№ 647
гр. Варна , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502897 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВ, против
решение №3415/ 24.07.2020г. по гр.д. № 828/ 2020г. на Районен съд- Варна, с което е осъдена да
заплати на П. Ж. И., сумата 1151.08лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.01.2017г. до 31.11.2019г., със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр..чл.187, ал.5 ,т.2 ЗМВР. Присъдени са държавна
такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради субсидиарно
прилагане на норми от Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове- НСОРЗ, НЗСДА, и
наредбите по чл.9, ал. 2 от ЗМВР, при дадената регламентация на правоотношенията с лица, които
имат качеството на държавни служители в системата на МВР. По същество отправя искане за
отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове срещу ГДГП-МВР да се
отхвърлят, и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- П. Ж. И. , чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна по направените възражения срещу решението. Моли за неговото потвърждаване и
присъждане на разноските направени в производството.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане е предявеният осъдителен иск от П.И. срещу ГД „ ГП“ за
сумата 1248 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 156 часа,за периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 , със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през исковия период е полагала труд на длъжността „.полицай“ в
1
Гранично полицейско управление -гр. Варна, на структурно подчинение към Главна дирекция
„Гранична полиция“при МВР, гр.София, регламентиран от нормите на ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за
работещите на и 8-, 12- и 24-часови смени, сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от
МВР. През исковия период е положил общо 1088 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1244 часа. Получената разлика от 156 часа представлява извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения труд
през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени, определени със заповед
№ 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в
ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./.
В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. няма норма, която
регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен. При надвишаване нормата работни
часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За
изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите
нормативни актове – Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена
действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Излага правни съображения за
приложимата нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от
ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните
часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната
продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че през периода 15.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно
правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 8-
,12-, 24-часови дежурства със сумирано отчитане на работното време.
По спорните факти е назначена съдебно-счетоводната експертиза.
Заключението, неоспорено от страните, съдържа данни за положените от ищеца 12/ 24 –
часови дежурства- 142 броя / справка 1, кол. 2 /, отработените нормочасове за всеки отчетен
период според броя на работните дни за целия период по тримесечие - общо 4392 часа / справка 2,
кол.3 /; общ размер на отработените часове на смени – 4520 часа / справка 2, кол.2 /, и разликата
между нормочасовете за месеца и часовете положени при дежурства и заповед за полагане труд
извън работно време - 128 часа, изплатени / кол.4/.
След преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е получена разлика
от 164 часа, допълнителен труд. Задължение на ответника определено при тези стойности е в
размер на 1151.08лв.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция по размер с
намаляването й от 1248.00лв. на 1151.08лв.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178,
ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден
труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на
2
труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за
държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с
полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от
11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане
на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В
периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.,
считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията,
разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно
правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от
ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията,
произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат
преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители,
назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата
на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият брой
3
часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи
часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови дежурства,
съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на работно време –
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е. полаганият труд през нощта в
интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време пред нощта е
до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време
през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала между 22.00ч.-6.00ч., то следва
да се приеме, че установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма,
към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано
изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане
на нощните часове в дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на
отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Констатациите на заключението за положените работни нощни часове по време на
дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване показват
разлика от 164 часа, за които ответникът дължи допълнително възнаграждение, със законната
лихва, на основание чл.178, ал.1, т. 3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР .
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 500лв./с начислен ДДС/ - заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие, съответно на искането направено с отговора на въззивната жалба и
молбата по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3415/ 24.07.2020г. по гр.д. № 828/ 2020г. на Районен съд-
Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, да заплати на П. Ж. И., ЕГН-
**********, сумата 500лв./ триста и шестдесет лева/ - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4