Решение по дело №5948/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1418
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330105948
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1418                                     14.04.2020 година                              град Пловдив

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5948 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против С.П.Ж., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

 

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 03.07.2000 г. – 06.02.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода  в общ размер на 349,99 лв. за собствен /до 19.04.2010 г., а след тази дата – като ползвател със запазено пожизнено право/ обект – к., находящ се в гр. П. ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 30,04 лева за периода 30.11.2014 г. – 31.01.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №  ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Партидата на имота до 06.02.2019 г. се водела на дружество „АС-6” ООД, но след справки било установено, че собственик и реален ползвател на имота и предоставените услуги, е била ответницата в лично качество, поради което били предприети действия по служебно прехвърляне на партидата на нейно име.

Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на монтираното СТИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1501/15.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр.с., срещу която постъпило възражение за недължимост, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че доколкото титуляр на партидата е дружество „АС-6” ООД, обявено в несъстоятелност, вземанията следвало да се предявят в откритото производство и т.к. това не било направено, исковете следвало да се отхвърлят.

Не оспорва ползването на имота, но била уведомена за смяната на партидата едва на 06.02.2019 г., което било в нарушение на ЗЗД и гражданските й права. Не била подписала договор с ВиК, нито получила уведомление или съобщение за начислени задължения, както и за смяната на партидата на нейно име. Натоварването с чуждо задължение било произволно. Част от вземанията били недължими, поради изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете. Не се претендират разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, както и изправността си – в т.ч. – правомерна смяна на партидата, предвид установяване на различен потребител на услугите; че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П. ***, както и, че през процесния период, ответникът е имала качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Възражението в ОИМ в тази насока е неоснователно.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с доклада по делото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7849/12.07.2019 г. – л.105-106/, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответницата има запазено право на ползване по отношение на твърдения водоснабден имот - книжарница, находящ се в гр. П. ***, като за исковия период ищецът е предоставял услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за същия, които са потребени.

От представените от ищеца писмени доказателства /неоспорени/ – справка за вписвания в СВ – Пловдив – л.10-30, се установява с категоричност, че ответницата е придобила имота през 1991 г., като на 19.04.2010 г. с договор за дарение на НИ, обективиран в НА /л.34/ прехвърля ид. част на с си, като запазва правото на безвъзмездно безсрочно ползване на обекта. Така установените права, както и обстоятелството относно ползването на имота – търговски обект – книжарница, не са били спорни в процеса.

При тези факти, съдът приема за категорично доказано твърдението на ищеца, че ответницата има качеството „потребител”, според норм. уредба. Имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на ВиК, което се установява и от показанията на св. С. – и. Горното свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за процесния период, като собственикът до определен момент, респ. след него -  ползвател на имота /фактически и със запазено вещно право/ – ответник, е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения.

Ето защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че ответницата има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвана в имота.

Относно възраженията в ОИМ в тази връзка.

По делото няма каквито и да е данни и доказателства – собственик на процесния водоснабден имот да е било соченото дружество „АС-6” ООД, при което същото да има качеството на потребител и да е дължало плащане на начислените суми. Тоест – няма и основание да се приеме, че претенции е следвало да се предявяват в производство по несъстоятелност. След придобиването на имота от ответницата /задълженията в процеса са за период след 1991 г./, тя е била длъжна да уведоми за това ВиК, съответно да инициира процедура по смяна на партидата на имота на нейно име.

Предвид прехвърлянето с договора от 2010 г. и запазването на правото на ползване, за ответницата е възникнало посоченото задължение, съгл. чл. 58, ал. 1 от приложимите към онзи момент ОУ на ВиК, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. Следвало е да подаде до дружеството заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.

Задължението не е изпълнено, поради което и ищцовото дружество се е възползвало правомерно от правото си на служебна промяна на партидата на 06.02.2019 г., съобразно изрично предвидената възможност в чл. 60 от приложимите към този момент ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. Това е сторено след снабдяване с описаната по – горе информация от публични регистри за придобиването, отчуждаването на правото на собственост, респ. запазването на правото на ползване на имота от ответницата.

Следователно, от горното е изводимо, че – последната не е изпълнила свои нормативни задължения за уведомяване на ВиК оператора за конкретния титуляр на правата във връзка с имота, който – поради ползването му /фактически и със запазени вещни права/, реално следва да заплаща сумите за предоставени и ползвани ВиК услуги. Поради това, ищецът служебно и на база възможност в ОУ, се е възползвал от правата си и е прехвърлил партидата на надлежния потребител. Няма предвидено изискване ответницата да бъде уведомявана за това обстоятелство от водоснабдителното дружество, поради което и не може да се приеме, че нейни права са били нарушени. Задължението за уведомяване на оператора за посочените по – горе факти, за да се смени партидата, всъщност е нейно. Не е допустимо от собственото си неизпълнение на регламентирани задължения да се опитва да черпи благоприятни последици в ущърб на оператора. Затова и не се споделят възраженията в ОИМ. Не става дума за „натоварване с чужди задължения“, т.к. от придобиването на имота като собственик до ползването му чрез запазено вещно право, задълженията са именно и само за ответницата, а не за друг субект, независимо на кого технически се е водела партидата и по каква причина /не е за пренебрегване и фактът, че според данните от фирменото досие на дружество „АС-6” ООД – ответницата е била съдружник и управител в същото/. Следва да се отбележи и, че твърденията за липса на уведомяване за налични задължения за имота, всъщност се опровергават, т.к. – поканата за доброволно плащане на задължения за обекта е получена лично на 25.09.2018 г. /л.7/.

Ето защо, съдът не споделя защитните възражения в ОИМ, целящи пълно отхвърляне на исковете. Ответницата е потребител на услугите и дължи плащане на начислените суми за ползвана вода. 

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са вписвани само реални показания на монтираното СТИ, срещу повечето от които има подписи на потребителя или негов представител, които не са оспорени.

Относно начина на отчет и вписаните данни за по – голямата част от периода са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С. – и. Твърди, че познава и е виждала ответницата в имота. Извършвала е отчети и е вписвала реалните показания на водомера при извършените посещения, за които е  била допускана. Няма спомен да е имало възражения против отчетите. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни, житейски логични и непротиворечиви. Няма данни, които да ги опровергават.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги и е ползвала предоставената вода. Показанията са след реални отчети и снети данни от водомера.  В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера са приети първоначално и допълнително заключения на ССЕ, които съдът цени като ясно и компетентно изготвени. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 03.07.2000 г. – 14.02.2016 г. вкл. /или - от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, сумата за главница е погасена по давност. Експертът по ССЕ е посочил, че за периода от 26.01.2016 г. /задължението е по фактура от тази дата, която от своя страна включва вземанията от 22.12.2015 г. до 25.01.2016 г., но е със срок за плащане до 25.02.2016 г., т.е. не е погасено/ до края на исковия, задълженията възлизат на: 139,01 лева – главница и 16,64 лева – лихва.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 139,01 лева – главница за периода 22.12.2015 г. /отчетен период, който не е погасен по давност, т.к. е включен в посочената фактура от 26.01.2016 г., чиято изискуемост не се покрива от давността/ – 06.02.2019 г. и обезщетение за забава за периода 26.02.2016 г. /когато ответникът е изпаднала в забава в плащането на сумата по фактура от 26.01.2016 г./ до 31.01.2019 г. /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 16,64 лева.

Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответницата, защото не са погасени по давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 31.01.2019 г.  

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; общо 150 лева – депозити ССЕ. Претендира и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съд. заседания и извършените процесуални действия. От разноските от общо 325 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 133,11 лева.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда, предвид липсата на фактическа и правна сложност. По съразмерност се дължат 30,72 лева.

Ответницата не е направила разноски, поради което и такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът                                                               

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.Ж., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 139,01 лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 22.12.2015 г. – 06.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. П. ***; 16,64 лева - обезщетение за забава за периода 26.02.2016 г. -  31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над уважените до пълните претендирани размери, а именно: до 349,99 лева – главница за периода 03.07.2000 г.    21.12.2015 г. вкл., както и до 30,04 лева – обезщетение за забава за периода 30.11.2014 г. – 31.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  № 1501/15.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр.с.

ОСЪЖДА С.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 133,11 лева /сто тридесет и три лева и единадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 30,72 лева /тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

МП