МОТИВИ към Присъда № 260084/02.06.2021 г. по НОХД 3936/2020 г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу ***с ЕГН: **********, с
който той е обвинен в това, че:
- през 2019 г. в
гр.Бургас, чрез информационни и съобщителни технологии - интернет базирана
социална мрежа ***, събрал информация за ненавършила 18г. *** - с профил в *** ***и
установил контакт с нея чрез своя *** профил ***използвайки парола *************“,
с цел да извърши блудствени действия и съвкупления – престъпление по чл.155а,
ал.1 от НК;
- през 2019 г. в гр.Бургас, чрез информационни и съобщителни технологии -интернет
базирана социална мрежа ***, събрал информация за ненавършила 18г. ***- с
профил в *** ***и установил контакт с нея чрез своя *** профил ***използвайки
парола *************“, с цел да извърши блудствени действия и съвкупления –
престъпление по чл.155а, ал.1 от НК;
- през периода 26.02.2019 г. /ДВ бр.16/2019 г./ до 11.02.2020 г., чрез
информационни и съобщителни технологии - интернет базирана социална мрежа *** и
***, а именно чрез своите *** профил ***използвайки парола *************“ и ***
профил *** - ***,
използвайки парола ***комуникирал системно с ***- с профил в *** ***и профил
във *** ***с потребителско име ***, по нежелан за нея начин - чрез психически
тормоз, заплахи и закани за изнасилване, като е поддържал поведение
заплашително за здравето й, възбудило у нея основателен страх, в резултат, на
което е подала писмено Заявление вх.№251000-17874 от 19.08.2019 г. до ОД МВР
Бургас, престъпление по чл.144а, ал.1, вр. с ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият и неговият защитник
поискаха делото да се разгледа по диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от
НПК, като при условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият Р. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В провелото се разпоредително заседание на 02.06.2021 г., на основание
чл.76 и чл.84 от НПК, с оглед направеното искане от тяхна страна, съдът
конституира като граждански ищци и частни обвинители – ***, ***и Ц.С.Т.,
пострадали от процесните деяния. В хода на производството техният повереник
направи отказ от исковите им претенции, поради което съдът няма да се произнася
по тяхната основателност.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от
направените от подсъдимия самопризнания. Изразява становище, че престъпленията
са доказани по несъмнен начин от обективна и субективна страна. С оглед на
това, пледира за определяне на наказание, като намира, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, а именно – младата възраст на подсъдимия към момента
на извършване на престъпленията, неговото добро процесуално поведение, както и
изразеното от него съжаление пред настоящия съдебен състав. Ето защо предлага
на Р. да бъдат определени наказания при приложение на чл. 55 от НК и
по-конкретно за всяко едно от двете деяния по чл.155а, ал.1 от НК да му бъде
определено и наложено наказание в размер на 6 /шест/ месеца „Лишаване от
свобода”, като на основание чл.55, ал.3 от НК да не му се налага кумулативно
предвиденото по-леко наказание „Глоба”, а за деянието по 144а, ал.1, вр. с ал.2
от НК да му се наложи наказание „Глоба” в размер на 150 лева. Държавното
обвинение предлага и да бъде приложено правилото на чл.23, ал.1 от НК и на
подсъдимия да бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание, а
именно „лишаване от свобода” в размер 6 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години и към него, на основание чл.23,
ал.3 от НК, да се присъедини наказанието „Глоба” в размер на 150 лева.
Повереникът на частните обвинители – адв. Р. – БАК, поддържа становището
на държавното обвинение за доказаност на повдигнатото обвинение в цялост, както
и относно начина на определяне и размера на наказанията, които следва да се
наложат на Р.. Потвърждава, че е направила отказ от трите иска, предявени от
нейните доверители, поради което моли
съда да не се произнася по тях. Моли за присъждане на разноски в размер на
половината, които са направили доверителите й, предвид това, че те продъжават
да участват в производството в качеството им на частни обвинители.
Частните обвинители са редовно призовани чрез техния процесуален
представител, но не се явяват и не вземат становище.
Защитникът на подсъдимия – адв.Я. – БАК, излага становище за правилно
установена фактическа обстановка и не я оспорва. Също моли съда да приеме, че
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, като към тези, изложени от БРП,
допълва и обстоятелството, че към настоящия момент Р. е трудово ангажиран и
живее на семейни начала с жена. С оглед на това, моли за определяне и налагане
на подсъдимия наказания при приложение на чл.55 от НК в параметрите предложени
от прокуратурата, както и за приложение на чл.23 от НК.
Подсъдимият Р. поддържа казаното от неговия защитнок и моли за условна
присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ***е роден. на *** *** и е с ЕГН: **********. Той е
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,
с постоянен адрес ***.
През 2019 г. непълнолетните свид.А.Я. и свид.А.М.Я. ***, с родителите си. Имали лични профили в
интернет базирана социална мрежа *** с разрешение на родителите си. Лятото на
същата година свид.А.Я. получила съобщение през ***
от подс.Р., който бил регистриран в тази мрежа с
профил с име „рг1а7е14е“ и парола *************“. За профилна снимка
подсъдимият използвал чужда такава, която според св.А.Я. била на неин познат,
когото познавала под името К., поради което отговорила на съобщението. Освен
първоначалното съобщение, тя започнала да получава редовно такива, като в тях
се съдържали въпроси дали спи със сестра си и дали в момента има гащи, след
което и снимка на мъжки полов член. Съобщила на майка си - свид.Р.С., и й разказала
подробно. Започнала да се съмнява дали съобщенията са от нейния познат К., а
по-късно вече била сигурна, че не са от него. Продължила обаче да си разменя
съобщения с подс.Р., който й написал, че са в един
блок и че постоянно стои на терасата чисто гол и мастурбира. Уведомила го, че е
на 14 години. Той обаче продължавал да й изпраща снимки от посочения профил,
съдържащи полов орган на мъж, като й разяснявал, че иска да й даде половия си
член, за да го оближе, да й го вкара в устата, както и че му е приятно и се
възбужда. Опитал еднократно да осъществи и видеовръзка
със свид.А.Я., но веднага се отказал. Определил й
среща в боровата горичка в к-с ***, но не дошъл на уговореното място.
Периодично, използвайки същия профил, й изпращал еднотипни на тези съобщения и
снимки. Написал й, че ще завърже нея и сестра й и ще ги изнасили отзад. В края
на лятото подсъдимият преустановил изпращането на съобщения до св.А.Я., а тя
деактивирала профила си в *** _***.
За кореспонденцията межу сестра си и неизвестното лице, знаела и св. А.М.Я.,
която видяла снимките и съобщенията. Тъй като се ядосала, от собствения си
профил в *** - ***, започнала да пише на подсъдимия до профила му ***мислейки
първоначално че е съседът им К.. По - късно Р. започнал и на нея да праща
снимките на мъжки полов член. Задавал й въпроси от различно естество,
включително дали е голям члена, който вижда, и дали й харесва. Предложил и на
нея да се видят на кафе или да пият бира, но не отишъл на уговореното място.
Продължил да й изпраща различни снимки на мъжки полов член, снимка на момиче по
бикини в гръб, снимка на момиче, което върви към банята по бикини. Осъществил
видеовръзка със свид.А.М.Я., при която тя неясно и без звук наблюдавала гол до
гърдите мъж, който мастубирал. Направила запис и излязла от чата. Подсъдимият Р.
продължил да й изпраща снимки и съобщения, поради което тя го уведомила, че
родителите й са запознати и ще уведоми и полицията за случващото се. Въпреки
това подсъдимият й написал, че иска да бъде с нея, че иска да си сложи половия
член в дупето й. Отделно я заплашил, че ще изнасили майка й и баща й, а нея и
сестра й ще върже да гледат, след което ще изнасили и тях. В края на септември
2019г. Р. преустановил съобщенията и снимките, а свид.А.М.Я.
деактивирала профила си в *** - ***.
През 2015г. в гр.Бургас, свид.Ц.Т. започнала да получава голи снимки на
мъжки полов член в интернет базирана социална мрежа *** от профил с име „Д.Р.”,
поради което блокирала съобщенията от този профил. След известно време отново
получила същите снимки с мъжки полов член от профил в *** с потребителско име ***ползван
от подсъдимия Д.Р.. Изпратила му съобщение и подс.Р.
отговорил, че я харесва и го възбужда, като й изпратил клипове как мастурбира. Свид.Т. блокирала и този профил на подсъдимия. На 11.11.2018г.
от профил в *** с потребителско име ,,***“ получила абсолютно същите голи снимки.
На 12.11.2018г. ги получила от друг профил в *** с потребителско име „***“. И
от двата профила Р. й изпращал едни и същи голи снимки, както и през 2015г.
Казал й, че се казва Д. и я поканил на гости в неговото жилище, като се
интересувал с какво бельо е. На 06.05.2019г. свид.Т. отново започнала да
получава съобщения от социалната мрежа „***“, конкретно от профил ***,
ползван от подсъдимия. На 05.08.2019г. от този
профил получила снимка на полов член, която получавала и от всички предходни
профили, ползвани от подсъдимия. Написал й съобщение, че от малък имал желание
да прави секс с нея, пращал й снимки и клипове как мастурбира, снимки на ануса му
и на половия му член. Изявил желание да прави с нея анален секс. Свид.Т. не му
отговаряла и той започнал да й звъни през „Месинджър“ на видеоразговор,
предимно през нощта. Отново в чат продължил да й пише и да я заплашва, че ще я
изненада във входа, където живее и че ще
я изнасили. Настоятелно искал да се срещнат и да правят анален секс заедно,
въпреки отказите й. Продължил да й праща снимки на полов член и я питал дали го
харесва. По този начин, чрез поведение заплашително за здравето й, свид.Т. била
подложена от страна на Р. на психически тормоз, вкл. заплахи и закани за
изнасилване, което възбудило у нея основателен страх. През лятото на 2019г.
свид.Т. от свид.Р.С. разбрала, че Р. контактува и с
нейните дъщери. Св.С. подала жалба в полицията срещу Р., който до 11.02.2020г.,
когато била реализирана операция срещу него по настоящето наказателно
съдопроизводство, продължил да й изпраща съобщения, нецензурирани снимки и
настоятелно да търси контакт с нея, изразяващ се в общуване и срещи, нежелани
от свид.Т.. Тя запазила електронната кореспонденция
от профилите, ползвани от подсъдимия, които предоставила впоследствие на
разследващите органи.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от
подсъдимия Р. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно: от
гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите: ***(л.55-56,
том III, л.8-10, том I от ДП), Радостин Петков
Панайотов (л.5-7, том I от ДП),
*** (л.11-12, том I от ДП),
***(л.15-17, том I от ДП),
***(л.19-21, том I от
ДП); от писмените доказателства: протоколи
за доброволно предаване (л.22-42, том I от ДП); от писмените доказателствени
средства: протокол за претърсване и изземване от 26.02.2020 г. (л.14-17,
том III от ДП),
протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 27.02.2020 г. (л.21 – 41,
том III от ДП),
протокол за следствен експеримент (л.59-60, том I от ДП) и от
заключението съдебно-техническа експертиза (л. 44-46, том III от ДП).
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв
доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на съставите на инкриминираните три деяния.
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на две престъпления
по чл. 155а, ал. 1 от НК срещу две отделни пострадали непълнолетни лица.
Подсъдимият с целенасочени действия през 2019г. в гр.Бургас, чрез информационна
и съобщителна технология - интернет базирана
социална мрежа ***, лично събрал информация за навършилите 14-годишна
възраст - свид. А.М.Я. и свид.А.Я., с които по -
късно и установил контакт нееднократно, склонявайки ги да наблюдават похотливо
показване на човешки полов орган, изображенията на които им изпратил.
От субективна
страна подсъдимият Р. е осъществил деянията при пряк умисъл като форма на
вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За
него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения
правов ред по защита на личността и половата неприкосновеност на непълнолетните
лица, но той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне
своята специална цел - да извърши блудствени действия и съвъкупления.
В съвкупност с
горните две деяния, подсъдмият Р. е осъществил и
състава на престъплението по чл. 144а, ал.1, вр. ал.2 от НК, а именно през
периода от 26.02.2019г. до 11.02.2020г., в гр.Бургас, също чрез информационни и
съобщителни технологии - интернет базирана социална мрежа *** и ***, а именно
чрез своите *** профил ***използвайки парола *************“ и *** профил ***,
използвайки парола ***комуникирал системно със свид.Т.
с профил в *** ***и профил във *** ***с потребителско име *** по нежелан за нея
начин - чрез психически тормоз, заплахи и закани за изнасилване, като е
поддържал поведение, заплашително за здравето й, възбудило у нея основателен
страх, в резултат, на което е подала писмено Заявление вх.№251000-17874 от
19.08.2019 г. до ОД МВР Бургас.
От субективна
страна деянието по чл.144а, ал.1, вр. с ал.2 от НК е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като
той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведение. Той е съзнавал, че ще възбуди основателен страх у св. Ц.Т.
чрез заплашителното поведение за здравето й, което е демонстрирал спрямо нея,
но въпреки това е продължил.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие, на
основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК, съдът следва съгласно чл.
373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия Р., съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства при осъществяване от негова страна и на трите престъпления, като
и най-леките предвидени в закона наказания за конкретните престъпления са
несъразмерно тежки, поради което при определяне на наказанията, приложение
следва да намери правилото на чл. 55 от НК. Това е така, доколкото в полза на
подсъдимия следва да се отчетат следните факти – сравнително младата му възраст
към момента на извършване на деянието, изрядното му процесуално поведение,
оказаното от негова страна съдействие в хода на досъдебното производство,
изразеното съжаление пред настоящата съдебна инстанция, както и
обстоятелството, че е трудово ангажиран. Всичко това кара съдът да приеме, че
подсъдимият е лице с по-ниска степен на обществена опасност, като настоящите
деяния са инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното
и се разкайва за него. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
констатираха.
За първите две деяния, осъществени от Р., по чл.155а,
ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до
шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Предвид това, че за
наказанието лишаване от свобода е въведена долна граница, то следва да намери
приложение алинея първа на чл.55 от НК и по-конкретно точка първа и да се определи наказание под най-ниския
предел, предвиден в закона и по-конкретно 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение и на двете деяния следва да намери приложение чл.66, ал. 1 от НК
с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, както и това, че по мнение на
настоящия съдебен състав за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанията. С оглед на
това, изпълнението на така наложените наказания „лишаване от свобода” за срок
от 6 /шест/ месеца следва да бъде отложено с изпитателен срок за срок от 3 (три)
години.
С оглед изпълнение целите на наказанието, и преди
всичко индивидуалната превенция, Районен съд-Бургас в настоящия му състав,
намира, че не следва по отношение на двете престъпления с правна квалификация
по чл.155а, ал.1 от НК да бъдат налагани и кумулативно предвидените по-леки
наказания глоба, поради което приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.
За деянието, осъществено от Р., по чл.144а, ал.1, вр.
ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година
или пробация. Воден от обществената опасност на подсъдимия, съдебният състав
намира, че адекватно би било да бъде определено наказанието пробация. С оглед
гореизложените изводи на съда за приложение на чл.55 от НК, то в случая
коректната алинея е първата и по-конкретно т.2, б.“В“ на същата от НК, поради
което за това му деяние му бе наложено наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи и
наложи на подсъдимия Р. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по
настоящото дело в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, тъй като деянията са били осъществени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Съобразно трайната съдебна практика /Р 169-74-I, Р
378-77-II, Р 93-79-II/, след определяне на общото наказание за съвкупността,
съдът следва да се занимае с въпроса дали са налице установените в закона
предпоставки за приложение на чл.66 от НК. Съдът направи положителен извод в
тази насока, доколкото към момента на извършване на деяниято подсъдимият е бил
неосъждан, а срокът на наложеното общо най-тежко наказание е до три години
лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдебният състав намери, че са налице и предпоставките
на чл.23, ал.3 от НК, поради което към определеното общо наказание присъедини
и наказанието
глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Съдът счита, че така индивидуализираните и наложени
наказания в пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието на Р., ще
въздействат върху същия предупредително, като на същия няма да бъде попречено
да изпълнява и трудовата си функция. Освен всичко горепосочено, с така
определените наказания биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски. Тъй като подсъдимият Р. беше признат
за виновен, а повереникът на частните
обвинители - Ц.Т., А.Я., А.М.Я. и Ц.Т., направи изрично искане за присъждане на
сторените от тях разноски в половин размер, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият следва ги заплати. Предвид искането на повереника, както и с оглед
обстоятелството, че доверителите й са се отказали от своите искови претенции и
са продължили участието си само в качеството си на частни обвнители, съдът
намира, че искането е основателно. С оглед на това, БРС осъди Р. да заплати на *** с ЕГН: ********** и ***с
ЕГН: **********, лично и със съгласие на
майка им ***с ЕГН: **********
(предвид непълнолетието им), сумата от 300.00 /триста/ лева. Съдът осъди и Р. да заплати на ***с
ЕГН:**********, сумата от 200.00 /двеста/ лева, както и по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 268,80 лева, представляваща направените
в хода на досъдебното производство разноски за изготвени експертизи.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
В.О.:В.Т.