Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-133 Година 2019, 12.12 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На единадесети
ноември, две хиляди и деветнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1609 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалба срещу Решение №1867/19.07.2019г.,
постановено по гр.д.№224/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас да заплати на Р.А.К.,
ЕГН **********, чрез адвокат Васил Ставрев ***, със съдебен адрес:***, на
основание чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 , ал. 6 и ал. 7
от ЗМВР и чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл.
86 от ЗЗД, както следва: сумата от 2156,88 лв.- допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 352 часа в периода 01.04.2016 г. – 30.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная 11.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане; и сумата от 954,88 лв - допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд от 195 часа за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018
г., получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная 11.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане и е отхвърлил иска в частта над присъдения
размер от 954,88 лева до претендирания размер от 1306,88лв и за разлика от 5,2
часа извънреден труд, като неоснователен. Със същото решение страните са
осъдени да заплатят разноски, като Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 136,27 лв.
Жалба вх.№33719/01.08.2019г. е подадена от ОД на МВР-Бургас, чрез
пълномощника юрк. Владимирова срещу посоченото решение, в частта с която ОД на
МВР Бургас е осъдена да заплати на Р.К. сумата от 954,88 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 195 часа извънреден труд за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
11.01.2019г. до окончателното изплащане. Твърди се във въззивната жалба, че в
хода на първоинстанционното
производството, безспорно се установило, че през процесния период,
ищецът е положил извънреден труд,
отчитан ежемесечно с протокол за
отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било
извършено съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Ето защо намира
извода на първоинстанционния съд, че е налице разлика между отчетения и
заплатения нощен труд за неправилен.
Също така посочва, че през
процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове,
уреждащи реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурство, отдих и почивките на държавните служители и МВР-Наредба №8121з-592
от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. И в двете наредби има
аналогични разпоредби, според които при работа на смени е възможно полагане на
труд и през нощта от 22,00ч. до 6,00ч. , като работните часове не следва да
надвишават следно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва, че и в двете
наредби липсва регламентация позволяваща преизчисляване на общия брой часове
положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. при сумарно отчитане на отработеното време.
Излага доводи, че липсва празнота в нормативната уредба, която да налага
препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като има специална разпоредба по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.
Посочва, че ограничението
предвидено в цитираните наредби е за
полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР и дори
да се приеме за законосъобразно препращането към Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, при приравняването се получава коефициент 1 /8 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд/, докато заявеният коефициент в исковата молба 1,143
се получава от приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд,
който пък от своя страна е приложим при трудови правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по
реда на ЗДС. Също така посочва, че направеното с коефициент 1,143 преизчисляване не е
съобразено с представеното по делото писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП.
В заключение обобщава, че извънреден би бил труда само, ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено в обжалваната част и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените във въззивното производство разноски.
Отговор от ответната по жалбата страна не е
депозиран.
Въззивна жалба вх.№35665/16.08.2019г. е подадена от адв.С.,
пълномощник на ищеца Р.К. срещу посоченото по-горе решение в неговата
отхвърлителна част.
Излага доводи, че съдът
неправилно е приспаднал сумата от 352 лв., формирана като заплащане за реално
положени часове нощен труд с часова ставка 0,25 лв. Пояснява, че претенцията е
за заплащане на часовете след преобразуване, които не са реално отработени.
Жалбоподателят изразява
несъгласие и с неприсъждането на разноски за пътни разходи. Посочва, че има разлика между адвокатско възнаграждение и
разноски свързани с упражняването на адвокатските правомощия, като последните
няма как да бъдат предварително договорени, тъй като отнапред не се знае колко
съдебни заседания ще бъдат проведени.
Моли за отмяна решението в
обжалваните части, като вместо него бъде постановено ново, с което претенциите
да бъдат изцяло уважени.
Отговор от ответната по
жалбата страна не е депозиран.
Страните не се явяват в
съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени
Въззивните жалби са постъпили в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, подадени са от надлежно упълномощен представител на всяка от
страните, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение
и следователно същите са допустими за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Предявените искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2112 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 352 часа над нормативните
лимити за периода от 01.04.2016г. до 01.07.2017г., както и сумата от 1201,20 лв., представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за 200,2 часа за периода от 01.01.2016г.
до 01.09.2018г., ведно със законните лихва върху всяка една от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 11.01.2019г. до окончателното изплащане.
Налице е изменение на исковите претенции
на основание чл.214 ГПК, като същите се считат за предявени за сумата от 2156,88 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2016г. до 01.07.2017г., и за сумата от 1306,88 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.01.2016г. до 01.09.2018г.
Ищцата
излага, че през периода от 01.01.2016 г. до 01.09.2018 г. е полагала труд в РПУ
Созопол, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас.
Ищецът сочи, че за процесния период е положила извънреден труд над
ограничението от 70 часа за тримесечие и съответно над 280 часа за година. По
отношение на втората претенция, заявява, че за процесния период е положила 1400
часа нощен труд, които преобразувани с коефициент 1,143 възлизат на 1600,2
часа, което води до разлика от 200,2 часа, които са незаплатени от ответника.
Ответната
страна Областна дирекция на МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба,
в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 01.01.2016 г. до 01.09.2018 г., ищецът е
полагал труд на следните
длъжности: младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“, „младши оперативен
дежурен в оперативно-дежурна част“ и командир отделение в група „Охранителна
полиция“, всички в РПУ Созопол, като трудът е полаган на смени от по 8, 12 и 24
часа. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
тъй като ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно.
В частта, с която с е уважен предявеният иск
за заплащане на сумата от 2156,88 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до
01.07.2017г., решението е влязло в сила.
Предмет на спора пред въззивната
инстанция е втората искова претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.3
вр.чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР, както в нейната уважена, така и в нейната
отхвърлителна част.
Основният спорен въпрос по делото, изхождайки от
възраженията във въззивната жалба на ОД на МВР –Бургас, е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
По делото са приети като писмени доказателства заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017г., заповед № 8121з-791/28.10.2014г., платежни бележки
за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд, протоколи за
отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и
положения труд през процесния период.
Оплакването
на въззивника ОД на МВР в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите
на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните
работи, които уреждат реда за организация
и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /
Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на
процесния период от 01.01.2016г. до 01.09.2018г. са действали следните наредби:
1.от 01.01.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г.; 2.от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.; 3.от 02.08.2016 г. до 01.09.2018 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде споделено възражението
във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към
процесния период.
Текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Само в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсват
изрични разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време.
От заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че за процесния период 01.01.2016г. до 01.09.2018г. ищецът е положил общо 1408 часа нощен труд. Процесният период е разделен на три
подпериода: 1.от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – 544 часа нощен труд ; 2.от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.- 696 часа нощен труд и 3.от 01.01.2018г.
до 31.08.2018г.- 168 часа. Положеният
нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
такъв, съответно не е бил заплатен от ответника, поради и което подадената от
ОД на МВР жалба се явява неоснователна.
Поради наличието на грешка в
изчисленията на вещото лице при преобразуването на часовете нощен труд към
дневен такъв през втория подпериод, съдът няма да кредитира заключението в тази
част.
Часовете нощен труд приравнени с
коефициент 1,143, се равняват на 1609
часа, разпределени съответно по подпериоди както следва: 1.от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г. – 622 часа труд ; 2.от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.- 795 часа
труд и 3.от 01.01.2018г. до 31.08.2018г.- 192 часа. Разликата между двете
величини (1609 -1408) е 201 часа-положен
извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение.
Основателно е оплакването във втората въззивна
жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приспаднал сумата от 352 лв. от
сумата, за която искът за допълнително възнаграждение за положен нощен труд е
бил уважен. Както се вижда от заключението на вещото лице, сумата от 352 лв. е
формирана като сбор от следните суми: 136
лв., представляваща дължима сума за отработени часове нощен труд в размер
на 544 часа по 0,25 лв. на час за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.; 174 лв., представляваща дължима сума за
отработени часове нощен труд в размер на 696 часа по 0,25 лв. за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г.; 42 лв., представляваща
дължима сума за отработени часове нощен труд в размер на 168 часа по 0,25 лв.
за периода 01.01.2018г. – 31.08.2018г. Ищцата претендира не заплащането на
реално положените часове нощен труд, които са в размер на 1408 часа за целия
период (544+696+168 часа), и което възлиза на сумата от 352 лв., тя претендира
заплащане на разликата от 201 часа, която се получава след приравняване на 1408
часа нощен труд с коефициент 1,143. Поради тази причина, неправилно съдът е приспаднал сумата от 352 лв., която е
дължима за реалните часове нощен труд, а не за разликата след приравняването им
в дневен, която всъщност е предмет на настоящата претенция.
Предвид всичко гореизложено,
разликата от 201 часа, която всъщност е разликата между двете величини 1609 и
1408 часа, следва да бъдат заплатени от ответника. През първия период
01.01.2016г.-31.12.2016г., разликата между преизчисления нощен труд с
коефициент 1,143 в дневен труд и реално отработения нощен труд възлиза на 78 часа (622-544 часа), а дължимата за
него сума е в размер на 472,68 лв. През
втория период 01.01.2017г.-31.12.2017г., разликата между преизчисления нощен
труд с коефициент 1,143 в дневен труд и реално отработения нощен труд възлиза
на 99 часа (795-696 часа), а дължимата
за него сума е в размер на 612,81 лв.
Тази сума е изчислена въз основа на посочената от вещото лице завишена часова
ставка с 50 % за съответния период, която е в размер на 6,19 лв. на час. През третия период 01.01.2018г.-31.08.2018г.,
разликата между преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 в дневен труд и
реално отработения нощен труд възлиза на 24
часа (192-168 часа), а дължимата за него сума е в размер на 165,68 лв. Така общата дължима от
ответника сума за процесния период възлиза на сумата от 1251,17 лв.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 (за част от процесния период, а именно от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 от нея. Размерът обаче до който претенцията следва да бъде уважена
е 1251,17 лв., а за горницата до
предявяния размер от 1306,88 лв., същата се явява неоснователна.
Горното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната
му част, както и в частта за
разноските, а в останалата обжалваната част същото следва да бъде
потвърдено.
Тук е мястото да се посочи, че в постановеното от БРС
решение е налице очевидна фактическа грешка в името на ищцата, което навсякъде
е изписано като Р.А. Крачолова,
докато името й всъщност е Р.А.К..
По отношение периода за който се претендира
допълнителното възнаграждение за нощен труд, също е налице очевидна фактическа
грешка. Съдът правилно е докладвал в мотивите на решението на л.240 от делото
периода, така както е заявен от ищцата с исковата молба от 01.01.2016г. до 01.09.2018г. Обсъждайки заключението на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е посочил, че нощният труд
положен от ищцата възлиза на 1408 часа за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. и е възпроизвел този период в
диспозитива на решението. Видно от заключението на вещото лице, в него липсват
каквито и да е данни за периода след 01.09.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.247 ГПК, съдът постановил решението служебно или по инициатива на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
По разноските:
Във въззивната жалба на Р.К. е въведено и оплакване срещу решението в
частта за разноските, и по-специално в частта относно неприсъждането на
разноски за пътни разходи на процесуалния представител на ищеца в
първоинстанционното производство. Затова при наличието на висящност на исковото
производство във въззивната инстанция оспорванията на ответника по жалбата по
отношение на първоинстанционното решение в частта му за разноските подлежат на
разглеждане във въззивното производство – така в Определение № 224/09.05.2016г.
по ч.гр.д.№ 5263/2015г. на ВКС, IV г.о.
Разходът за пътуване на адвоката
не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на
основание чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този
смисъл съдебната практика, напр. определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д. №
2024/2016 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при
уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи.
Предвид уважаването с настоящото
решение на иска по чл. чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР в размер от 1251,17 лв., то на основание
чл.78, ал.1 ГПК на Р.К. следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 823,63 лв., изчислено
съразмерно с уважената част от исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят и направените по делото разноски за платено
експертно заключение в размер на 9 лв, съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции.
ОД на МВР –Бургас следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 136,32 лв., дължима върху
уважения размер на исковите претенции.
С оглед изхода на спора, на въззивника-ищец Р.К. не следва да се
присъждат разноски, с оглед липсата на искане в тази насока. Предвид
неоснователността на жалбата на ОД на МВР Бургас, не му се следват разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1867 от 19.07.2019г., постановено по гражданско дело № 224/2019г.
по описа на Бургаския районен съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен с
коефициент 1,143 за частта над присъдения размер от 954,88 лева до
претендирания размер от 1306,88 лв. и за разлика от 5,2 часа извънреден труд, както и в частта за разноските,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на Р.А.К., ЕГН **********, сумата от още 296,29 лв. /двеста деветдесет и шест
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2016г. до
01.09.2018г., получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
11.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над общо
присъдения размер от 1251,17 лв. до претендирания размер от 1306,88 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
–Бургас, Булстат
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на Р.А.К., ЕГН **********, сумата от 823,63
лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР –Бургас, Булстат
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 сумата от 9 лв. /девет лева/, представляваща
направени от ответника съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР –Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата
върху уважения размер на исковете държавна такса в размер на 136,32 лв. /сто тридесет и шест лева и
тридесет и две стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1867 от
19.07.2019г. по гр.д.№ 224/2019 по описа на Районен съд Бургас в останалата
обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: