Р
Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Кюстендил, 04.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдия Табакова адм. дело № 136/2022 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.К.Д. ***, срещу заповед № 8121к-3353/07.04.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1 т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 9 и чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се излагат твърдения, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените в производството разноски.
Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М., излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Оспорената заповедта е издадена в производство, образувано със заповед №
8121К-12507/16.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със
заповеди № 8121К-12586/20.12.2021 г. – за отстраняване на очевидна фактическа
грешка, заповед № 8121К-106/11.01.2022 г. – за изменение на длъжността на
разследвания служител и заповед 8121К-919/21.02.2022 г. – за събиране на
допълнителни доказателства, във връзка със справка
№ 7855р-11262/16.12.2021 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“, с данни
за тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено от инспектор Д. в
качеството му на началник на Районно управление – Дупница. В заповедта са
описани действията на служителя, които според органа представляват дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР - неизпълнение
на разпоредбите на ЗМВР, неизпълнение на служебните задължения (вменени му в т. II от типова длъжностна
характеристика № 3286р-1914/15.01.2016 г.), неспазване на служебните правомощия
– чл. 203, ал. 1, т. 7 , пр. 2 и т. 9 от ЗМВР, използване на служебно положение
за облага на трети лица (неплатени
суми от ОП „Паркинги и гаражи“ при община Дупница за оказано съдействие от
полицейски служители на РУ - Дупница) и
умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна
вреда на МВР.
Със заповедта за образуване на
дисциплинарното производство е определен дисциплинарно разследващият орган и са
дадени разпореждания относно действията на този орган със задача да
събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши всички
процесуални действия по доказването на дисциплинарното нарушение. Заповедта е връчена лично на лицето срещу подпис
на 20.12.2021 г. На същата дата му е връчена и покана за даване на писмени
обяснения или възражения, както и доказателства по случая, в срок до 23.12.2021
г.
Със заповед № 8121К-12621/21.12.2021 г. главен инспектор Д. – началник I степен на Районно управление – Дупница при Областна дирекция на МВР - Кюстендил, е преназначен на изпълнителска длъжност – полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил.
Заповедта № 8121К-12507/16.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарното производство е изменена впоследствие, като със заповед № 8121К-12586/20.12.2021 г. е отстранена очевидна фактическа грешка, с която служителят е запознат на 20.12.2021 г., а със заповед № 8121К-106/11.01.2022 г. е изменена в частта за заеманата от разследвания служител длъжност, с която същият е запознат на 14.01.2022 г.
На 21.02.2022 г. със заповед № 8121К-919/21.02.2022 г., министърът на вътрешните работи е разпоредил събиране на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство, като с тази заповед оспорващият е запознат на 23.02.2022 г., видно от отбелязването върху самата заповед.
Въз основа на събраните в производството доказателства е съставена обобщена справка рег. № 3286р-5456/03.02.2022 г. относно проведено дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в която са отразени извършените от дисциплинарно разследващия орган действия по разследването. Същата е редовно връчена на жалбоподателя на 04.02.2022 г., видно от отбелязването върху самата справка. Обобщени справки са изведени и като рег. № 3286р-6388/09.02.2022 г. и рег. № 3286р-10549/04.03.2022 г., с които оспорващият е запознат на 10.02.2022 г., съответно на 07.03.2022 г., видно от отбелязването върху самите справки. За запознаване с обобщена справка рег. № 3286р-5456/03.02.2022 г. и с материалите по дисциплинарното производство и с правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения му е отправена и покана от 03.02.2022 г., връчена на 04.02.2022 г. За запознаване с нова обобщена справка рег. № 3286р-6388/09.02.2022 г. и с материалите по дисциплинарното производство и с правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения му е отправена и покана от 09.02.2022 г., връчена на 10.02.2022 г. За запознаване с нова обобщена справка рег. № 3286р-10549/04.03.2022 г. и с материалите по дисциплинарното производство и с правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения му е отправена и покана от 04.03.2022 г., връчена на 07.03.2022 г.
Срещу посочените обобщените справки оспорващият е подал обяснения УРИ № 277р-371/11.01.2022
г., УРИ № 277р-1370/07.02.2022 г., УРИ № 277р-1596/11.02.2022 г., УРИ №
277р-2098/24.02.2022 г. и УРИ № 277р-2575/08.03.2022 г., в които е изложил
своите доводи.
Със становище с рег. № 3286р-7137/11.02.2022
г. и становище рег. № 3286р-11592/10.03.2022 г. относно проведено дисциплинарно
производство дисциплинарно разследващият орган приема за доказано, че
служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
1, пр. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, неизпълнение
на служебните задължения (вменени му
в т. II от типова длъжностна характеристика № 3286р-1914/15.01.2016 г.),
неспазване на служебните правомощия – чл. 203, ал. 1, т. 7 , пр. 2 и т. 9 от ЗМВР, използване на служебно положение за облага на трети лица (неплатени суми от ОП „Паркинги и гаражи“ при
община Дупница за оказано съдействие от полицейски служители на РУ - Дупница) и умишлени нарушения на служебните задължения,
които са причинили значителна вреда на МВР, за което е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение".
В резултат на тази предхождаща процедура
е издадена обжалваната заповед. Служителят е запознат със заповедта на
13.04.2022 г.
Съдът, след като прецени доказателствата
по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, доколкото министърът на вътрешните работи може да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена при спазване на сроковете, които са установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба на закона за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (каквото е процесното), дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая, дисциплинарно наказващият орган се е запознал в пълнота с материалите по дисциплинарната преписка на 10.03.2022 г., когато му е представено становището на дисциплинарно разследващия орган, като оспорената заповед е издадена на 07.04.2022 г., с което е спазен двумесечният срок.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпили данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на съответна проверка за това.
В хода на проведеното дисциплинарно разследване не е нарушено правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност служител. Същият е уведомяван надлежно както за образуваното дисциплинарно производство, така и за измененията на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, също и за заповедта за събирането на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство. Следователно предоставена му е възможност да упражни правата си по ал. 8 на чл. 207 ЗМВР. Съдът намира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е спазено изискването на чл. 207, ал. 12 ЗМВР, като дисциплинарно разследващият орган го е приключил в определения му срок, като е изготвено становище до дисциплинарно наказващия за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на дисциплинарното производство от образуването му до приключване на дисциплинарното разследване от дисциплинарно разследващия орган с изготвените становища не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на крайния акт. Съществено процесуално нарушение обаче е допуснато от дисциплинарно наказващия орган, който не е изпълнил императивното си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР обуславя извод, че изслушването на служителя или приемането на писмените му обяснения, доколкото двата способа са уредени като алтернативни в закона, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.
Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. В настоящия случай няма доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че оспорващият е поканен от дисциплинарно наказващия орган да бъде изслушан или да представи писмени бележки по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Такива възражения са дадени пред дисциплинарно разследващия орган и са в изпълнение на разпоредбата на чл. 207, ал. 10 ЗМВР, поради което следва извода, че от страна на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Следователно, налице е нарушаване на правото на защита, което обосновава извода, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, което е и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
За пълнота на изложеното, съдът намира, че не е изпълнено и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта липсват ясни и конкретни мотиви в тази насока, както и обосновка от страна на органа, защо е наложено наказание "уволнение", а не някоя от предвидените по-леки форми на дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта е отбелязано, че държавният служител е награждаван многократно, като са посочени получените от него отличия и награди, както е и отбелязано,че и няма наложени дисциплинарни наказания, незаличени по реда на чл. 213, ал. 1 от МВР. В същото време не са изложени мотиви как посоченото цялостно поведение, включващо посочените по-горе награди и отличия, е оказало такова влияние, че да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "Уволнение", а не някоя от по-леките му форми. Изложените мотиви от органа при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, не дават възможност на съда да прецени дисциплинарно наказващият орган взел ли е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на това съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено. Ето защо налице са основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от искане за присъждането им, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски, възлизащи на 610 лв., от които 10 лева, платена държавна такса за образуване на делото и 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. Липсват доказателства за други направени разноски.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 8121к-3353/07.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1 т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 9 и чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от на Б.К.Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
да заплати на Б.К.Д., направените по
делото разноски в размер на 610 (шестотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: