№ 1995
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100512636 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. М. М., срещу решение №
20084098/20.03.2023 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав по гр. дело № 22297/2021 г., с
която обжалва решението изцяло. Моли същото да бъде обезсилено, като
недопустимо, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплаща законна
лихва върху просрочената сума по окончателното изплащане за месечните
издръжки на двете деца. Моли в останалата му част да бъде отменено, като
неправилно и необосновано, и съдът да постанови друго, с което да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на двете
малолетни деца; да определи местоживеенето на децата при техния баща; да
определи режим на лични отношения на двете деца с тяхната майка, посочен
във въззивната жалба; да осъди Т. Т. Т. да заплаща месечна издръжка за
децата, в размер на 300 лева - за детето В.К. М., и в размер на 250 лева – за
малолетната С.К.М.. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Т. Т. Т., в срока за отговор на въззивната жалба, не
е депозирала такъв.
В съдебно заседание въззивника моли съда да уважи жалбата му.
1
Претендира присъждане на разноски, в които да не бъде включено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли съда да
потвърди решението.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 20084098/20.03.2023 г., СРС, ІІІ ГО, 84 състав по гр. дело
№ 22297/2021 г., на основание чл. 127, ал. 2 от СК, е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на децата В.К. М.,
ЕГН********** и С.К.М., ЕГН**********, на майката Т. Т. Т.,
ЕГН**********, определил е местоживеенето на децата при нея, определил е
режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: да вижда и
взима децата (1) всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна
календарна седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с
преспиване; (2) всяка сряда от седмицата, в която децата са на детска градина
или училище, за периода от приключване на занятия до 19:30 часа, като
бащата взима децата от детска градина или училище и ги връща в дома на
майката до 19:30 часа същия ден. В случай, че денят е неучебен и децата не са
на училище или детска градина - във времето от 17:00 часа до 19:30 часа, като
бащата се задължава да взима и връща децата по тяхното местоживеене, освен
ако не е уговорено предварително друго предаване на децата между
родителите; (3) всяка нечетна година за Коледните официално обявени
празници за времето от 10:00 часа на първия официално обявен празничен ден
до 18:00 часа на последния официално обявен празничен ден; (4) всяка четна
година за Новогодишните празници 30.12., 31.12. и 01.01. на следващата
година, от 10:00 часа на първия празничен ден до 18:00 часа на последния
празничен ден; (5) всяка нечетна година за Великденските официално обявени
празници за времето от 10:00 часа на първия официално обявен празничен ден
до 20:00 часа на последния официално обявен празничен ден; (6) за рождения
ден на бащата 06.08. (шести август) за времето от 10:00 часа до 20:00 часа; (7)
рождените дни на децата следва да се празнуват заедно от двамата родители, в
случай на липса на съгласие, бащата ще има право да взима и двете деца за
рождения ден на всяко от тях - 25.03. (двадесет и пети март) и 11.06.
(единадесети юни) всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а
ако денят е учебен за децата, за три часа след учебните им занятия (ако
учебните занятия на двете деца се различават по време на приключване,
определящ е часа на последното), както и (8) два пъти по две пълни
2
календарни седмици (без прекъсване) през лятото по време, което не съвпада с
годишния платен отпуск на майката, като децата се взимат в 10:00 часа на
първия ден на първата седмица и се връщат в 20:00 часа в последния ден на
втората седмица. Бащата се задължава да взима и връща децата по тяхното
местоживеене, освен ако не е уговорено предварително друго предаване на
децата между родителите. Определеният общ (съботно-неделен) режим на
лични отношения спира да действа по време на платения годишен отпуск на
майката през лятото, но за не повече от 20 поредни дни, всяка четна година за
Коледните, нечетна година за Новогодишните празници и четна година за
Великденските официално обявени празници, като и за рождения ден на
майката 12.04. (дванадесети април) всяка година за конкретния ден за времето
от 10:00 часа до 20:00 часа, и за рождените дни на децата всяка нечетна година
(когато липсва съгласие за общото им празнуване с двамата родители) за
конкретните дни за времето от 10:00 часа до 18:00 часа. Майката се задължава
да уведоми бащата за дните на отпуск, които ще ползва през лятото, в срок до
края на месец май на текущата година. Бащата е осъден да заплаща на
малолетните В.К. М. и С.К.М. чрез тяхната майка и законен представител Т. Т.
Т. месечна издръжка в размер на по 300,00 лева, считано от 26.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената, издръжка и е осъдил К. М. М. да заплати по сметка на
Софийския районен съд, сума в размер на 864,00 лева, представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка.
Пред СРС са разпитани свидетелите Д.Д.-кръстница на детето В., С.У.-
без дела и родство със страните и Т.Р.- без дела и родство със страните. Съдът
кредитира показанията им, в частта им, в която свидетелите имат преки
впечатления за обстоятелствата, които установяват, тъй като показанията са
дадени под страх от наказателна отговорност, вътрешно непротиворечиви са и
свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. С тях се установява, че
преди раздялата им и двамата родители са се грижели за децата; Страните са
се разделили през месец април 2021 г., като децата са останали при майката;
Бащата винаги е търсел връзка с децата; К. е отдаден на децата, загрижен,
заинтересован; Децата го търсят, винаги се радват да го видят; Свидетелката
твърди, че докато родителите са живеели заедно, бащата е бил поел изцяло
грижата за децата, защото майката е била много ангажирана служебно; На 11
април 2022 г. К. се е обадил на свидетелката тя вечерта да отиде да пази
децата, тъй като Т. е била излязла без документи, за да може К. да излезе да я
потърси;- свидетелката Д.. Свидетелят У. установява, че страните са се
разделили през февруари-март 2021 г.; Преди да се разделят, и двамата са се
3
грижели добре за децата си; След раздялата отношението на бащата към
децата е същото; Децата получават всичко, което са поискали; Много се
радват, когато са с баща си;- свидетеля У.. Т. е „майка еталон“; Сутрин кара
децата на училище, след това ги кара на извънкласни занимания- спорт;
Бащата също е водил и вземал децата; Мъжът, с който Т. живее, също взема
децата; Т. полага грижи за децата като всяка една майка; В дома им е
подредено, децата са миришели на чисто, сготвено им е винаги, Т. е решавала
задачи с В.;- свидетелката Р..
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата
ангажираност и доходите на страните, имущественото им състояние, за
жилищните условия на страните, родителите са изслушани на основание чл.
59, ал. 6 от СК, прието е заключение на допуснатата съдебно-психологична
експертиза и е приобщен социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-Младост.
Изслушан в съдебното заседание на 08.04.2024 г., бащата заявява, че
работи като адвокат, с ненормирано работно време. Няма съжителка. За
помощ при отглеждането на децата може да разчита на родителите си. Майка
му живее в София, вуйчо му и вуйна му-също. Желае да упражнява
родителските права. Ако не му бъдат предоставени, иска максимално
разширен режим на лични отношения с децата. Мисли, че би се справил по-
добре с полагането на грижи за децата, както го е правил преди и сега в
малкото време, през което е с децата. Децата живеят с майка им в жилището,
където реди това са живеели всички заедно. Ако той упражнява родителските
права, децата няма да бъдат ограничавани в контактите с майка им.
Изслушана в същото съдебното заседание, майката заявява, че работи
като началник отдел в МЗ, с работно време от 9 часа до 17 часа, също е и в
борда на директорите на СБАЛ „Майчин дом“. Съжителства с Р.А.. За помощ
в грижите за децата разчита на помощ от него, поделят си грижите за децата.
Той води В. на футбол сутрин и дъщеря й на градина, и ги взема след това
понякога, когато тя закъснява. Може да разчита и на родителите си, които не
живеят тук постоянно, но майка й е учител и в съботите и неделите идва за да
бъде с децата. Отношението на децата към Р. е прекрасно. Той се грижи
постоянно за тях, пътуват заедно. Майката желае да упражнява родителските
права. Ако съдът й ги предостави, счита, че децата трябва да имат контакт с
баща си. И преди привременните мерки децата са се виждали с баща си през
4
събота и неделя. Бащата не е изявявал желание да ги вижда допълнително.
Когато съдът е определил да ги вижда и в сряда, бащата не винаги ги взима.
Имало е случаи да не ги взима и в събота и неделя. Контакта с бащата трябва
да бъде добър, той е един единствен и така ще си остане до края на живота им.
Първоначално дъщеря им не е искала да тръгва с баща си в сряда, имало е
трудности с това, но в момента имат перфектни отношения. В сряда майката е
позволила бащата да връща децата в 21 часа, за да имат повече време заедно.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилите пълнолетие деца на страните при произнасянето по въпросите
по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-
психологична експертиза, чието заключение съдът счита за пълно, ясно и
обосновано.
Вещото лице установява каква е емоционалната привързаност на
децата към всеки един от родителите им и съжителстващите с тях лица,
психо-емоционалното състояние на децата, наличието при децата на конфликт
на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на
всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при децата и
установява какъв режим на лични отношения на децата с всеки един от
родителите им би бил подходящ.
От експертното заключение се установява следното:
Двете деца са с добра емоционална привързаност към своите родители.
Не се наблюдават различия по отношение на свързаността от страна на децата
към някой от родителите. Наблюдава се внимателно и доверително отношение
на децата към съжителстващия с майката мъж. Децата са формирали добра
свързаност с партньора на майка си. Чувстват се сигурно в негово присъствие.
Партньорът на майката също показва добро отношение към децата, а те се
чувстват спокойни и приети от тях.
Психологът установява много добро психо-емоционално състояние на
децата.
В. е с добър контакт и с двамата родители. Емоционално и социално зрял
за възрастта. Няма затруднения в училище. Речта е развита с достатъчен обем,
активно служи за целите на комуникацията без особености. Демонстрираните
умения, познания, интереси отговарят на очакваното за възрастта. Когнитивно
функциониране в норма.
5
Сияна е на 5 години, емоционално и социално в норма за възрастта. С
добре развита реч, без затруднения в общуването. Когнитивното й
функциониране е в норма.
Вещото лице не идентифицира конфликт на лоялност по отношение на
никой от родителите.
След изследване на родителския капацитет на всеки от родителите,
който се измерва със способността на родителя да отговаря по най-добрия
начин на потребностите на децата си, експертът установява добър родителски
капацитет и на двамата родители. Родителите са с различен стил на поведение
спрямо децата си. Майката е тип „сътрудничещ“ родител. Този тип
родителстване свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на
възрастния към децата. Родителят поощрява самостоятелността и
инициативността, както и приема детето за равен. Майката осигурява базовите
грижи, като посрещане на физическите, емоционалните и социални нужди и
защита от болести и насилие. Относно контрола - допринася за развиване на
личните граници на детето. За развитието на детето е налична информация за
развитие на детския потенциал в различни сфери. Експертът заключава, че
майката е с добър родителски капацитет. Родителят поощрява
самостоятелността и инициативността на децата. Успява да създаде граници и
правила при общуването. Вещото установява, че бащата е родител тип
„симбиоза“. Възрастният е „слепнал” за детето, като му отнема възможността
от самостоятелност, родителят осъществява хиперопека, стремейки се да
предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи.
Същевременно, детето се учи на това поведение и в по-късна възраст (когато
излезе от родителското си семейство и създаде свое), изпитва трудности при
отделянето от родителите си, като непрекъснато държи отворени вътрешните
граници на съпружеската субсистема. Някои деца умело, чрез манипулация се
възползват от симбиотичната връзка с родителите си, (която се оказва една
неосъзната слабост за последните), за да ги експлоатират и поставят под
зависимост. Относно трите изследвани елементи на родителстване – грижа,
контрол и развитие: Бащата осигурява базовите потребности за грижа.
Психологът установява при бащата липса на контрол – той няма достатъчно
умения да поставя граници. Оценката е за добър родителски капацитет.
Родителят осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва децата си от
6
всякакви трудности, неприятности и заплахи.
Вещото лице не констатира отчуждение при децата към никой от
родителите.
Експертът препоръчва от позицията на психологическото консултиране
и диагностика, да се осигури постоянна и базова сигурност за двете деца.
Експертът е предложил на съда примерен режим на лични отношения
на децата с всеки един от родителите им: Всяка нечетна седмица от месеца
децата да бъдат заедно с неотглеждащия родител от четвъртък 18 ч., до неделя
18 ч., с преспиване и с ангажимент да участва в подготовката за училище и
участие при придружаване в извънкласни занимания. Предлага зимната и
пролетната ваканция родителите да си разделят по равно, като изключение се
прави само за личните и семейните празници. Четните години за Коледа от
10.00 часа на 24.12 до 18.00 часа на 26.12 и Нова година от 10.00 часа на 31.12
до 18.00 часа на 02.01 децата да са при неотглеждащия родител с преспиване, а
в нечетните години- при отглеждащия родител. През лятото 30 дни да бъдат с
неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя,
при който живеят. Децата да празнуват рождения ден на всеки от родителите
си с преспиване. Рождените дни на децата да се празнуват в четните години с
отглеждащия родител, а в нечетните- с другия родител. Счита, че
неотглеждащият родител следва да участва при вземане на решения относно
здравословни въпроси и свързани с образованието на децата.
Към материалите по делото е приобщен социален доклад, изготвен от
ДСП- Младост, отразяващ, че майката полага основните грижи за децата.
Бащата също е ангажиран с тяхното отглеждане. Майката може да разчита на
помощта на партньора си, а бащата има подкрепяща среда от страна на
разширеното си семейство. Майката и децата живеят в жилище,
представляващо апартамент, състоящ се от детска стая, спалня, две санитарни
помещения и хол с трапезария и кухненска част. Жилището е обзаведено с
всичко необходимо за двете деца, които разполагат със самостоятелна детска
стая. Обзаведено е съобразно техните възраст и потребности. Бащата живее в
двустаен апартамент, собственост на неговата баба- състоящ се от две стаи,
хол с кухня, две тераси и санитарно и мокро помещение. Жилището е
обзаведено с всичко необходимо за бита в много добро хигиенно-битово
състояние. Направено е заключение, че условията са подходящи за отглеждане
за двете деца.
Според утвърдената съдебна практика, обобщена и в ППВС №
1/12.11.1974 г., което следва да бъде съобразено и към момента (независимо от
7
възприетите някои нови разрешения в СК, в сила от 01.10.2009 г.), решението
за предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето на
единия родител следва да се основава на интересите на това дете. Интересът
на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните
обстоятелства: родителски качества, полагането на грижи и умение за
възпитание на детето, подпомагане подготовката за придобиване на знания,
трудови навици, моралните качества на родителите, социалното обкръжение и
битовите условия, привързаност между детето и родителя, възраст и пол на
детето, помощ от трети лица, респ. подкрепящата среда.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всичките
обстоятелства в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за
определяне интереса на малолетните деца, настоящата инстанция намира, че
местоживеенето на децата В.К. М. и С.К.М., следва да бъде при майката Т. Т.
Т., която да упражнява родителските права. И двамата родители имат добра
емоционална връзка със своите деца, имат желание да упражняват
родителските права и да отглеждат децата. Съдът взе предвид отношението на
страните към децата и отношението и емоционалната привързаност на децата
към тях (установени от заключението на допуснатата експертиза и от
изслушването на страните). Основните грижи по отглеждането и възпитанието
на децата от раждането им до раздялата на родителите са полагали и двамата
родители, като децата са живели само с майката в определен период от време
след настъпването на раздялата на родителите им- близо четири години (от
26.04 2021 г.)- (за което не се спори по делото и са събрани гласни
доказателствени средства чрез показанията на всички разпитани по делото
свидетели). Майката, като отглеждащ родител, не е негативизирала у децата
образа на бащата и не е допуснала отчуждаване на децата от бащата. Съдът
намира, че и двамата родители ще разполагат и с помощ от техните близки за
справяне с отговорността по отглеждането и възпитанието на децата. Майката
може да разчита на помощта на своя съжител и на нейната майка, а бащата- на
помощта на неговата майка. Децата са формирали добра свързаност с
партньора на майка си, чувстват се сигурно в негово присъствие, като
партньорът на майката също показва добро отношение към децата, а те се
чувстват спокойни и приети/установено със заключението на приетата СПЕ/.
И двете страни имат добър родителски капацитет, установен със събраните
гласни доказателства и със заключението на допуснатата експертиза. При
8
съпоставянето му, с оглед установеното от вещото лице, съдът приема за
дефицит в родителския капацитет на бащата отнемането възможността от
самостоятелност на децата, както и липса на контрол при бащата– липсата на
достатъчно умения да поставя граници.
С оглед всичко изложено и обстоятелството, че майката е силно
мотивирана да полага грижи за децата си разполага с необходимите жилищно-
битови и финансови ресурси да задоволява адекватно нуждите им, налага
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата В.К. М. и
С.К.М. да се концентрират у личността на майката която, освен всичко, е
способствала те да запазят топлата си емоционална връзка с бащата, поради
което решението на районния съд в обжалваните части относно
местоживеенето и упражняването на родителските права следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, намира, че определения режим на лични отношения на
бащата с децата е в интерес на децата, тъй като на бащата е предоставен
разширен режим на лични контакти с децата му. Настоящия съдебен състав
счита, че за запазване на емоционална и доверителна връзка между децата и
техния баща, на интересите на малолетгните деца, които са да имат
пълноценна връзка и с двамата си родители (конкретно- с техния баща),
съответства определения от първостепенния съд режим на лични отношения.
Претендираният от въззивника режим на отношения с децата му, при който те
да живеят две седмици с баща си, е възможно да бъде постигнат само
вследствие на споразумение между родителите, каквото не е налице.
Относно наведения довод, че решението, в частта му, с която е
присъдена лихва за забава върху определената издръжка, е недопустимо, тъй
като майката не е предявила иск за присъждане на лихва, настоящия съдебен
състав счита същия за неоснователен. Съгласно разпоредбата на СК „Плащане
на парична издръжка“- чл. 148, ал. 1, предложение второ, при забава за
плащане на паричната издръжка, която се изплаща ежемесечно, се дължи
законна лихва.
С оглед изхода на делото, въззивника няма право на разноски.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на деловодни
разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20084098/20.03.2023 г. по гр. дело №
22297/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. М. М. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10