Решение по дело №1265/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  1780

 

 

гр. Пловдив,  16.10.  2020 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1265 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, И.П.Ч., ЕГН : **********,***, чрез пълномощника адвокат Х.В.Д.,***, със съдебен адрес ***, иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3278/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане,  както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на И.П.Ч. е издадено Наказателно постановление/НП/ № НП-413/2016г. от 10.06.2016г., от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР, на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР, което е обжалвано от Ч., и е било отменено с Решение № 1268/03.07.2019г. по АНД № 3278/2019г. на Районен съд Пловдив. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 26.07.2019год. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 32789/2019 на Районен съд Пловдив. По този договор, Ч. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани като оспорва същите както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна по основание, но по отношение на размера, следва да бъде определен  минималният размер на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на И.П.Ч. е издадено Наказателно постановление/НП/ № НП-413/2016г. от 10.06.2016г., от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР, на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. Посоченото НП е обжалвано от Ч. ***,  за което е образувано АНД № 3278 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1268/03.07.2019г., (влязло в законна сила на 26.07.2019г.), с което процесното НП е отменено. Пред ПРС Ч. е представляван от адв.Х.Д., съгласно пълномощно  от 07.07.2019г. и преупълномощаване (приложени в оригинал на л.5 гръб и л.4 от АНД № 3278/2019г. и договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019г. (приложен в оригинал на л. 5 от АНД № 3278/2019г.), като съответно  Ч. е заплатил по договора изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

  Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

 

          Съгласно чл. 1, ал. 1 от държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

          В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете,  предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи, от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред – с Решение   № 1268 от 03.07.2019г., постановено по АНД № 3278/2019г. на Пловидвски районен съд, с което е отменено НП-413/2016г. от 10.06.2016г.,издадено от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР, на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР, с което е наложена глоба в размер на 50 лв..

         Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е Областна дирекция на МВР-Пловдив, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.

          При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин  И.П.Ч. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от  административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Разгледани по същество същите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е  задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се, е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление  № НП-413/2016г. от 10.06.2016г., издадено от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР, на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР,  е отменено по съответния ред (с Решение № 1268/ 03.07.019г., постановено по АНД № 3278/2019 г. по описа на ПРС).

.От материалите по приложеното АНД № 3278 по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление/НП/ № НП-413/2016г. от 10.06.2016г., от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР, на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№1268/03.07.2019г.) е влязло в законна сила на 26.07.2019г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП.  В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

           В обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП.  Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело  № 2210/2016 г. и други).

Все в обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД №    3278/2019г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в приложимата редакция,преди изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.) е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в приложимата редакция,преди изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.)). Само за пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.

С процесното НП на ищеца е наложена административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 300 лв., а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв.

С оглед материалния интерес по делото (50 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Д. правна помощ се изразява в изготвяне на жалба  срещу процесното НП и лично явяване в проведеното по делото едно единствено  открито съдебно заседание пред РС – Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в размер на 400 лв., не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Изложеното до тук налага искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 300 лв., а за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен

Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху посочената главница считано от датата на предявяване на иска – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

 

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 235 лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение ( 225лв.), съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 25 лева - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на И.П.Ч., ЕГН : **********,***, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление  № НП-413/2016г. от 10.06.2016г., издадено от Началник  на 04 РУ към ОД на МВР - Пловдив, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 3278/2019г. по описа на Пловдивския районен съд), разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2019г. до окончателното изплащане на посочената  главница, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на И.П.Ч., ЕГН : **********,*** сумата в размер на  235 лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА И.П.Ч., ЕГН : **********,***, да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 сумата в размер на 25 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: