Определение по дело №435/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 19 август 2022 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700435
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №632/19.08.2022 г.

гр.Хасково, 19.08.2022г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №435 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК.

Постъпило е искане от юрк.Д. – процесуален представител на ответната страна, за допълване на постановеното Решение №526 от 22.07.2022г.

Жалбоподателят П.Т. взема становище, като възразява по допустимостта на искането, тъй като не бил представен списък на разноските, както и излага съображения, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото, като не бил предоставен достъп. Счита, че било налице прекомерност като размер на възнаграждението и имало несъответствие на правната и фактическа сложност на делото. Иска се молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение. 

Съдът, като обсъди искането и събраните по делото доказателства, счита искането за основателно.

Искането за допълване на решението е подадено от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.  Съдебният акт е необжалваем, като е постановен на 22.07.2022г., а на 02.08.22г. – в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, е депозирано искането, което поради изложеното е процесуално допустимо.

С постановеното решение съдът отхвърля жалба от П.Т.З. срещу Решение №1197/29.04.2022г. на Секретар на О. В., определено лице съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ, като в мотивите си съдът не е изложил съображения относно дължимост на разноските по делото, както и няма произнасяне относно направеното искане от ответната в становище №4410/29.06.22г., касещо да се присъдят в полза на О. В. направените разниски, представляващи юрк.възнаграждение от 200,00 лева. В посоченото становище ответната страна е заявила съображенията си относно неоснователността на жалбата, както и е представено пълномощно за юрк.Д. – л.45 от делото, но няма представен списък на разноските за юрк.защита, които да бъдат заплатени от жалбоподателя. Между страните няма спор, че както в становище в с.з. от 01.07.2022г., така и в становище от 16.08.2022г. жалбоподателя прави възражение за прекомерност на търсеното юрк.възнаграждение.

С оглед така установеното, което не е спорно, и поради крайния извод за неоснователност на жалбата съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на ответната страна на направените от нея разноски за юрк.възнаграждение в размер от 100,00 лева, който е съобразно определения размер в чл.24 от Наредбата, а и съответства на правната и фактическа сложност в настоящото производство. В тази насока следва да се има предвид, че е проведено едно с.з., не са приемани допълнителни доказателства по делото.

В случая не може искането по чл.248 от ГПК да бъде прието за недопустимо, независимо, че няма спор относно това, че ответникът не е представил списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание. Следва да се отчете, че юрисконсултското възнаграждение съставлява разноски, но същите се определят от съда съгласно Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правна помощ, а не са предварително сторени от страната. Поради това не е необходимо да бъде представен договор, в който да е вписан начин на плащане и сума, и така се да се доказват търсените разноски. В този смисъл в случая не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК, още повече, че се търси единствено юрисконсултско възнаграждение, за което вече се посочи, че се определя от съда и не е необходимо да се доказва. Така липсата на представен списък на разноски не е пречка за допустимостта на производството по чл.248 от ГПК, като настоящата хипотеза е сходна с хипотезата на предоставена на клиент безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, когато отново съдът определя възнаграждението и не се дължи представяне на списък на разноските. Не е приложима и хипотезата на чл.  чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът ако отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, но при условие, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а е отказал достъп до исканата от жалбоподателя информация.

Така предвид изхода на спора и при изложените обстоятелства са налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, като на основание чл.143 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК Решение №526 от 22.07.2022г., постановено по а.д.№435/2022г. по описа на Административен съд Хасково, като ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***, да заплати на О. В. направените по делото разноски от 100,00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

Съдия: