№ 1
гр. Кюстендил , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Калин К. Василев
Секретар:Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20201500600478 по описа за 2020 година
Адв.Е. Й., защитник на подсъдимия А. В. Д. от гр.Кюстендил, обжалва
присъда № 63/ 17.12.2019г., постановена по нчхд 12/2019г. по описа на
Районен съд Кюстендил, с която Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 НК, като му е наложено
наказание „пробация“ и е осъден да заплати на частния тъжител И. С. Д. от
гр.Кюстендил сума от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ведно със сторени деловодни разноски. Изразява се
становище за неправилност на присъдата с искане за отменянето й и
постановяване на оправдателна такава с отхвърляне на предявения
граждански иск.
Адв.Й. и подсъдимия не се явяват в с.з.
Адв.Антимов – повереник на частния тъжител, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба с искане за заплащане на сторените в
хода на въззивното производство разноски.
Окръжният съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
1
доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност,
намира подадената жалба за частично основателна, макар и по съображения,
различни от изложеното в нея. А именно :
Фактическата обстановка е изяснена от РС Кюстендил в пълна степен,
като по делото са събрани в съответствие с процесуалния ред доказателствата,
имащи съществено значение за неговото решаване.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
извършен анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд
предвид подадената тъжба и описаното в нея, законосъобразно и обосновано
е приел, че подсъдимият А. В. Д. е причинил на пострадалия И. Д. лека
телесна повреда.
Този извод се споделя напълно от страна на Окръжния съд. От
събраните по делото доказателства, най – вече от показанията на св.Ю.К., по
безспорен начин се установява че автор на нанесения побой и на причинените
телесни увреждания е именно подсъдимия Д..
Независимо от това, въззивният съд намира за необходимо да отбележи,
че районния такъв неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като
лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в причиняване на
болка и страдания без разстройство на здравето. За да го стори,
първоинстанционният съд е намерил, че причинените на Д. телесни
увреждания не отговарят на медико биологичния признак „разстройство на
здравето“. Действително, такъв извод се съдържа и в назначената и изпълнена
по делото СМЕ, изготвена от в.л.Н..
Но районният съд е следвало да се съобрази с трайната съдебна
практика и с изложеното в Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на
ВС на РБ. А именно - че под разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 НК следва да се има предвид краткотрайно такова, изразяващо се
в леко увреждане на анатомичната цялост на организма, включително :
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, контузни рани и
др.подобни. Съответно, незначителни наранявания, изразяващи се в
одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с
разстройство на здравето.
2
В конкретния случай на И. Д. са били причинени : повърхностна
разкъсно контузна рана, кръвонасядане и лек оток на меките тъкани на носа,
кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето и кръвонасядане в областта
на дясна лакътна става. Очевидно е, че тези увреждания представляват
разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и 129 НК и осъществяват
състава на престъплението по чл.130 ал.1 НК. С частната тъжба се претендира
извършването на престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 НК и
подсъдимият е следвало да бъде признат за виновен в извършване именно на
това престъпление.
Доколкото обаче жалба е подадена единствено от защитника на Д.,
присъдата на районния съд не може да бъде изменяна в тази насока, тъй като
това формално би довело до влошаване на правното положение на
подсъдимия чрез признаването му за виновен в извършване на по – тежко
наказуемо деяние от посоченото в присъдата.
От друга страна, районният съд при определяне на неговото наказание не
е съобразил, че по отношение на подсъдимия са налице условията на чл.78а
ал.1 НК. Съответно му е наложил наказание „пробация“, вместо да го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. С оглед на това обстоятелство, обжалваната присъда в тази й част
– относно наложеното наказание, следва да бъде отменена, като Д. бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК с налагане на
административно наказание „глоба“ от ****** лв.
С изключение на това обстоятелство, обжалваната присъда е правилна
и обоснована. При разглеждането на делото не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване
правата на страните, които биха наложили отменяването на атакувания
съдебен акт. Размерът на присъденото по предявения граждански иск
обезщетение е определен правилно и по справедливост, като е съобразен в
пълна степен с претърпените от Д. неимуществени вреди.
Същевременно, изложените в жалбата на адв.Й. доводи са
неоснователни и не се споделят от въззивния съд. Действително, по – голяма
част от свидетелите или не са видели нанасянето на удари, или от кого са
нанесени те. Но съпоставени с показанията на св.Кирилов и Стойков, водят до
3
несъмнения извод, че именно подсъдимият Д. е нападнал пострадалия и му е
причинил телесните увреждания.
По тези съображения въззивният съд приема, че
първоинстанционният съд е постановил присъда, която в едната си част –
досежно наложеното наказание „пробация“, следва да бъде изменена с
прилагане разпоредбата на чл.78а НК, а в останалата - потвърдена.
Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и сторените от последния
разноски пред Окръжния съд – 500 лв възнаграждение за повереник.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 63/ 17.12.2019г., постановена по нчхд 12/2019г. по
описа на Районен съд Кюстендил, като я отменя в частта, с която на
подсъдимия А. В. Д. е наложено наказание „пробация“ и вместо нея
постановява :
На основание чл.78а НК освобождава А. В. Д. от наказателна
отговорност, като му налага административно наказание „глоба“ от ******
лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА А. В. Д. да заплати на И. С. Д. 500 лв съдебни разноски пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4