РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14391 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от „В.и к.“ ООД срещу Р.Х.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 4930/17.09.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 11456/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в,
за следните суми: сумата от 489,41 лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 12.02.2018 г. до
10.08.2020 г., отчетени по партида с абонатен номер 1502353, за която има
издадени фактури за периода 14.03.2018 г. – 11.08.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 1, вх. 2, ап. 72, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 16.09.2020 г., до окончателно
изплащане на вземането, и сумата от 52,36 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислена за периода от 14.04.2018 г. до 13.09.2020 г.
Ищцовото дружество „В.и к.” ООД твърди в исковата молба, че ответницата в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 1, вх. 2, ап. 72, с абонатен номер 1502352, е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от
длъжника. Навежда се довод, че процесната сума за
главница представлява служебно начислено количество вода на основание чл. 34а,
ал. 5, вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ, предвид изтекъл срок на метрологична проверка на
индивидуалния водомер на ответницата и неизпълнение от нейна страна на
задължението ѝ, регламентирано в чл. 11, ал. 5 от същата наредба – по 5 м3/месечно
за един обитател в имота. В смисъл моли за уважаване на предявените искове и
претендира и присъждане на направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Р.Х.М., в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва като недоказани всички обстоятелства, изложени в
исковата молба, в това число и че има качеството на потребител на ВиК услуги. Твърди, че не са налице предпоставките за служебно
начисляване на количества вода. Сочи, че ищецът не е доказал дали и кога е
изтекъл срокът на метрологична проверка, както и дали е изпълнил задължението
си да осигури комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва
демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране.
Счита, че не е доказано и законосъобразното протичане на процедурата за
извършване на проверка на процесния водомер. Намира,
че поради неоснователността на главната претенция, следва да бъде отхвърлена и акцесорната такава за лихва за забава.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви исковете е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която
е постъпило възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Тежестта на доказване, т.е.
процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр
на партида с абонатен номер 1502352 за обект, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 1, вх. 2, ап. 72, ищецът да е предоставил
на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги,
както и наличието на предпоставките за приложението на методиката за служебно начисляване на количество вода, на която се позовава ищецът,
в това число датата, на която е изтекла валидността на метрологичната проверка на индивидуалния водомер, надлежно отправено и получено от абоната предписание
за извършване на периодична проверка на измервателния уред, респективно за началото на тримесечния
срок за изпълнение на това предписание,
след изтичането на който е приложим
служебният отчет, принадлежи на ищеца. Ищецът следва да докаже точното изчисляване на
служебната консумация по предвидения в Общите условия и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ ред, настъпването на изискуемостта задължението, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Установява се от представения
по делото Договор за продажба
на недвижим държавен имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.05.1988
г., че ответницата е собственик
на апартамент, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 1, вх. 2, ап. 72. Съгласно нормата на чл. 3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2,
ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация – Варна“, потребители
на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ответницата в подадената от нея молба на
16.12.2020 г. твърди, че ползва водоснабдителни услуги, но счита, че
показанията относно нейния водомер са надписани от инкасатора. При тези
съображения съдът намира, че безспорно по делото е изяснено, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги относно процесния
обект.
Представено
е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, за
които не се спори, че са действащи по време на процесното
облигационно правоотношение между страните.
Ищецът е представил по делото 3 бр. карнети по партида на ответницата с абонатен
№ 1502352, в които са отразявани показания
за периода 13.09.2011 г. до 11.03.2019 г. От направените в него отбелязвания е видно, че от 12.03.2014 г. е налице
служебно начислена консумация на количество
вода, в т.ч. и относно исковия
период.
Приобщено
към доказателствения материал по делото е и Сведение
за ремонт на водомери от 11.02.2014 г., съставено от ищцовото
дружество, в което е отразено, че водомерът на потребителя е повреден на
11.02.2014 г. при показание 0579 куб.м. В същото липсва подпис на абоната за
съобщаване на повредата.
От представената по делото Справка за облога и
плащанията на частен абонат Р.Х.М. е видно,
че общото задължение за консумирана вода по аб. № 1502352 за периода 13.03.2018
г. до 14.04.2021 г. и лихви за забава, възлиза на общо 1017,98 лв.
От
заключението на назначената по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че в счетоводството на дружеството ищец фигурира задължение за заплащане
на ВиК услуги на партида с номер 1502352 за периода от 12.02.2018 г. до 10.08.2020 г.
в общ размер от 489,41 лв., изчислено на основание служебна консумация, а
именно по 5 куб.м. за един обитател при нетоплофицирано жилище, съгласно чл.
34а, ал. 5, във вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. Вещото лице е изчислило и общия размер на обезщетението за
забава за периода от падежа на всяка процесна фактура
до 13.09.2020 г. възлизащо на 52,36 лв. Според заключението към датата на
експертизата няма извършени плащания относно процесните
вземания на доставчика на ВиК услуги. При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание се пояснява, че при прилагането
на алгоритъма на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, според който до поставянето на
индивидуални водомери в сгради етажна собственост и на водопроводно отклонение
с повече от един потребител определените в ал. 5 количества се завишават всяко
тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател, в пъти ще се увеличи задължението
на абоната.
Съгласно чл.
22 от ОУ на ищцовото дружество операторът следва да отчете
реално доставените и използвани от ответницата количества вода, въз основа показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност
да бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които дружеството –доставчик прилага служебен отчет и начислява количества вода според съответната клауза от ОУ.
Нормативно
предвидено е, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери, съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба №
3/14.09.2004 г. (т. е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или
последната негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца,
както и в случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична
проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на
чл. 39, ал. 6 от наредбата. Съгласно чл. 21 от ОУ когато представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на
потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три
месеца. В общите условия е изрично предвидено, че след изтичане на срока, в
който потребителят следва да изпълни предписанието за извършване на периодична
проверка, ВиК операторът начислява служебно
изразходвано количество питейна вода – по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като
същото се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател. Клаузата
на чл. 21 от ОУ урежда изрично начина на начисляване на количеството
изразходвана вода по време на срока на предписание, но доколкото технически е
необходим демонтаж на водомерите, то за периода до ново пломбиране, не би могло
да се извърши реален отчет, следва да се приложи аналогично предвиденият начин
за начисляване на количества изразходвана вода в хипотезата на направено предписание
за отстраняване на установена повреда в индивидуалния водомер на потребител -
по реда на чл. 26, ал. 2 (чл. 20, ал. 3 от ОУ) – според средномесечния
разход за съответния период от предходната година.
При
констатирана неизправност на водомера, както чл. 33 от Наредба №4/14.09. 2004 г.,
така и ОУ предвиждат задължение на оператора на ВиК
мрежата да уведоми потребителя за констатираната неизправност преди да приложи
методика за компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази
уредба е да балансира интересите на потребителя, който има задължение да
поддържа своята вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер за
да заплаща само реално консумираното потребление, без да носи риск от
разпределяне на задълженията според методиката, прилагана за обекти без
индивидуални водомери, съответно и интересът на доставчика да отчита текущо
броячите на изправните уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет.
Нормативната уредба допуска потреблението да се остойностява временно (за срока
на предписанието) или по показания на монтиран оборотен водомер (каквито данни
по делото няма) или по средномесечен разход за
предходен период на годината (чл. 26, ал. 2 от ОУ), а едва след пропускане на
този срок, потребителят да бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и
съответно доставените до него количества да се определят по методиката на чл.
25, ал. 8 от ОУ. В този смисъл – Решение от 10.03.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 2075/2019г. на Окръжен съд – Варна.
Не се установява убедително, че средството за техническо измерване (СТИ), монтирано на имота, е извън
класа си на точност. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 2 от наредбата периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства
за измерване и разпределение
на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години от Българския институт по метрология
или от лица,
оправомощени за това от председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически
надзор по реда на ЗИ. Доводите на процесуалния представител на ищцовото
дружество в съдебно заседание от 13.05.2021 г. относно това, че през м.
декември 2010 г. водомерът е бил с показания от 538 куб. м., според карнета на
потребителя, от което следвало, че е монтиран много преди това, не могат да
обосноват категоричния извод, кога и дали е настъпил моментът за извършване на
метрологична проверка на СТИ. Съгласно чл. 34а, ал. 4 от наредбата операторите
са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която
включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по
ал. 2, монтаж и пломбиране. Няма данни по делото, че на ответницата е
предоставена такава комплексна услуга. Не
е установено и, че на ответницата
са дадени предписания по чл. 34а, ал. 5 от наредбата, за да се приложат след изтичане
на тримесечния срок последиците със служебно отчитане
на услугата. За да приложи служебно начисляване на вода, ищецът следва
да установи предпоставките за това по смисъла на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ. Изготвеното от ищцовото дружество сведение за ремонт на водомери от
11.02.2014 г. няма данни да е било сведено до знанието на потребителя, като
отбелязването в карнета на тази дата от инкасатора, че абонатът отказва да
положи подпис в карнета, не означава, че предписание по чл. 34а, ал. 5 от
наредбата е връчено на ответницата. Липсва надлежно удостоверяване на отказ на
абоната да подпише протокола за текущо отчитане, който както бе изяснено и не
представлява предписание за извършване на периодична проверка на индивидуалния
водомер на потребителя по реда на чл. 34а от наредбата. Съставеното сведение не
може да се приеме и за предписание по чл. 33, ал. 2 от наредбата, доколкото в
същото няма данни какво представлява повредата и не е посочен срок за
отстраняването ѝ, а така също липсват данни за демонтирането на пломбата
на холендара от оператора. Всички представени от ищеца доказателства
представляват частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответницата, доколкото
установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е установено правилното приложение за служебно определяне на ползваните
количества ВиК услуги при липса
на индивидуален водомер. В случая няма доказателства за отправено предписание нито по реда на чл.
33, ал. 2 или по чл. 34а, ал. 5 от наредбата. Не са ангажирани и доказателства
за точното изчисляване на служебната консумация съобразно различните хипотези –
дали по средномесечен разход или по чл. 25, ал. 8 от
ОУ.
Въз основа
на горното и при оспорване от ответницата съдържанието на справката за облога и
плащанията относно отразените в нея количества консумирана вода, съдът намира,
че ищцовото дружество не е установило иска си по
основание и размер.
При тези
правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно задължението за заплащане ползвани ВиК услуги.
С оглед обаче акцесорния характер на претенцията и предвид неоснователността на главното
вземане, то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се
явява неоснователен и като такъв също
следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.И К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 4930/17.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11456/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните суми: сумата от 489,41 лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 12.02.2018 г. до 10.08.2020 г., отчетени по партида с
абонатен номер 1502353, за която има издадени фактури за периода 14.03.2018 г.
– 11.08.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 1, вх. 2, ап. 72,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.09.2020 г., до окончателно изплащане на вземането, и
сумата от 52,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислена за периода от 14.04.2018 г. до 13.09.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: