№ 6020
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100510595 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата по насрещна молба с правна
квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, М. В. З. срещу съдебно решение № 11165 от
10.06.2024г., постановено по гр. д. № 65789/2022г. по описа на СРС, ГО, 84 с-в.
Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на
материалния закон. В жалбата са направени доказателствени искания за събиране на
доказателства, които не са допуснати от първата инстанция. Цитирана е съдебна
практика на ВКС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. Д., чрез
упълномощената адв. Б. Б. от САК, е оспорил въззивната жалба, като неоснователна.
Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и
поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
Във въззивното производство са събирани нови доказателства за
здравословното състояние на детето М.Е. Д.а и пътуване в чужбина.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 65789/2022г. на СРС, 84 състав, на основание чл.
127а, ал.2 от СК, вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е заместено съгласието на майката М. В. З.,
за пътуване на детето М.Е. Д.а, извън територията на Република България до
държавите членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република
Турция, придружавано от своя баща Е. И. Д., в определен на бащата от съд режим на
лични отношения с детето, считано от влизане на настоящото решение в сила за срок
от пет години, както и за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД. Със същото
решение и на същото основание е заместено съгласието на бащата Е. И. Д., за пътуване
на детето М.Е. Д.а, извън територията на Република България до Република Гърция и
Република Румъния, придружавано от своята майка М. В. З., през лятната ваканция на
детето, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Е. И. Д., с
детето, определен с влязло в сила съдебно решение, считано от влизане на решението
в сила за срок от пет години както и за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
С решението си съдът е оставил без уважение искането на искането на страните за
допускане на предварително изпълнение на постановеното решение, като
неоснователно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг
е определяем. В този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
2
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по
целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК,
съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите
на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е
прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема
решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в
хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието
на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето. Преценката интересите на детето
обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото разрешение, за което е
образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетната М.Е. Д.а.
Въззивният състав приема, че следва да бъдат уважени исканията на страните
по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето М.Е. Д.а е да пътува извън територията на
нашата страна до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Гърция,
Република Румъния, Република Северна Македония и Република Турция, за да
придобива знания и впечатления от богатата култура на тези държави, като по този
начин се разширява неговият светоглед, което ще се отрази благоприятно на неговото
образование, възпитание и развитие като личност.
Този извод на съда се подкрепя както от събраните в първата инстанция
доказателства, така и от отразеното в представените пред въззивната инстанция
социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/3-004 от 31.03.2025г. на Д„СП“-Оборище и
социален доклад с изх. № ПР/Д-С-КС/14-001 от 24.02.2025г. на Д„СП“-Красно село.
През учебната 2024/2025г. детето е било ученик в трети клас в 133 СУ „А.С.Пушкин“ в
гр. София, като е посещавало и извънкласни занимания – художествена гимнастика и
изучаване на японски език.
По делото липсват доказателства за вредности за детето от евентуалните му
пътуванията до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Гърция, Република Румъния,
Република Северна Македония и Република Турция. Посочените държави са
политически стабилни, без граждански и социални конфликти, с високи постижения в
областта на културата, науката и техниката. В интерес на детето е да пътува извън
територията на Република България, да придобива впечатления и от посочените
държави, като така се разширява неговият светоглед, в каквато насока е и приетото в
чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България.
За въззиваемия в настоящото производство липсват данни да не е съпричастен
към желанието на въззивника сама да изведе детето извън страната. По изложените
съображения съдът приема, че с даденото разрешение на всеки от двамата родители за
пътуването на детето им извън страната, няма да се накърни режимът на лични
отношения на бащата с детето М..
Неоснователно е възражението на въззивника, че първостепенният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на решението.
3
Необсъждането на всички доказателства по делото е съществено процесуално
нарушение само когато води до формиране на неправилен правен извод от съда,
какъвто в случая не се установява.
Този извод на съда се обосновава и от събраните във въззивното производство
писмени доказателства от които се установи, че детето М.Е. Д.а е пътувало в чужбина
и след завеждане на съдебните производства от своите родители.
Неоснователен е и поддържаният с въззивната жалба довод за необоснованост
на обжалваното решението, с твърдението, че съдът не е съобразил опасностите при
пътуване с оглед здравословното състояние на детето. Въззивният състав приема, че
това възражение може да се приема за изцяло относимо и към искането на майката,
която не конкретизира причините и/или целите поради които иска извеждането на
детето в държавите Република Гърция и Република Румъния (с оглед на дължимата
от съда преценка конкретно за всеки отделен случай – съгласно цитираното ТР).
Съдът съобрази и събраните във въззивното производство нови писмени доказателства
- писмо от 12.08.2025г. от Националната кардиологична болница, гр. София и
становищата на доц. д-р Л. и доц. д-р В., от които се установи, че при детето М.Е. Д.а
няма данни за установено кардиологично заболяване. В този смисъл недоказано е
твърдението на въззивника за наличие на кардиологично заболяване - сърдечен порок
при детето, което да е игнорирано от съда.
Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на
материалния закон. При постановяване на първоинстанционното решение не се
установи да са допуснати нарушения императивни материалноправни норми.
С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на
решението си.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото, като съобрази Тълкувателно решение от 27.06.2024 г.
по тълк. дело № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, право на разноски има въззиваемият, който
своевременно е релевирал искане за присъждане. Представен е списък по чл. 80 от
ГПК – претендира сумата в размер на 600 лева, представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за
действителното разходване – договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024г.,
имащ характер на разписка, доколкото в същия е отразено, че сумата в размер на 600
лева е заплатена в брой при подписване на договора. По изложените съображения
съдът осъжда М. В. З. да заплати на въззиваемия направените от последния разноски в
хода на въззивното производство в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 11165 от 10.06.2024г.,
постановено по гр. дело № 65789/2022г. по описа на Софийски районен съд,
4
84 състав.
ОСЪЖДА М. В. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
да заплати на Е. И. Д., ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
въззивно гр. дело № 10595/2024 година по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5