РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. С.З., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20245500900129 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
Посочено е в исковата молба, че на 08.05.2022г., около 18.00 часа, в
землището на град С.З. по път 50037, в посока от север към запад се движил
товарен автомобил „Пежо" модел „Ранч“, с peг. № **, управляван от К. Б. К., с
ЕГН: **********. По същото време, в обратна посока, от запад към север се
движил мотоциклет „Кавазаки" модел ВН 1500, с peг. № **, управляван от
Т.И.Н., с ЕГН **********, с пасажер Ж. С. И. с ЕГН **********. В зоната на
километър 5+800 /в района на Б./, който е на завой с радиус около 20,5 м,
автомобилът е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, в резултат на
което е настъпил удар между двете моторни превозни средства. Вследствие
възникналото пътнотранспортно произшествие, водачът на мотоциклета и
ищцата са получили множество телесни увреждания. В деня на катастрофата
са транспортирани до ЦСМП - С.З., където им е била оказана неотложна
медицинска помощ.
Заявява се, че по този начин, на 08.05.2022г. в землището на град С.З., на
път № 50037, километър 5+800, при управление на товарен автомобил марка
„Пежо", модел „Ранч", с peг. № **, К. Б. К., с ЕГН ********** е нарушил
1
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице - на две лица: на Ж. С. И. - счупване на външния малеол
на лява глезенна става, разкъсноконтузна рана на ходилото, оток и болка на
лява глезенна става; на Т.И.Н. - отворено счупване на костите на лява
подбедрица; Увреждания са причинили на всеки от пострадалите трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник - престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 3, във вр. с ал. 1 б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Сочи се, че с Протоколно Определение от 21.12.2023г. по НОХД №
20235530203905 по описа за 2023г на Районен съд - С.З., съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение, по силата на което е признал
водача К. Б. К., с ЕГН ********** за виновен в горепосоченото престъпление,
като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от четири месеца, с изпитателен срок от три
години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца. Определението на съда е влязло в законна сила.
Изложено е, че в настоящия случай, следва по аналогия да се приложи
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила
присъда /в случая Определение/ на наказателния съд е задължително за
гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Сочи се, че обстоятелствата, установени с цитирания
съдебен акт, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно
установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно К. Б.
К., с ЕГН ********** е извършителят на процесното деяние, а също така, че
при неговото извършване е управлявал именно процесния товарен автомобил
марка „Пежо", модел „Ранч", с peг. № **, с който е нарушил правилата за
движение по пътищата, подробно посочени по го - горе.
Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачът К. Б. К.,
е причинил на Ж. С. И. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания -
счупване на външния малеол на лява глезенна става, разкъсноконтузна рана на
ходилото, оток и болка на лява глезенна става, довели до трайно затруднение
2
на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни и разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Посочва се, че в деня на катастрофата, в резултат на сблъсъка с товарния
автомобил, ищцата е паднала на земята, засегнатият й глезен започнал бързо
да отича и пулсира от болка, а голямата разкъсно - контузна рана на ходилото
й да кърви. Била в невъзможност да помръдне, с нетърпими и усилващи се
болки, в шоково съС.ие. Откарали са я в ЦСМП - С.З. и след извършена
рентгенография, била констатирана фрактурата на левия й крайник.
Пострадалата била под силен емоционален стрес, в невъзможност да
комуникира с околните, травмираният крайник бил силно оточен и много
болезнен, ходилото - с огромна разкъсноконтузна рана. В спешния център
обработили раната с антисептична течност, направили превръзка, тоалет и
компрес. Дадени й били препоръки да ползва две помощни средства, да не
натоварва травмирания крак, да приема болкоуспокоителни средства и
антикоагуланти, да прави компреси за спадане на отока. Прибрала се вкъщи
същата вечер, подпомагана от приятели. Изпитвала много силни болки в
областта на травмата, кракът й бил оточен и неподвижен. Повече от две
седмици била обездвижена, на легло, с поставен върху възглавници крак.
Отокът и синината в областта на травмата станали още по - големи и стигнали
до коляното й, въпреки, че ежедневно нейна приятелка - медицинска сестра й
правела компреси, сменяла й превръзките, обработвала дълбоката рана.
Болките й били неописуеми, а кракът й бил страшно подут, с огромна синина
и рана на ходилото. Гледката била ужасяваща. Отокът не спаднал повече от
две седмици. След като и Т. се прибрал от болницата, се наложило да
ангажират приятелско семейство, което няколко месеца се грижило за
пострадалите, обслужвало ги в ежедневните им дейности /тоалет, хранене,
облекло и др./, вършило домакинската работа - чистене, пране, готвене,
пазаруване и др. След петнадесет, шестнадесет дни, отокът на Ж. леко
започнал да спада, но болките били все още много интензивни и нестихващи,
въпреки приема на болкоуспокоителни. След около месец и половина,
започнала да раздвижва увредения крак и се опитвала да стъпва на него с
патерици и чужда помощ. Постепенно започнала да излиза навън и да
привиква да ходи самостоятелно. Трябвало да се върне на работа на
10.08.2022г., въпреки, че кракът й не бил възстановен напълно. Продължавала
да приема болкоуспокоителни, да прави компреси и масажи на увредения
3
крайник. До настоящия момент, болките й не били напълно отшумели,
изпитвала дискомфорт, схващане, появявал се оток на крака, имала
ограничени движения. Травмираният ляв крайник останал видимо
деформиран, по - груб и по - голям от десния, появили се странични костици и
костни израстъци. Чувствала се дискомфортно, изпитвала затруднения при
ходене. При по - продължително натоварване и застудяване на времето, кракът
й се схващал, отичал, започвал да я боли.
Отбелязва се, че освен горепосочените травматични увреждания,
причинени й от ПТП, ищцата изпитвала вследствие на болките и страданията
от същите и ред неудобства, изразяващи се в невъзможността да се обслужва
сама и придвижва самостоятелно определен период от време, да спи
нормално. Страдала от безсъние, чувствала напрежение, безпокойство,
несигурност, имала усещане за непълноценност, изпитвала неудобство от
видимо деформиралия се и уголемен ляв крайник. Не можела да си намери
обувки, да облече пола и/или рокля, да обуе елегантни, дамски обувки, носила
само панталони, маратонки и/или други спортни обувки. Ищцата се
притеснявала от подмятания и подигравки на околните и избягвала да се
събира с повече хора и особено с непознати, имала затруднение с
комуникацията, не желаела да се среща с много от предишните си приятели,
станала по - раздразнителна, обидчива, потисната. Преди произшествието
била енергична, млада жена, усмихната, с чувство за хумор. Обичала
планинския туризъм и често правела продължителни преходи в планината по
трудни туристически маршрути. След катастрофата това било немислимо за
нея. Неспособността да води живота, който е имала преди ПТП я потискала,
депресирала, понижила самочувствието й, карала я да се чувства
непълноценен човек и жена. Изпитвала страх при пътуване в автомобил от
деня на катастрофата до сега. Не се е качвала на мотоциклет. ПТП увредило не
само физическото здраве на ищцата, но довело до психическа нестабилност и
несигурност у нея, до неувереност в собствените й способности, до видими
недостатъци и дефекти във външния й вид, уронващи самочувствието й.
Посочва се, че ищцата попада в кръга от лицата, имащи право да
получат обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни увреждания, получени вследствие гореописаното ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от Ж. С. И., в резултат на описаното
ПТП, оценява на сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, от които
4
предявява частична претенция за 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/. В
изпълнение на разпоредбите на чл. 498, ал.1 и чл. 496, ал.1 от КЗ, ищцата, на
16.08.2022г. е предявила пред ответното дружество писмена застрахователна
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Сочи се, че към застрахователната претенция са приложени
всички документи, с които ищцата е разполагала за настъпилото ПТП,
включително съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1228р - 5595/09.05.2022г., като изрично е посочена и банковата сметка, по
която да бъде преведено определеното й застрахователно обезщетение.
С Уведомление изх. № НЩ-7052/31.10.2022г. ищцата е била
информирана, че не били ангажирани безспорни доказателства относно
виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП,
като е посочено, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността
на водача, нямало основание за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Заявява, че е безспорно, че застрахованият водач неправомерно е
навлязъл в насрещната лента за движение, което е и причината за възникване
на тежкия пътен инцидент. Твърди, че в този смисъл вината му е очевидна и не
подлежи на оспорване.
С оглед на изложеното, след изпълнение на задължението по чл. 380 КЗ
и предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетение, поради
което до датата на депозиране на исковата молба ищцата не е получавала
каквото и да е обезщетение за претърпените вреди от нея в резултат на
настъпилото ПТП на 08.05.2022г., от което е претърпяла телесни увреждания,
за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи се, че към момента на извършване на деянието - 08.05.2022г., за
управляваното от виновния водач К. Б. К., с ЕГН ********** моторно -
превозно средство - товарен автомобил „Пежо” модел „Ранч”, с peг. № **, е
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното застрахователно дружество З. АД с ЕИК **, със
срок на валидност за периода от 27.07.2021г. до 26.07.2022г.
Изложени са доводи, че съгласно разпоредбите на КЗ с договора за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
5
от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт. Увреденият спрямо който застрахованият е отговорен, има право на
пряк иск срещу застрахователя по „гражданска отговорност".
Твърди се, че застрахователното дружество е уведомено за настъпилото
застрахователно събитие на 16.08.2022г. със застрахователна претенция от
ищцата за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, като ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Моли, да се постанови съдебно решение, с което да се осъди З. АД с
ЕИК **, да заплати на ищцата Ж. С. И., с ЕГН **********, с поС.ен адрес:
село К., община и област С.З. сумата от 40 000 лева, представляваща частична
претенция от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за репариране
на реално претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 16.08.2022г./датата на получаване на
застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното дружество/ до
окончателното изплащане на сумата.
Моли, да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.127 ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане на
всички дължими суми от ответника в полза и на ищцата по делото.
Заявено е, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по
настоящото дело е освободено от държавна такса и разноски, а местно
компетентният съд е определен съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от
ГПК. Моли, на ищцата да не бъдат възлагани разноски за съдебни експертизи.
В законния срок по делото е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който оспорва изцяло исковата молба на Ж. С. И., с която ищцата
е предявила срещу З. АД частичен иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, като част от общо
претендираните от ищцата 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.08.2022 г. до окончателното изплащане.
6
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсват твърдения
за точния механизъм, по който ищцата твърди, че е получила травматичните
увреждания. Заявява, че липсата на твърдения в посочения аспект затруднява
осъществяване правото на защита от ответника. Отделно сочи, че в тежест на
ищцата е да докаже, че твърдените травматични увреждания са били
причинени по описания в исковата молба механизъм. Тоест, съдът следва да
разпредели доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство, но
при наличието на посочената нередовност, съдът също не би могъл да
изпълни задълженията си в този аспект.
Ето защо, моли да се остави без движение исковата молба и да се укаже
на ищцата да отстрани посочените нередовности на исковата й молба.
Намира, че предявеният иск е недопустим по следните причини:
Счита, че е налице съществено несъответствие между заявените със
застрахователната претенция факти и обстоятелства, с които са обосновани
претендираните от ищцата неимуществени вреди пред застрахователното
дружество и тези, описани в исковата молба. Посочва, че предявяването на
писмена застрахователна претенция пред застрахователя съставлява
задължителна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск за всеки един от ищците. Сочи, че правно
значение на задължителна положителна процесуална предпоставка има
единствено и само фактът на предявяване на застрахователна претенция пред
застрахователя с изискуемите параметри, обуславящи пряко допустимостта на
исковите претенции. Заявява, че както вече е посочил, в случая ищцата не е
предявила надлежна и редовна застрахователна претенция. Евентуално,
претенциите й са предявени за съвсем малка част от заявените с исковата
молба неимуществени вреди, в която част исковете са допустими, а в
останалата, в която е налице несъответствие между застрахователната
претенция и обстоятелствената част на исковата молба - исковете са
недопустими. Тоест, предмет на делото могат да бъдат само и единствено
фактите и обстоятелствата, за които ищците са предявили писмена
застрахователна претенция пред застрахователя. Според ответника, предмет
на настоящото производство не могат да бъдат факти и обстоятелства, които
не са заявени пред застрахователното дружество. По тази причина, моли да се
остави без разглеждане предявения от ищцата иск, който се основава на
7
твърдения, свързани с факти и обстоятелства, за които ищцата не е предявила
надлежна писмена застрахователна претенция. Счита, че в посочената от него
част, исковата молба следва да бъде върната на ищцата, исковете й да бъдат
оставени без разглеждане, производството по делото, в тази му част, да бъде
прекратено. Заявява, че в тази хипотеза, на основание чл.78, ал.1, т.4 ГПК
ответното застрахователно дружество има право на разноски, които моли да
му бъдат присъдени. В случай, че не се прекрати производството в посочената
му част, то счита, че за тези факти и обстоятелства, за които ищцата не е
предявявала надлежна застрахователна претенция, не следва да бъдат
събирани доказателства, тъй като същите се явяват неотносими към правния
спор, тъй като те не са предмет на делото. Посочва, че съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС, инкорпорирана в Решение № 133
от 19.11.2020 г., ВКС, ТК, II т.о., постановено по т.д. № 2306/19 г. „Предметът
на иска се определя от ищеца в исковата молба чрез посочване на
правопораждащите юридически факти и заявеното искане. Съгласно
константната практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 480/12 от 23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017г. на ВКС, ГК, III г. о. и
решение № 38/07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси. Когато се твърди причиняване на болки
и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на
здравето, психиката, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
общественото положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да
има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на
страните да събере доказателства.".
Твърди, че искът е недопустим и на още едно отделно от посочените по-
горе основание. Намира, че е налице и посочено и признато от процесуалния
представител на ищцата основание за недопустимост на предявения от нея
иск. Заявява, че на стр.4, абз.4 и на стр.5, абз.2 от исковата молба е посочено,
че конкретен отговор /писмо/ на застрахователното дружество, с който от
ищцата е поискано да представи доказателства във връзка със
застрахователната претенция има характер на постановен изричен отказ за
8
плащане на обезщетение. Сочи, че това писмо процесуалният представител е
приел за „изричен отказ за плащане на обезщетение" от страна на
застрахователя по смисъла на чл. 496 КЗ. Отбелязва, че този „отказ" ищцовата
страна е счела за юридически факт, съставляващ задължителна процесуална
предпоставка за възникване и надлежното упражнява правото й на иск.
Според ответника, коментираното писмо обаче няма характер на отказ за
плащане по смисъла на чл.496, ал.2, т.2, буква „а" КЗ. Твърди, че такова
действие, с такъв правен ефект, изобщо не е било извършвано от
застрахователя, поради което за ищцата не е възникнало и надлежно
упражнено правото на иск срещу ответника в настоящото производство.
Посочва, че именно изричният отказ на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение съставлява положителна процесуална
предпоставка за предявяване на иск от ищцата пред съда. Сочи, че искането на
застрахователното дружество ищцата да представи определени доказателства
е изрично регламентирано в чл.106, ал. 3 КЗ и то няма характер на отказ за
изплащане на обезщетение. Счита, че в този смисъл ищцата е предявила
преждевременно иска си срещу застрахователя, което има за резултат неговата
недопустимост. Посочва, че в чл. 496, ал. 4 КЗ е изрично предвидено правото
на застрахователя да изисква допълнителни документи и доказателства,
свързани с произнасянето по основателността на застрахователната
претенция. Заявява, че в Определение № 179 от 15.04.2019 г. по ч.т.д.
№859/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., застъпеното от ВКС становище в точно
противоположната на твърдяното от ищцовата страна значение на писмото на
застрахователя за представяне на допълнителни документи като отказ да
изплати обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането. Посочва, че
според ВКС писмото, с което се изискват допълнителни документи изобщо
няма характер на отказ за плащане на обезщетение. Отделно, в Определение
№ 179 от 15.04.2019 г. по ч.т.д.№859/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. е споделено
изразеното тук от ответното застрахователно дружество виждане, - че
застрахователят несъмнено има право да изисква допълнителни документи, за
да може да се произнесе по претенцията. В същото определение ВКС е
посочил „...доколкото хипотетично би могло да са налице и доказателства от
вида на изисканите, като не може да се отрече и за всички тях относимосг или
възможност да го ползват в преценката му." В същото определение на ВКС е
прието, че предявяването на редовна застрахователна претенция е
9
задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване и
упражняване правото на иск срещу застрахователя. Тоест, дали едни изискани
от застрахователя документи са необходими за произнасянето на
застрахователя по застрахователната претенция, зависи единствено от
преценката на самия застраховател.
Счита, че предявеният иск е недопустим на още едно, отделно от вече
посочените, основание. Заявява, че освен, че застрахователната претенция е
несъответна на твърденията в исковата молба, касаещи описанието на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, в застрахователната
претенция липсва искане за конкретен размер на обезщетението. Счита, че
ищцата е била длъжна да посочи какво по размер обезщетение претендира от
застрахователя. Сочи, че такова задължение ищцата има, тъй като цената на
иска, който тя впоследствие е предявила, следва задължително да отговаря на
размера на претендираното пред застрахователното дружество обезщетение.
Посочва, че цената на иска е задължителен елемент от съдържанието на
исковата молба при осъдителни искове, поради което и застрахователната
претенция, която е базата, на която се основава искът, следва да съдържа и
конкретно искане за точно определен размер на обезщетението. Отбелязва, че
това е така и по още една причина. Сочи, че при иск за обезщетение за
неимуществени вреди, размерът му се определя от съда по справедливост.
Намира, че въпреки това, задължителен елемент от съдържанието на исковата
молба по предявен такъв иск е цената на иска, тоест, точният размер на
претендираното обезщетение. Посочва, че пред съда не може да се иска да
определи обезщетението по справедливост, без да е посочен точен размер,
който ищцата претендира. В този смисъл сочи, че застрахователната
претенция също задължително следва да съдържа искане за плащане на
обезщетение в конкретно определен от молителя размер.
Ето защо моли да се оставят без разглеждане, като недопустими,
предявени при липсата на задължителни положителни процесуални
предпоставки, предявените от ищцата искове, да се върне исковата й молба и
да се присъдят на ответника разноските по делото в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.1, т.4 ГПК.
По основателността на предявените искове е изложено следното:
Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове, като счита,
10
че същите са неоснователни. Оспорва изцяло наличието на всички
обстоятелства, на които се основават исковете на ищцата. Оспорва изцяло и
всички твърдения на ищцата, с изключение на твърдението за наличие на акт
на наказателния съд - споразумение, имащ значение на влязла в сила присъда
по смисъла на чл.300 ГПК. Оспорва наличието на елементите от сложния
фактически състав на генералната клауза на деликта. Оспорва твърденията, че
ищцата е получила твърдените в исковата молба травматични увреждания,
както и всички други, негативни засягания на правната й сфера, както и че те
са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
делинквента. Оспорва като нелогични и неверни твърденията, че ищцата била
„..в невъзможност да комуникира с околните..". Заявява, че стои въпросът как
е снета анамнезата на ищцата, след като тя не е имала възможност да
комуникира с околните!? Прочее, голяма част от твърденията в исковата
молба съставляват изключително преувеличени, пресилени и многократно
повторени описания на съС.ието на ищцата, които обаче са нелогични и
невъзможни както от житейска, така и от медицинска гледна точка. Оспорва,
че твърдените в исковата молба деформиране на левия крайник, че е станал
по-груб и по-голям от десния, че са се появили странични костици и костни
израстъци, са в причинно-следствена връзка с поведението на делинквента.
Твърди, че ако такива негативни последици реално са настъпили, то причината
е в анатомичните особености на ищцата, в лекарска грешка при
диагностициране, терапия, оперативни и други интервенции, медикаментозна
и друга терапия, евентуално, от неспазване от страна на ищцата на
медикаментозния и терапевтичен, включително рехабилитационен, режим,
поради което те не са пряка и непосредствена последица от увреждането,
поради което ответникът не носи отговорност за тях.
Оспорва наличието на застрахователно събитие, за което
застрахователно дружество З. АД да носи отговорност. Оспорва твърдението в
исковата молба, че ищцата е изпълнила законосъобразно процедурата по
предявяване на надлежна застрахователна претенция пред застрахователното
дружество. Точно обратното, както вече е посочил по- горе, твърди, че ищцата
не е спазила законовите изисквания и не е изпълнила законовите й задължения
да предяви надлежна претенция.
Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, установяването на които е функционално свързано
11
с възникване задължение за застрахователя да плати застрахователно
обезщетение. Посочва, че в исковата молба се твърдят различни проявления на
претърпени от ищцата неимуществени вреди, но някои от тях са вътрешно
противоречиви, нелогични, а съществуването на други е обективно
невъзможно. В обобщение, заявява, че оспорва изцяло наличието на всички,
описани и твърдени в исковата молба негативни засягания на правната сфера
на ищцата.
Намира, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е несъответен на твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
както и на задължителната съдебна практика.
Заявява, че неоснователен е акцесорният иск за заплащане на законна
лихва върху главния иск, като счита, че ищцата погрешно е определила
началния момент, от който счита, че й се дължи законна лихва. Сочи, че тезата
на ищцата е в противоречие с чл. 497 КЗ.
Направено е възражение за съпричиняване.
Счита, че с поведението си ищцата Ж. И. е допринесла в посочената по-
долу степен за настъпване на вредоносния резултат и по-точно за
травматичните увреждания, които са й били причинени при процесния
инцидент и за претърпените във връзка с инцидента неимуществени вреди.
Твърди, че като пътник на мотоциклет, ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без да е била
облечена в специално предпазно облекло, включително, без да е носила
специални, конструктивно усилени предпазни ботуши, предназначени за
мотоциклетисти и пътници на мотоциклет. Заявява, че в случай, че ищцата е
била облечена в специално предпазно облекло и обута със специални
предпазни ботуши, тя не би получила травмите, които е получила, както и не
би претърпяла твърдените от нея в исковата молба неимуществени вреди.
Отбелязва, че в съдебната практика на ВС и ВКС дефинитивно е прието,
че допринасяне от пострадалия е налице винаги, когато с определени негови
действия или бездействия /поведение/ той обективно е допринесъл за
настъпване на вредите. Посочва, че съгласно тази практика е достатъчно
конкретното действие, респ. бездействие, с което пострадалият е допринесъл,
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, без със същото да се нарушават определени правни норми.
12
Счита, че с конкретното си поведение ищцата Ж. И. е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат с не по-малко от 45% и в случай че
съдът определи обезщетение на ищцата, то размерът му би следвало да бъде
намален с приетия от съда процент на допринасяне от ищцата.
С настоящия отговор заявява евентуално възражение за съпричиняване,
изразяващо се в описаните по-горе действия на ищцата, което моли да бъде
прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу ответника
искове и в случай че съдът приеме, че на ищцата се дължи обезщетение за
неимуществени вреди, то размерът му да бъде намален със степен не по-малка
от 45% или със съответно приетия от съда процент на допринасяне от ищцата.
Ето защо, моли да се отхвърлят изцяло предявените срещу
застрахователно дружество З. АД с исковата молба на Ж. С. И., ЕГН
**********, с адрес: село К., обл. С.З., с която ищцата е предявила срещу З.
АД частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева, като част от общо претендираните от ищцата 80 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2022 г. до окончателното
изплащане. Евентуално, в случай, че се приеме, че на ищцата се дължи
обезщетение, моли да се уважи заявеното с настоящия отговор възражение за
съпричиняване и да се намали със 45% или със съответно приетия от съда
процент на допринасяне от ищцата определеното й обезщетение.
Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в предявената искова
молба, ведно с всички доказателствени искания.
Изразява следното становище по отговора на застрахователното
дружество:
Посочва, че ответното дружество оспорва редовността на исковата
молба, без да уточнява и конкретизира на кои точно изисквания по чл. 127, ал.
1 и чл. 128 ГПК не отговаря претенцията. Намира, че е невярно твърдението,
че липсва изложение на обстоятелства относно получаването на
травматичните увреждания от страна на ищцата. Напротив. Заявява, че са
посочили, че травмите на ищцата са причинени вследствие описаното в
исковата молба пътнотранспортно произшествие, възникнало в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил
13
„Пежо" модел „Ранч", с peг. № ** - застрахован в ответното дружество, което
се установява и от приложената Присъда на наказателния съд /споразумение/.
Посочено е, че ответникът твърди, че предявеният иск е недопустим,
поради съществено несъответствие между заявените със застрахователната
претенция факти и обстоятелства и изложените в исковата молба, без да
излага каквито и да било доводи и съображения и без да конкретизира и
уточни кои точно факти и обстоятелства оспорва като незаявени пред
застрахователното дружество.
Моли, да се има предвид, че както със застрахователната претенция,
така и със съдебната, ищцата претендира от дружеството заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания, получени вследствие описаното в исковата молба ПТП на
08.05.2022г.
Отделно от горното посочва, че законовата разпоредба в текста на чл.
498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите от
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Заявява, че в случая е безспорно,
че застрахователната претенция е предявена на 16.08.2022г., а исковата молба
е депозирана в Окръжен съд - С.З. на 13.03.2024г. Сочи, че независимо от
наличието на надлежно писмено доказателство по см. на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ,
обуславящо невъзможност за застрахователя да откаже да се произнесе по
основателността на застрахователната претенция, такъв отказ на практика е
налице към 31.10.2022г. - повече от година преди депозиране на исковата
молба в съда, към който момент вече е изтекъл и тримесечният срок по чл.
496, ал. 1 КЗ.
Моли, да се има предвид, че отправянето на застрахователна претенция
към застрахователя, не е обвързано с конкретни законови изисквания към
съдържанието й, които да обуславят допустимостта на прекия иск по чл. 432
КЗ. Отделно от това посочва, че по време на процедурата по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалата и ответника, същият не е
възразил по съдържанието на отправената претенция, нито е имал изисквания
към него.
14
В този смисъл счита, че възраженията на ответника за недопустимост на
исковата молба са неоснователни и необосновани.
Намира за неоснователно възражението на ответната страна за
недопустимост на иска, поради преждевременното му предявяване - преди
изтичане на тримесечния рекламационен срок. Заявява, че както е посочено по
- горе, исковата молба е предявена след изтичане на една година и седем
месеца от отправяне на застрахователната претенция към застрахователя и
година и четири месеца, от изричния отказ на дружеството да изплати на
ищцата извънсъдебно застрахователно обезщетение.
Поддържа изложеното в исковата молба, че цитираното Уведомление
изх. № НЩ 7052/31.10.2022г. представлява изричен отказ на застрахователя за
извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение на ищцата и няма
характер на искане за представяне на документи, както неправилно твърди
ответникът.
Отделно от горното сочи, че изискването от застрахователя на
допълнителни документи, извън представените от пострадалото лице по чл.
498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496 ал. 3 КЗ защитава
ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени
документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез
със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок - арг. от чл. 108, ал. 1
вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от
забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.
За неоснователно намира възражението на ответника за недопустимост
на исковата молба, поради непосочване на размера на обезщетението в
застрахователната претенция към застрахователя. Заявява, че както е посочено
по - горе, отправянето на застрахователна претенция към застрахователя, не е
обвързано със законови изисквания към съдържанието й, които да водят до
недопустимост на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователното
дружество. Посочва, че това се отнася и за размера й. Сочи, че цената на
съдебния иск по чл. 432 КЗ не е обвързан с посочването на размер на
застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ и не обуславя неговата
допустимост.
15
Отделно от това посочва, че по време на процедурата по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалата и застрахователя, същият не е
задължил ищцата да посочи конкретен размер на претендираното
обезщетение.
Ето защо, моли да се приемат възраженията на ответното дружество за
недопустимост на исковата молба за неоснователни и необосновани и да се
оставят без уважение.
Посочва, че ответникът оспорва всички обстоятелства, изложени в
исковата молба - наличието на елементите от фактическия състав на деликта,
получените от ищцата травми и настъпилите усложнения от тях, причинно -
следствената им връзка с противоправното поведение на делинквента, но без
да излага основателни и обосновани доводи за това.
Моли, да се приеме, че в случая са осъществени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, представляващо ПТП и
застрахователно събитие, за което З. АД носи отговорност. Сочи, че е налице
влязла в сила присъда /в случая Определение, с което е одобрено постигнатото
между страните споразумение/, което не се оспорва от ответника. Излага, че
предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд разглеждащ гражданскоправните последици
от деянието. Заявява, че както е посочено в исковата молба, обстоятелствата,
установени с цитирания съдебен акт: настъпилото ПТП, виновността на
водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка са
безспорно установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че
именно К. Б. К. е извършителят на процесното деяние, при неговото
извършване е управлявал именно процесния товарен автомобил марка
„Пежо", модел „Ранч", с peг. № **, с който е нарушил правилата за движение
по пътищата и е причинил на ищцата описаните травматични увреждания:
счупване на външния малеол на лява глезенна става, разкъсноконтузна рана на
ходилото, оток и болка на лява глезенна става.
Заявява, че поддържа изцяло всички описани в исковата молба болки и
страдания, претърпени от ищцата в резултат на получените от ПТП
травматични увреждания, включително настъпилите усложнения и/или други
заболявания, вследствие на травмите.
Поддържа заявеното в исковата молба, че всички травматични
16
увреждания, усложнения и/или други заболявания от тях и всички настъпили
за ищцата негативни последици за здравето й са пряка и непосредствена
последица от уврежданията от ПТП и не се дължат на описаните причини в
отговора на исковата молба.
Счита, че голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на
ответника, че ищцата не е изпълнила законосъобразно процедурата по
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя. Напротив.
Посочва, че в исковата молба подробно е описано уведомяването на
застрахователя за процесното ПТП, предявяването на застрахователната
претенция на ищцата пред него, включително и отговорът на ответника.
Намира за неоснователни и необосновани твърденията на ответника, че
размерът на претендираното обезщетение не съответства на описаните в
исковата молба неимуществени вреди и съдебната практика.
Счита, че са неоснователни възраженията на ответника относно
законната лихва. Твърди, че застрахователното дружество дължи законна
лихва върху претендираната сума от 16.08.2022г. - датата на получаване на
застрахователната претенция по чл.380 КЗ до окончателното изплащане на
сумата.
За ненадлежно направено и неоснователно намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Счита, че
произволни и голословни са твърденията на ответника, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувала без
специално предпазно облекло, без специални, конструктивно усилени
предпазни ботуши, предназначени за мотоциклетисти пътници на мотоциклет.
Заявява, че възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез
посочване на фактически обстоятелства относно конкретно поведение на
пострадалото лице, което е в причинна връзка и е допринесло за настъпване на
произшествието и на вредоносния резултат. Сочи, че възражението за принос
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД може да се основава само на конкретни факти и
обстоятелства, а не на предположения, хипотези и вероятности, каквито са
твърденията на ответното дружество в случая. Отбелязва се, че няма как
ищцата да предвиди и очаква виновното и противоправно поведение на водача
на товарния автомобил, настъпилото ПТП и/или да предположи получаването
на бъдещите травми от ПТП, нито техния вид и характер и съобразно това да
17
носи „предпазно облекло и ботуши" с ефективност и защита според
очакванията на ответника.
Отделно от това, твърди, че към момента на ПТП, ищцата е носила
подходящи за пътуване с мотоциклет облекло и ботуши, била е с правилно
поставена предпазна каска - основното задължение на мотоциклетистите и
пътниците в тях.
В този смисъл, моли да се приеме, че възражението за съпричиняване е
ненадлежно заявено от ответника и да не се допуска събиране на
доказателства за установяването му.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба:
Моли, да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП - 08.05.2022г„ за
управляваното от виновния водач К. Б. К., с ЕГН: ********** моторно -
превозно средство - товарен автомобил „Пежо" модел „Ранч", с per. № **, е
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното застрахователно дружество "З. АД, с ЕИК **, със
срок на валидност за периода от 27.07.2021г. до 26.07.2022г.
Предвид влязлата в сила присъда /в случая протоколно Определение по
НОХД № 20235530203905 по описа за 2023г. на Районен съд - С.З., с което е
одобрено споразумение между РП и подсъдимия на наказателния съд/, ищцата
моли да се приемат за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
извършването на престъпното деяние, неговата противоправност и вината на
дееца - К. Б. К..
Също така, да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди и
ответникът е получил застрахователната претенция на 16.08.2022г.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
оспорва изцяло подадената допълнителна искова молба. Заявява, че с
допълнителната искова молба нито е била допълнена, нито пък е била
уточнена първоначалната искова молба.
За неоснователно намира възражението на ищцата, че ответникът не е
18
уточнил защо счита исковата молба за нередовна. Твърди, че ответникът
много ясно, точно и подробно е изложил съображения си за нередовността на
исковата молба. Сочи, че тези аргументи са, че в исковата молба липсва
каквото и да било описание на точния механизъм, по който ищцата твърди, че
е получила травматичните увреждания. Сочи, че с допълнителната искова
молба ищцата не е посочила механизма, по който твърди, че е получила
травматичните увреждания, поради което нередовностите не са отстранени.
Счита, че посоченото от И., че травмите са получени при процесното ПТП не
съставлява отстраняване нередовностите на исковата молба. Поддържа изцяло
направеното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата
молба.
Оспорва изцяло възражението, че ответникът не е конкретизирал кои
факти и обстоятелства оспорва като незаявени пред застрахователя. Сочи, че в
писмения отговор ответникът много подробно е изложил съображения за
недопустимостта на предявения иск. Счита, че е налице съществено
разминаване в предявената пред застрахователя претенция по чл. 380 КЗ и
обстоятелствената част на искова молба. Отбелязва, че в настоящото
производство ищцата е посочила, че е получила травми, които не са били
описани и липсват в предявената от нея писмена претенция пред З. АД.
Посочва, че в застрахователната претенция е описано само и единствено:
„...травма в областта на левия глезен - фрактура на лат. малеол на ляв крак.".
Тоест, всички други травматични увреждания, както и всички други
негативни засягания на неимуществената правна сфера на ищцата, които се
различават от описаното в застрахователната претенция, не могат да бъдат
предмет на настоящото производство. Накратко сочи, че по отношение на
травматичните увреждания става дума за разкъсно-контузната рана на
ходилото, отока и болката в лявата глезенна става, видимо деформиран и
уголемен ляв крайник /липсва уточнение в коя част/, ограничени движения,
дискомфорт, схващане, поява на странични костици и костни израстъци,
затруднения при ходене. Изтъква, че на практика в застрахователната
претенция липсват твърдения за претърпени неимуществени вреди, тъй като
травматичните увреждания, не съставляват неимуществени вреди, а факти и
обстоятелства, които съдът следва да обсъди, за да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че за тези травматични
увреждания и твърдените в исковата молба неимуществени вреди ищцата не е
19
предявила надлежна претенция по реда на чл. 380 КЗ, респ. за тези вреди
предявеният иск се явява недопустим. Отделно посочва, че в исковата молба
се коментират травми, причинени на лице, което не е страна в настоящото
производство - Т.И.Н., което също съставлява нередовност на исковата молба,
подлежаща на отстраняване. Моли, ищцата да бъде задължена да посочи в
каква връзка и на какво основание е навела твърдения в този аспект. Ето защо,
моли да се остави без разглеждане предявения от ищцата иск в частта му, с
която се претендира обезщетение за травматичните увреждания и за
неимуществени вреди, които не са били описани в застрахователната
претенция, да върне исковата молба в тази й част, да прекрати производството
и да присъди разноски на ответника.
Намира за невярно от правна страна посоченото, че КЗ обвързва
допустимостта на предявения иск „..с наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията. Посочва, че обстоятелството, че
застрахователна претенция е била предявена е категорично недостатъчно, за
да се направи преценка, че искът е допустим. Излага, че предявяването на
застрахователна претенция има характер на задължителна, положителна,
процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване правото на
иск. Сочи, че по тази причина, съдържанието на застрахователната претенция
е от съществено значение за преценка дали предявеният иск е допустим.
Заявява, че тезата на ищцовата страна, че КЗ не поставял изисквания към
съдържанието на застрахователната претенция не може да бъде споделена.
Сочи, че тя на практика обезсмисля провеждането на задължителното
рекламационно производство, каквато категорично не е била идеята на
законодателя. Отбелязва, че целта на рекламационното производство е пред
застрахователя да бъдат предявени чрез надлежни фактически твърдения
пълно и изчерпателно всички вреди, за които се претендира обезщетение,
респ. да бъдат представени и съответните доказателства, с които да се
обективират и докажат твърдените в претенцията неимуществени и
имуществени вреди. Посочва, че крайната цел е на застрахователя да се
представи цялата информация и всички доказателства, установяващи вредите,
за да може той да формира изводите си дали да плати обезщетение и в какъв
размер. Посочва, че заключителният етап от тази процедура е възможността за
извънсъдебно уреждане на спора чрез постигане на спогодба.
Счита, че правно несъстоятелно е посоченото в допълнителната искова
20
молба, че застрахователят не бил възразил срещу съдържанието на
предявената пред него претенция по реда на чл. 380 КЗ. Сочи, че в Кодекса за
застраховането липсва регламентация, установяваща право или задължение
застрахователят да иска от претендиращия обезщетение да коригира
претенцията си. Посочва, че съдържанието на застрахователната претенция се
определя по свободна воля и автономна преценка на подаващия претенцията.
Отбелязва, че в допълнителната искова молба ищцата отново поддържа като
основание за допустимост на иска, наличие на изричен отказ на застрахователя
да изплати обезщетение в законоустановения срок. Изтъква, че както
подробно е посочено в отговора по чл. 367 ГПК, такъв отказ на застрахователя
в случая липсва. Посочва, че ответникът е изпратил писмо до ищцата, в което
изрично е посочил, че за да се произнесе по искането за изплащане на
обезщетение, тя следва да представи допълнителни писмени доказателства.
Твърди, че такива не са представени от страна на молителката. Отбелязва, че
както е посочено в отговора на исковата молба, лицето, което предявява
претенция пред застрахователя трябва да представи допълнителни
доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията му, в
случай че такива бъдат поискани от застрахователя /чл. 106, ал. 3 КЗ/. Излага,
че по своята правна същност, това не е отказ да се изплати обезщетение, а
представлява неизпълнение от страна на ищцата на законово й задължение да
представи доказателства, които са относими за основанието и размера на
претенцията. В този ред на мисли, оспорва изцяло твърдението на ищцата, че
искът е предявен след изтичане на установения в закона срок и след
приключване на извънсъдебното производство пред застрахователя. Поддържа
изцяло и възраженията на ответника, че настоящият иск е преждевременно
предявен преди приключване на извънсъдебното производство по реда на чл.
380 КЗ.
Намира за произволни съжденията на ищцовата страна /т.3, абз.3/, че
посочените разпоредби защитавали ползвателя на застрахователна услуга, тъй
като подобно превратно интерпретиране не отчита регламентираната в КЗ
защита на правата и на застрахователя. Сочи, че искането за представяне на
допълнителни документи не съставлява, както погрешно счита другата страна,
недобросъвестно поведение. Счита, че изложението, касаещо цитираните
правни норми на КЗ и връзката между тях, е в противоречие с цялостната
регламентация на рекламационното производство, поради което не може да
21
бъде споделено.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е нужно застрахователната
претенция и предявената в съда искова молба да бъдат идентични касателно
основанието и размера на търсеното обезщетение. Заявява, че тезата на
ищцовата страна по този въпрос е в противоречие с духа и буквата на закона,
регламентираща рекламационното производство като задължителна,
положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното
упражняване правото на иск. Сочи, че изискването за идентичност между
застрахователната претенция и твърденията в исковата молба е иманентно
въплътено в цялостната законодателна идея за регламентиране на процедурата
по чл. 380 КЗ. Отбелязва, че както вече се посочи, в случай че законодателят не
е имал предвид такава идентичност, а само формално подаване на претенция
без значение за нейното съдържание, то това на практика би съставлявало
категоричен пример за правен nonsense. Според ответника, правно
несъстоятелно е съждението за това, че рекламационното производство има
чисто формален характер. Посочва, че стои въпросът, при изричната
квалификация в задължителната съдебна практика на рекламационното
производство като задължителна, положителна процесуална предпоставка,
какви факти и обстоятелства съдът следва да обсъди и прецени, за да прецени
дали искът е допустим. Естествено, чрез съпоставката на съдържанието на
застрахователната претенция и исковата претенция и наличието или липсата
на идентитет между тях. Изтъква, че както се посочи по-горе, в случая липсва
идентитет по всички параметри на застрахователната и исковата претенции.
Твърди, че ищцата не само не е заявила фактически твърдения в
застрахователната претенция за всички претърпени от нея вреди, за които е
предявила иск. Заявява, че в претенцията по чл. 380 КЗ, ищцата изобщо не е
посочила какво по размер обезщетение претендира от застрахователя за
репариране на получените от нея морални вреди. Намира, че тезата на ищцата,
че няма задължение да посочва точен размер на претендираното от
застрахователя обезщетение в застрахователната претенция, противоречи на
изискванията за съдържанието на исковата молба. Сочи, че след като
застрахователната претенция и нейното съдържание, съставлява процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните положителни такива, то повече
от естествено и логично е, че размерът на иска в исковата молба следва да
съответства изцяло на размера на претендираното със застрахователната
22
претенция обезщетение. Счита, че ищцата е била длъжна да посочи какво по
размер обезщетение претендира, който размер впоследствие да съответства
изцяло на цената на предявения в настоящото производство иск. Намира, че
тезата на ищцовата страна е правно несъстоятелна и следва да бъде отречена
по една още по-важна причина. Заявява, че съгласно закона и задължителната
съдебна практика, със застрахователната си претенция ищцата е длъжна да
посочи абсолютно всички вреди, които твърди, че е претърпяла към този
момент. Посочва, че това изискване е с цел процесуална икономия, а и с оглед
установените в закона и практиката принципи за предявяване на претенции за
вреди. В този аспект намира за недопустимо ищцата или който и да било друг,
да предявява на части претенции за вреди, които са били настъпили към
момента на подаване на застрахователната претенция. Сочи, че незаявяването
им, се приравнява на тяхното несъществуване. Заявява, че отделно и по-късно
в хронологичен аспект могат да бъдат предявяване само претенции от ексцес.
Поддържа изцяло възражението на ответника и в тази насока.
Намира за невярно посоченото от ищцата, че ответникът е оспорил
обстоятелствата, които по силата на чл. 300 ГПК са задължителни за
гражданския съд. Посочва, че в писмения отговор ответникът е оспорил
всички факти и обстоятелства, изложени от ищцата в исковата молба, с
изключение на тези, които са задължителния за съда на основание чл.300 ГПК.
Сочи, че настъпването на вредите, техният вид, характер и интензитет, както и
причинно-следствената връзка между деянието и получените от ищцата
травматични увреждания не са обхванати от задължителната сила на
присъдата по чл.300 ГПК. Отбелязва, че те подлежат на пълно и главно
доказване от ищцата в настоящото производство, поради което и оспорванията
на ответника са, естествено, само по отношение на тези елементи от
фактическия състав на деликта.
Счита, че е неясно, а от процесуалноправна гледна точка недопустимо,
посоченото в допълнителната искова молба, че ищцата поддържа, че всички
травматични увреждания, усложнения и/или други заболявания от тях и
всички настъпили за ищцата негативни последици за здравето са в причинна
връзка с уврежданията от ПТП. Намира, че от правна гледна точка,
недопустимо е заявяването едва с допълнителната искова молба на настъпили
усложнения и/или други заболявания, тъй като твърдения за такива
усложнения или други заболявания липсват в исковата молба. Заявява, че по
23
тази причина, „усложнения и/или други заболявания" не са част от предмета
на спора и тяхното заявяване с допълнителната искова молба е процесуално
недопустимо. Твърди, че е невъзможно от правна страна описаната от ищцата
конструкция да обоснове задължение на застрахователя да й плати
обезщетение.
Оспорва твърдението на ищцата, че застрахователят дължи законна
лихва от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие.
Счита, че „уведомяване" като юридически факт не е предвидено в КЗ като
условие за възникване правото на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението.
Оспорва твърдението на ищцата, че възражението за съпричиняване
направено с отговора на исковата молба било ненадлежно и неоснователно.
Твърди, че правно невъзможно е възражението да е едновременно ненадлежно
и неоснователно, тъй като отделните характеристики касаят съвсем различни
параметри на възражението - допустимост и основателност. Намира, че по
същество оплакването е бланкетно, тъй като, както се посочи, липсват
конкретни доводи за това защо според ищцата е ненадлежно, както и защо
спорен нея е неоснователно. Посочва, че становището за произволност и
голословност на обосноваващите възражението за съпричиняване доводи на
ответника, е на практика с такъв характер. Сочи, че в писмения отговор
ответникът е направил своевременно, изчерпателно и аргументирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Счита, че посоченото от И., че нямало как да предвиди настъпването на ПТП
и затова нямала задължение да носи подходящо облекло и предпазна каска, е
правно неприемливо. От друга страна заявява, че с посоченото ищцата се
самопровергава, тъй като малко по- късно в допълнителната й искова молба
самата тя е заявила, че е била облечена с такова облекло. Поддържа изцяло
възражението за съпричиняване.
Противопоставя се бъдат отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване на каквито и да било факти и обстоятелства.
Не възразява да се отделят за безспорни обстоятелствата, които по
силата на чл. 300 ГПК са задължителни за настоящия съд, а именно: дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Противопоставя се да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от
24
доказване обстоятелството, че ищцата е отправила валидна писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество. Счита,
че искането е безсмислено от правна страна, с оглед наличието на изрично
оспорване от страна на ответника, че ищцата е провела редовна процедура по
предявяване на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ. Поддържа
изцяло направеното с отговора възражение касателно законосъобразността на
процедурата по чл. 380 КЗ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 08.05.2022г., в землището на град С.З. по
път 50037 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Пежо" модел „Ранч“, с
peг. № **, управляван от К. Б. К. и мотоциклет „Кавазаки" модел ВН 1500, с
peг. № **, управляван от Т.И.Н., при което е пострадала Ж. С. И., пътуваща с
мотоциклета.
Не е спорно, че към датата на ПТП - 08.05.2022г., за управляваното от К.
Б. К., моторно - превозно средство - товарен автомобил „Пежо” модел „Ранч”,
с peг. № **, е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" при З. АД, със срок на валидност за периода от
27.07.2021г. до 26.07.2022г.
Видно от приложеното НОХД № 3905/2023 г. по описа на Районен съд -
С.З., с влязло в сила Определение от 21.12.2023г. съдът е одобрил
споразумение, по силата на което е признал водачът К. Б. К., за виновен в това,
че на 08.05.2022г. в землището на град С.З. по път 50037, км 5+800 при
управление на товарен автомобил „Пежо" модел „Ранч“, с peг. № **, нарушил
правилата за движение – чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и от
деянието са настъпили телесни повреди на повече от едно лице – две лица, а
именно по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Т.И.Н.,
изразяваща се в отворено счупване на костите на лява подбедрица, което е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник и на Ж. С. И., изразяваща се в счупване на външния малеол на лява
глезенна става, разкъсноконтузна рана на ходилото, оток и болка на лява
глезенна става, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник, поради което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено
25
за изпитателен срок от три години.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила на 16.08.2022 г.
претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. АД. С Уведомление изх.
№ НЩ-7052/31.10.2022г. ищцата е информирана, че не са ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, поради което е отказано изплащане
на обезщетение.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Механизъм на ПТП е следният:
На 08.05.2022 г. около 18:00 часа, в землището на град С.З. по път 50037,
в посока от север на запад се движи товарен автомобил марка „Пежо“, модел
„Ранч“ с per. № **, управляван от К. Б. К. и пътник Д.С. И. изчислена скорост
преди настъпване на ПТП от v = 40,3 км/ч и изчислена опасна зона за спиране
от S03 = 20,79 м. В същото време в обратна посока от запад към север се
движи мотоциклет марка „Кавазаки“ модел „ВН 1500“ с peг. № **, управляван
от Т.И.Н. и пасажер Ж. С. И. с изчислена скорост на движение преди
настъпване на ПТП от v = 41,6 км/ч и изчислена опасна зона за спиране от 503
= 18,64 м. В зоната на километър 5+800( в района на Б.) който е завой с радиус
от около 20,5 м. и двете МПС навлизат в завоя като при навлизането и двамата
водачи нямат техническа възможност да се забележат от това, че западно от
западния край на пътното платно има участък с широчина от 10 м. със храсти
с различна височина. В момента в който се забелязват и двамата водачи
предприемат аварийно спиране като започват да се отлагат описаните в
протокола за оглед спирачни следи 1 и 2 като спирачна следа 1 е от предно
дясно колело на т.а „Пежо“, а спирачна следа 2 е комбинирана от двете гуми
на мотоциклета. По време на аварийното спиране от двете МПС настъпва удар
между тях. Изчислените скорости в момента на удара за т.а „Пежо“ и
мотоциклет „Кавазаки“ са съответно 6,02 м/с = 21,66 км/ч и 7,5 м/с = 26,99
км/ч. Мястото на удара е на 1,80 м. източно и на 6,50 м. северно от центъра на
(ВКС). Мястото на удара е около средата на пътното платно, но е в източната
половина или лентата за движение на мотоциклета. Масовия център на т.а.
„Пежо“ към момента на удара е на 0 м. източно и на 9 м. северно от центъра на
(ВКС), а ориентацията на автомобила спрямо (ВКС) е около 324°. Масовия
26
център на мотоциклета към момента на удара е на 2,20 м. източно и на 7,90 м.
северно от центъра на (ВКС), а ориентацията на автомобила спрямо (ВКС) е
около 120°. Първоначалният контакт за т.а „Пежо“ е с предната броня в зоната
на левия ъгъл, а мотоциклета е с лявата страница в зоната между предно и
задно колело в зоната на двигателя. След първоначалния контакт във фазата от
удара на образуването на всички еластични и пластични деформации
движението на т.а. „Пежо“ е напред в посока югоизток, а на мотоциклета е
напред в посока северозапад. По автомобила започват да се деформират
предната броня в ляво, преден капак в ляво и преден ляв калник в предната си
част, а по мотоциклета се деформира капак на въздушен филтър до момента в
който настъпва същинския удар, където се удрят преден ляв подкалник на
автомобила и лявата част на двигателя и рамата на мотоциклета. Във фазата
от удара на отвръщането на еластичните и пластичните деформации
отделянето на двете МПС и установяването им в крайни положения,
движението на т.а. „Пежо“ е напред в посока на югоизток, след което се
установява в крайното си положение описано в протокола за оглед с изчислена
скорост след удара от 3,48 м/с = 12,5 км/ч, а движението на мотоциклета е
напред в посока североизток с изчислена скорост след удара от 3,71 м/с = 13,36
км/ч, а водача и пасажера на мотоциклета се отделят от мотоциклета в посока
изток североизток към описаните петна от червена течност съответно със
скорости - 4,41 м/с = 15,88 км/ч и 6,23 м/с = 22,4 км/ч, като в крайно
положение мотоциклетът е паднал на дясната си страница.
Технически причини за настъпване на ПТП са следните:
Несъобразена скорост на движение преди навлизане в остър завой и
движение много близо до средата на пътното платно – от страна на водача на
т.а. „Пежо“, като при момента на възникване на опасността, водачът е
предприел спиране, но при спирането е навлязъл в източната половина на
пътното платно и попада в опасната зона за спиране на мотоциклета.
Технически възможност за предотвратяване на ПТП :
Водача на т.а. „Пежо“ би имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако към момента в който възниква опасността за него
или момента в който е забелязал мотоциклета скоростта му на движение е от
37,18 км/ч, където опасната зона за спиране е 18,49 м.
Водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да предотврати
27
настъпването на ПТП, ако към момента в който възниква опасността за него
или момента в който е забелязал т.а. „Пежо“, скоростта му на движение е от
36,39 км/ч, където опасната зона за спиране е 15,49 м.
В резултат на възникналото ПТП Ж. С. И. получава следните
травматични увреждания:
Фрактура на латералния малеол на лява глезенна става (счупване в
дистална част на малкия пищял);
Разкъсно - контузна рана по плантарна част в основата на първи пръст на
ляво ходило.
Получените травматични увреждания трайно затрудняват движенията
на ляв долен крайник за срок по - голям от 30 дни.
От медицинската документация- лист за преглед в спешно отделение №
126/8.05.2022 г. и № 3706/08.05.2022 г. е видно, че е проведено консервативно
лечение - покой, локално компреси, била проведена и антитетанична
профилактика по повод разкъсно - контузна рана по плантарна част на ляво
ходило. Предписани аналгетици и Детралекс. От амбулаторните листи и
протоколите от ЛКК 1489/27.05.2022 г.; ЛКК 1729/24.06.2022 г. и ЛКК
000000/1.08.2022 г. е видно, че е ползвала временна нетрудоспособност до
10.08.2022 г.
Непосредствено след травмата, както и в първите 10-15 дни търпи болка
с постепенно намаляващ интензитет, като в първите няколко дни поради
големия оток болката е най-силна.
При прегледа на 26.02.2025 г., вещото лице установява лек оток в
областта на латералния малеол на лява глезенна става. Белег с дължина около
3 см в основата на първи пръст по плантарна част на ляво ходило. Движения в
лява глезенна става и пръстите на ляво ходило в пълен обем, липсват сетивни
и циркулаторни смущения. Направена е контролна рентгенография- глезената
става е добре възстановена, наличие на два свободни костни фрагмента с
големина на лещено зърно на върха на латералния малеол. Походка
самостоятелна без помощни средства.
Съобщава за болка при физическо натоварване и продължително стоене
права.
Механизъм - супинация на ходилото при падането, ищцата е била с боти,
28
поради което фрактурата е ниско почти на върха на латералния малеол, тоест
индиректно усукване на ходилото навътре.
В причинно следствена връзка са наличните два малки костни
фрагмента с процесния инцидент. Лекуващите лекари са преценили, че става
въпрос за малки костни фрагменти и не се налага оперативна интервенция.
При прегледа почти три години по - късно има пълен обем на движение
в лява глезенна става и към момента не се налага някакво специално лечение,
включително и оперативно такова.
Провеждала е рехабилитация с познат рехабилитатор на частно и затова
няма издаден амбулаторен лист.
Няма деформация и уголемяване на ляво ходило. Има пълен обем на
движение. На рентгенографията направена на 26.02.2025 г. в две проекции
(фас и профил) глезенната става и елементите на същата - малеол на малък
пищял, малеол на голям пищял, талус са в нормална позиция. Липсва и
връзкова нестабилност, което не налага някакво допълнително лечение.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Х.Д.П.К. посочва, че с Ж. се познават от около четири
години чрез нейния приятел Т. и поддържат поС.ни близки приятелски
отношения. Ж. претърпяла пътен инцидент на 08.05.2022г., за който разбрала
от нейния приятел Т., който й се обадил, че са претърпели инцидент.
Свидетелката и нейният съпруг веднага тръгнали за местопроизшествието и
пристигнали преди екипите на Спешен център и полиция. Двамата
пострадали Т. и Ж. били на асфалта, каските били до мотора. След малко
дошъл Спешен център и полиция, вдигнали двамата пострадали в линейката и
установили, че Т. е с външна фрактура на левия крайник. Ж. била с болки в
левия глезен. Свидетелката тръгнала с личния си автомобил след тях, съпруга
й останал да събере вещите. Свидетелката посочва, че Ж. била много
уплашена, стресирана, трепереща, имала прорезна рана на ляво ходило,
лекарите казали, че с оглед травмата на левия глезен не може да се направи
операция, а трябвало в домашни условия да се обездвижи крака и да бъде на
постелен режим. От изследванията се установило, че левият глезен е счупен и
затова се налагало обездвижване поне за две седмици в домашни условия на
постелен режим, като кракът трябвало да бъде в покой и на високо. След като
освободили Ж. за домашно лечение, свидетелката с личния си автомобил я
29
закарала до тях. Ж. живеела на 4 етаж и въпреки опитите с нейна помощ да се
качи, ищцата успяла да се качи до четвъртия етаж по стълбите, седнала на
заден ход на ръце, въпреки болките, които имала по цялото тяло от травмите и
охлузванията и така след около половин час успели да се приберат в дома й. В
домът й, свидетелката помогнала на Ж. да се съблече и да я настани на легло с
вдигнат крак на няколко възглавници. През нощта останала при нея, тъй като
съС.ието й не позволявало да остане сама в дома си, тъй като имала силни
болки. На другия ден сутринта, дошла нейната приятелка Дороти, за да може
свидетелката да отиде до магазина и до аптеката, за да закупи изписаните
медикаменти – болкоуспокояващи, антикоагуланти, превързочен материал,
необходим за раната на ходилото й. През този период Ж. била поС.но на легло,
както били дадени указания от лекарите и се нуждаела от ежедневни
превръзки на ходилото, компреси на крака, тъй като той бил оточен със
синини, болезнен. Ж. не можела първите дни без чужда помощ да ходи до
тоалетна или да извършва обичайните си и лични хигиенни задължения.
Периодът протекъл доста болезнено за нея и през цялото време, ищцата
изпитвала силна болка в крака, отокът продължавал да се увеличава, сините
също, имала оток и на ходилото, раната била доста дълбока на ходилото и
доста кървяла. Свидетелката посочва, че на Ж. трябвало да се правят компреси
от коляното надолу на целия крак, а на порезната рана на ходилото се правели
промивки и превръзки ежедневни, отделно приемала болкоуспокояващи
ежедневно и в началото задължително антикоагуланти. Свидетелката я водела
на контролен преглед, за да се проследи съС.ието на крака. След около две
седмици, Ж. вече правела опити с помощни средства и с нейна и на Дороти
помощ да ходи на къси разС.ия вкъщи. След месец и половина й била
разрешено да излиза навън освен с помощни средства и с чужда помощ, тъй
като тя била неуверена в крака си, нестабилна, била уплашена да не падне.
Според свидетелката, пътният инцидент й се отразил много на начина й на
живот, тъй като преди това Ж. била енергична и дейна жена, която обичала
разходките, големите компании, но след инцидента начинът й на живот
коренно се променил, тъй като емоционалното й съС.ие било доста
нестабилно и непрекъснато мислела за случилото се, дори на моменти
изпадала в паник атаки, когато била още на легло. Към настоящия момент, тъй
като кракът й останал в глезена подут, деформиран и по-груб, в момента, Ж.
не водела същият начин на живот, не можела да се облича така, както се е
30
обличала преди това. Сега се обличала само с панталони, с анцузи, тъй като се
притеснявала от другите хора, да няма подмятания, подхвърляния относно
разликата между двата крака. И до ден днешен се налагало Ж. да си купува по
- голям номер обувки, тъй като единият крак е с един номер по-голям, не
можела да носи елегантни дамски обувки. Свидетелката установява, че Ж.
изпаднала в някакво нестабилно емоционално съС.ие, което се редувало с
плач, раздразнителност, затвореност, изобщо не искала да вижда никого,
освен хората, които се грижели за нея. Страхувала се от това дали ще може
кракът да се възстанови и дали ще може да ходи, дали няма да остане инвалид,
дали ще може да ходи на работа и да се грижи сама за себе си, тъй като това,
че някой трябвало да се грижи за нея допълнително я изнервяло и създавало
дискомфорт. Ж. работи в „С.“ като работник, около три месеца била в
болнични, след това се върнала на работа.
Свидетелката Д. Д. В. посочва, че познава Ж. от 2015 г., тъй като й е
клиентка в козметичното студио, в което работи. С времето станали
приятелки, тъй като имали много общи интереси – планински туризъм,
мотори. Свидетелката разбрала, че на 08.05.2022 г., Ж. и Т. претърпели пътен
инцидент от публикация във Фейсбук. Свидетелката започнала да звъни, за да
разбере какво се е случило и какво е съС.ието им. С Ж. успяла да се свърже
около 10 часа вечерта. Ж. била много притеснена и разстроена, само разбрала,
че се е прибрала вкъщи с Х., а Т. е останал в болницата за последващо лечение
и че Х. ще остане при нея вечерта, а свидетелката ще отиде да я види на
следващия ден. На следващия ден, когато свидетелката отишла да види Ж.,
съС.ието й било много тежко, била на легло, кракът й бил вдигнат на
възглавници, глезенът много отекъл със синини, имало прорезна рана на
крака, която кървяла, въпреки превръзката, много трудно разговаряла, била
много разстроена. Свидетелката останала при Ж., а Х. отишла до аптеката да
купи изписаните медикаменти и до магазина. За Ж. грижи основно полагала
Х., защото тя е медицинска сестра, тя правела превръзки, компреси, давала
лекарства, а свидетелката помагала в домакинските задължения, защото Ж. не
можела да ходи сама до тоалетна и до баня. Според свидетелката, отокът на
крака бил много голям и в продължение на две седмици бил стигнал до
коляното, имала синини, едва след втората седмица започнал да понамалява
отока. Ж. не можела да ползва патерици, защото цялата била натъртена и
ръцете я болели, за всяко нещо й помагали свидетелката и Х.. Ж. започнала да
31
се раздвижва след втората седмица, но много ограничено само вкъщи.
Започнала да излиза навън след месец и половина с тяхна помощ с патерици,
след месец и половина започна да се опитва да стъпва и да ходи сама с
патерици. Според свидетелката, много тежко било емоционалното съС.ие на
Ж., поС.но била разстроена, плачела, като си погледнела крака, много се
притеснявала дали ще се възстанови и как ще продължи животът,
притеснявала се дали ще може да се върне на робата. Притеснявала се, че
глезенът й бил много голям, деформиран, самото ходило останало по-голямо,
наложило се да купува един номер по-големи обувки, вече не можела да носи
елегантни обувки, трябвало да ходи само с маратонки и панталони. Според
свидетелката, към настоящият момент Ж. не е напълно възстановена, защото
левият крак продължавал да е малко по-голям от десния, когато тръгне на по-
големи разходки започвал да я боли, продължавала да пие болкоуспокояващи,
налагало се да прави компреси и да ходи на масажи. Ищцата й споделила, че в
работата си не можела да стои продължително време изправена, болките й
стигали до горната част на крака, до кръста, вече не можела да излезе на дълга
разходка, една разходка до Аязмото й коствало големи усилия. След ПТП, Ж.
не се е качвала на мотор, тъй като изпитвала страх, станала и раздразнителна.
Свидетелят К. Б. К. посочва, че при настъпване на процесното ПТП, той
управлявал „Пежо Ранч“ тип баничарка, другият участник бил мотоциклет. На
мотоциклета се возели двама, водачът бил мъж, отзад пътника бил жена. След
удара, двамата паднали на земята до мотоциклета, и двамата били с черни
кожени облекла, мъжът бил с ботуши, за жената не знае, но и двамата били с
каски.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП 08.05.2022 г., за
управлявания от К. Б. К., товарен автомобил „Пежо” модел „Ранч”, с peг. №
**, е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
32
отговорност" при З. АД, със срок на валидност за периода от 27.07.2021г. до
26.07.2022г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила на 16.08.2022 г.
претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. АД. С Уведомление изх.
№ НЩ-7052/31.10.2022г. ищцата е информирана, че не са ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, поради което е отказано изплащане
на обезщетение. Поради това съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е допустим.
По делото безспорно се установява, че телесните повреди на Ж. С. И. се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Пежо” модел
„Ранч”, с peг. № **, което е установено с влязло в сила споразумение от
21.12.2023г. по НОХД № 3905/2023 г. по описа на Районен съд - С.З..
Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача
на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя З. АД по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
33
ангажирана.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е
получила следните травми: Фрактура на латералния малеол на лява глезенна
става ( счупване в дистална част на малкия пищял) и разкъсно - контузна рана
по плантарна част в основата на първи пръст на ляво ходило. При прегледа на
26.02.2025 г., вещото лице е установило лек оток в областта на латералния
малеол на лява глезенна става. Налице е белег с дължина около 3 см в
основата на първи пръст по плантарна част на ляво ходило. Движения в лява
глезенна става и пръстите на ляво ходило са в пълен обем, липсват сетивни и
циркулаторни смущения. Направена е контролна рентгенография- глезената
става е добре възстановена, наличие на два свободни костни фрагмента с
големина на лещено зърно на върха на латералния малеол. Походка
самостоятелна без помощни средства. Не са констатирани деформации и
уголемяване на ляво ходило, налице е пълен обем на движение.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се от
чужди грижи, тъй като не е можела да се обслужва сама за елементарни
хигиенни нужди, изпитвала силни болки. Ищцата изпитвала срам от външния
вид на крака си, наложило се да носи различен номер обувки. Житейски
логично е участието в ПТП да предизвика негативни емоции, необщителност
34
и страх, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните свидетели.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 45 години, неудобствата и ограниченията от
личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпяла, но и факта, че
към момента е възстановена, приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответното дружество излага твърдения, че ищцата е допринесла за
настъпване на травматичните уреждания, тъй като е пътувала без специално
предпазно облекло, включително, без да е носила специални, конструктивно
усилени предпазни ботуши, предназначени за мотоциклетисти и пътници на
мотоциклет.
Разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП задължава водачите на мотоциклети да
използват единствено предпазна каска, като същевременно липсва
нормативно вменено задължение за мотоциклетистите за ползване на защитно
облекло и протектори. Поради това съдът намира, че възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
35
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В настоящия случай по делото са представени доказателства, че ищцата
е предявила претенцията си за заплащане на неимуществени вреди на
16.08.2022 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 16.08.2022 г. е датата, на която
застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от
този момент следва да се начислява лихва за забава до окончателното
плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. АД следва да заплати на
Ж. С. И., сумата от 40 000 лв., представляваща частична претенция от 80 000
лв. - обезщетение за репариране на реално претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, вследствие
на ПТП, настъпило на 08.05.2022г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 16.08.2022г. - датата на получаване на застрахователна претенция
по чл. 380 КЗ от ответното дружество до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
В хода на производството е представен договор за правна защита и
съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв с адв. Е.Ж..
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. Е.Ж. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на делото е пряк иск на пострадало лице
към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени и вреди
при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и
доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към
приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които по правило и по своя
характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. В
36
производството е изслушана една експертиза и показанията на трима
свидетели. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на Ж. С. И.
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 3 850
лв.
С оглед изхода на делото З. АД следва да заплати на адв. Е.Ж. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер
на 3 850 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 900 лв.
С оглед изхода на делото З. АД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 1 600 лв. и сумата от 900 лв.,
представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
С.** да заплати на Ж. С. И. с ЕГН **********, с адрес: село К., община С.З.
сумата от 40 000 лв. представляваща частична претенция от 80 000 лв. -
обезщетение за репариране на реално претърпените от нея неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 08.05.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
16.08.2022г. - датата на получаване на застрахователна претенция по чл. 380
КЗ от ответното дружество до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
С.** да заплати на адв. Е.Ж. от АК - С.З., с адрес: град С.З., ** адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в
размер на 3 850 лв.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1 600 лв. и сумата от 900 лв., представляваща
разноски, платени от бюджета на съда.
37
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
38