РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1603
гр.Пловдив, 21 . 09
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1439 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Елисея – 03 ЕООД,
гр.Асеновград, ул.Цар Иван Асен II № 134, представлявано от Е.Ю.К. с
пълномощник адв.Г. Г. - Н. обжалва Заповед № ФК - 111 - 0002715 от 05.05.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Счита, че от
начина, по който е извършена проверката не може да се заключи с категоричност,
че дружеството в действителност е извършило нарушението, за което му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – пекарна и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заявено е, че в случая при
извършена контролна покупка на 2 бр. баници и 2 бр. айрян на стойност 6,20лв.,
заплатени в брой от М.Ч., е издадена фискална касова бележка с №
005600/15.04.2022г. Не е проверено с каква сума е приключена касата предходния
работен ден. Предвид тези обстоятелства се твърди, че не може да бъде направен
извод със сигурност, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС. В случай, че
твърденията за нарушена процедура при издаване на заповедта не се възприемат,
се поддържа несъразмерност на срока от 14 дни спрямо извършеното нарушение. При
продължителност на забраната за достъп до обекта в срок от 14 дни се счита за
съществено засегната правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на
закона за защита на обществения интерес чрез налагане на адекватни на
нарушението мерки. Посочено е, че нарушението е констатирано за първи път и
няма данни дружеството да е извършвало и друго такова административно
нарушение. Касовата разлика не е установена надлежно спрямо предходния ден,
независимо от дадените обяснения от лицето, попълнило опис на паричните
средства. Обектът е малка пекарна и деянието може да бъде квалифицирано като
маловажно, като в случая се счита, че начинът, по който са изложени мотиви за
продължителността на срока, не изпълнява изискването на чл.59 ал.2 т.4 АПК –
изложените съображения са бланкетни и не излагат конкретни доводи за процесния
случай и търговеца. Поддържа се, че липсата на мотиви относно срока на мярката
препятства преценката за съразмерност по чл.6 АПК, а в хипотезата на чл.6 ал.5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите
следва да се въздържи от издаване на утежняващ административен акт /цитирана
съдебна практика на ВАС – Решения №№ 7228/2018г.; 13650/2018г.; 6302/2019г. и
др./. При преценка за правомерно наложена ПАМ е поискано срокът да бъде намален
до минимално допустимия по закон.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Кр.И. и оспорва жалбата.
Поискано е да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По същество
поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени
съображения с представяне на преписката /л.15 - 17/ : ПАМ е наложена за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС с мотиви относно
необходимост от налагането й и по отношение продължителност на срока. Посочено
е, че от фактическа страна е установено, че на 15.04.2022г. в 11.10ч. при
извършена проверка, след легитимация, органите по приходите са установили, че
при съпоставка между наличните парични средства в обекта – общо 462,20лв. и
отразените във фискалното устройство /ФУ/ съгласно изведен дневен финансов
отчет – 182,70лв., от изготвен Опис на паричните средства в касата на обекта, е
налице положителна касова разлика в размер на 279,50лв., която разлика се дължи
на неиздаване на фискални касови бележки – по дадени от лицето попълнени
обяснения в описа. Сумата е следвало да се отрази на въведеното в експлоатация
и работещо ФУ или ръчни касови бележки от кочан, в момента на извършване на
плащането съгл. изискванията на Наредба № Н-18/2006г. Доказателство за
резултатите от проверката е съставения Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0002715/15.04.2022г., към който са приложени събраните доказателства.
Счита се, че описанието на нарушението е ясно и създадената организация в
конкретния обект няма за цел и не води до изпълнение на установените задължения
на търговеца. Твърди се, че при определяне на срока са посочени конкретни факти
и обстоятелства - съобразени са особеностите на търговския обект,
местоположението и големината на същия, вида на предлаганите стоки, както и
констатираното и декларираното неиздаване на фискални касови бележки с оглед
установената положителна касова разлика и дадените във вр. с нея обяснения в
Опис към ПИП. В тази вр. запечатването на обекта и забрана за достъп до същия
за срок от 14 дни съответства на тежестта на нарушението и е съобразен със
значимостта на охраняваните обществени отношения. Твърди се, че е спазен
принципът на съразмерност, тъй като срокът на наложената ПАМ съответства на
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца. Във вр. с твърдението за маловажност на случая е посочено, че
налагането на ПАМ не е обусловено от производството по налагане на
административно наказание, тъй като това са две отделни производства,
единственото общо между които – допуснатото от търговеца административно
нарушение. Тоест, основанията за квалифициране на случаят като маловажен са
относими в производството по ЗАНН, а не по АПК, който е приложим при издаване
на заповедта за налагане на ПАМ. Поддържа се правилна преценка на административния
орган, съобразил риска за държавния интерес, размера на причинените вреди и
вероятните последици от продължаването на антифискалното поведение на Елисея –
03 ЕООД. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
по отношение претендирани разноски от жалбоподателя – евентуалното им
присъждане в минимален размер.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
Заповедта е
връчена на 12.05.2022г. на собственика – управител /л.24/. Жалбата е с вх.номер
при административния орган от 26.05.2022г. Оспорването е в срок от адресат на
неблагоприятен административен акт – допустимо.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК – 111 - 0002715 /
05.05.2022г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, М.Р.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, отразена в
оспорената заповед, с която в т.1 са определени /л.13/ : Директорите на
дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на
който са делегирани съответни правомощия. Възможността
за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой
не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат
делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на
съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги
предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй
като цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е
оспорено. Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – пекарна, намиращ се в гр.Асеновград, ул.Цар Иван Асен II № 134,
стопанисван от Елисея – 03 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
е издадена след извършена проверка на 15.04.2022г. в 11:10ч. в
търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – пекарна,
намиращ се в гр.Асеновград, ул.Цар Иван Асен II № 134, стопанисван от
жалбоподателя, при която е установено, че търговецът в качеството си на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/.
При проверка и съпоставка на наличните парични средства в обекта с отразените
във фискалното устройство и от изготвен опис на паричните средства в касата на
обекта, след легитимация на приходните органи, се установила положителна касова
разлика в размер на 279,50лв., за която лицето е попълнило опис на паричните
средства – дава обяснения, че сумата представлява неотчетени продажби във
фискалното устройство и неиздадени касови бележки. Посочено е, че сумата е
следвало да се отрази на въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел
Дейзи компакт М02, с ИН на ФУ ДУ499042 и ИН на ФП 36657515 или от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. Отразено е, че
извършеното нарушение се доказва от установеното наличие на касова разлика
/279,50лв./ между наличните парични средства в касата на обекта /общо
462,20лв./, съгласно приложен опис, както и сумата отразена в изведения дневен
финансов отчет от ФУ, в който има
регистрирани продажби за деня в размер на 182,70лв.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0002715/15.04.2022г. /л.25 и сл./, съставен на основание чл.110 ал.4 вр.
с чл.50 ал.1 ДОПК, от М.Ч. на длъжност инспектор по приходите в дирекция
„Оперативни дейности” - Пловдив, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и Е.П. – инспектор
по приходите ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, към който са приложени
събраните при проверката доказателства. Присъствалата при проверката Е.К. на
длъжност „представляващ” дружеството, е подписала протокола без искания,
възражения или бележки – „Нямам възражения”, л.27. От лицето Е.К. /управител на
търговското дружество/ е изготвен Опис на паричните средства, л.28 – отразено
е, че разликата между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност по ФУ в размер на 279,50лв. /общо в брой
462,20лв.; обща сума на плащанията 102,70лв.; служебно въведена сума 80лв./ се
дължи на „неиздаване на касови бележки”.
Правни основания
: Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186
ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което
с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0002715/15.04.2022г., към който са приложени
събраните при проверката доказателства, което изрично е
отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен
акт съдържа конкретно правно основание, като от значение за
законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното и
фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания
случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при
отчитане определеният от законодателя срок за запечатване на търговски обект
/до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
местоположение на търговския обект, постоянен човекопоток, големина на обекта,
възможност за реализиране на значителни обороти предвид наличието на множество
потенциални клиенти и вид на предлаганите стоки – приготвени и изпечени на
място закуски в различен ценови диапазон, вкл. констатираното и декларирано
неиздаване на фискални бонове, както и защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Съобразено е, че не е спазено нормативно
задължение на субектите, стопанисващи търговски обект и неотчитането на
приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. Предвид установената сума в касата, която се дължи на неотразяване на
продажби и във вр. с цените на предлаганите стоки е направен извод, че
неотразяването на продажби не е инцидент и това поведение не позволява отчитане
на извършените продажби с последица – неправилно определяне на дължимите
данъци. Прието е, че при неналагане на ПАМ съществува възможност от извършване
на ново нарушение и за извършване на промяна в организацията на дейност в
конкретния обект е необходим определен срок. При определяне на срока се счита
да е спазен принципа на съразмерност и се цели превенция за преустановяване на
незаконосъобразната практика в обекта.
2. При указана доказателствена
тежест жалбоподателят заяви
доказателствено искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане /л.53
гръб/. Същото не бе уважено поради отсъствие на поддържани обстоятелства за
присъствието на свидетеля на проверката, за провеждането на която е поискан
свидетел - съдът съобрази, че протоколът за извършената проверка в обекта от
15.04.2022г., отразен в обстоятелствената част на оспорената заповед, е
извършен от вписани в същия две длъжностни лица, в присъствието на Е.Ю.К. в
качеството й на представляващ търговското дружество и други присъстващи лица на
проверката не са посочени в протокола. В същия е посочено, че присъствалото
лице - законен представител на дружеството, няма възражения, удостоверено с подпис. Протоколът е и
подписан от лицето К. без възражения, видно от л.27 от делото. Ведно с това,
описът на паричните средства в касата към момента на проверката от 15.04.2022г.
е изготвен също от Е.К. в качеството й на управител. Описът е подписан от това
длъжностно лице. Предвид констатацията за документираните в протокола данни и
предвид факта, че свидетелят е поискан за установяване на посочените от адв.Г.
обстоятелства, свързани с начина, по който е направена проверката и
същевременно невъзможността да бъде потвърдено, че свидетелят е присъствал на
проверката, а друго лице, освен проверяващите и управителя – не е отразено в
протокола като присъстващо на проверката,
вкл. в доказателственото искане не е посочено конкретно лице с
твърдение, че е присъствало на тази проверка и такова лице поименно не може да
бъде посочено, съдът прие, че свидетел, за който не се поддържа да е присъствал
на проверката – не би могъл да установи начин, по който същата е извършена.
Ответникът
представи и по делото е приет АУАН № F653818 от 12.05.2022г.,
съставен за нарушението, констатирано при проверката на 15.04.2022г., на
основание на което е издадена оспорената заповед /л.59 и сл./.
При тези данни с оглед съдържанието на преписката следва да се приеме, че истинността на
приетите за установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не е разколебана. Обстоятелствената
част на заповедта се основава на събраните при проверката доказателства – положителна
касова разлика в размер на 279,50лв., установена след легитимация, която
разлика е между наличните парични средства в обекта и отразените във фискалното
устройство, при съобразяване с отразени данни за служебно въведена сума от
80лв. /общо в брой 462,20лв.; сума на плащанията – 102,70лв.; 462,20 – 102,70 =
359,5, от които се изваждат служебно въведените 80лв. и резултатът е
279,50лв./. Както бе посочено, в опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката – управителят Е.К. е вписала обяснения относно
разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената
касова наличност от ФУ /279,50лв./ - дължи се на неиздаване на касови бележки. При
тези данни следва да бъде прието, че е имало основание за прилагане на чл.186
ал.1 т.1 б.а ЗДДС – изводът произтича от признанието на представляващия
дружеството, вписано в описа. Законният представител на проверяваното дружество
не е изложил в протокола от проверката забележки или възражения, съответно
изразил е съгласие с фактическите констатации на контролните органи. Не се твърди и не е писмено посочена обективна причина за
установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност от ФУ. В тази вр. се
отбелязва, че за съставомерността на нарушението по чл.118 ал.1 ЗДДС
вр.с чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС е ирелевантно каква е причината за неотчетените
продажби и търговецът е следвало да прояви дължимата грижа като организира по
такъв начин дейността си, че да не допуска нерегистриране във ФУ на извършените
продажби.
В ПИП са отразени
общо предлагани стоки - закуски с цени от 1,10лв. до 2,20лв., както и
безалкохолни напитки на цена от 0,70лв. до 2,70лв. за бр. и кафе – 1 лв., вкл.
преписката съдържа фискален бон на стойност 6,20лв., който е посочен и в
жалбата с твърдение, че за осъществената контролна покупка е издаден фискален
бон. Във фискалния бон са отразени цените на артикулите, формирали общата
стойност от 6,20лв. /л.35/ - 2 бр. баница по 1,70лв. /общо 3,40лв./ и 2 бр.
айрян по 1,40лв. /общо 2,80лв./. Тоест, предлаганите в пекарната банички са на
единична стойност 1,70лв., а айрянът - 1,40лв. Спрямо установената разлика от
279,50лв. може да бъде направен извод за множество случаи на неиздадени касови
бележки, като неиздаването им е посочената от управителя причина за
констатираната разлика в посочения размер. Тоест, имало е множество други
покупки, за които не е издаден дължимия ФКБ. В тази вр. се отбелязва, че факт
на първо нарушение би бил с благоприятни последици за нарушителя при отсъствие
на касова разлика и/или при своевременно отстранено допуснатото нарушение,
какъвто не е разглеждания случай.
Протоколът за извършена проверка,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от Е. К. – управител на провереното
дружество, стопанисващо обекта на контрол, без възражения, което е изрично
вписано.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения. Според чл.3 ал.1 от
наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
…”.
В съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС,
ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ – чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води разпоредбата
на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й /Решение № 7125/2018г.,
ВАС и др./.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 15.04.2022г. и издаване на оспорената заповед на 05.05.2022г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки - предпоставка
за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5
ЗДДС. Нарушението е установено посредством редовен способ – проверка на
касовата наличност и наличност по ФУ.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение - установяването на
нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във всички случаи
мярката следва да съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че правилно е съобразено наличието на установената положителна касова
разлика в размер на 279,50лв. между : фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ. При тези данни следва да бъде
прието, че действително е налице неправомерно поведение на Елисея – 03 ЕООД и
същото не е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното търговско поведение.
Това означава, че има практика в търговския обект, която не
цели спазване на данъчното законодателство, при което преценката за срок
на ПАМ е основана на обективни факти, установени при проверката.
При определяне срок на мярката в
рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този
случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа -
с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на
наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020г., I о. и др./.
При определяне на срока на
запечатване на търговския обект административният орган е необходимо да се
ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да
могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021г.,
Решение № 10184/2021г., ВАС и др./ - мотиви свързани с вид дейност,
местоположение и предлагани в обекта стоки, са достатъчно конкретизирани и
обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В случая от значение за определяне на срока е както местоположението –
гр.Асеновград, който е често посещавана туристическа дестинация целогодишно; работно
време от понеделник до събота включително, с възможност за реализиране на
немалки обороти; характер на дейността и вид на обекта – пекарна, предлагаща
разнообразен асортимент от изпечени на място закуски, предпоставящи значителна
посещаемост на такъв вид обекти, така и установената положителна касова разлика
в размер на 279,50лв. В случая размерът на разликата не
е равен на размер на стойността на единична покупка на закуска и айрян например,
което означава, че е имало и други множество покупки, за които не са издадени
дължимите ФКБ. Посочената причина ориентира към извод не за инцидентна проява,
а за неправомерно поведение, което правилно е обвързано с тежестта на
нарушението - със значение при определяне срока на действие на ПАМ, тъй като е установена
практика на неотчитане на приходи от търговеца, което обстоятелство касае продължителността
на срока на ПАМ /в тази насока Решение № 7568/2021г., ВАС; Решение №
7114/2018г., ВАС : „Единството и
множеството на нарушенията, както и стойността на неотчетената касова продажба
на стоки са неотносими към материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а са
съобразени от администрацията при определянето на срока на ограничението в
правната сфера на адресата ѝ.”. /.
Срокът
произтича от обективни критерии и в този смисъл съобразява чл. 6 АПК.
Обяснението на управителя за
причината за установената разлика между фактическата и регистрираната
/разчетена/ касова наличност – неиздаване на касови бележки, обосновава извод
за поведение в неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба
на стоки/услуги с фискален бон, а не изолиран случай в търговската практика. Възприетото
от приходните органи - установената разлика се дължи на неотчетени приходи, е
вярна констатация, вкл. и практически е индиция за системно неизползване на
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ /в тази насока Решение №
7568/2021г., ВАС – „Налице са конкретни мотиви относно продължителността на
срока, част от тези мотиви е и установената разлика от 7,70 лв. между наличните
парични средства в касата и тези отразени във фискалното устройство, предвид
което е правилен извода на органа по приходите, че установената разлика се
дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно
неизползване на касовия апарат.“/. Изводът на контролните органи се основава на
писменото обяснение на управителя за причината за разликата /признание/ –
неиздаване на касови бележки, което е основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС. В случая презумирането за наличие на множество продажби, за които не са
издавани касови бележки, предвид стойността на разликата между фактическа
наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ, при
съпоставка със стойностите на различните продавани стоки, се основава на
писмено изявление на представляващ проверения субект.
Различен би бил изводът при
установена положителна касова разлика единствено в размер на конкретна
контролна покупка или при отсъствие на разлика в касовата наличност /в тази
насока Решения №№ 13680/2020г., 14508/2020г., 14452/2020г., ВАС и др./, вкл. при своевременно отстраняване на нарушението.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Елисея – 03 ЕООД, гр.Асеновград, ул.Цар Иван Асен II № 134, представлявано
от Е.Ю.К., против Заповед № ФК - 111 - 0002715 от 05.05.2022г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда Елисея –
03 ЕООД, гр.Асеновград, ул.Цар Иван Асен II № 134, ЕИК *********, да заплати на
ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :