№ 25463
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110129579
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, с
оглед на което приемането им е допустимо.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в о.с.з. след становище на страните и след поставяне на конкретни задачи към
експертизата.
Искането на ответника по реда на чл. 183 ГПК следва да се уважи единствено по
отношение на процесния договор за кредит. Останалите документи, посочени от ответната
страна, не следва да бъдат изисквани в оригинал, тъй като нито се твърди същите да не
съществуват, нито се оспорва тяхната автентичност.
С оглед оспорването от ответника на автентичността на процесния договор за кредит,
на ищеца следва да се дадат указания в срок до о.с.з. да заяви дали ще се ползва от същия.
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 67205/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
На ищеца следва да се дадат указания да уточни периода, за който претендира
обезщетение за забава, като има предвид, че издадената заповед по чл. 410 ГПК е за
различен период, а именно: 30.11.2018 г. – 30.11.2021 г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни периода, за който претендира обезщетение за забава, съобразно
изложените по-горе мотиви.
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба в частта за лихва за забава
ще бъде върната.
1
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 67205/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до о.с.з. за представи в
оригинал или в официално заверен препис процесният договор за потребителски кредит
„В.“ . от 23.09.2008 г. и в същия срок да заяви дали ще се ползва от него, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при непредставяне на оригинал или официално заверен
препис, приложеният към исковата молба препис ще бъде изключен от доказателствата по
делото.
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да заяви дали ще се ползва от процесния договор
за кредит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.11.2022 г. от 13.50
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 6357,47 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „В.“ ./2008 от 23.09.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1937,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 23.11.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 67205/2021
г., по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски и се навежда възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответната страна.
Ищецът „.“ АД твърди, че между ответника Д. Р. Г. и „А.“ АД /понастоящем „Ю.“
АД/, е сключен договор за потребителски кредит „В.“ ./2008 от 23.09.2008 г. Посочва, че въз
основа на договора на ответника бил предоставен кредит в размер на 7000 лева със срок на
погасяване до 23.09.2016 г. Твърди, че ответникът не е погасявал задълженията си по
договора и кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което ответната страна следвало
да заплати претендираната главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 23.11.2018 г. – 23.11.2021 г..
Излагат се съображения, че на 23.06.2011 г. между „А.“ АД /понастоящем „Ю.“ АД/ и
ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на
ищцовата страна са прехвърлени вземанията, произтичащи от процесния договор
потребителски кредит. Поддържа се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия
по надлежния ред, поради което от последната се претендират процесните вземания.
Навежда твърдения, че в периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не е текъл давностен срок
относно процесното вземане, предвид обявеното на територията на страната извънредно
положение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди,
че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е уведомен от стария
кредитор и по надлежния ред за извършената цесия. Оспорва да е сключвал процесния
договор за заем, да се е запознавал с общите условия и да е усвоявал претендираната
главница по съображения, изложени в отговора. Посочва, че договорът за потребителски
2
кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Излага съображения, че вземането по процесния договор за кредит не е обявено надлежно за
предсрочно изискуемо. Оспорва претенцията за обезщетение за забава с подробни
аргументи в тази насока. В евентуалност, релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже сключването на посочения договор за кредит между ответника и
сочената като цедент и кредитодател „А.“ АД /понастоящем „Ю.“ АД/, обстоятелството, че
банката е предоставила на ответника кредитната сума при конкретни задължения за връщане
на получената сума на погасителни вноски, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца
въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен от цедента, надлежно обявена предсрочна изискуемост, както и изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед възражението на
ответната страна за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже и
прекъсване/спиране на давността.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си за недействителност, респ. - че е погасил претендираните суми.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3