следователно, ответникът дължи за топлинна енергия – 594,45 лв., а за дялово
разпределение 61,82 лв., до които следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
4
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
От заключението на ССчЕ се установява, че лихвата върху главницата за топлинна
енергия за процесния период е в размер на 103,48 лв., която следва да се присъди.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да
бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за
заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ по отношение на
двамата ответници в претендираните размери.
Относно разноските:
Предявен размер: 774,10 лв., Уважена част: 759,75 лв.; Отхвърлена част : 14,35 лв.
Разноски на ищеца: ДТ– 50 лв.; Депозити за експертизи – 220 лв.; и юрисконсултско
възнаграждение определено в минимални размер от 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
НЗПП от съда или общо 420 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 412,21 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед отхвърлената част от исковете на
процесуалния представител следва да се присъди съответна част от адвокатско
5
възнаграждение за исковото и заповедното в минимален размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ или 11,12 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Р. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2024г. по ч.гр.д. №
28091/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 594,45 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, за периода от 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 103,48 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 594,45 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2022г. – 23.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 103,48 лв. до предявения
размер от 104,54 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 61,82 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Р. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 1, ет. 2, ап. 4, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 04.06.2024г. по ч.гр.д. № 28091/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 13,29 лв. – представляваща обезщетение за забавено
6
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 61,82 лв. за периода
16.07.2021г. – 23.04.2024г.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318,
вх. 1, ет. 2, ап. 4, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 412,21 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. И. А. Н., САК, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на осн.
чл. 38 ЗА сумата от 11,12 лв. за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7