Р Е Ш Е Н И Е
№
260010
гр. Нови пазар, 21.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1703 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 713, 93 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 51, 50 лв.; по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 446, 22 лв.; и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 116, 11 лв., от страна на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против ответницата С.С.В. ***.
Заявените
от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем №***. При подписване на договора заемателят и
настоящ ответник получила стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните особености на паричния заем. Съгласно договора, заемодателят
отпуснал паричен заем в размер на 1 000 лв. на заемателя. Страните постигнали
съгласие с част от тази сума да се рефинансира текущ заем на ответницата с №***
в размер на 259,51 лв. След извършеното прихващане старото задължение се
погасило изцяло, а разликата заемателят получила. Така тя се задължила да върне
1 111,32 лв., заедно с договорена лихва на 27 седмични вноски, всяка по
41,16 лв. По договора ответницата извършила плащане на общо 614 лв. Останали
неиздължени главница от 713,93 лв. и договорна лихва в размер на 51,50 лева за
периода от 30.08.2017 г. до 28.02.2018 г. - датата на падежа на последната
вноска по договора. Освен това при
сключването на договора ответницата поела задължение в тридневен срок от
усвояване на сумата да предостави едно от обезпеченията, предвидени в договора,
като се съгласила при непредставяне на обезпечение да заплати неустойка. Самата
неустойка се изчислявала еднократно, три дни след сключването на договора и се
дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Размерът на тази
дължима неустойка бил 446,22 лева. Ответницата следвало да изплати целия заем
на 28.02.2018 г. От тогава до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК тя
дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 116,11
лева, т.е от 1.03.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 10.09.2019 г. до окончателното
плащане. Между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания на ***г., на
основание чл.99 от ЗЗД. С приложение )*от ***г. към този договор вземането било
прехвърлено на настоящия ищец. Той подал заявление по чл.410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. №***г. Издадена била заповед за изпълнение, но тя била
получена от ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило
правния интерес на ищеца да предяви настоящия установитеен иск. В указания от
съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като
моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите:
713,93 лв. - главница; 51,50 лева -
договорна лихва от 30.08.2017 г. до 28.02.2018 г.; 446,22 лева -
неустойка за неизпълнение; 116,11 лева - лихва за забава от 1.03.2018 г. до
27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 27.07.2019 г. до окончателното плащане. Моли да се присъдят и
направените разноски в производството.
Ответницата не е намерена на постоянния си и настоящ адрес. На основание чл.47, ал.6 от ГПК ѝ е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор в законовия срок. Искът е определен като допустим, но неоснователен. Посочва се в отговора, че липсват конкретни доказателства за датите на направените плащания от ответницата. Така не ставало ясно на коя дата ответницата е започнала изпълнението и кога го е преустановила. При заемна сума с лихвата от 1111,32 лв. и направено плащане от 614 лв. се възразява дължимата главница да е в претендирания размер от 713,93 лв. Единственият документ, който сочел този размер на дължима главница бил Приложение )*към рамковия договор за цесия. За неоснователни са счетени и акцесорните искове за договорна и мораторна лихва. Не ставал ясен механизмът на изчисление на договорната лихва от 51,50 лв. и на търсената неустойка от 446,22 лв. Твърди се, че неустойката, уредена в чл.4, ал.2 от договора се претендира по нищожна клауза, поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП. За неравноправни и поради това нищожни се твърди, че са и клаузите на чл.2, т.6 и 8 от договора. Освен това договорът за заем бил реален договор и договорената в заем сума следвало да бъде предадена на заемателя. Сочи се липса на доказателства за това. Предвид тези, изложени подробно в отговора обстоятелства, особеният представител моли, съдът да отхвърли установителните искове, а посочените неравноправни клаузи от договора да обяви за нравноправни и в противоречие с добрите нрави.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №***. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, е предало на ответницата, в качеството на заемател, сумата от 1000 лв., която заемателят се задължава да върне за срок от двадесет и седем седмици, на 27 седмични вноски на дати изрично посочени в договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%; лихвен процент на ден 0,11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема 48, 52%. Така общата дължима от ответницата сума, уговорена между страните е 1111, 32 лв., като размерът на всяка седмична погасителна вноска е от 41, 16 лв. В чл.3 от договора страните са се споразумяли, че с част от предоставената в заем сума – в размер на 259, 51 лв. се погасява изцяло задължение на ответницата към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем №***, с което дългът се рефинансира, а остатъкът от заемната сума се изплаща на ответницата, като договорът има силата на разписка.
В чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължила да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответницата ще дължи неустойка в размер на 669, 33 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска се добавя и сумата от 24, 79 лв. Така всяка от шестте погасителни вноски възлиза на сумата от 65, 95 лв. За целия период на договора ответницата е заплатила сумата от 614 лв., от които 286, 07 лв. – главница, 59, 82 лв. – договорна лихва, 223, 11 лв. – неустойка и 45 лв. – разходи за събиране на вземанията.
На ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на продавач, и ищцовата
страна, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични вземания. С този договор страните
са уговорили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които е отпускал на свои клиенти,
които вземания, ще се индивидуализират в Приложение )*към договора със
съответна нова дата, както с неговото съставяне, подписване и подпечатване то
става неразделна част от договора и всяко поредно приложение има значение на
допълнително споразумение към договора.
В т.4.1 от договора е предвидено, че датата на подписването и подпечатването на съответното Приложение )*се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени и купувачът придобива всички права върху продадените прехвърлени вземания. В т.4.4 от рамковия договор е уговорено, че след подписване и подпечатване на всяко отделно Приложение №1, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от рамковия договор купувачът се е задължил да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като страните са се уговорили, че с подписване на договора продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително са задължава да издаде и изрично пълномощно.
Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно със заверени страници от Приложение №*от ***г. В приложението под №*фигурира името на ответницата; датата на сключения с нея договор; размер на главница; общо задължение; начислена лихва за просрочие. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На ***г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовото дружество да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответницата е било изготвено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***г., с която е разпоредил ответницата да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства, както и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответницата е получила сумата на кредита.
Относно сключения договор за цесия: Безспорен е фактът на сключения рамков договор за цесия. Видно е, че изготвеното Приложение №*от ***г., подписано от страните по рамковия договор, след като задълженията на ответницата към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по т.4.4 от рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответницата за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представеното уведомление), че до ответницата е било изготвено писмено уведомление, като няма данни да е получено от нея. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е частично доказана по основание и размер, по следните съображения:
Доколкото към договора, сключен между ответницата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са приложими правилата на Закона за защита на потребителите то
съдът е длъжен да съобрази наличието на неравноправни клаузи в договора. В
случая такива са налице и съдът счита, че една от тях е клаузата,
регламентираща заплащането на неустойка от страна на ответницата. В чл.4 от
договора за паричен заем е регламентирано задължение за заемателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от двете обезпечения, посочени в договора, а именно: двама поръчители,
всеки от които да отговаря на конкретни изисквания (да реализира трудово
възнаграждение; да има нетен размер на осигурителен доход над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с ответното дружество; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банки и
финансови институции, или ако има, то кредитната му история в ЦКР на БНБ за
една година на назад да е със статут на „редовен“), или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя за общата дължима по договора сумата, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В
ал.2 на чл.4 е предвидена неустойка за неосигуряване на обезпечение. Съдът
счита, че тази клауза от договора – чл.4 е неравноправна и поради това нищожна.
Неустойката в договорните отношения има за цел да обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение при неизпълнение. В настоящия случай тя е
уговорена като санкция за непредставяне на обезпечение, а не като дължимост при
неизпълнение на задължението за погасяване на договорната сума. Задължението за
неустойка би следвало да възникне ако заемателят преустанови плащанията към
заемодателя, а в случая заплащането на неустойката е започнало паралелно с
плащането на сумите по договора – главница и договорна лихва, поради което в
такава една функция тя нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито
замества друг вид обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по
един договор следва да се носи с обезпечаване на задълженията по него и при
невъзможност за предоставяне на обезпечение по договора следва той да не се
сключва, а не следва да се включва уговорка за допълнително заплащане. Така по
същността си предвидената в сключения между страните договор неустойка
представлява реално увеличение на възнаграждението за ответната страна и я
обогатява без да има основание. Затова клаузата на чл.4, ал.1 и 2 от договора
между страните е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Поради
това и следва да бъде считана за нищожна, а предявеният иск с правно основание
по чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли. Заплатената от ответницата сума по
договора за заем като неустойка следва да се счита като платена за погасяване
на главницата и договорната лихва, тъй като това плащане е именно за погасяване
задълженията на договора, а не на друго основание.
Също така в чл.16, ал.2 от договора за паричен заем е посочено, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на договора. Към доказателствата по делото е приложена тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която са регламентирани разходи за събиране на вземането и за издаване на удостоверение, като е посочено, че разходите за събиране на вземанията се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреси, като общият им размер не може да надвишава сумата от 45 лв. Тази регламентация в тарифата, (тъй като представлява част от договора за заем), съдът също счита за неравноправна и поради това нищожна, защото предвижда възможност за допълнителни тежести за едната страна, без да е конкретно посочено за каква реална насрещна услуга, или дейност се дължат, а и таксите са определени от заемодателя, без да е ясно по какъв критерий. Ето защо тази клауза е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.11 от ЗЗП. Доказва се от заключението по назначената по делото експертиза, че на ответницата са начислени пет пъти такси от по 9 лв., общо 45 лв., която сума тя е заплатила на 27.02.2018 г. В случая доколкото така заплатената сума от 45 лв. е въз основа на нищожно основание, то тази сума следва да се приспадне от претендираните от ищцовата страна главница и договорна лихва.
Така предвид доказателствата по делото, установяващи направени от ответницата плащания по договора за кредит в общ размер от 614 лв., съдът счита, че претенциите на ищцовата страна за главница, договорна лихва и лихва за забава са доказани частично. Видно е, че с постъпилите от ответницата плащания в общ размер от 614 лв. са били погасени напълно 14 седмични вноски (включващи главница и договорна лихва), в размер на 576, 24 лв., а от петнадесетата вноска е погасена напълно първо договорната лихва от 3.90 лв. (според реда на погасяване договорен между страните) и част от главницата от 33, 86 лв. Останали са дължими месечните вноски от шестнадесета до двадесет и седма – пълни и от петнадесетата вноска 3, 40 лв. – главница. От останалите дължими суми по кредита главницата възлиза на сумата от 473, 46 лв., а договорната лихва – на сумата от 23, 86 лв. Именно в тези размери предявените претенции за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени, а в останалата им част, до пълните им размери те следва да бъдат отхвърлени, съответно за главица: от претендираната сума от 713, 93 лв., за сумата от 240, 47 лв. претенцията следва да се отхвърли. За договорната лихва: от претендирана сума от 51, 50 лв., за сумата от 27, 64 лв. претенцията следва да се отхвърли. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното плащане.
Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът счита, че същата е основателна и доказана също частично. Без съмнение ответницата е в забава за изплащане на задълженията си към ищцовата страна и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на забавата (преустановяването на плащанията) до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което е на ***г. Претенцията на ищеца за лихва за забава е от 01.03.2018 г. до 27.08.2019 г. За този период дължимата лихва за забава върху неплатените от ищцата суми по договора възлиза на сумата от 75, 29 лв. и в този размер претенцията следва да се уважи, а в останалата част, до пълния размер от 116, 11 лв. същата следва да се отхвърли, а именно за сумата от 40, 82 лв.
При този изход на процеса ответницата следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 26, 56 лв. – внесена държавна такса; 322, 94 лв. – депозит за назначаване на особен представител; 250 лв. – депозит за изготвяне на експертиза, както и в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 100 лв. Така от общо разноски и възнаграждение от 699, 50 лв. ответницата следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 293, 79 лв., съобразно уважената част от иска. Също така ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 76, 56 лв., сумата от 32, 16 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.В., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“, №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.сумите: 473, 46 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.С.В.; 23, 86 лв. (двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва по същия договор, и 75, 29 лв. (седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава за плащане по същия договор за периода от 01.03.2018 г. до 27.08.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“, №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.против С.С.В., с ЕГН ********** ***, в останалата ѝ част, а именно относно претенциите за сумите: 240, 47 лв. (двеста и четиридесет лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.С.В.; 27, 64 лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва по същия договор; 446, 22 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки), представляваща неустойка по същия договор и 40, 82 лв. (четиридесет лева и осемдесет и две стотинки) представляваща лихва за забава за плащане по същия договор за периода от 01.03.2018 г. до 27.08.2019 г.
ОСЪЖДА С.С.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“, №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.направени по настоящото дело разноски от 293, 79 лв. (двеста деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА С.С.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“, №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 32, 16 лв. (тридесет и два лева и шестнадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: