№ 4408
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110141199 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕАД срещу Д. Р. ИВ. и Т. Д. ИВ..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, общ. ....... аб. № 71911, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят, в условията
на разделна отговорност, следните суми:
- Д. Р. ИВ. да заплати следните суми: 155,65 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. ведно със
законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, 12,05 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г.
- Т. Д. ИВ. да заплати следните суми: 155,65 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. ведно със
законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, 12,05 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г.
Ответниците са депозирали съвместен отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете като неоснователни. Признават размера и количеството потребена
топлинна енергия в имота. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца.
Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Отричат да са поставени в
забава. Молят за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответната страна дължи описаните по-
горе суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността
на наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било
налице облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил
твърдените количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да
предложат специални условия.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК,
ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на
вещно право на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното
предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том
I, рег. № 1254, дело № 135 от 19.07.2017г. се установява, че ответниците Д. Р. ИВ. и Т.
Д. ИВ. са прехвърлили собствеността си върху процесния имот на трето лице (Доли
Николаева Андонова), поради което следва да се приеме, че през периода от 01.05.2017
г. до 19.07.2017г. между тях и ищеца е имало облигационно отношение по повод
предоставянето на топлинна енергия в имота. За останалата част от процесния период
(от 19.07.2017г. до 31.07.2017г.) материалнолегитимиран е новият собственик на
имота, поради което в тази им част предявените искове за главница са неоснователни.
По отношение на исковете за главница, касаещи периода, през който е
съществувало облигационно отношение между страните (от 01.05.2017 г. до
19.07.2017г.) следва да се разгледа въведеното от ответниците възражение за
погасителна давност, по което съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело
№ 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от
деня на падежа. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са
2
възникнали като срочни, погасени по давност са всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 27.10.2020г., поради което се явяват погасени задълженията на
ответниците за доставена топлинна енергия за периода до 31.08.2017г. При положение,
че обсъжданият период е от 01.05.2017 г. до 19.07.2017г., то следва, че претендираните
главници са изцяло погасени по давност.
На основание чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното задължение се погасява и
акцесорното, поради което следва да се приеме, че е погасено и вземането на ищеца за
мораторна лихва върху всяка от претенциите за главница за топлинна енергия.
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците, но в случая такива
не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за действителното
им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „.....“ № 23Б срещу Д. Р. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в
гр. София, кв. ......... искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответната
страна дължи на ищеца следните суми: 155,65 лв. – главница за незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. ....... аб. № 71911 за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. ведно със
законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането и 12,05 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г. , за които суми има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52321/2020г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „.....“ № 23Б срещу Т. Д. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. .......... искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр.
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответната
страна дължи на ищеца следните суми: 155,65 лв. – главница за незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. ....... аб. № 71911 за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. ведно със
законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането и 12,05 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г. , за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52321/2020г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „.” ЕАД – „Техем сървисис“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
3
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4