Решение по дело №419/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 365
Дата: 23 април 2009 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20095220100419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………/23.04.2009г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,граждански състав,на четиринадесети април през две хиляди и девета година,в публично заседание,в следния състав:

Председател:М.Д.

секретар Р.Ц. като разгледа докладваното от съдия Д. *** гр.д. № 419/09 г.по описа за 2009 година.

 

                 Производството е по реда на чл.100 от Семейния кодекс.

                 Молителите С.С.М. и Ц.Н.М.,*** в молбата си твърдят,че са сключили граждански брак на 26.12.1993г.,от който брак имат родени две деца: Т. Ц. М.-роден на 17.05.1994г. и В. Ц. М.-родена на 05.04.2006г. Твърдят,че са постигнали сериозно, непоколебимо взаимно съгласие за развод,както и споразумение относно личните и имуществените си отношения.В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител-адв.Тошев поддържат молбата си за развод,както и постигнатото помежду им споразумение по чл.101 от СК.

                 Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност,прие за установено следното:

                 Видно от удостоверение за сключен граждански брак,изд. въз основа на акт за граждански брак №586/26.12.1993г.,съставен от Община Пазарджик молителите са сключили граждански брак на 26.12.1993г.,т.е налице са предпоставките на чл.100,ал.ІІ от СК,от който брак имат родени две деца: Т. Ц. М.-роден на 17.05.1994г. и В.Ц. М.-родена на 05.04.2006г.-факт,който се установява от приложените по делото удостоверение за раждане,изд. въз основа на акт за раждане №707/26.05.1994г.,съставен от Община Пазарджик и удостоверение за раждане,изд. въз основа на акт за раждане №420/05.04.2006г., съставен от Община Пазарджик.

                 Съдът,след като взе предвид,че молителите изразяват сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за допускане помежду им на развод,че поддържат представеното споразумение относно всички последици на развода,което Съдът намира,че непротиворечи на закона и е в интерес на децата счете,че следва да допусне развод по взаимно съгласие.

                 Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса относно споразумението за издръжка в размер на 43,20 лева.

                 По изложените съображения,Пазарджишкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

                 ДОПУСКА развод по взаимно съгласие между С.С.М. ***,с ЕГН ********** и Ц.Н.М. ***,с ЕГН **********, сключили граждански брак на …………г.,удостоверено с акт за граждански брак №586/26.12.1993г.,съставен от Община Пазарджик.

                 УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.101 от СК,както следва:

                 РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетните деца Т. Ц. М.,с ЕГН ********** и В. Ц. М.,с ЕГН ********** ще се упражняват от майката С.С.М. ***,с ЕГН ********** при режим на лични отношения на двете деца с бащата Ц.Н.М. ***,с ЕГН **********-всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя,както и 20 /двадесет/ дни в годината-през лятото,които не съвпадат с отпуска на майката.

                 Бащата Ц.Н.М. ***,с ЕГН ********** ще заплаща на малолетните си деца Т. Ц. М.,с ЕГН ********** и В. Ц. М.,с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законна представителка С.С.М. ***,с ЕГН ********** месечна ИЗДРЪЖКА в размер на 30,00 /тридесет/ лева-за всяко едно поотделно,считано от датата на обявяване на решението до настъпване на обстоятелства,обуславящи нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.

                 След прекратяване на брака С.С.М. ще носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ С..

                 Спорове за имущество не съществуват.

                 След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка.

                 ОСЪЖДА Ц.Н.М. ***,с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 43,20 /четиридесет и три и 0,20/  лева.

                 Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                            Съдия: