РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 27.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в публично
заседание на дванадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното
от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА по
в.гр. д. № 702 по описа за 2020
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
Със съдебно
решение №260065/21.10.2020 г. постановено по гр.д.№1995/18 г. РС-Ловеч е допуснал да се извърши съдебна делба между: М.А.В. ***, ЕГН **********, и З.А. ***,
ЕГН **********, на имотите, придобити по наследство от своите родители А.М. В.,***,
починал на 11.02.1996 г. и А.М. В., б.ж. на с.с., починала на 12.01.2008 г. ,
завещание и покупко – продажба, а
именно:1.ПОЗЕМЛЕН имот в урбанизирана територия - с жилищно предназначение,
находящ се в с. Л., община У., област Л.;
с-площ "от около 220 /двеста и двадесет/ кв.м, съставляващ урегулиран
поземлен имот XIX-329 /деветнадесети-триста двадесет и девет/ в квартал 30
/тридесет/ съгласно действащия подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване на с. Л., общ. У., обл.
Ловеч, при граници по скица на имота изх. № 64/03.07.2006 г. на Община У.: на
изток-улица между осови точки 81 и 98 и имот 11-327 от квартал 30, на
запад-имот-1328 от квартал 30, на север-улица между осови точки 74, 81 и 98, на
юг-имот II-327 от квартал 30, заедно с построените върху имота двуетажна
полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 42.00 /четиридесет и два/
кв.м, НАВЕС със застроена площ 15 /петнадесет/ кв.м и ГАРАЖ със застроена площ
24.00 /двадесет и четири/ кв.м., индивидуализиращ се към настоящия момент по
скица на ПИ №15 – 98286 – 07.03.2017г.на АГКК – Ловеч като :
Поземлен имот с идентификатор 43325.500.329
/четиридесет и три хиляди триста двадесет и пет точка петстотин точка триста
двадесет и девет/; с. Л., Общ. У., обл. Ловеч; По кадастралната карта и
кадарстралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/01.04.2009 г. на Изп.
директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; Адрес на поземления имот: с. Л., п.к. 5730, **; Площ: 227
/двеста двадесет и седем/ кв.м; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; Стар
идентификатор: няма; Номер по предходен план: 329 /триста двадесет и девет/,
квартал: 30 /тридесет/, парцел: 19 /деветнадесет/; Съседи: 43325.500.328,
43325.500.327, 43325.500.1159; Собственици: 1. **********, М.А.В. Ид. части 4/6
от правото на собственост, Нотариален акт № 174, том 26, per. № 9223, дело
5563/16.11.2006 г., издаден от Служба по вписванията гр. Ловеч и 2. Ф. М. В. /А.М.
В./ - няма данни за идеални части, Нотариален акт № 78, том II, дело
507/03.12.1969 г., издаден от Тетевенския народен съд; Сгради, които попадат
върху имота: -Сграда 43325.500.329.1
/четиридесет и три хиляди триста двадесет и пет точка петстотин точка триста
двадесет и девет точка едно/; застроена площ 46 /четиридесет и шест/ кв.м, брой
етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване;
-Сграда 43325.500.329.3
/четиридесет и три хиляди триста двадесет и пет точка петстотин точка триста
двадесет и девет точка три/; застроена площ 17 /седемнадесет/ кв.м; брой етажи
1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна;
-Сграда 43325.500.329.4
/четиридесет и три хиляди триста двадесет и пет точка петстотин точка триста
двадесет и девет точка четири/: застроена площ 13 /тринадесет/ кв.м, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда,
а по отношение на Сграда 43325.500.329.2 /четиридесет и три
хиляди триста двадесет и пет точка петстотин точка триста двадесет и девет
точка две/: застроена площ 15 /петнадесет/ кв.м, брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
От така образуваната делбена
маса се образуват 6 /шест/ равни дяла, от които
за ищеца М.А.В. – 5 дяла ;за ответницата З.А. В. - 1 дял;
2. апартамент № 11 в ***в
сградата на етажна собственост ЖСК „***" на IV етаж от 82.52 кв.м,
състояща се от: спалня, дневна, столова с бокс, баня, тоалетна, коридор,
тераси, при съседи: стълбище, А. Т., двор, С. С., долу - Х.К., горе - тавани,
заедно с таванско помещение № 11, при съседи: С. ***, Алексей Тодоров, двор,
долу - апартаменти. Мазанско помещение №11, при съседи: коридор, ***, А. Т., С. К., горе гаражи; Гараж № 5 при съседи: двор, К. К., В. Ц., С. И., долу - мази, горе -
апартаменти с 1.09613 % ид.ч и принадлежащите му 5.98035 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху Държавно място, съставляващо,
парцел I /първи/ от кв. 22 /двадесет и втори/ по плана на гр. Ловеч при съседи;
***, Р. Р., Ю. Ю., Н. Ю.,жил.блок „***",
индивидуализиращ се към настоящия момент по
Схема № 15-98291-07.03.2017 г. на АГКК – гр. Ловеч като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.505.327.1.24 /четиридесет и три хиляди
деветстотин петдесет и две точка петстотин и пет точка триста двадесет и седем
точка едно точка - двадесет и четири/; гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч; По
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изп. директор на
АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение
в КККР; Адрес на имота: ***; Самостоятелният обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.506.327; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой
нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 82.52 кв.м; Ниво: .1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж:43952.506.327.1.25,4395.506.327.1.23;Под обекта: 43952.506. 327.1. 21; Над
обекта: няма; Стар идентификатор: няма;
От така образуваната делбена
маса се образуват 8 осем/ равни дяла , които се разпределят както следва :
-за ищеца М.А.В. – 1 дял ;
-за ответницата З.А. В. - 7
дяла;
Недоволна от решението е останала З.А. В.,
която чрез адв.У. го обжалва, в частта, с която е допусната делбата на
апартамента в гр.Ловеч и моли да бъд постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Сочи, че то е неправилно в обжалваната част, поради необоснованост и
нарушение на материалния закон.
Твърди, че ЛРС неправилно е приел, че
саморъчното завещание на В. е нищожно, поради липса на дата и този извод не
отговаря на вписаната дата върху завещанието 11.1991 г.
Сочи, че е неправилен и изводът, че З. В.
не е придобила имота в Ловеч по давност като добросъвестен владелец, въпреки
признанието на ищеца, тъй като само тя е живяла в този имот от закупуването му
и го е своила като собственик и след смъртта на завещателката А.В. през 1998 г.
са минали повече от 10 години до завеждане на делото през 2018 г. и е безспорно
между страните давностното владение на З. В..
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от М.А.В. чрез адв. С.Г.. Заявява, че жалбата е допустима при условие, че
е подадена в срок и е внесена дължимата ДТ,
но въпреки лаконичността й тя е редовна. Счита, че същата е неоснователна,
поради което моли да бъде отхвърлена, като се потвърди решението в обжалваната
му част.
В
съдебно заседание въззивницата З. В. редовно призован не се явява, като вместо
нея се явява адв.У., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея
основания.Няма претенции за разноски пред втората инстанция.
Въззиваемият М.В. също не се
явява лично, но се представлява от адв.Г., който поддържа отговора и моли
решението да бъде потвърдено като правилно и също няма претенции за разноски.
От представените по делото
доказателства по гр.д.№1995/18 г. на ЛРС, от обясненията на страните, от всички
тези доказателства преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:
Атакуваното решение е съобщено на въззивницата на
2.11.2020 г, а въззивната
жалба е подадена на 16.11.2020 г. т.е. в законоустановения срок от лице с
правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно посоченото
в жалбата, а именно допускане до делба на имота в гр.Ловеч, тъй като той е
завещан на въззивницата и завещанието не е нищожно, тъй като има дата, а освен
това е придобит по давност след смъртта на завещателката през 1998 г. В
останалата част съдебното решение е влязло в закона сила, тъй като не е
атакувано от страните.
От представените по
делото удостоверения за н-ци изх.№289АО08178/21.09.2018 г. и №290
АО08-179/21.09.2018 г. съдът установява, че А.М. В. *** починал на 11.02.1996 г, а А.М. В. Ф. М. МАХМУДОВА, Ф. М. В./, б.ж. на с . Л., е починала на 12.01.2008 г, като двамата са оставили за свои законни
наследници М.А.В. и З.А. В..
От представените
удостоверение за идентичност на лице с различни имена №133/14.03.08 г, удостоверение за идентичност
на лице с различни имена от 13.03.2019 г./л.51 от делото/ и декларация за
идентичност на имена с нот.заверка на подписа се установява, че А.М. В. е известен и с името А.М. В., а А.М. В. е известна още с имената Ф. М. М. и Ф. М. В..
Съгласно
удостоверение изх.№АО-04-2/1.09.20 г. издадено от Община-У. А.М. В. и А.М. В.
са сключили брак на 20.05.1950 г. в с. Славщица.
От приложеният на
л.17 от делото нот.акт за собственост от 9.03.1990 г. върху жилище, строено на
държавно място от ЖСК“***“ гр.Ловеч съдът установява, че А.М. В. заедно с
дъщеря си З.А. М. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент №11, в гр.Ловеч *** в сградата на етажна собственост ЖСК“***“ на
4 етаж от 82,52 кв.м.,
таванско помещение №11, мазанско помещение №11, гараж №5 и принадлежащите му
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно
дворно място, п-л I, кв.22 по плана на гр. Ловеч. Поради липса на изрично посочване на правата на съсобствениците, съдът приема, че те имат равни права върху този имот. А.М. В. е придобил апартамента по време на брака си с А.В. и при липса на
оспорване в обратен смисъл, счита, че той е придобит в режим на СИО, поради което те са придобили общо ½ ид.част от вещта и принадлежностите й.
Представено по
делото е саморъчно завещание
от 28.05.1991 г. л.42, съгласно което А.В. е
завещал своята половина от апартамента заедно с мазето, но без таванската
стая на З.А., а с
завещание от 01.08.1991 г. - ½
ид.част от гараж на същата./л.46 от делото/, като ЛРС е приел, че по тази начин
общия наследодател е завещал само собствената си ¼ идеална част от имота,
тъй като няма право да се
разпорежда с дяловете от СИО си преживе или с дяловете, които би могъл да
получи при прекратяване на СИО след своята смърт и в тази част съдебното решение
не е атакувано.
Представено по делото на л.43 е саморъчно завещание на А.М.
В. от 11.1991 г., без посочена на него дата, приложено по нот. д. № 1052/1992 г. , обявено с
протокол от 06.11.2018 г, което се оспорва от ищеца по отношене на авторството
на подписа, поставен върху завещания, че изхожда от
посоченото като завещател лице и, че съдържанието на завещанието е написано от нея като
завещатели. Съгласно
това завещание А.В. е
направила завещателно разпореждане в полза на З. на нейната половина от апартамент №11, находящ се в ЖСК“***“ в гр.Л. *** и нейната половина от маза и гараж.
Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на истинността на саморъчно завещание на
А.М. В. от 11.1991г. , приложено по
нот. д. № 1052/1992 г. , обявено с протокол от 06.11.2018 г. По отношение на авторството на подписите,
поставени върху трите завещания, че изхожда от посочените като завещатели лица
и, че съдържанието на завещанията е написано от тях като завещатели.
За правилно решаване
на спора са бивли допуснати три съдебно графологически експертизи-две единични
и една тройна, които са противоречиви. Настоящата инстанция като съборази
факта, че никъде по делото не е приложен графологически материал, произхождащ
от наследодателката, а само нени подписи, намира, че авторството на завещането
не би могло да се приеме, че е на А.М. В. с категоричност. Действително тя е
подписала завещанието, тъй като по отношение на подписа е събран доказателствен
матерал от подписа на завещателката и е анализиран от експертите. В случая
обаче съществено за спора е валидността на това саморъчно завещание, в какъвто
смисъл са и оплакванията във въззивната жалба. Настоящата инстанция приема, че
за да бъде валидно едно завещание съгласно чл.25 ал.1 от ЗН, то освен, че
следва да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, следва да съдържа и
означиение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Видно от
съдържанието на оспореното завещание, в него не е посочена датата, на която то
е съставено, а само месеца и годината, както следва “11.1991 г.“
Впредвид
разпоредбата на чл.42 б.“б“ от ЗН, след като липсва един от задължителните
реквизити на завещанието, а именно датата, то това прави завещанието нищожно. /чл. 42, б. "б" ЗН/. Съдът възприема константната
практика на съдилищата, посочна и от ЛРС, че изискването на закона за датиране на саморъчното
завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на
съставянето на завещанието. Действително, ако датата не е посочена, но може да бъде извлечена от съдържанието на акта и ако
това е сигурно и безспорно завещанието би породило действие, тъй като изразите, означаващи датата, както и целият текст на
завещанието подлежат на тълкуване. В случая обаче това не би могло да се установи, още
повече, че в съдържанието е посочено, че завещателката го е написала, когато е
била на 58 години, а тя е родена на *** г. следователно през месец ноември 1991 г. тя е била на 57 години. Следователно
настоящият съдебен състав също като ЛРС приема, че в саморъчно завещание на А.М. В. от м.ноември 1991 г. не е спазено изискването
на чл.25 ал.1 от ЗН, тъй като
то не съдържа изписана валидна дата. С оглед разпоредбата на чл.42 б.“б“ от ЗН то е нищожно и
след като не е проявило
действието си, то З.А.
В. не може да се легитимира
като приобретател на съответните идеални части от имота и по този начин той да стане
изцяло нейна собственост.
Следва да се
отбележи, че завета досежно
таванската стая на апартамента в саморъчното завещание на А.В. от 28.05.1991г., не може да произведе действие в
полза на трето лице, тъй като обекта не е индивидуализиран като вещ. Само имот, който е индивидуализиран по местонахождение,
граници и площ, и съществува реално в този си вид към момента на откриване на
наследството, може да бъде предмет на разпореждане, респ. на завет.
Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Таванското помещение има
характер на прилежащо към апартамента и не може да бъде самостоятелен обект на
отчуждаване според естеството си и да се отдели от главната вещ, която
обслужва.
Второто оплакване
във въззивната жалба на В. касае извода на ЛРС, че тя не е придобила имота по
давност.
Настоящата инстанция
счита, че З. В. не е подала отговор на исковата молба, поради което и
направеното едва в първото съдебно заседание на 20.02.19 г. възражение за
придобиване на този апартамент по давност е преклудирано и не следва да се
разглежда. В този смисъл е и постановеното в т.4 от Тълкувателно решение
№1/9.12.2013 г. по т.д.№1/13 г. на ОСГТК
на ВКС.
За пълнота следва да
се отбележи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод, че В. е манифестирала спрямо брат си по недвусмислен начин
владението и на неговите идеални части и по този начин е превърнала държането
им във владение, като в този смисъл е без значение плащането на данъци и декларирането му от въззивницата.
С оглед на горното правата на страните спо отношение на процесния имот са
правилно определени: на З. В. – ½ ид.част + ¼ идеална част = ¾
ид.ч. + 1/8 идеална част по наследство от А.или общо 7/8 ид.части; а на М.В. – 1/8 ид.част или от
този имот следва да се образуват 8 /осем/ дяла от които седем за ответницата и
един за ищеца.
По горните съображения искът
за допускане до делба на гореописаният имот се явяв изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като от делбената маса следва да се образуват
8 равни дяла, от които за З.А. В. следва да се отредят седемт дяла, за М.А.В.
един дял.
Следователно предвид съвпадане на
правните изводи на настоящата инстанция с тези на ЛРС, изложени в атакуваното
решение №260065/21.10.20 г. постановено по гр.д.№1995/18 г. по описа на ЛРС то
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271 ал.1 от ГПК.
На този етап от процеса разноски
не следва да се присъждат, тъй като се касае за делба, при която разноските ще
бъдат присъдени накрая.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно
съдебно решение №260065/21.10.20 г.
постановено по гр.д.№1995/18 г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.