Р Е Ш Е Н И Е
№ 1644
Град Пловдив, 24 юли
2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3328 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба от Н.Г.С. ***
против решение от 18.05.2018 г. на комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със заповед
№ 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община Родопи, с което решение е определено парично
обезщетение в размер на 200 лева за сервитутното
право, ограничаващо ползването на поземлен имот № ***, в землището на с. К.,
собственост на Н.Г.С., с обща сервитутна площ 270
кв.м, засегнат от изграждането на национален обект: „Нова ВЛ 400 кV „п/ст П. – п/ст „Марица – изток“, за който е одобрен ПУП – ПП със
заповед № РД-02-15-35 от 11.04.2017 г. на зам.-министъра на РРБ.
Според жалбоподателя решението е нищожно и иска
обявяване на неговата нищожност или евентуално неговата отмяна като
незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, моли тя да бъде отхвърлена и
претендира разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в депозираните на 17.07.2019 г. писмени бележки.
Заинтересованата страна чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното
решение и собственик на имота, върху който се учредява право на преминаване, и
в преклузивния 14-дневен срок от неговото съобщаване, доколкото по делото
липсват данни кога е съобщено оспореното решение на жалбоподателя. Жалбата е против
решение на комисията по чл.210 ЗУТ, което подлежи на обжалване пред съд по реда
на чл.215, ал.1 ЗУТ съгласно изрична норма на чл.210, ал.3 ЗУТ. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна
поради следните съображения:
Административното производство е започнало по
заявление от 15.05.2017 г. (л.91) на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО)
ЕАД до кмета на община Родопи, с което във връзка с одобрения със заповед №
РД-02-15-35 от 11.04.2017 г. на министъра на РРБ ПУП – ПП за обект: „Нова ВЛ
400 кV от п/ст П. до п/ст „Марица – изток“ – Лот 1“, е поискано назначаване на комисия за определяне на
размера на обезщетенията на засегнатите от електропровода имоти.
Със заповед № 307 от 22.03.2018 г. на кмета
на община Асеновград е назначена комисия за произнасяне в случаите по чл.210,
ал.1 ЗУТ. В свое заседание на 18.05.2019 г. комисията по чл.210 ЗУТ е взела
оспореното решение за определяне на паричните обезщетения, дължими на
собствениците на засегнатите от изграждането на процесния електропровод
поземлени имоти, включително и обезщетението за частта от 270 кв.м от поземлен
имот № ***, в землището на с. К., собственост на жалбоподателя, въз основа на оценителските доклади, изготвени от „Сървей
груп“ ЕООД. В оспореното решение – предмет на
настоящото съдебно производство – паричното обезщетение за поземлен имот № ***
е определено в размер на 200 лева, което се явява осреднената пазарна стойност на
база на използваните от оценителите три метода за оценка на засегнатия имот –
по метода на сравнимите продажби, по метода на приходната стойност и по
аналитичния метод – и дадената от оценителите в приложение 2.4 към оценителските доклади препоръчителна пазарна стойност за
учредяване на безсрочно сервитутно право.
В хода на съдебното производство е допуснато
извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства и неоспорено от страните по делото. Според вещото лице паричното
обезщетение за засегнатата от сервитута част от 0,270 дка от поземлен имот № ***,
целият с площ от 1,175 дка, с начин на трайно предназначение на територията:
земеделска земя, начин на трайно ползване: овощна градина, за периода ноември
2016 г. – ноември 2017 г. е в размер на 1429 лева. Паричното обезщетение е
определено от вещото лице по метода на пазарните аналози, като са изследвани
три реално осъществени продажби за процесния период, описани в таблица 1 към
заключението.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице се оборва приетата от комисията оценка, доколкото вещото лице е определило
паричното обезщетение на база на пазарна цена, определена по метода на
пазарните аналози, като са изследвани реално осъществени продажби, докато в оценителските доклади, изготвени в хода на
административното производство по издаване на оспореното решение липсват данни
въз основа на какви изходни данни е определена пазарната цена за процесния имот.
При тези факти съдът
намира, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния
закон.
Касае за определяне
на обезщетение по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ, което трябва да бъде изплатено на
собствениците на имоти, трайно засегнати от сервитута на трасето на линейния
обект: „Нова ВЛ 400 кV от п/ст П. до п/ст „Марица – изток“ – Лот 1“.
Съгласно чл.64, ал.6 ЗЕ определянето на размера на обезщетенията по тази глава
се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или
по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.
Очевидно между страните не е постигнато взаимно съгласие предвид процесуалното
поведение на жалбоподателя, следователно определянето на размера на
обезщетението е извършено по реда на чл.210 ЗУТ.
Съгласно чл.210, ал.1 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. А съгласно чл.65,
ал.1 ЗЕ размерът на обезщетението за този вид сервитут се определя при
прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на
ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. Т.е., и по ЗЕ, и по ЗУТ основен критерий
за определяне размера на дължимото от титуляра на сервитута обезщетение е пазарна
цена на засегнатата част от имота, което задължава комисията да определи пазарната
цена на сервитутното право при прилагане единствено
на метода на пазарните аналози, като се вземат предвид продажните цени по
разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със сходни характеристики –
местонахождение, площ, категория земя, начин на трайно ползване. Принудителното
по своя характер учредяване на сервитут, възникващ по силата на закона, изисква
удовлетворяващо собственика на засегнатия имот обезщетение, максимално близко
до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота, поради което
при определянето на справедливата пазарна оценка като основа, от която се
определя стойността на обезщетението за засегнатите от сервитута имоти, е
допустимо прилагането единствено на метода на пазарните аналози.
В този смисъл оценителските доклади, ползвани от комисията по чл.210 ЗУТ,
сочат, че е определена осреднената пазарна стойност на база на използваните от
оценителите три метода за оценка – по метода на сравнимите продажби, по метода
на приходната стойност и по аналитичния метод, което противоречи на чл.65, ал.1
ЗЕ и чл.210, ал.1 ЗУТ, защото не е спазен критерият оценката да бъде по
справедливи пазарни цени. Докато определеното от вещото лице обезщетение е в
съответствие с изискванията на чл.65, ал.1 ЗЕ и на чл.210, ал.1 ЗУТ, както и на
изискванията на основните принципи в чл.6 и чл.8 АПК за съразмерност и за
равенство. Принципът на съразмерност задължава административния орган да
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да
допуска облагодетелстване на едни субекти за сметка други. С всеки
административен акт трябва да се цели най-малко засягане на правата и законните
интереси на заинтересованите страни, като се търсят и прилагат
най-благоприятните за тях мерки за постигане целта на закона. Принципът на
равенството изисква административният орган да третира еднакво, при еднакви
условия сходните случаи. С оглед на тази правна регламентация съдът намира, че
определеното обезщетение следва да бъде изменено от 200 лева на 1429 лева.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение
поради липса на материална компетентност на органа, тъй като чл.210, ал.1 ЗУТ
изисква обезщетението да се определи от комисия, назначена от кмета на
общината. В настоящия случай комисията е назначена със заповед № 307 от
22.03.2018 г. на кмета на община Асеновград. Обстоятелството, че решението е
взето от четирима от общо шестимата членове на комисията, не влияе върху
неговата законосъобразност, доколкото е бил налице кворум от повече от
половината от одобрения състав и е взел участие главният експерт, определен със
заповед № 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община Асеновград като задължителен
член, когато се разглеждат имоти извън регулация.
Неоснователно и
некореспондиращо с представените по делото оценителски
доклади е възражението на жалбоподателя, че собственият му имот не фигурира в
тях. Тъкмо напротив, във всички таблици – приложения 2.1-2.4 към оценителските доклади за определяне на цена по метода на сравнимите
продажби, по метода на приходната стойност и по аналитичния метод и за
определяне на осреднената пазарна стойност имот № ***, собственост на Н.С., е
посочен на самостоятелен ред.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, като се
измени определеното обезщетение. Предвид изхода на делото и направеното искане
за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя (л.163),
същото като основателно и доказано в размер на 210 лева (10 лева за държавна
такса и 200 лева за възнаграждение за вещо лице) следва да бъде уважено и на
основание чл.143, ал.1 АПК да бъде осъдена Община Родопи да заплати на жалбоподателя
тази сума.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба от Н.Г.С.,
ЕГН **********,***, решение от 18.05.2018 г. на комисия по чл.210 ЗУТ,
назначена със заповед № 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община Родопи, като УВЕЛИЧАВА определеното парично
обезщетение за сервитутното право, ограничаващо
ползването на поземлен имот № ***, в землището на с. К., собственост на Н.Г.С.,
с обща сервитутна площ 270 кв.м, засегнат от
изграждането на национален обект: „Нова ВЛ 400 кV „п/ст П. – п/ст „Марица – изток“, за
който е одобрен ПУП – ПП със заповед № РД-02-15-35 от 11.04.2017 г. на
зам.-министъра на РРБ, от 200 (двеста) лева на 1429 (хиляда четиристотин
двадесет и девет) лева.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Н.Г.С.,
ЕГН **********,***, сумата 210 (двеста и десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: