Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1075 16.07.2021г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА Членове: 1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И.Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД №
1220 по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на ОД на МВР гр.Бургас против решение № 260341/12.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 297/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а- 166
от 25.09.2020г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Не споделя мотивите на съда, с
които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление и излага
доводи за съставомерност на констатираното деяние. Счита, че не е налице
по-благоприятна за нарушителя нормативна уредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и правомерно е ангажирана отговорността на лицето на соченото основание. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – З.С.Д., редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага
решението на съда да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Бургас, в настоящият състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е отменил наказателно постановление № 251а-
166 от 25.09.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас, с което на
основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето
(ЗЗ), за нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ, във връзка с т.1, подт.1 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020 на министъра на здравеопазването, извършено на
09.04.2020г., на З.С.Д. е наложена глоба в размер на 300,00 лева. За да постанови решението, съдът
е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като същите отговорят на разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е намерил, че извършеното деяние вече не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, тъй
като с отмяната на заповед № РД-01-143/20.03.2020г. е отпаднала забраната за
посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и обществени места, поради което са налице предпоставките за
приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Постановеното решение е правилно, като КРАЕН
РЕЗУЛТАТ, но настоящият съдебен състав да не споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви, с които е обоснована незаконосъобразност на
наказателното постановление.
В случаят, както към датата на
извършване на административното нарушение 09.04.2020г., така и към настоящия
момент санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, предвижда глоба в размер от 300 лева до 1000 лева за
нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или ал.2 (към момента на извършване на нарушението) или на чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2
(към настоящия момент), освен ако деянието не съставлява престъпление.
Съответно правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион са се
съдържали в нормата на чл.63, ал.1, а към момента в нормата на чл.63, ал.4 от
ЗЗ. Следователно, не е налице каквото и да е последващо изменение на
нормативната уредба, което да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Отмяната
на заповедта на министъра на здравеопазването не може да се приеме като промяна
на нормативните разпоредби, тъй като тя е общ административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се
издава по реда на чл.73 от АПК. Последвалата
отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването не се отразява върху отговорността на
нарушителя, тъй като той е допуснал нарушение към момента, към който
заповедта е предвиждала конкретно правило за поведение – да не се посещават паркове, градини. Като общ административен акт заповедта
има ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в
нея срок това действие отпада, но не се обезсилват със задна дата правата и
задълженията, които са породени през периода на действие. Те биха били
обезсилени, ако заповедта бъде обявена за нищожна, но по делото подобно
обстоятелство не се установява, като дори липсват твърдения в тази насока. Ето
защо, неправилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и по тези съображение е отменил наказателното
постановление.
Въпреки изложеното, МНОЗИНСТВОТО на настоящия
съдебен състав счита, че конкретното деяние, независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл.209а ал.1 от ЗЗ, следва да се
квалифицира като
„маловажен случай“, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която разпоредба е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случаят, административнонаказващият орган е приел, че деянието не представлява
„маловажен случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и
необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки, целящи
недопускане на разпространение на заразата на COVID-19. Тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай,
нарушител, ситуацията и подбудите му, каквато преценка следва да се извърши при
установяване на приложението на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че ответникът по
касация З.Д. действително се е намирал в пространство, което е паркова зона, а
именно парк „Минерални бани“, където бил заварен на пейка в периода на действие
на забраната за това, но той е бил сам и не се установява в близост до
ответника да е имало други лица. Освен това не се твърди да е нарушил
задължението за носене на предпазно средство- маска по това време. Следва
да се посочи, че целта на ограниченията е да се намали риска от разпространение
на инфекция, поради което следва да се заключи, че липсата на странични лица в
непосредствена близост до извършителя на нарушението и носенето на предпазна
маска от него, не поставя в опасност живота и здравето на други хора. При
тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е можело да процедура в
условията на чл.28 от ЗАНН, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление,
което правилно е отменено от първоинстанционния съд.
При тези констатации, съдебното решение
е валидно и допустимо, а според мнозинството на съдебния състав и правилно,
като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, на основание чл.221, ал.2, предл.1-во,
вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260341 от 12.04.2021г., постановено по н.а.х.д. №
297 по описа за 2021г. на Районен съд –гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.
/О.М/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдия Веселин Енчев
по КАНД № 1220
по описа за 2021 г. на АдмС – Бургас
Напълно
споделям мотивите на мнозинството от касационния състав за основателността на
доводите в решение № 260341/12.04.2021 година по н.а.х.д. 297/2021г., с които
РС–Бургас е отменил издаденото наказателно постановление.
Не
споделям, обаче, тезата на мнозинството от касационния състав, че са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН и че деянието представлява „маловажен случай“.
Деянието
на З.Д. по нищо не се отличава от типичния случай на извършване на конкретното
нарушение – той се е намирал в парково пространство, на пейка, в ранния
следобед на 09.04.2020 година, в обхвата на парка „Минерални бани“, нарушавайки
наложена противоепидемична мярка – пълна забрана за посещения на паркове и градски
градини, съдържаща се в Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 година на Министъра
на здравеопазването. Дали Д. е бил сам или не, дали е бил на пейка или не, дали
е бил с маска (покриваща носа и устата) или не, са обстоятелства, които нямат
никаква връзка към наложено от Министъра на здравеопазването ограничение за
посещение на парковете и градините от граждани.
Считам,
че нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което решението на РС –
Бургас следваше да се отмени и да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Съдия Веселин Енчев: