О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 21.05.2019 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №5169 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ответникът не е представил и не е посочил доказателства.

Следва да се насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА предоставените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по приложеното ч.гр.д. №3329/2018г. на РС – гр.Пазарджик.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.06.2019 година от 10,45 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор на исковата молба.

Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:

По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение в размер на 74,60лв. – цена на далекосъобщителни услуги, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащането, който иск е съединен при условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 106,21лв. – дължими вноски по договор за лизинг.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД основава иска по чл.422 ГПК на обстоятелствата, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника А.И.Б., произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 15.04.2016г. със срок на действие до 15.04.2018г., по които ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством мобилен номер 0894/987239. Поддържа, че е доставил уговорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена за периода 20.04.2016г. – 19.09.2016г. на обща стойност 74,60лв. съгласно фактура №**********/20.05.2016г. със срок на плащане 04.06.2016г., фактура №**********/20.06.2016г. със срок на плащане 05.07.2016г. и фактура №**********/20.07.2016г. със срок на плащане 04.08.2016г., както и кредитно известие №**********/20.08.2016г. със срок на плащане 05.10.2016т. Твърди, че поради неизпълнението се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3329/2018г. на РС – гр.Пазарджик, която има за предмет и други вземания към ответника, в т.ч. за цената на предоставените услуги в размер на 74,60лв., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 13.08.2018г. до плащането. Поради нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 74,60лв. – цена на предоставените далекосъобщителни услуги, ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на заявлението до плащането.

Ищецът твърди още да е изправна страна по облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг, сключен на 15.04.2016г., по който е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка Telenor Smart Plus II Black, а ответникът не е изпълнил задължението да заплати всичките 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,59лв. всяка, оставайки задължен до размера на 106,21лв. – сбор от лизингови вноски за периода м. септември 2016г. – м. март, 2018г. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Ищецът твърди настъпило на 09.08.2016г. предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира извършено едностранно от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника. От момента на прекратяване се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски по договора за лизинг при условията на чл.2 от Общите условия към договора за лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги.

Претендират се деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

         Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК счита иска по чл.422 ГПК за недопустим поради липса на идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и по исковата молба.

По същество оспорва съществуването на вземането при твърдение, че не е получил далекосъобщителните услуги, чието заплащане се претендира. Оспорва да е настъпило предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги поради липсата на писмено предизвестие от кредитора по чл.87, ал.2 ЗЗД. Оспорва наличието на предсрочна изискуемост на непогасените лизингови вноски поради това, че такава не е била обявена от кредитора.  

За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период, размера на дължимата цена и настъпването на нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

По иска по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ ищецът следва да установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ, както и размерът на дължимите вноски. При установяване на горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е посочил доказателства, че е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги, чието заплащане претендира, както и че му е предал лизинговата вещ по претендираните лизингови вноски.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: