Решение по дело №283/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 187
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20193001000283
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  187/  24.07.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и шести юни                                                  Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   М.Христова

 

при секретар : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 283    по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Меком 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Капитан Мамарчев“ № 10  против решение № 13/15.02.2019г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 13/2018г. В ЧАСТТА, в която е уважен иска на синдика на „Садимекс“ ООД / в несъст./, предявен на осн.чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ. По съображения за порочност на решението в обжалваната му част, подробно изложени в жалбата, въззивникът моли съда да отмени същото и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения против дружеството отменителен иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, заявен от постоянния синдик на „Садимекс“ ООД / в несъст./, като му присъди направените за двете инстанции разноски.

          Постоянният синдик на „Садимекс“ ООД / в несъст./ И.А.М. изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението в обжалваната част счита  законосъобразно и обосновано.

          Постъпила е и въззивна жалба от И.А.М. – синдик на „Садимекс“ ООД / в несъст./ против същото решение, допълнено с решение № 26/22.03.2019г., но В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.648 ТЗ. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и за постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че при постановяването му не са обсъдени и взети предвид всички представени и приети доказателства по делото. Иска се от съда решението в тази му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

         

Предмет на настоящото въззивно производство е и  подадената от адв.В.В. *** частна жалба против определение № 68/21.02.2019г. на Силистренския окръжен съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за завишаване на определения от съда размер на възнаграждението му като особен представител на ответника „Садимекс“ ООД. Иска се от съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни последици.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззвива, прие за установено следното :

          Предявени са  в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание  чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ  и чл. 648 ТЗ вр.с чл.108 ЗС.

          Ищецът И.А.М. -  постоянен синдик на «Садимекс» ООД /в несъстоятелност/ претендира за постановяване на решение, с което на осн. чл.647 ал.1 т.З ТЗ да бъде прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Садимекс”ООД разпоредителна сделка с аткив от масата на несъстоятелността, обективирана в нот.акт № 68/30.12.2015г., т. XV, рег.№ 10370, дело № 1576 по описа за 2015г. на нотариус Р. Т.  с рег. № 105 на НК и с РД . РС Силитра, съставляващ 3 452/ 12 084 кв.м. ид.ч. от имот целия с площ от 12 084 кв.м.,  поземлен имот с идентификатор: 66425.520.54, находящ се в гр.Силистра,  по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-14/17.03.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД 14-19-105/04.04.2013г. на началника на СГКК-Силистра, който поземлен имот е с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение.

          В случай на уважаване на главния иск се иска  на осн.648 от ТЗ да бъде осъден ответника «Меком 2007» ЕООД да върне в масата на несъстоятелността процесния недвижим имот, предмет на обявената за относително недействителна възмездната сделка.

          От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 27/24.03.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д.№ 24/2016г. е обявена  несъстоятелността на „Садимекс”ООД с начална дата на неплатежоспособността 30.06.11г. С определение № 370/05.00.2017г. по делото ищецът И.А.М. е назначен  за постоянен синдик на дружеството.

Към месец декември 2015г. „Садимекс” ООД е в производство по ликвидация, открито на осн.чл.156 ал.1 ТЗ вр.чл.154 ал.1 т.2 от с.з., като за ликвидатор на дружеството е назначен адв.В. П. от АК Русе. В качеството си на ликвидатор адв.П. е организирал търг с явно наддаване за продажба на ПИ с идентификатор 66425.520.54 по КК и КР на гр. Силистра. Поради неявяването на купувач, за продажба са предложени процесните идеални части от недвижимия имот.

Така с нот.акт № 68/30.12.2015г., том XV, рег.№ 10370, дело № 1576/2015г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 на НК, с РД – РС Силистра „Садимекс” ООД / в ликвидация/ продава на „Меком 2007” ЕООД посочените 3 452/ 12 084 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор: 66425.520.54, находящ се в гр.Силистра,  по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-14/17.03.2010г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД 14-19-105/04.04.2013г. на началника на СГКК-Силистра, който поземлен имот е с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение.

На 08.04.2016г. с последващ договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 59, том ІV, рег.№ 2695, дело № 417/2016г. на нотариус Р. Т. приобретателят по сделката «Меком 2007» ЕООД препродава така закупената част от недвижимия имот на последващ купувач «Есерджи» АД.

Следователно към момента на подаване на настоящата искова молба – 09.02.2018г. имотът е собственост на трето за спора лице.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения :

Поначало отменителните искове по чл.647 от ТЗ са средство за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове правното положение по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността се съзстановява в състоянието, в което е било преди извършване на сделките.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделки, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. 

В процесния случай са налице всички елементи от изискуемия от чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ фактически състав : прехвърлителната сделка е сключена в подозрителния период, както и в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ  на 08.02.2016г. Даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, тъй като имотът е продаден на цена от 3 082,50лв, а според заключението на съдебно-оценителна експертиза пазарната му стойност към  момента на изповядване на сделката  е възлизала на общо 54 000 лв. Според трайно установилата се съдебна практика хипотезата на „значително” надхвърляне на даденото спрямо полученото е налице, когато пазарната стойност на имота надвишава продажната му цена с 30 %. В случая тези проценти са значително надхвърлени.

Възраженията на въззивника „Меком 2007” ЕООД, че при преценка наличието на посочената хипотеза съдът е следвало да съобрази и наложените възбрани върху имота и икономическата обремененост на дружеството, които са дали своето отражение върху пазарната му стойност и които обстоятелства не са съобразени от в.лице при изготвяне на заключението му, са неоснователни. На първо място в.лице е категорично, че наложените тежести върху имота не се отразяват на определянето на пазарната му оценка. Освен това въпреки дадената изрично процесуална възможност страните не са поискали назначаването на нова или допълнителна оценъчна експертиза, с която да докажат твърденията си.

          Не е налице и твърдяната в жалбата на „Меком 2007” ЕООД липса на правен интерес от така проведената защита по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, основаваща се на обстоятелството, че имотът е препродаден на трето за спора лице, поради което не може да бъде върнат в патримониума на несъстоятелния длъжник, за да послужи за общо удовлетворение на кредиторите му. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че когато подлежащата на връщане вещ, респ. – вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал, той дължи онова, от което се е възползвал съгласно чл.57 ал.2, пр.2 ЗЗД.

Следователно, когато правото на собственост върху имота не съществува към датата на предявяване на иска по чл.647 ТЗ, тъй като същото е прехвърлено на трето за спора лице, приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал – стойността на имота. А  това притезателно право може да бъде осъществено посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода на спора по отменителния иск по чл.647 ТЗ и който е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр.чл.57 ал.2 ЗЗД /реш. 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ІІ т.о./.

Не се споделя оплакването, че първоинстанционният съд не се  съобразил с липсата на имплицитно включеното в основанието за отмяна на сделката увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като продажбата на имота е извършена в производството по ликвидация на дружеството. Всяко отчуждаване на активите на дружеството, независимо в какво производство е извършено, притежава увреждащ интереса на кредиторите на несъстоятелността елемент, тъй като намалява имуществото на длъжника.

Като краен правен резултат се налага извода, че поради установяване на всички елементи от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ конститутивният иск следва да бъде уважен. В този смисъл жалбата на „Меком 2007” ЕООД се явява неоснователна.

          Жалбата на синдика на „Садимекс” ООД/ в несъст./ е също неоснователна. Правилно осъдителният иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността е отхвърлен, тъй като този актив не се намира в патримониума на приобретателя по обявената за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността сделка. В тази хипотеза, както бе посочено по-горе, следва да бъде проведен осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр.чл.57 ал.2 ЗЗД.

Основното оплакване в жалбата на синдика се състои в това, че „Есерджи” АД, придобило имота от приобретателя по атакуваната сделка „Меком 2007” ЕООД е недобросъвестно и за него следователно не може да се приложи предвидената в разпоредбата на чл.647 ал.3 от ТЗ привилегия, както и че първоинстанционният съд не се е произнесъл по това негово оплакване.

Преди всичко това възражение е направени извън установените за това преклузивни срокове. Те не е релевирано нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, нито в първото по делото заседание. Освен това то касае дружество, което не е страна по делото, предвид на което липсва и процесуален ред за разглеждането му. По него въззивният съд не дължи произнасяне.

По изложените съображения обжалваното решение № 13/15.02.2019г., допълнено с решение № 26/22.03.2019г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 13/2018г. се потвърждава като правилно и законосъобразно.

 

По частната жалба на адв.В.В., в качеството му на особен представител на „Садимекс” ООД / в несъст./ против определение № 68/21.02.2019г. на СсОС по т.д. № 13/2018г. съдът намира следното :

 

С разпореждане № 119/20.02.2018г.  Силистренският окръжен съд е постановил ищецът да представи доказателства за внесен по набирателната сметка на съда депозит за възнаграждение на особен представител на първия ответник „Садимекс „ООД / в несъст./, тъй като е установил липсата на органни представители, които да охраняват интереса му по делото, в размер, определен съобразно цената на иска и правилото на чл.47 ал.6 от ГПК, а именно – 527лв.

С определение № 68/21.02.2019г. съдът е оставил без уважение искането на адв.В. за завишаване на определеното му възнаграждение, като се е позовал на мотивите на определение № 162/06.03.2018г. по ч.т.д. № 2785/2017г. на ВКС, според които в случаите, когато задължението да се плати възнаграждение на назначения от съда особен представител е за сметка на масата на несъстоятелността на търговското дружество, какъвто е  и процесният случай, са налице основания за прилагане по аналогия на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Това се налага с оглед необходимостта от защита на масата на несъстоятелността с цел осъществяване на основното й предназначение.

          Настоящият състав споделя мотивите на касационната инстанция, като намира, че те не противоречат на тълкувателната практика на ВКС, тъй като разглеждат специалната хипотеза на определяне на възнаграждение на особен представител в производство по несъстоятелност. В този случай максималният размер на възнаграждението на особения представител е 300лв и то е присъдено от първоинстанционния съд.

          Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което се потвърждава.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не се присъждат.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/15.02.2019г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 13/2018г., допълнено с с решение № 26/22.03.2019г.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.В.В. *** против определение № 68/21.02.2019г. на Силистренския окръжен съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за завишаване на определения от съда размер на възнаграждението му като особен представител на ответника „Садимекс“ ООД.

 

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

          Решението, в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на адв.В.В. против определение № 68/21.02.2019г. по т.д. № 13/2018г. на СсОС може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :