РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100502072 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с
правно основание чл. 258 от ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на
Етажна собственост - Сграда, с идентификатор 51500.507.25.1, к.к. Слънчев
бряг - запад, „Сънсет бийч 1”, гр. Несебър против Решение №
260178/06.08.2021г., постановено по гр.д. № 559/2020г. по описа на Районен
съд - Несебър, с което са отхвърлени предявените от Етажната собственост
искове както следва: срещу И. В. М. и С. С. М., за установяване дължимостта
на сумата от 115, 72 лева, представляваща припадаща им се част в размер на 4
% от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна
такса за 2015г., 964, 39 лева – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева –
годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната
собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
от 15, 01 лева – представляваща припадаща им се част в размер на 4 % от
цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода
1
01.10.2018г. – 10.01.2020г.; против Т. В. Е. за установяване дължимостта на
сумата от 1330, 86 лева, представляваща припадаща се част в размер на 46 %
от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна
такса за 2015г., 964, 39 лева – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева –
годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната
собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата от 172, 66 лева – представляваща припадаща се част в размер на 46 %
от цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода
01.10.2018г. – 10.01.2020г.; против М. П. Ч. за установяване дължимостта на
сумата от 1 446, 59 лева, представляваща припадаща се част в размер на 50 %
от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна
такса за 2015г., 964, 39 лв. – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева – годишна
такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната
собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
от 187, 67 лева – представляваща припадаща се част в размер на 50 % от
цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода
01.10.2018г. – 10.01.2020г.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място се
оспорва извода на НРС, че „всички дейности по управление и поддръжка на
общите части са се осъществявали от „СХ“ ООД“, както и че представените
отчети на управителя пред общото събрание на етажната собственост са
„изготвени отчети от „СХ“ ООД“. Неправилността и необосноваността на
изводите на съда била видна от представените по делото доказателства, които
показвали, че на годишните отчетни общи събрания на етажната собственост
са представени Доклад на управителя Пламен Митев, Отчет на управителя
Пламен Митев и Бюджет, изготвен от него. Също така било видно, че общите
събрания са свиквани от същия управител физическо лице,като с тези
доказателства се установявало, че правомощията на управителя не са
прехвърляни на трето лице, а само физическото упражняване на някои от
дейностите по поддръжка са възложени на това трето лице. Изложени са
2
факти и обстоятелства за това, че претендираните в исковото производство
суми се дължат въз основа на влязло в сила Решение на ОС на ЕС,за което се
излагат правни доводи и се сочи съдебна практика. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно възприел установените с извършената
съдебно-счетоводна експертиза факти: че отчетът е изготвян от „СХ“ ООД.
Извършената експертиза не установявала такъв факт, тя установила наличие
на разлика между посочените в отчета на управителя на ЕС разходи по пера и
действителни разходи, направени за поддръжката на етажната собственост,
съобразно документацията на дружеството изпълнител - „СХ“ ООД. На
следващо място се твърди неправилност на извода на съда относно
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за част от
претендираните вземания. Сочи, че погасителната давност започвала да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на процесиите
вземания настъпила на 31.01.2018г., както било определено в Решението на
Общото събрание на ЕС от 15.12.2017г. Посочва се, че Решението на ОС на
ЕС обуславяла изискуемостта и ликвидността на вноската на етажния
собственик за участие в разходите за поддръжка на общите части, което
обстоятелство изключвало характеристиката на тази вноска като „периодично
плащане“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, т.е. кратката 3-годишна давност
е неприложима за тези вземания. В допълнение към гореизложеното се сочи,
че погасителната давност за претендираните вземания на етажната
собственост от етажните собственици била прекъсната с предприетите от
управителя на етажната собственост през месец юли 2018г. действия по
връчване на покани за изпълнение на решението на ОС на ЕС във връзка с
иницииране на производство по чл. 410 от ГПК. Намира, че в съдебното
производство по безспорен начин били установени предпоставките за
уважаване на предявените искове, а именно: 1. Установено е, че ответниците
са съсобственици на Апартамент С 10 („це“ десет), находящ се в Сграда с
идентификатор 51500.507.25.1 в режим на етажна собственост. 2. Наличие на
взето и влязло в сила Решение от ОС на ЕС, на проведено на 15.12.2017г., с
което са определени дължимите от етажните собственици суми за поддръжка
и управление на общи части и срок за тяхното плащане, като на ответниците
били връчени покани по чл. 38 от ЗУЕС за изпълнение на решението на
Общото събрание. 3. От страна на ответниците не били представени
доказателства за изплащане на дължимите към Етажната собственост суми,
3
респ. изпълнение на Решението от 15.12.2017г. на ОС на ЕС.
С жалбата се претендира Решение № 260178/06.08.2021г.,
постановено по гр. д. № 559/2020г. по описа на Районен съд - Несебър да бъде
отменено като незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния
закон, като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено
решение, с което да бъдат уважени изцяло по основание и размер предявените
искови претенции като основателни и доказани.
Ответната страна по въззивната жалба - И. М., С. М., Т.Е. и М.Ч.
депозират писмен отговор на въззивната жалба чрез своя процесуален
представител, в който се заявяват доводи за неоснователност на жалбата. На
първо място се сочи, че с представен по делото договор от 06.01.2014 г. се
доказва възлагане на управлението и поддръжката по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС,
след решението на събранието от 2014г. Освен това в този договор имало
уговорки, които опровергавали позицията на въззивника: че възлагането на
дружеството да събира таксите се ограничава до негова роля на „касиер",
които уговорки се цитират в писмения отговор по жалбата. При разглеждане
на докладите на Управителя пред годишните общи събрания във връзка със
заключенията на съдебно-счетоводната експертиза по делото щяло да се
разбере, че той е отчитал дейност, извършвана от дружеството по възлагане,
защото експертизата категорично установила, че Управителният съвет не е
извършвал поддръжка, а само дружеството. И от това следвал и логичният
извод на съда - че поддръжката не само е възложена, но и фактически е
извършвана от дружеството. Въззиваемите обсъждат доводите на въззивника
по заключението на в.л. от ССчЕ, като сочат, че всъщност ставало въпрос за
разлики в размера на разходите, пресметнати от експерта веднъж според
отчетите на „СХ" ООД (т. е. съгласно неговото счетоводство) и втори път -
съгласно предоставените от управителния съвет на ЕС фактури пак за
разходи на „СХ" ООД. Двата варианта в експертизата не били дадени според
лицето, което ги е извършвало, а само според източника, от където експертът
се е снабдявал с фактури за разходи, направени от „СХ" ООД. На следващо
място въззиваемите заявяват съображения и относно възражението за
погасителна давност, като отричат твърдението в жалбата: че таксите за
поддръжка на общи части в етажна собственост не са вземания за периодични
плащания по чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Те се преценят от въззиваемите като
4
вземания за периодични плащания,защото произтичали от граждански
правоотношения за периодично, а не еднократно, изпълнение. Заявява се, че
исковите претенции били заведени като обективно съединени искове, отделно
за 2015 г., 2016 г. и 2017г. В отговор на указания на съда за уточнение на
основанията на всяка от претенциите, ищецът е заявил, че основанията на
всичките претенции е решение на Общото събрание през 2017г.
Проследявайки фактите по делото, въззиваемите намират, че правилно НРС е
разгледал общите събрания през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017г. , като стигат
до извода, че има едно решение: това от събранието от 2015г. за такса
поддръжка и тя е за 2016г., на което събрание по точка 2 от дневния ред бил
определен и срокът за плащане - 31 декември на годината, предхождаща тази,
за която се дължи, т. е. 31 декември 2015г. От първоначалния падеж (31
декември 2015г.) до отсрочката е текла погасителна давност (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД). Самото отсрочване на таксите за 2016 г. през 2017 г. няма действието на
прекъсване на давността, защото за това била необходима изрична и
императивна законова разпоредба каквато е чл. 116 от ЗЗД, където хипотезата
на (едностранно) отсрочване на падеж не била предвидена. Претендира се за
потвърждаване на решението.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установеното от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от Етажната собственост на Сграда с
идентификатор 51500.507.25.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър – к.к. Слънчев бряг – запад, Сънсет бийч 1,
представлявана от Управителя Пламен Митев против И. В. М., С. С. М., Т. В.
Е. и М. П. Ч., с който се претендира да бъде прието за установено, че И. М., С.
М., Т.Е. и М.Ч. дължат на Етажната собственост задължение – общо в размер
на 2 893, 17 лева, представляваща главница – дължима годишна такса за
2015г. – 964, 39 лева, годишна такса за 2016г. – 964, 39 лева и годишна такса
за 2017г. – 964, 39 лева, както и мораторна лихва върху посочените суми в
размер на 375, 34 лева за периода от 01.10.2018г. до 10.01.2020г., ведно със
законната лихва от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. В
исковата молба се посочва, че ответниците са съсобственици на Апартамент
5
С10, находящ се в жилищна сграда в режим на Етажна собственост с
идентификатор 51500.507.25.1, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг –
запад, Сънсет Бийч 1. В исковата молба се посочва, че Етажната собственост
в тази сграда е създадена с Решение от първото Общото събрание на
собствениците от 03.01.2014г., в което е определена годишната такса за
разходи за поддръжка на общите части на сградата – 13, 50 лева без ДДС на
кв.м. от разгърнатата застроена площ на всеки самостоятелен обект в
сградата. Посочва се, че за Апартамент С10 собствениците дължат годишна
такса за поддържане и обслужване на общите части на ЕС в размер на 964, 39
лева. В исковата молба се твърди, че дължимата годишна такса не е
заплащана от собствениците от 2015г., а съгласно взетото решение на Общото
събрание на ЕС, прието на 15.12.2017г. на незаплатилите годишните си такси
собственици е предоставен допълнителен срок за погасяване на задълженията
до 31.01.2018г., след което да бъдат предприети предвидените в ГПК
действия по принудително събиране на задълженията към етажната
собственост. В исковата молба се посочва, че предвид неизпълнение на
решенията на Общото събрание на ЕС за заплащане на дължими годишни
такси от ответниците се претендират и следните суми – годишна такса за
2015г. – 964, 39 лева, годишна такса за 2016г. – 964, 39 лева и годишна такса
за 2017г. – 964, 39 лева.
По делото не се спори, че въз основа на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №
25/2020г. по описа на Районен съд – Несебър е постановена Заповед № 145 от
27.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гр. дело № 25/2020г. по описа на Районен съд –
Несебър, по силата на която е разпоредено длъжникът И. М., С. М., Т.Е. и
М.Ч. да заплатят по равно на Етажната собственост на сграда с
идентификатор 51500.507.25.1, находящ се в кк Слънчев бряг, комплекс Съни
бийч 1, ап. С10 сумата от 2 893, 17 лева – главница, както и сума в размер на
375, 34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
10.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ответната страна по предявения иск – Етажна собственост на
сграда с идентификатор 51500.507.25.1 депозира по делото писмено
6
становище, в което посочва, че в етажната собственост през всеки от
исковите периоди, до края на 2017г. се е приемало таксите да се дължат на
дружеството, което е избрано да поддържа общите части в комплекса.
Отправя се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите за 2015г. и 2016г. при положение, че давността е прекъсната с
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на 13.01.2020г. и доколкото изискуемостта им е настъпила преди повече
от три години.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че ищцовата етажна собственост не е материално легитимирана да
получи таксите, които претендира, тъй като те са определени в полза на друго
лице – трето за етажната собственост. Съдът в своите мотиви приема, че
собствениците не са имали ангажимент към етажната собственост за
процесния период, а е следвало да плащат сумите директно на „СХ“ ООД.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото
доказателства да се описват отново и от въззивния съд. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 от ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По отношение на възраженията за неправилност на
7
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № 76
от 20.03.2014г., нот. дело № 252/2014г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Несебър е видно, че И. М., С. М., Т.Е. и М. Ч. са
придобили собствеността по отношение на недвижим имот, представляващ
апартамент С10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
51500.507.25.1.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър.
По делото е представено копие от Протокол от Първото Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с
идентификатор 51500.507.25.1, представляваща построен и въведен в
експлоатация комплекс Сънсет Бийч 1 – Слънчев бряг – запад, Община
Несебър, проведено на 03.01.2014г., от което е видно, че на основание т. 3 е
приет годишен бюджет за приходите и разходите за периода 01.01.2014г. до
31.12.2014г. и е определен размер на паричната вноска, дължима от всеки от
собствениците, за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., равен на общата
квадратура на притежавания от съответния собственик обект (разгъната
застроена площ и общи части), умножена по 13, 50 лева без ДДС, като всеки
собственик е длъжен да заплати така дължимата от него вноска авансово в
срок до 31-ви декември на предходната година. Видно от представения
Протокол по силата на т. 4 от е избрано „СХ“ ООД със седалище гр. Бургас за
дружество, което ще осъществява дейност по управление и поддръжка на
общите части на сградата срещу възнаграждение в размер на 13, 50 лева без
ДДС на квадратен метър на година, за законно притежаваната разгърната
застроена площ и общи части на всеки собственик, като в предложената цена
се включва и поддръжка на всички съоръжения, изградени на територията на
комплекса и е упълномощена Диляна Митева в качеството й на Управител на
Етажната собственост да сключи с избраното дружество „СХ“ ООД договор
за поддръжка и управление на общите части на сградата.
По делото е представен Договор за поддръжка и управление на
общите части на жилищна сграда в режим на етажна собственост от
06.01.2014г., от който е видно, че е сключен от една страна от Диляна
8
Славчева Митева в качеството й на Управител на Етажната собственост
съгласно Протокол от проведено на 03.01.2014г. Общо събрание на ЕС в
качеството й на възложител и от друга страна – „СХ“ ООД със седалище гл.
Бургас в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да поддържа и извършва технически и
административен мениджмънт (управление) и поддръжка на общите части на
гореописаната сграда, както и да извършва други услуги. Изрично в договора
е отразено, че на основание чл. 2.1 за извършваната работа всеки от
собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост –
Възложител се задължава да плаща като възнаграждение на изпълнителя
годишна такса в размер на 13, 50 лева без ДДС на квадратен метър на година
за законно притежавана разгърната застроена площ на всеки собственик.
По делото е представен и Договор за поддръжка и управление от
20.03.2014г., от който е видно, че е сключен между „СХ“ ООД в качеството
му на мениджър и съсобствениците на процесния недвижим имот –
ответниците в настоящото производство – И. М., С. М., Т.Е. и М.Ч. – всички в
качеството им на Възложител, от който е видно, че мениджърът е приел
срещу възнаграждение да поддържа и извършва технически и
административен мениджмънт (управление) и поддръжка на общите части на
гореописаната сграда, както и да извършва други, свързани с извършването на
поддръжката и управлението на същия услуги.
По делото е представено копие от Протокол от Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор
51500.507.25.1, представляваща построен и въведен в експлоатация комплекс
Сънсет Бийч 1 – Слънчев бряг – запад, Община Несебър, проведено на
23.11.2015г., от което е видно, че на основание т. 2 е приет годишен бюджет
за приходите и разходите за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и е
определен размер на паричната вноска, равняваща се на общата квадратура на
притежавания от съответния собственик обект (разгъната застроена площ и
общи части), умножена по 13, 50 лева без ДДС. Видно от представения по
делото протокол при обсъждането на приемането на годишния бюджет за
2016г. се установява, че проекто-бюджетът на етажната собственост е бил
съставен именно от дружеството, осъществяващо дейност по поддръжка и
управление на общите части на сградата – „СХ“ ООД.
9
По делото е представено копие от Протокол от Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор
51500.507.25.1, представляваща построен и въведен в експлоатация комплекс
Сънсет Бийч 1 – Слънчев бряг – запад, Община Несебър, проведено на
14.12.2016г., от което е видно, че на основание т. 3 е приет годишен бюджет
за 2017г. за приходите и.
На основание чл. 11, т. 11 от Закона за управление на етажната
собственост Общото събрание може да приеме решение за възлагане на
дейности по поддържането та общите части на сградата на юридическо или
физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица.
Именно в изпълнение на това свое правомощие, Общото събрание
на Етажната собственост е взело решение да бъде сключен Договор с
търговско дружество, което да осъществява дейност по управление и
поддръжка на общите части срещу възнаграждение. В изпълнение на това
свое решение, Общото събрание на ЕС е избрало конкретно търговско
дружество, а именно – „СХ“ ООД за дружество, което ще осъществява
дейност по управлението и поддръжка на общите части на сградата срещу
възнаграждение и е упълномощило Управителя на Етажната собственост да
сключи договор от името на етажната собственост с избраното търговско
дружество. Видно от представения по делото Договор за поддръжка и
управление на общите части на жилищна сграда в режим на етажна
собственост от 06.01.2014г., Управителя на Етажната собственост е
изпълнила решението на Общото събрание, взето на проведеното на
03.01.2014г. решение и е сключила договор, по силата на който дружеството
изпълнител – „СХ“ ООД е приело да изпълнява дейност, свързана с
техническо и административно управление и поддръжка на общите части на
сградата в режим на етажна собственост. Видно от представения договор една
от дейностите, които Етажната собственост е възложила на дружеството по
силата на сключения договор е да събира дължимите от страна на всеки един
от етажните собственици такси за поддръжка и управление на общите части.
Следва изрично да се отбележи, че на проведеното ОС на ЕС на 03.01.2014г.
именно ОС е взело решение етажните собственици да заплащат тази такса
10
като възнаграждение на избраното търговско дружество да извършва
дейността по управление и поддръжка на общите части на сградата и по този
начин е обвързало етажните собственици да заплащат дължимите такси на
дружеството, а не на етажната собственост. При това положение, настоящата
инстанция намира, че Етажната собственост е включила своето правомощие
да претендира заплащане на дължимите такси за поддръжка и управление на
общите части на сграда от всеки един от етажните собственици в сключения с
избраното от ОС на ЕС дружество да извършва дейности, свързани с
управлението и поддръжката на общите части Договор от 06.01.2014г. и от
този момент е изгубила качеството си на кредитор по отношение на тези
вземания и понастоящем не е легитимирана да претендира заплащане на тези
такси от етажните собственици. Нещо повече – дори в поканата за заплащане
на претендираните суми от ответниците по делото (лист 67 от
първоинстанционното производство) е видно, че етажната собственост е
отправила покана да се заплати дължимата такса по сметка на дружеството,
на което е възложена поддръжката и управлението на общите части, а именно
– „СХ“ ООД.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че с
оглед представените по делото доказателства, за ищцовата страна не се
установява правото да изисква плащане на таксите за посочения в исковата
молба период, а именно – за 2015г., за 2016г. и за 2017г., тъй като е
прехвърлила тези свои права въз основа на сключен Договор от 06.01.2014г.
на дружеството, избрано да извършва дейности във връзка с управлението и
поддръжката на общите части на етажната собственост, поради което и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответниците по въззивната жалба и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски, но само тези, които са направени във
въззивната инстанция, а именно – сума в размер на 600 лева, представляваща
възнаграждение за процесуален представител (доказателства за извършено
11
плащане на договореното възнаграждение са представени на лист 43 от
настоящото производство). По отношение на искането да бъдат присъдени и
разноски, направени в първоинстанционното производство - в конкретния
случай - с постановеното първоинстанционно решение, Районен съд –
Несебър е присъдил в полза на ответната страна направените по делото
разноски, тоест – те вече са присъдени, поради което и на това основание
отправеното искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство е неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като са предявени
обективно кумулативно съединени искове, всеки един от които е с цена на
иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.08.2021г., постановено по гр.
дело № 559/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Етажна собственост - Сграда с идентификатор
51500.507.25.1 – Слънчев бряг – запад, Сънсет бийч 1 – гр. Несебър,
представлявана от Управителя Пламен Славчев Митев, със съдебен адрес –
гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 2, офис № 206 да заплати на И. В.
М., * гражданка, родена на 23.02.1989г., ЕГН **********, С. С. М., руски
гражданин, роден на 22.09.1990г., ЕГН **********, Т. В. Е., * гражданка,
родена на ***г., ЛНЧ **** и М. П. Ч., * гражданка, родена на ***г., ЛНЧ ***
– всички - с адрес – к.к. Слънчев бряг – запад, Община Несебър, Сънсет бийч
1, ет. 4, ап. С10 сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13