№ 146
гр. Бургас, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20252000500196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 135/ 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 812/ 2024 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.
Д.” № 1, представлявано от Б. Г. Ив., Р. В. Мл. и Т. Д. Т. – заедно от поне двама
от изпълнителните директори, да заплати на Д. Х. К., ЕГН **********,
представлявана от законния й представител В. Р. Н., сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
смъртта на нейния баща Хр. М. К., починал на ******* г., вследствие на
настъпило застрахователно събитие – ПТП на ********* г. на път II-79 между
разклона Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек автомобил Тойота Рав 4
с рег. № *******, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
21.02.2024 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното
изплащане на задължението, като претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 120 000 лв. до пълния
претендиран размер от 250 000 лв. е отхвърлена.
Присъдени са разноски.
1
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, в
която същото се обжалва, в частта, с която искът е уважен над размера на
80 000 лв., като неправилно и постановено в противоречие със събраните и
приети по делото доказателства. Претендира се неговата отмяна.
Налице е позоваване на неправилно прилагане на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, като се сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпените от въззивницата - ищца болки и страдания,
вследствие причинените увреждания, е завишено, с оглед принципа за
справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.
Акцентира се на обстоятелството, че видно от събраните по делото
доказателства, към датата на пътно – транспортното произшествие (ПТП)
ищцата е била на петгодишна възраст, а починалият Хр. К. е бил създал ново
семейство, в друго населено място, като, съгласно свидетелските показания,
той е бил напуснал жилището, в което е живеел с ищцата, когато тя е била
едва на две години. Изтъква се, че практически не е имало контакт между
ищцата и нейният баща, оспорва се твърдението за създадена каквато и да
било връзка помежду им, както и близост между баща и дъщеря.
По мнение на въззивника – ответник, първоинстанционният съд не е
отчел приноса на пострадалия към настъпилото увреждане, изразяващ се в
непоставяне на предпазен колан.
Излага се становище, че присъденото обезщетение не съответства на
обема и интензитета на търпените вреди, като следва да се определи такова,
при отчитане на съществуващите в страната обществено - икономически
отношения. Изтъква се незаконосъобразност и неправилност на решението и в
частта по аксесорния иск, като се моли за отмяната му и в тази част.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Д.
Х. К., чрез законния й представител В. Р. Н., с адрес за връчване: гр. София,
пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3 - адв. Н. Д., в
който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакувания
съдебен акт, в обжалваната част, по съображения за неговата
законосъобразност и правилност.
Във връзка с възраженията в жалбата, въззивницата - ищца посочва,
че присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени преди не е
2
прекомерно завишено. Съображенията на ответника за прекомерност на
обезщетението се явяват, според ищцата, неоснователни, тъй като почиват на
недоказани твърдения за отсъствие на претърпени негативни емоции, болки и
страдания от въззивницата - ищца.
Като юридически несъстоятелно и некореспондиращо с
основополагащите принципи на правото и хуманността се квалифицира
твърдението на въззивника – ответник, че малолетното дете на починалия не е
изградило никаква връзка с баща си и следователно не търпи вреди от
неговата смърт. При позоваване на практиката на Върховния касационен съд,
се изтъква, че децата на починалото лице принадлежат към най-близкия кръг
лица, легитимирани по право да получат обезщетение за неимуществени
вреди, без да се изисква доказване на изключителна или необичайна
емоционална връзка, тъй като такава следва от естеството на отношенията
между родител и дете. Излагат се доводи, че със събраните по делото
доказателства е установен вида и характера на получените от ищцата
увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и
страдания. Неоснователен е, по мнение на въззивницата – ищца, доводът, че
пострадалият е съпричинил вредоносния резултат тъй като, той е правно
необоснован и почива на недоказани, спекулативни допускания. В допълнение
се сочи, че дори хипотетичното наличие на минимален принос от страна на
пострадалия не е достатъчно да обоснове съпричиняване, в степен която би
имала правно значение.
Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от Д. Х. К., представлявана от
законния й представител В. Р. Н., против решението в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена над размера от 120 000 лв. до претендирания размер
от 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване. Сочи се,
че в тази част съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Настоява се, че определеният размер на обезщетението за
действително претърпените морални вреди от ищцата е занижен, поради
вложеното от първоинстанционния съд различно от съдържащото се в чл.52
ЗЗД разбиране за справедливост. Лансира се тезата, че съдът не е изследвал
задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото
3
факти, имащи значение за справедливия размер на обезщетението, като
същевременно незаконосъобразно е придал правно значение на факти, които
са неотносими към отнесения пред него правен спор, а именно - възрастта на
пострадалата и отсъствието на съвместно живеене в общо домакинство с
починалия родител.
Изразява се позиция, че не е съобразена задължителната съдебна
практика, последователно формирана по въпроса, че като паричен еквивалент
на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за
неимуществени вреди изисква съобразяване на конкретните икономически
условия, към правнорелевантния момент, чиито обективен белег са лимитите
по съответните подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на
отменения Закон за застраховането.
Изтъква се пропуск на съда от първа инстанция да прецени, при
определяне размера на дължимото обезщетение, нарастващата инфлация в
страната, като съответно актуализира определения размер.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена
пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирано от въззивницата – ищца, като следствие от пътен инцидент, при
който е загинал нейният баща, против застрахователя на прекия причинител
на увреждането.
4
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник – ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от
прекия причинител на увреждането – Ст. Д. Ц..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивницата – ищца е отправила
до застрахователното дружество на 21.02.2024 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не е
получено плащане от застрахователя, инициира настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него,
5
първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенцията
за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 80 000 лв.
Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в
пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на
деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху
справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо
поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане, основание за
намаление на обезщетението, дължимо на правоимащата.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия;
общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивницата болки и страдания; прогнозата
за възстановяването й. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се
допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Към датата на деликта, загиналият е бил на възраст 27 г., а
въззивницата – ищца на 5 г.
Видно от данните по делото, на ********* г., около 16.40 ч., на път
II-79, между разклона „Аврамов мост“ и гр. Средец, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил Тойота Рав 4,
с регистрационен № ********, Ст. Д. Ц., е нарушил правилата за движение по
пътищата и при неправилно извършване на маневра изпреварване е блъснал
лек автомобил Киа Рио 1.3, с регистрационен № *******, управляван от Ил.
Н. П., и лек автомобил Мерцедес Ц 220 с регистрационен № *******,
управляван от Ж. Ст. Ст.. В резултат на произшествието е причинена смъртта
6
на бащата на въззивницата – ищца - Хр. М. К., пътник в автомобила,
управляван от Ц..
Горният механизъм на пътния инцидент следва да се приеме за
установен по задължителната сила на Присъда № 12/6.03.2023 г. на Окръжен
съд Бургас, постановена по НОХД № 942/2022 г., и обвързваща гражданския
съд, сезиран с иск за гражданскоправните последиците от деянието, по силата
на чл.300 ГПК, относно обстоятелствата по извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното при първоинстанционното разглеждане на
делото удостоверение за раждане, въззивницата – ищца е рождена дъщеря на
починалия при пътния инцидент.
От разпита на допуснатия пред първата инстанция свидетел – Г. М.,
родственик на въззивницата – ищца, става ясно, че три години преди датата на
смъртта на бащата на ищцата е настъпила раздяла между нейните родители,
като тя е останала да живее при майка си и дядо си по бащина линия, а баща й
е напуснал семейното жилище, както и населеното място, което са обитавали,
създавайки ново семейство. По данни на свидетеля, за времето когато са
живели заедно, бащата е полагал грижи за детето си, както и финансово е
подпомагал домакинството. След раздялата, общуването между баща и
дъщеря се е осъществявало посредством онлайн платформа и при посещения
на бащата в населеното място, където детето живее с майка си. Свидетелят
убедително проследява и разкрива пред съда значимата промяна в душевния
интегритет на въззивницата – ищца, провокирана от безвъзвратната загуба,
намерила израз в продължително скърбене и силно емоционално
разстройство.
За детето, лишаването от родител в ранна детска възраст следва да се
окачестви като тежка емоционална травма и увреждане със значим занапред
отзвук. Въззивницата – ищца е загубила бащинската фигура в своя живот,
значима за формирането й като личност, като не ще може да разчита на
бащина подкрепа, да изгради съдържателна връзка с родителя си, като основа
за стабилно и емоционално наситено общуване. Следва да се съобразят
всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на въззивницата –
ищца и починалия; естеството на техните отношения и интензитета на
претърпените от загубата вреди, както и икономическата конюнктура и
7
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането.
В този аспект съдът отбелязва, че считано от 2018 г. и към момента на
увреждането, лимитът на отговорността на застрахователя е увеличен от
10 000 000 лв. на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Не следва да се пренебрегва, от друга страна, фактът, че от
двегодишната възраст на детето бащата е престанал да бъде част от
непосредствено близкия му семеен кръг, поради напускане на семейното
жилище и създаване на ново семейство. Не без значение е и положителната за
въззивницата - ищца перспектива за възстановяване от психическата травма, в
подкрепящата среда на останалия й родител – нейната майка и други близки.
Ето защо, настоящият състав намира, че справедлив стойностен адекват на
претърпените вреди се явява сумата от 120 000 лв.
Следва да се отбележи, по повод възраженията в жалбата на ищцата,
че предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да репарира
неоценимите в пари страдания, причинени от загуба на близък човек.
Апелативната инстанция намира, че посоченият размер на обезщетението за
морални вреди съответства както на общественото разбиране за
справедливост на съответния етап на развитието на обществото, обусловено и
от икономическата конюнктура в страната за респективния период, изразено и
чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на възприетия от ЕСПЧ
подход за определяне на обезщетението при отчитане стандарта на живот в
съответната държава – членка.
Тъй като в настоящия случай горният размер обезщетение е
преценен към момента на извършване на увреждащото въздействие и е
съобразен с настъпилите вреди и прогноза за възстановяване, инфлационните
процеси за времето от увреждането до присъждане на обезщетението не
оказват влияние и не следва да се отчитат – Решение № 1 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 1106/ 2010 г., IV г.о. Повдигнатото в тази насока възражение в
жалбата, подадена от въззивницата - ищца, е неоснователно.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради неупотребата на предпазен колан
към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
8
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява.
В производството пред съда от първа инстанция са депозирани
заключения на вещи лица по съдебна автотехническа експертиза – д-р инж.
Юл. П., и медицинска експертиза – д-р Б. М..
В конкретния случай, по данни на експерта – медик,
непосредствената причина за смъртта на пострадалия при пътния инцидент е
тежката шийна травма, в областта на шестия и седмия шийни прешлени,
довела до притискане на гръбначния мозък, сърдечна недостатъчност и
смъртен изход на ******* г. При анализа си вещото лице е посочило, че
пораженията са причинени от контакт с твърди тъпи/ тъпоръбести предмети
от купето на автомобила. Вещото лице по автотехническата експертиза,
запознато с динамичната картина на произшествието от ползваните данни по
досъдебното производство, е посочило, че автомобилът, в който се возил
пострадалият, се е преобърнал по таван и е лежал на предната си дясна част,
преди да бъде изправен на четири колела. Експертът е категоричен, че и при
правилно поставен обезопасителен колан произтеклите увреждания не биха
били предотвратени, тъй като не би бил избегнат контакта със страничната
дясна конзола на автомобила, с предната конзола, с тавана и дясната врата.
При наблюдаваните деформации по автомобила, с навлизане навътре към
купето на метални части от конструкцията, точно на мястото, където е стоял
починалият пътник, ирелевантна за запазване телесния му интегритет е
употребата на предпазния колан, предвид неговото предназначение.
На базата на изложеното, въведеното от застрахователя възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва да
се приеме за неоснователно. Този извод почива на вида и степента на
уврежданията, съпоставени с установения механизъм на настъпване на
произшествието, отчитайки функцията на колана, като пасивно
обезопасително средство, да осигурява фиксация на пътника към седалката,
9
но без възможност да предотврати въздействията при смачкване на
превозното средство.
Основателността на главния иск, в горепосочения размер, обосновава
и основателност на акцесорната претенция за присъждане на лихвата за
забавено изпълнение на паричното задължение, като същата е дължима,
съобразно правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 21.02.2024 г. – датата
на уведомяване на дружеството въззивник – ответник.
Крайният извод е за неоснователност на постъпилите въззивни
жалби. Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези
на първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на постановеното
решение.
При този изход от делото на всяка от страните се следват разноски за
успешна защита против жалбата на насрещната страна.
На процесуалния представител на въззивницата – ищца следва да се
заплати адвокатско възнаграждение, за осъществената безплатна адвокатска
помощ по чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., без да се зачитат размерите, посочени в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 е прието, че националният съд е длъжен да откаже приложението на
наредба със задължителен характер за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната страна разноски.
При съобразяване вида на спора, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото, настоящият състав определя възнаграждение на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, в размер на
3850 лв., платими от дружеството – застраховател.
В полза на въззивника – ответник следва да се заплати
възнаграждение за юрисконсулт в размер от 540 лв., определено на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, платими от въззивницата – ищца.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 25.02.2025 г. на Окръжен съд
Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.” № 1,
представлявано от Б. Г. Ив., Р. В. Мл. и Т. Д. Т. – заедно от поне двама от
изпълнителните директори, да заплати на адв. Н. Д., с адрес: гр. София, пл.
„Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3, сумата от 3850 лв.
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, представлявана от законния й
представител В. Р. Н., с адрес за връчване: гр. София, пл. „Позитано“ № 2,
сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от Б. Г. Ив., Р. В. Мл. и Т. Д. Т. –
заедно от поне двама от изпълнителните директори, сумата от 540 лв. съдебно
– деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11