№ 364
гр. *******, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100586 по описа за 2025 година
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ************* твърди в исковата молба,
че на 02.09.2024г. е сключила с ответното дружество договор за K=, по силата на който
са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 300, 00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 40%, годишен процент на разходите - 48,75%. Твърди, че съгласно
чл.4 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва
да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители
по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заемаетели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат K=и към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход. Сочи, че в случай на неизпълнение от страна на K=ополучателя
на условията визирани в чл.4 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.4, ал.2 на
K=ора в размер на 207,57 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди още,
че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер
1
следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се
извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от TP на ОСТК на ВКС по т.д.
№ 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и тьрговски правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
вреди. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на
договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя
може да има и санкционна функция. Твърди, че неустойката за неизпълнението на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е
загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за K=ора, тъй
като щети за K=ора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност
на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани
принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност
те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на 207,57 лева е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя е 50 % от заетата сума в размер на 300,00 лева, без
да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин
не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на
вземанията си по договора за K=, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за
неизпълнено условие за отпускане на K=а. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на K=а и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа
за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус са предвидени
множество ограничения относно поръчителството, предвидени в чл.4 от Договора,
създаващи условия K=ополучателят да не може да изпълни договорното си задължение.
Ищецът навежда доводи, че по този начин недобросъвестно и в ущърб на потребителя,
небанковата финансова институция е поставила към ищеца неизпълними изисквания, за
да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният K=оров интерес е да получи обезпечение преди
2
сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично
неизпълнение от страна на заемополучателя. Твърди, че дори K=орът реално е имал за
цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения,
той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги
обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно
е, че K=одателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и
неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване
на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1
от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за K= K=орът е длъжен да направи оценка на K=оспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на K=а произтича и от разпоредбата на
чл.16 от Закона за потребителския K=. Неустойката по спорния договор има санкционен
характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания,
създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на
добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на
неустойката. Твърди, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън
присъщите функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин води до скрито оскъпяване на K=а. По същество тя е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договора за K= от 02.09.2024 г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за K=, като присъди и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото A. KB. ЕООД, ***********,
със седалище и адрес на управление: ************ представлявано от *************,
чрез процесуалния си представител – адв. Г. Д. – САК, е депозирал отговор на искова
молба. Поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че искът е неоснователен, поради непредставяне от ищеца на процесния
договор за паричен заем. Твърди, че договорената неустойка не може да бъде опредЕ. като
прекомерна, поради което не е налице и нарушение на правилата на добрите нрави.
Подробни доводи и съображения за това становище на ответника са изложени в
отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което отхвърли иска като неоснователен, както и да му присъди сторените по делото
3
разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че на 02.09.2024 година между страните по делото е сключен
договор за K=, по силата на който на ищцата й е предоставен заем в размер на 300,00
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40 % и годишен процент на разходите - 48,19
%. Уговорено е в чл.4 от договора, договорът за заем да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат K=и към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. В договора е посочено, че в случай на
неизпълнение от страна на K=ополучателя на условията визирани в чл.4 от договора,
същият дължи неустойка визирана в чл.4, ал.2 на K=ора в размер на 207,57 лева, която той
следва да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
месечна вноска за неустойка. От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се
установява, че с уговорената в процесния договор неустойка в размер на 166,60 лева, K=ът
се оскъпява с 55,53 %.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От представените по – горе писмени доказателства и експертно заключение, съдът
обосновава извод, че между страните на 02.09.2024 година е възникнало облигационно
отношение по повод предоставен договор за заем. Отношенията между K=ора са подчинени
на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на
специалните разпоредби на Закона за потребителския K=. Атакувана в настоящото
производство като нищожна е клаузата за неустойка, предвидена в чл.4 ал.2 от договора,
която води до нищожност на целия договор по правилата на чл.23 ЗПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
4
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди Следва да се посочи, че
освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се
придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране
на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на K=ора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне
на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на K=ора, извън установения годишен процент на
разходите. Представеният договор сочи на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143
от Закона за защита на потребителя. В него е включено заплащането на неустойка при
непредставянето на банкова гаранция или поръчител. Такава гаранция обаче е
следвало според договора да бъде предоставена в деня на сключване на договора.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен K=
в сравнително нисък размер (300 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност
да осигури две лица поръчители, които да отговарят на посочените многобройни
изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по K=а. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то K=орът цели да се
обогати. Същевременно, K=орът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната
лихва дължима по K=а и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл.19, ал.4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият K=ор, в
Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка”. В тази връзка, явно е K=оровото
очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за K=ора и като такова е следвало да бъде включено в
ГПР. Според заключението на вещото лице това не е сторено. Заобикалянето на
5
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото K=но
правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на
главницата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договора за
K= от 02.09.2024 г. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и
10 от ЗПК, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните,
че тя е нищожна.
Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на
Районен съд – ******* държавна такса в размер на 50,00 лева, 200,00 лева – депозит за вещо
лице, както и 5,00 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист. Ответното дружество следва да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. *******, ********** и A. KB. ЕООД, ***********, със седалище и адрес на
управление: ************ представлявано от *************, че клаузата на чл.4, ал.2 от
Договора за K= от 02.09.2024 година, е нищожна.
ОСЪЖДА A. KB. ЕООД, ***********, със седалище и адрес на управление:
************ представлявано от ************* да заплати по сметка на Районен съд –
******* държавна такса в размер на 50,00 лева, 200,00 лева – депозит за вещо лице, както и
5,00 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА A. KB. ЕООД, ***********, със седалище и адрес на управление:
************ представлявано от ************* да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Е. И.”, БУЛСТАТ ************, с адрес град П., ул.”******* представлявано от
адвокат Е. Г. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС, дължимо на
основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -******* в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
6