Р Е Ш Е Н И Е
№ 2026
гр.Варна,10.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІ -ти състав в открито съдебно
заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16106 по описа на
ВРС за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Й.Ч. от ВАК,претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н
Аспарухово, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител, да
заплати на ищцата дължимо брутно трудово възнаграждение, за периода от
01.06.2018г. до 13.08.2018г. включително,както следва:От 01.06.2018г до 30.06.2018г.-255
/двеста петдесет и пет/ лева; От 01.07.2018г до 31.07.2018г.-255 /двеста
петдесет и пет/ лева; От 01.08.2018г до 13.08.2018г.-66 /шестдесет и шест/
лева, общо сума в размер на 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева, ведно със
законната лихва ,считано от датата на завеждане на исковата
молба-25.10.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.128 от КТ.
Впоследствие в съдебно заседание ищцата прави увеличение на това иск, като
претендира да й бъде изплатено за процесния период от
време, неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1 134лв. На основание чл. 224, ал.1 от КТ, претендира
ответникът да й заплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. за 20 /двадесет/ дена в размер на
150 /сто и петдесет/ лева, за 2018г. за 8 /осем/ дена в размер на 70
/седемдесет/ лева. Впоследствие в съдебно заседание ищцата права увеличение на
иска, като претендира обезщетение в размер 460.95лв.,
21 работни дни общо за 2017г. и 2018г., от които 8 работни дни за 2017г. и 13
работни дни за 2018год. Претендира законна лихва върху всяка една от
претенциите, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да заплати законна мораторна лихва
в размер на 11.86лв., в съдебно заседание увеличена в размер от 20.09лв. върху неизплатеното трудово
възнаграждение, считано от датата на забавата за всяка едно от месечните
неизплатени трудови възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в
съда, на основание чл.86 от ЗЗД. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ищцата
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищцата и ответника е сключен
трудов договор № 1/09.08.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ,
съгласно който ищцата е назначена да изпълнява длъжността „управител
ресторант", за непълно работно време 4 часа и договорено трудово
възнаграждение в размер на 255 лева.
Със Заповед № 4/13.08.2018г.ответникът прекратява трудовото правоотношение с ищцата,считано от
13.08.2018г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата не е изплатено дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от
01.06.2018г. до 13.08.2018г. включително, както и на основание чл. 224 ал. 1 от КТ не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и
2018г.
Неизплатените месечни брутни трудови възнаграждения,
които се полагат на ищцата са следните: От 01.06.2018г до 30.06.2018г.-255
/двеста петдесет и пет/ лева;От 01.07.2018г до 31.07.2018г.-255 /двеста
петдесет и пет/ лева;От 01.08.2018г до 13.08.2018.- 66 /шестдесет и шест/ лева.
Общо дължима сума за неизплатено месечно трудово
възнаграждение - 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева.
На основание чл. 224 ал. 1 от КТ не е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 /двадесет/ дни за
2017г., размера на претендираното обезщетение е 150
/сто и петдесет / лева.
На основание чл. 224 ал.1 от КТ не е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 /осем/ дни за 2018г.,
размера на претендираното обезщетение е 70
/седемдесет/ лева.
Ищцата
претендира законна мораторна лихва върху
неизплатеното трудовото възнаграждение в размер на 11.86лв. от датата на забава
за изплащане на всяка едно от неизплатените месечни трудови задължения до
датата на подаване на исковата молба в съда.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата , чрез проц.представител
адв.Ч., поддържа исковете в увеличение размер. В хода
по същество на делото моли съда да уважи исковите, както и да присъди на ищцата
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение
претенцията за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128,
ал.2 от КТ :
Безспорно в хода на производството се установи ,че
ищцата е била в трудово правоотношение с ответното
дружество, което трудово правоотношение е прекратено. Тези обстоятелства не се
оспорват от ответника, чието проц.поведение е
последователно неявява за участие в съдебно заседание.
От заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната
експертиза, също се установява факта, че в процесния
период от време ищцата е била трудово заета в ответното дружество.
Задължението за
плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя , като
насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.
128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Ответникът в хода на производството по
делото не възрази да е изпълнил задължението си към ищцата за плащане на
трудовото и възнаграждение в претендирания период от време. Съобразно
заключението на ВЛ по ССч.Е. размерът неизплатено трудово възнаграждение на ищцата
за претендирания период от време е, както следва: за месец 06.2018год. 483лв.,
за месец 07.2018год. 483лв. и за м.08.2018год. 168лв. за 8 работни дни до
13.08.2018год. или в общ размер от 1 134лв. В така установения от
експертизата размер ответникът дължи
изпълнение към ищцата за заплащане на трудовото й възнаграждения , за престирания от нея труд през процесния
период от време.
С оглед горното искът, заявен на основание чл.128,ал.2
от КТ , следва да се уважи.
Като законна последица върху уважената част от иска
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
в съда – 25.10.2018год. до окончателното изплащане.
За забавата при изплащане на трудовото възнаграждение
за всяко едно от неизплатените месечни трудово възвнаграждения,
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно заключението
на ВЛ по ССч.Е. мораторната лихва за
забава е както следва: за м.06.2018год. в размер на 11.54лв. , за м.07.2018год.
в размер на 7.38лв. и за м.08.2018год. в размер на 1.17лв. или общо в размер от
20.09лв. На основание чл.86 от ЗЗД ,
съдът уважа в цялост и иска за изтекла лихва за забава.
По отношение
на претенцията с правно основание -чл.224,ал.1 от КТ :
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск , пропорционално на времето, което се признава за трудово
стаж. Без значение за възникване на това право е основанието за прекратяване на
трудовия договор.Безспорно в хода на производството се установи , че трудовото
правоотношение между ищцата и ответника
е прекратено , предвид на което за ищцата възниква правото да претендира парично
обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск . Съгласно заключението
на ССч.Е към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата има неизползван платен годишен отпуск в размер от 21дни,
от които 8 р.д. за 2017год. – 175.60лв. и 13 р.д. за 2018год. – 285.35лв. или
общо обезщетение в размер от 460.95лв. Така доказаната по основание и размер
сума се претендира от ищцата. Ето защо съдът постановява решение, с което
уважава този иск.
Като законна
последица върху уважената част от иска следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.10.2018год. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода от настоящия спор, на основание
чл.78,ал. 6 в тежест на ответника е д.т. по см.на ВРС, върху уважените искове ,
която възлиза в общ размер от 150лв./ по 50лв. за всеки един от уважените
искове/. По отношение на сторените съдебно – деловодни разноски , изразяващи се
в заплащане на хонорар за ВЛ от депозитната сметка на съда , съдът намира, че
тези разноски в размер от 130лв., също следва да се възложат в тежест на ответника.
На основани ечл.78,ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 400лв.
представлява сторени от ищцата разноски, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н
*, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител ДА ЗАПЛАТИ
на С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Й.Ч.
от ВАК, следните суми:
1
134лв. неизплатено трудово
възнаграждение на ищцата за претендирания период от
време, както следва: за месец 06.2018год. 483лв., за месец 07.2018год. 483лв. и
за м.08.2018год. 168лв. за 8 работни дни до 13.08.2018год. , ведно със
законната лихва , считано от 25.10.2018год. до окончателното изплащане , на основание чл.128,ал.2 от КТ;
20.09лв. мораторна лихва за забава
върху неизплатеното трудово възнагражедине, от която:
за м.06.2018год. в размер на 11.54лв. , за м.07.2018год. в размер на 7.38лв. и
за м.08.2018год. в размер на 1.17лв.,на основание чл.86 от ЗЗД.
460.95лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер от 21дни, от които 8 р.д. за 2017год. – 175.60лв. и 13 р.д. за 2018год.
– 285.35лв. , ведно със законната лихва , считано от 25.10.2018год. до
окончателното изплащане, на основание
чл.224,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „В.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н
*, ЕИК *, представлявано от Д. Д. Х. в качеството на Управител ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС съдебно-деловодни разноски в размер на 150лв.
държавна такса за уважените искове и 130лв. депозит за ВЛ, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.2."
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***-н *, ЕИК *, представлявано от Д. Д.
Х. в качеството на Управител ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Б. ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Й.Ч. от ВАК, сумата от 400лв., представляваща сторени от ищцата
разноски за платено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./