Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.11.2019 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД І
граждански състав
На петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: Ангелина
Добрева,
като разгледа
докладваното от Съдията
гражданско дело № 507 по описа за 2018 година,
намери за установено
следното:
Предявени са искове на основание чл.422,
ал., вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж
рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт
Николета Ангелова Матева, иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника С.К. К.а, с ЕГН **********,***, съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2018г. по
описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 872,00 лв. - главница,
дължима по Договор за потребителски заем с номер PLUS-14295403 от 22.12.2016г., сумата 209,95 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода 20.02.2017г. –
20.04.2018г., сумата 79,77 лв. – мораторна лихва за
периода 20.03.2017г. – 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2018г. до изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски, както и тези, направени по ч.гр.дело.
Ищецът твърди, че е универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********. Твърди, че на
22.12.2016 г. посоченото дружество и ответникът са сключили Договор за потребителски заем с номер PLUS-14295403, по силата на който търговецът е
предоставил на ответника заем в размер на 872.00 лв., срещу задължение за
връщането му на 15 месечни вноски - всяка по 72.13 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите /ГПР/ 41.05 % и
годишния лихвен процент /ГЛП/ 30.12 %. Падежната дата на последната погасителна
вноска била 20.04.2018г.
Твърди, че заемната сума е усвоена от заемателя, но той е
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2017, като към тази дата били погасени 0 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора, поради просрочие на две или повече месечни вноски, вземането станало
изискуемо в пълен размер. Междувременно, настъпил падежът на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план /20.04.2018г./,
който бил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /23.04.2018г./.
Ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по която било образувано ч.гр.д. № 288/2018 г. по
описа на Районен съд - Свиленград и издадена Заповед за изпълнение. В
изпълнение на дадените му указания ищецът предявил настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи
иска и да му присъди разноски.
Ответникът,
чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, изцяло оспорва
предявения иск, като неоснователен. Не оспорва сключването на договора, с
параметрите му, посочени в исковата молба, както и усвояването на заемната сума
от страна на ответника – заемател. Счита обаче, че не
е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията,
доколкото волеизявлението на кредитора за това не било достигнало до длъжника.
Освен това, счита за нищожни, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК, клаузите
в процесния договор, относно ГПР и ГЛП.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията
на страните, прие следното:
Безспорно е установено по делото
обстоятелството, че ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., peг. № ********* - Търговски и фирмен регистър на Париж,
дружество съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес
на управление:***, 75009 Париж, Франция, упражняващо дейност в Република
България, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител, е универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********.
От
приложеното за послуждане частно гражданско дело № 288/ 2018г. по
описа на РС-Свиленград се установява, че по
подадено от ищеца Заявление с вх.рег. № 5325/ 23.04.2018г. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът да му заплати сумата 872,00 лева - главница по Договор за
потребителски заем с номер PLUS-14295403 от 22.12.2016 г., 209,95
лв. – възнаградителна лихва по договора за периода
20.02.2017г. – 20.04.2018г., сумата 79,77 лв. – мораторна
лихва за периода 20.03.2017г. – 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2018г. до изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
като настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което
се явява процесуално допустим.
Безспорно е обстоятелството, а и от представения
Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14295403 от 22.12.2016 г. е видно, че същият е бил сключен между
страните по делото, с параметрите, посочени в исковата молба. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът е получил
уговорения размер на кредита от 872,00 лв, а и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че кредитът
е бил усвоен на 23.12.2016г. по банкова сметка ***.
Съгласно чл.5 от договора, при просрочване на
две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки.
От съдържащия се в договора погасителен план се
установява, че към момента на подаване на заявлението в заповедното
производство - 23.04.2018 г. е настъпил падежът на всички погасителни вноски и
длъжникът е изпаднал в забава за заплащането им. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, неоспорено
от страните, дължимите от ответника суми по процесния
договор са идентични с тези, за които е издадена Заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 288/ 2018г. по описа на РС – Свиленград.
Спорен по делото е въпросът дали процесния договор за кредит е недействителен - нищожен, поради
противоречието му с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Безспорно, процесният договор по своята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК
уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. В случая те
са спазени: договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, в шрифт – 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
/чл.10, ал.1 от ЗПК/,
договорът е изготвен на разбираем език и има съдържанието по чл.11, ал.1 от ЗПК, общите условия са неразделна част от договора и всяка страница е подписана
от страните по него /чл.11, ал.2 от ЗПК/.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен /в
случая изискванията на чл.12 не са относими,
доколкото касаят договор, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт/. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. В конкретния случай посочените изисквания
са спазени, така че няма основание да се приеме, че договорът е недействителен.
Съдът не споделя и въведените от особения
представител на ответника възражения за нищожност на договора, като
противоречащ на добрите нрави, в частта му за определяне на размера на
уговорената възнаградителна лихва. Добрите нрави са
неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи
същите в действащото законодателство. С изменението на ЗПК (обн.
в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП,
съгласно която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на по- средниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от посочените разпоредби, ГПР
включва и размера на възнаградителната лихва по
конкретния кредитен договор.
Годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент
към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит (0,01),
увеличен с 10 процентни пункта, намира че максималният процент на годишния
процент на разходите не следва да превишава 50,05 %. Затова и определеният в
договора размер на ГПР от 41,05 % е съобразен с изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Следователно
клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Не се установи и наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата
претенция за основателна и доказана, установена по основание и по размер,
поради което предявените установителни искове следва
да се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 750,00 лв., от които 125,00 лв. – държавна такса, 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. –
депозит за вещо лице и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител/.
Направените от ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75,00
лв. също следва да му се присъдят, съобразно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С.
клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 /правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сгр. 14/, от С.К. К.а, с ЕГН **********,***, по издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 по частно гр. дело № 288/ 2018 г.
по описа на Районен съд – Свиленград, за сумата 872,00 лв. - главница, дължима
по Договор за потребителски заем с номер PLUS-14295403 от 22.12.2016г., сумата 209,95 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода 20.02.2017г. –
20.04.2018г., сумата 79,77 лв. – мораторна лихва за
периода 20.03.2017г. – 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2018г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.К. К, с ЕГН **********,***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С.
клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 750,00 лв.– разноски по делото и сумата 75,00
лв. – разноски по частно гражданско дело № 288/2018г. по описа на Районен съд -Свиленград.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: