№ 1270
гр. Пазарджик, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Д.а Буюклиева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220101059 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от Д. Б. С., с ЕГН **********, с
адрес гр. * чрез пълномощник - адв. Н. Т. Я. от АК Пазарджик, с адрес на кантората гр. *,
уточнена в съдебно заседание, против „Аг**а“АД, с ЕИК *, с адрес *, представлявано от **
и **, с която се иска от съда да постанови решение за установяване недължимост поради
изтекла погасителна давност на следните суми: 244,00 лева– главница, законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.08.2016 г. до окончателното изплащане,
25,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист № 2195/29.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2995/2016 г. по описа на РС
Пазарджик, и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20169040400358
при ЧСИ Харалампи Пилафов с район на действие Окръжен съд Пазарджик.
Ищецът твърди, че на 13.03.2025 г. чрез работодателя си получил книжа от ЧСИ
Харалампи Пилафов - съобщение с изх. № 9978/07.03.2025 г. с приложено копие от
изпълнителен лист № 2195 от 29.08.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 2995/2016 г. и запорно
съобщение до работодателя за налагане на запор на трудовото възнаграждение. Насрочен
бил опис на движими вещи, собственост на длъжника, на 16.04.2025 г.
Ищецът твърди, че по този начин узнал, че в полза на ответника е издаден
Изпълнителен лист № 2195 от 29.08.2016 г. въз основа на Разпореждане № 8538/29.08.2016 г.
по ч. гр. д. № 2995/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик, както и че е осъден да
заплати на ответника главница в размер на 244,00 лева, законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в районен съд - 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 25,00 лева - държавна такса и
300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Посочва, че ответникът е образувал изпълнително дело № 20169040400358 при ЧСИ
Харалампи Пилафов, с рег. № 904, с район на действие Окръжен съд Пазарджик,
1
задължението по което придобило общ размер от 1422,09 лева към 07.03.2025 г.
Твърди, че след образуване на изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение
не му е връчена.
Счита, че са настъпили факти след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание - чл. 439 от ГПК.
Сочи, че за да бъде основателен иск с това правно основание са необходими кумулативно
няколко предпоставки: 1/ да има изпълнително основание; 2/ да има образувано
изпълнително производство по чл. 426 от ГПК; 3/ да са настъпили факти след приключване
на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди, че в случая
били налице и трите предпоставки и не дължи тази сума по следните съображения:
На първо място на основание чл. 110 от ЗЗД било погасено правото на принудително
изпълнение за сумата от 244,00 лева главница, посочена в изпълнителния лист, поради което
не дължи изпълнение. Посочва, че с Разпореждане № 8538/29.08.2016 г., издадено по ч. гр. д.
№ 2995/2016г. на PC гр. Пазарджик бил издаден изпълнителният лист № 2195 от 28.09.2016
г. с посочени в него суми главница в размер на 244.00 лв., законна лихва, считано от датата
на подаване на заявление в Районен съд 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 25,00 лева-държавна такса, 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение. Вземането станало изискуемо на 29.08.2016 г. и от
тогава започнал да тече срокът за погасяването му по давност, който в случая е петгодишен,
т. е. в настоящия случай давността е била до 29.08.2021 г.
Сочи се, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Такива принудителни действия са били насрочвани, но дали са били извършени
ищецът не може да твърди, защото не разбрал до момента на връчване на запорното
съобщение от настоящия му работодател на 13.03.2025 г.
Твърди, че такива действия били описани в издаденото му удостоверение с изх. №
11222/13.03.2025 г. от ЧСИ Харалампи Пилафов, а именно: запор на трудово възнаграждение
при работодател „Д*Г“ ЕООД; насрочване на опис на движими вещи за 03.11.2016 г.; запор
на трудово възнаграждение при работодател „КА*“ ЕООД от 27.02.2017 г.; запор на трудово
възнаграждение при работодател „НК *“ ЕООД от 10.04.2018 г.; насрочване на опис на
движими вещи за 29.11.2018 г.; насрочване на опис на движими вещи за 27.11.2020 г.; запор
на трудово възнаграждение при работодател „А*“ ЕООД от 25.02.2021 г.; насрочване на
опис на движими вещи на 18.01.2022 г.
Твърди, че с изтичането на посочения 5-годишен срок се погасява правото на
принудително изпълнение по отношение на установеното вземане, поради което за ищеца
бил налице правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439
от ГПК за оспорване на изпълнението, защото този иск се основавал само на факти, които са
настъпили след приключване на съдебното производство.
Претендира присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Н. Т. Я. от АК Пазарджик,
2
която моли съдът да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Депозирана е молба, с която оспорва исковата претенция и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК и чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото материали по ч. гр. д. № 2995/2016 г. по описа на РС
Пазарджик се установява, че в полза на „*” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1731/29.08.2016 г. срещу ищеца за сумите, както следва:
244,00 лева главница, законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
23.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в
размер на 25 лева - държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа
на заповедта за незабавно изпълнение е издаден на 29.08.2016 г. изпълнителен лист за
сумите по заповедта. Видно от самата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК е, че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 30.11.2013 г. с падеж
28.03.2014 г., прехвърлен с джиро на 15.06.2016 г. на заявителя.
Въз основа на издадения изпълнителен лист ответното дружество е депозирало молба
с вх. № 2794/03.10.2016 г. до ЧСИ Харалмпи Пилафов с рег. № 904 с район на действие ОС
Пазарджик, по която е образувано срещу ищеца изп. д. № 20169040400358 по описа на ЧСИ
Харалмпи Пилафов с рег. № 904 въз основа на изпълнителен лист № 2195, издаден на
29.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2995/2016 г. по описа на РС Пазарджик.
С молбата с вх. № 2794/03.10.2016 г. на основание чл. 426 от ГПК е направено искане
за образуване на изпълнителното дело, да се извършат справки по отношение на длъжника,
след което да се наложи запор на получаваното трудово възнаграждение, да се наложи запор
върху МПС на длъжника при наличие на такова, при наличие на установени банкови сметка
да се наложи запор върху вземанията на длъжника, както и да се насрочи дата за опис на
движими вещи в дома на длъжника.
С постановление от 03.10.2016 г. е образувано изпълнителното дело. Изпратена е
покана за доброволно изпълнение. Изпратени са искания за множество справки за
имущественото състояние на длъжника. Насрочен е опис на движими вещи в дома на
длъжника за 03.11.2016 г. между 10:00 часа и 16:00 часа.
На 03.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от работодателя „Д*Г“ ЕООД, с ЕИК *********.
Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение са връчени
на длъжника чрез работодателя „Д*Г“ ЕООД на 25.10.2016 г., видно от известието за
доставяне номер PS 4040 00YNBN 8. В двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК от длъжника
не е подадено възражение, поради което заповедта е влязла в сила на 09.11.2016 г.
С Разпореждане от 05.10.2016 г. на основание чл. 458 от ГПК е присъединена
държавата чрез НАП за дължимите публични задължения на ищеца, установени с
постъпилото по изп. дело от НАП удостоверение.
На 23.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от работодателя „Ка*“ ЕООД, с ЕИК *.
На 10.04.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от работодателя „НК *“ ЕООД, с ЕИК *.
На 07.08.2018 г. е постъпила молба от взискателя с искане да се пристъпи към опис на
движимо имущество на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 26.10.2018 г. е насрочен опис
3
на движими вещи в дома на длъжника за 29.11.2018 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба от взискателя с вх. № 3350/23.04.2019 г., с която се иска ЧСИ да
пристъпи към опис на движимо имущество на длъжника, да се извърши справка в КАТ за
наличие на притежавани от длъжника МПС и при наличие да се наложи запор върху същите,
да се извърши справка в Агенция по вписванията и при установено налично недвижимо
имущество, собственост на длъжника, върху същото да се наложи възбрана.
С разпореждане на ЧСИ от 24.04.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 04.06.2019 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба с вх. № 169/10.01.2020 г. от взискателя с искане да се пристъпи
към опис на движимо имущество на длъжника и с разпореждане на ЧСИ от 16.01.2020 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
Постъпила е молба с вх. № 9255/28.09.2020 г. от взискателя с искане да се пристъпи
към опис на движимо имущество на длъжника, както и за изискване на информация от
мобилните оператори за активни телефонни номера на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 20.10.2020 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 27.11.2020 г. от 10:00 до 17:00 часа.
С разпореждане на ЧСИ от 20.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 21.12.2020 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба с вх. № 3304/12.02.2021 г. от взискателя с искане да се извърши
справка за действащ трудов договор на длъжника и при наличие на такъв да се наложи запор
на получаваното трудово възнаграждение, при наличие на установени банкови сметка да се
наложи запор върху вземанията на длъжника.
На 16.02.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от работодателя „А*“ ЕООД, с ЕИК *********.
С разпореждане на ЧСИ от 03.08.2021 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 08.09.2021 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба с вх. № 15081/16.07.2021 г. от взискателя с искане да се извърши
справка за наличие на трудово правоотношение, по което е страна длъжникът и при наличие
на такова да се наложи запор на получаваното от него трудово възнаграждение.
Постъпила е молба с вх. № 26540/24.11.2021 г. от взискателя с искане да се извърши
справка за наличие на трудово правоотношение, по което е страна длъжникът и при наличие
на такова да се наложи запор на получаваното от него трудово възнаграждение.
С разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за
18.01.2022 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба с вх. № 8892/11.04.2022 г. от взискателя с искане за извършване
на справки от мобилните оператори за актуални телефонни номера на длъжника.
Постъпила е молба с вх. № 30394/12.12.2023 г. от взискателя с искане да се извършат
справка за банкови сметки на длъжника като при наличие на установени банкови сметка да
се наложи запор върху вземанията на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 14.12.2023 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 13.02.2024 г. от 10:00 до 17:00 часа.
Постъпила е молба с вх. № 5175/25.02.2025 г. от взискателя с искане да се извършат
справка за банкови сметки на длъжника като при наличие на установени банкови сметка да
се наложи запор върху вземанията на длъжника по последните две новооткрити банкови
сметки.
4
На 07.03.2025 г. наложен запор върху банковата сметка на длъжника, открита в
„Обединена Българска Банка“ АД, както и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от работодателя „*“ ООД, с ЕИК *, насрочен е и опис на движими
вещи в дома на длъжника за 16.04.2025 г.
Видно от направеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист и приложените
към материалите на изп. дело констативни протоколи, въз основа на извършено от ЧСИ
разпределение на постъпилите суми от наложените запори в полза на взискателя са
изплащани суми на 16.11.2016 г., 15.12.2016 г., 27.03.2017 г., 26.04.2017 г., 29.05.2017 г. и
30.06.2017 г.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на паричното вземане,
което е предмет на принудително изпълнение по висящото изпълнително производство, е
допустим и ищецът разполага с правен интерес от предявяването му, тъй като касае
защитата на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение при
липса на материалноправните предпоставки за неговото провеждане, свързани със
съществуването на изпълняемото право, с отричането на което се постига и директна защита
на накърненото субективно материално право, като уважаването на иска има за пряка
последица прекратяване на изпълнителното производство. Исковата защита срещу
материално незаконосъобразното принудително изпълнение се осъществява чрез исковете
по чл. 124, ал. 1 и чл. 439 от ГПК, аналогични на съществувалите такива по чл. 254 и чл. 255
от ГПК /отм./, в зависимост от това дали изпълнителният лист е издаден съответно на
несъдебно или на съдебно изпълнително основание. В първия случай съществуването на
вземането не е установено със сила на пресъдено нещо по обвързващ за страните по
материалното правоотношение начин, поради което длъжникът може да се позовава на
всякакви правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Във втория
случай съществуването на вземането е установено със задължителна сила, с която съдебният
акт относно него обвързва страните, поради което настъпилите до приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти с
правно значение за това вземане са преклудирани, като искът на длъжника може да се
основава само на новонастъпили след този момент такива, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК. В
тази връзка следва да се има предвид, че защитата на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, въз основа на каквато в случая е издаден изпълнителният лист, се реализира
чрез подаване на възражение в срок по чл. 414 или по чл. 423 от ГПК. Когато такова не бъде
подадено или е оттеглено или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането,
заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК. След изтичане на срока за
възражение длъжникът може да оспори вземането по исков ред единствено в хипотезата
на чл. 424 от ГПК на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
значение за съществуването на това вземане, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в
рамките на него. С оглед на това влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща за страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението, поради което и съгласно чл.
439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на
факти, настъпили след изтичане на този срок и влизане в сила на заповедта за изпълнение. В
случая ищецът се позовава именно на такива факти, свързани с бездействие на ответника
като взискател и обосноваващи изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното относно обвързващата сила на заповедта за изпълнение и
преклудиращия й ефект, тя се приравнява по правни последици на влязло в сила съдебно
решение. С влизането й в сила се стабилизира нейната изпълнителна сила и се формира сила
5
на пресъдено нещо относно вземането, тъй като се разрешава окончателно правният спор
относно неговото съществуване към момента на изтичане на срока за възражение. При това
положение, независимо че в случая се касае за произтичащо от запис на заповед вземане, по
отношение на същото е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съобразно която от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, с която то е установено по задължителен за
страните начин, започва да тече нова петгодишна погасителна давност – факт, който следва
да бъде съобразен от настоящия съдебен състав предвид разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от
ГПК. /В този смисъл Решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на
ВКС, IV г. о., ГК, Определение № 2869 от 5.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г., III г. о.,
ГК, Определение № 1764 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2023 г., III г. о., ГК/
В случая по делото се установява, че заповедното производство по чл. 417 от
ГПК срещу ищеца било образувано през 2016 г. за заплащане на задължения по запис на
заповед от 30.11.2013 г., като на 29.08.2016 г. са били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. На 03.10.2016 г. е било образувано изп. д. № 358/2016 г.
на ЧСИ Харалампи Пилафов. Поканата за доброволно изпълнение, с която съгласно чл. 428,
ал. 1 от ГПК на длъжника се връчва и заповедта за незабавно изпълнение, са му връчени на
25.10.2016 г. чрез работодателя, при което двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 /в
приложимата редакция/ от ГПК е изтекъл на 08.11.2016 г., респ. на 09.11.2016 г. заповедта е
влязла в сила и от тогава е започнала да тече новата петгодишна погасителна давност,
изтичаща на 09.11.2021 г.
Относимо към настоящия случай е постановеното ТР № 3/2023 г. по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземанията по изп. дела, образувани до приемане на ТР № 2/2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. до 26.06.2015 г. Доколкото в настоящия случай изп. дело е
образувано на 03.10.2016 г., респ. след приемане на ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, считано от 09.11.2016 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е
започнала да тече нова петгодишна давност, по време на висящността на изпълнителното
производство № 358/2016 г. на ЧСИ Харалампи Пилафов давност тече и същата се е
прекъсвала с всяко изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г по т. д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ- насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи,
книжа и др,. назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
6
действие, изграждащо съответния способ. Указано е още, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност
започва да тече с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. Според
тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. След всяко
прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл. 115 от ЗЗД не предвижда възможност
за спиране на давността в изпълнителния процес за разлика от исковия.
Относно въпроса дали е настъпила перемпция по изп. дело съдът намира, че не е
необходимо да се изследва същият с оглед задължителното тълкуване на ВКС в ТР №
2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Следователно за разрешаване на въпроса дали е налице погасяване по
давност на едно вземане, за което е образувано изпълнително производство, е без правно
значение дали делото е перемирано или не, от значение е единствено установяването на
извършване на действия по принудително изпълнение.
В рамките на изпълнителното производство до длъжника са изпращани съобщения и
са изготвяни справки, но поради естеството на тези действия, съгласно разясненията на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същите не водят до прекъсване на
погасителната давност, поради което не следва да се разглеждат в детайли. В случая от
писмените доказателства по делото се установи, че в периода от 16.11.2016 г. до м. юни
2017 г., ежемесечно, с изключение на м. януари и февруари 2017 г., в резултат на
изпълнението са събрани суми, които са изплатени на взискателя. Доколкото през този
период изпълнителните способи са давали положителен резултат взискателят не е имал
интерес да иска прилагането и на други изпълнителни способи. Всяко от действията по
превеждане от страна на третото задължено лице на парични суми по запора върху
трудовото възнаграждение на ищеца е прекъсвало давността, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Касае се за изпълнителни действия, които изграждат изпълнителния способ по запориране
на вземания на длъжника. С регулярното постъпване на суми по запора по искане на
взискателя се реализира този способ за принудително изпълнение до пълното
удовлетворяване на вземането или докато той не поиска преустановяването му чрез вдигане
на запора. До тогава взискателят поддържа прилагането на способа, с което си активно
поведение прекъсва погасителната давност и не е налице неоправдано негово бездействие
във връзка с упражняване на правото му на принудително осъществяване на вземането. След
последното прекъсване давността с постъпване на сума през м. юни 2017 г. са предприети
впоследствие множество действия от страна на взискателя и ЧСИ, водещи до нейното
прекъсване – наложеният на 10.04.2018 г. запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от работодателя „НК *“ ЕООД; постъпилата на 07.08.2018 г. молба от
взискателя с искане да се пристъпи към опис на движимо имущество на длъжника;
постъпилата на 23.04.2019 г. молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни
действия /опис, запор на движими вещи, възбрана на недвижим имот/; постъпилата молба на
10.01.2020 г. от взискателя с искане да се пристъпи към опис на движимо имущество на
длъжника; постъпилата молба на 28.09.2020 г. от взискателя с искане да се пристъпи към
опис на движимо имущество на длъжника; постъпилата молба на 12.02.2021 г. от взискателя
с искане да се наложи запор на получаваното трудово възнаграждение от длъжника и запор
върху вземанията на длъжника по банковите му сметки; наложеният на 16.02.2021 г. запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „А*“ ЕООД;
постъпилите молби на 16.07.2021 г. и на 24.11.2021 г. от взискателя с искане за налагане на
запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение; постъпилите молби на
7
12.12.2023 г. и на 25.02.2025 г. от взискателя с искане да се извършване на справки за
банкови сметки на длъжника и при наличие на такива налагане запор върху вземанията на
длъжника; наложеният на 07.03.2025 г. запор върху банковата сметка на длъжника, открита в
„Обединена Българска Банка“ АД, както и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от работодателя „*“ ООД, с ЕИК *. Между сочените молби,
съставляващи предприемане на действия за принудително изпълнение, както и между тях и
действията на ЧСИ, не е изтекъл срок от 5 години. От влизане в сила на заповедта за
изпълнение през 2016 г., с което е започнала да тече нова 5 годишна давност, до 2021 г. вкл. е
налице ежегодна активност от страна на взискателя, а след това и през 2023 г. и 2025 г., за
предприемане на действия по принудително изпълнение - чрез искания за налагане на
запори, както и чрез искания за извършване на описи на движими вещи. Не е налице срок
по-голям от пет години, в който взискателят, чрез отправяне на искания до съдебния
изпълнител да е бездействал и да не е проявявал активност за събиране на вземането си,
респ. не е изтекъл предвиденият в ЗЗД срок от пет години за погасяване на вземанията по
давност. С отправените молби за предприемане на действия за принудително изпълнение
взискателят е прекъсвал погасителната давност, тъй като за това е достатъчно взискателят да
е поискал „насочване на изпълнението чрез налагане на запор, насрочването на опис и т. н.“,
както е разяснено в ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тези искания не биха могли да прекъснат
давността, само ако неосъществяването на способа е резултат от поведението на взискателя.
В този смисъл е и разрешението, дадено в съдебната практика на ВКС /напр. Определение
№ 2546/07.10.2024 г., т. д. № 587/2024, II Т. О./. От материалите по изпълнително дело не се
установява да е налице нито един случай, при който да е налице неизпълнение на указания
на съдебния изпълнител от страна на взискателя. При така установеното следва извод, че
искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.
На практика не е опровергана констатираната по - горе процесуална активност на
кредитора, поради което след като последният поддържа висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Тази негова активност е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие, задължението за действие е на съдебния изпълнител.
В този смисъл са и постановените Решение № 116 от 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 113/2024 г.
по описа на ОС Пазарджик, Решение № 385 от 08.11.2024 г. по в. гр. д. № 551/2024 г. по
описа на ОС Пазарджик.
Ето защо настоящият състав приема, че в конкретния случай не е налице период от
пет години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение, респ.
не е налице погасяване на вземането по давност.
Предвид изложените съображения предявеният иск за установяване на погасяване
по давност на вземането на ответното дружество се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответникът. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът определя
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 300 лева.
8
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. * с пълномощник
- адв. Н. Т. Я. от АК Пазарджик, срещу „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*, представлявано от ** и **, иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът Д. Б. С. не дължи на ответника „*” АД следните суми: 244,00 лв. –
главница, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 23.08.2016 г. до
окончателното изплащане, 25,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждеине, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20169040400358
при ЧСИ Харалампи Пилафов, с рег. № 904, с район на действие Окръжен съд Пазарджик,
въз основа на изпълнителен лист № 2195 от 29.08.2016 г.., издаден по ч. гр. д. № 2996/2016 г.
по описа на РС Пазарджик поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. * ДА ЗАПЛАТИ да заплати на „*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9