Р Е Ш
Е Н И Е № 152
гр. Бургас , 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 2775
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.И.Ш.,*** против Дирекция за
национален строителен контрол гр. София,
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600
лева, вследствие отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление №
ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г., издадено от началника на РДНСК- ЮИР гр.Бургас, ведно
със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и
мораторна лихва в размер на 60лв., считано от датата на увреждането
21.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г.
Ищецът претендира присъждане и на сторените в това производство, разноски.
Твърди, че спрямо него било издадено незаконосъобразно Наказателно
постановление № ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г., от началника на РДНСК- ЮИР, с което му
била наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 233 от ЗУТ, за
нарушение на чл.4, ал.1 във вр. с чл.7, ал.3, т.12 от Наредба №3 за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството.
Ищецът обжалвал наказателното постановление и то било отменено от съда като
незаконосъобразно с решение №633/18.05.2018г.
по АНД № 1669 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас. Решението
влязло в сила на 20.11.2018г., на която дата било оставено в сила с решение
№2125/20.11.2018г., постановено по КНАД № 1666/2018г. по опис на
Административен съд гр. Бургас.
Твърди, че в производството по обжалване на процесното наказателно
постановление пред Районен съд Бургас бил представляван от адвокат, на когото
за осъществяване на защитата му заплатил сумата от 300 лв. Същата сума заплатил
и в производството пред касационната инстанция.
Иска Дирекция за национален строителен контрол гр. София да бъде осъдена да
му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по анд № 1669/2018година на Районен съд Бургас и кнад №
1666/2018г. по опис на Административен съд гр. Бургас), вследствие отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г.,
издадено от началника на РДНСК- ЮИР гр.Бургас.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа
исковата молба и направените с нея искания. Представя доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът Дирекция за национален строителен контрол гр. София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., не оспорва иска. Заявява готовност
за заплащане на претендираната сума.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за
основателна и доказана, както по основание, така и по размер.
І.ФАКТИТЕ:
С Наказателно постановление № ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г., издадено от
началника на РДНСК- ЮИР гр.Бургас, на Д.И.Ш., била наложена глоба в размер на
300 лв., на основание чл. 233 от ЗУТ, за нарушение на чл.4, ал.1 във вр. с
чл.7, ал.3, т.12 от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството.
Ш. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд Бургас. Въз основа
на жалбата било образувано АНД № 1669 по описа за 2018 година Районен съд
Бургас.
С решение № 633/18.05.2018г., постановено по делото, съдът отменил наказателното постановление.
Решението било обжалвано пред Административен съд гр. Бургас, който го
оставил в сила с решение №2125/20.11.2018г., постановено по КНАД № 1666/2018г.
Пред първоинстанционния съд ищецът бил представляван от адв. С.С..
Дължимото възнаграждение на адвоката било уговорено с договор за правна защита
и съдействие №65/14.05.2018г. в размер на 300лв. Сумата била платена по банков
път на 16.05.2018г.
Пред Административен съд Бургас
представителството било осъществено от същия адвокат, на когото с договор за
правна защита и съдействие №2/17.10.2018г. било заплатено в брой възнаграждение
в размер на 300лв.
На 15.04.2019г. ищецът отправил покана до РДНСК- ЮИР гр.Бургас с искане за
плащане на разноските, сторени от него за правна защита и съдействие пред двете
съдебни инстанции, във връзка с обжалване на наказателното постановление. По
искане на адресата на поканата, на 24.04.2019г. представил доказателства за
платените от него суми общо в размер на 600лв. и предоставил 3 дневен срок за
плащане, като посочил банкова сметка.
***елото ответникът, въпреки че признава иска, не е извършил плащане.
По изложените факти между страните няма спор.
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за имуществени вреди
от отменено Наказателно постановление, а дейността по налагане на
административно наказание е форма на административна дейност, санкционна по
естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното
постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от
административен орган, представлява властнически акт на орган на
администрацията и поражда административнонаказателни правни последици.
Въведените като основание за исковата претенция факти в случая, се свързват
с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение
за имуществени вреди от отменено наказателното постановление. Поради това и по
аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на
ВАС и ГК на ВКС, искът се разглежда по реда на ЗОДОВ.
Според
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс.
Този ред е регламентиран
с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл. 205 от последния сочи като ответник
юридическото лице, представлявано от органа,
от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ответникът
Дирекция за национален строителен контрол е юридическо лице- чл. 2 от
Устройствения правилник на дирекцията за национален строителен контрол.
За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
служители и длъжностни лица в системата на този орган, следва да отговаря
юридическото лице.
При
това положение
ДНСК има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
Искът е предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна
легитимация - след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1
от АПК/.
Разгледан по същество, е основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна
дейност.
Фактическия състав, при реализирането на който следва да бъде ангажирана на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, включва следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника ДНСК, респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за
незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. След като последното е отменено, съдът, пред
който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно
обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на процесното наказателно постановление по съдебен ред,
процесуална защита и представителство по образуваните в тази връзка дела,
ищецът е ангажирал адвокат. Този факт е доказан с представени по делото и
подписани от страните, договори за правна защита и съдействие от 14.05.2018г. и 17.10.2018г.
Заплатената сума по последните представлява разход за процесуално
представителство и имуществена вреда за Д.Ш., доколкото ангажирането на адвокат
не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие
като незаконосъобразно, наказателно
постановление.
Исковата претенция е доказана в размер от 600лв., защото тази сума
представлява платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Плащането е
извършено по банков път и в брой.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца
разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно
постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била
предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по
обжалването му пред две съдебни инстанции.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно или не от
длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и
място следват противоправния резултат.
Възлагането от ищеца на процесуално представителство и защита по делото, с
предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за
целта хонорар, е пряка последица от издаването на последното и произтичащата
нужда от защита на интересите му като санкционирано лице.
Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са непосредствена последица от незаконосъобразното
административнонаказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо него наказателно
постановление № ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г. от началника на РДНСК- ЮИР
гр.Бургас, впоследствие отменено.
Средствата, които са били изразходвани в хода на съдебното производство,
предмет на което е бил санкционният акт, представляват за лицето, подложено на
административнонаказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Тази вреда
подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се
числи издателят на незаконосъобразния акт, защото отмяната на последния
предпоставя извод за неоправданост на административнонаказателното обвинение.
С оглед изложеното, съдът
намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение представлява
пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление.
Поради това искът следва
да бъде уважен, като основателен и доказан по размер.
Съдът намира за
основателна и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата в размер на 60лв., считано от датата на
увреждането 21.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г.
Следва да се посочи, че
действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат
без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в
процесния случай се касае за отговорност за вреди. Дори и претендираните
имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно
производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват
вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение
в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Забавата в случая настъпва на датата следваща тази, на която
наказателното постановление е отменено с влязъл в сила акт на съда. В този
смисъл и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане
на сторените в това съдебно производство разноски, е основателна и в негова полза следва да се
присъдят разноски в общ размер на 310 лева, включващи разноски за държавна
такса и адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на Д.И.Ш.,***
сума в размер на 600.00 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № ЮИР-18-ЮИР/19.03.2018г.,
издадено от началника на РДНСК- ЮИР гр.Бургас, ведно със законната лихва,
считано от 15.11.2019г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на Д.И.Ш.,***
сума в размер на 60 /шестдесет/ лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за
периода от 21.11.2018г. до 15.11.2019г.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на Д.И.Ш.,***
сума в размер на 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: