Решение по дело №16106/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2026
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110116106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е 

 

        № 2026

гр.Варна,10.05.2019год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ХVІ -ти състав  в открито съдебно заседание на  десети  април  през две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х.

 

при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 16106 по описа на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Й.Ч. от ВАК,претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н Аспарухово, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител, да заплати на ищцата дължимо брутно трудово възнаграждение, за периода от 01.06.2018г. до 13.08.2018г. включително,както следва:От 01.06.2018г до 30.06.2018г.-255 /двеста петдесет и пет/ лева; От 01.07.2018г до 31.07.2018г.-255 /двеста петдесет и пет/ лева; От 01.08.2018г до 13.08.2018г.-66 /шестдесет и шест/ лева, общо сума в размер на 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева, ведно със законната лихва ,считано от датата на завеждане на исковата молба-25.10.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.128 от КТ. Впоследствие в съдебно заседание ищцата прави увеличение на това иск, като претендира да й бъде изплатено за процесния период от време, неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1 134лв. На основание чл. 224, ал.1 от КТ, претендира ответникът да  й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. за 20 /двадесет/ дена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за 2018г. за 8 /осем/ дена в размер на 70 /седемдесет/ лева. Впоследствие в съдебно заседание ищцата права увеличение на иска, като претендира обезщетение в размер 460.95лв., 21 работни дни общо за 2017г. и 2018г., от които 8 работни дни за 2017г. и 13 работни дни за 2018год. Претендира законна лихва върху всяка една от претенциите, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати законна мораторна лихва в размер на 11.86лв., в съдебно заседание увеличена в размер от 20.09лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от датата на забавата за всяка едно от месечните неизплатени трудови възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда, на основание чл.86 от ЗЗД. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между ищцата и ответника  е сключен  трудов договор № 1/09.08.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който ищцата е назначена да изпълнява длъжността „управител ресторант", за непълно работно време 4 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 255 лева.

Със Заповед № 4/13.08.2018г.ответникът прекратява  трудовото правоотношение с ищцата,считано от 13.08.2018г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е изплатено дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2018г. до 13.08.2018г. включително, както и на основание чл. 224 ал. 1 от КТ не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г.

Неизплатените месечни брутни трудови възнаграждения, които се полагат на ищцата са следните: От 01.06.2018г до 30.06.2018г.-255 /двеста петдесет и пет/ лева;От 01.07.2018г до 31.07.2018г.-255 /двеста петдесет и пет/ лева;От 01.08.2018г до 13.08.2018.- 66 /шестдесет и шест/ лева.

Общо дължима сума за неизплатено месечно трудово възнаграждение - 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева.

На основание чл. 224 ал. 1 от КТ не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 /двадесет/ дни за 2017г., размера на претендираното обезщетение е 150 /сто и петдесет / лева.

На основание чл. 224 ал.1 от КТ не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 /осем/ дни за 2018г., размера на претендираното обезщетение е 70 /седемдесет/ лева.

Ищцата  претендира законна мораторна лихва върху неизплатеното трудовото възнаграждение в размер на 11.86лв. от датата на забава за изплащане на всяка едно от неизплатените месечни трудови задължения до датата на подаване на исковата молба в съда. 

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата , чрез проц.представител адв.Ч., поддържа исковете в увеличение размер. В хода по същество на делото моли съда да уважи исковите, както и да присъди на ищцата сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.

 

Съдът  като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

 

По отношение претенцията за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, ал.2 от КТ :  

 

Безспорно в хода на производството се установи ,че ищцата  е била  в трудово правоотношение с ответното дружество, което трудово правоотношение е прекратено. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, чието проц.поведение е последователно неявява за участие в съдебно заседание.

От заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза, също се установява факта, че в процесния период от време ищцата е била трудово заета в ответното дружество.

 Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя , като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.2 от КТ,  работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ответникът в хода на производството по делото не възрази да е изпълнил задължението си към ищцата за плащане на трудовото и възнаграждение в претендирания период от време. Съобразно заключението на ВЛ по ССч.Е. размерът  неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за претендирания период от време е, както следва: за месец 06.2018год. 483лв., за месец 07.2018год. 483лв. и за м.08.2018год. 168лв. за 8 работни дни до 13.08.2018год. или в общ размер от 1 134лв. В така установения от експертизата  размер ответникът дължи изпълнение към ищцата за заплащане на трудовото й възнаграждения , за престирания от нея труд през процесния период от време.

С оглед горното искът, заявен на основание чл.128,ал.2 от КТ , следва да се уважи.

Като законна последица върху уважената част от иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.10.2018год. до окончателното изплащане.

 

За забавата при изплащане на трудовото възнаграждение за всяко едно от неизплатените месечни трудово възвнаграждения, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно заключението на ВЛ по ССч.Е.         мораторната лихва за забава е както следва: за м.06.2018год. в размер на 11.54лв. , за м.07.2018год. в размер на 7.38лв. и за м.08.2018год. в размер на 1.17лв. или общо в размер от 20.09лв. На основание чл.86 от ЗЗД , съдът уважа в цялост и иска за изтекла лихва за забава.

 

По отношение на претенцията с правно основание -чл.224,ал.1 от КТ :

 

При  прекратяване на трудовото правоотношение  работникът или служителят  има право на парично обезщетения за неизползван платен годишен отпуск , пропорционално на времето, което се признава за трудово стаж. Без значение за възникване на това право е основанието за прекратяване на трудовия договор.Безспорно в хода на производството се установи , че трудовото правоотношение между ищцата  и ответника е прекратено , предвид на което за ищцата  възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания  от нея  платен годишен отпуск . Съгласно заключението на ССч.Е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата има неизползван платен годишен отпуск в размер от 21дни, от които 8 р.д. за 2017год. – 175.60лв. и 13 р.д. за 2018год. – 285.35лв. или общо обезщетение в размер от 460.95лв. Така доказаната по основание и размер сума се претендира от ищцата. Ето защо съдът постановява решение, с което уважава този иск.

 Като законна последица върху уважената част от иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.10.2018год. до окончателното изплащане.

 

С оглед изхода от настоящия спор, на основание чл.78,ал. 6 в тежест на ответника е д.т. по см.на ВРС, върху уважените искове , която възлиза в общ размер от 150лв./ по 50лв. за всеки един от уважените искове/. По отношение на сторените съдебно – деловодни разноски , изразяващи се в заплащане на хонорар за ВЛ от депозитната сметка на съда , съдът намира, че тези разноски в размер от 130лв., също следва да се възложат  в тежест на ответника.

На основани ечл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 400лв. представлява сторени от ищцата разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

    ОСЪЖДА „В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н *, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Й.Ч. от ВАК, следните суми:

  1 134лв. неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за претендирания период от време, както следва: за месец 06.2018год. 483лв., за месец 07.2018год. 483лв. и за м.08.2018год. 168лв. за 8 работни дни до 13.08.2018год. , ведно със законната лихва , считано от 25.10.2018год. до окончателното изплащане , на основание чл.128,ал.2  от КТ;

20.09лв. мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнагражедине, от която: за м.06.2018год. в размер на 11.54лв. , за м.07.2018год. в размер на 7.38лв. и за м.08.2018год. в размер на 1.17лв.,на   основание чл.86 от ЗЗД.

460.95лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 21дни, от които 8 р.д. за 2017год. – 175.60лв. и 13 р.д. за 2018год. – 285.35лв. , ведно със законната лихва , считано от 25.10.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.224,ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА  В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н *, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС съдебно-деловодни разноски в размер на  150лв. държавна такса за уважените  искове и 130лв. депозит за ВЛ, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

 ОСЪЖДА  В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н *, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Й.Ч. от ВАК,  сумата от  400лв., представляваща сторени от ищцата разноски за платено адв.възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                      /Р.Х./