№ 471
гр. Варна, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500253 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. Н. с ЕГН ********** от
************, чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна - Г. Ж.,
със съдебен адрес ********** срещу Решение № 3573 от 21.11.2022г.,
поставено по гр.д. № 4852/2022г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН
изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК от К. К. Н. ЕГН ********** с адрес: ***********, чрез процесуален
представител - адвокат от АК Варна - Г. Ж., със съдебен адрес
********************, ПРОТИВ „ИРИДА 07“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин бл.709,
вх.В, ет.5, ап. 46, с вписана промяна в наименованието и в правно
организационна форма, както следва „УГРЕНОВА ПРОПЪРТИ“ ЕООД
ЕИК *********, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът К. К. Н. ЕГН ********** в качество на длъжник НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „ИРИДА 07“ ООД ЕИК *********, понастоящем
1
„УГРЕНОВА ПРОПЪРТИ“ ЕООД ЕИК *********, в качество на взискател
по изпълнително дело № 20198930401037 по описа на Частен съдебен
изпълнител Д.С.-С. рег. № 893 на КЧСИ Район на действие ОС-Варна
следните суми: СУМА в размер на 412,52 лв. главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г.
сключен между К. К. Н., ЕГН ********** и „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********
за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на
Заповед по чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, чийто размер е определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г.
до 01.04.2022 г. съгласно Съобщение по ИД № 20198930401037 по описа на
ЧСИ Д.С. -С., както и СУМА в размер на 65.00лв. - разноски по ч. гр. д.№
8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна
давност, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д.
№8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, предвид влязла в сила Заповед
за изпълнение №4764/4.07.2014г. и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20198930401037 по описа на Частен съдебен
изпълнител Д.С.-С., рег. № 893 на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за
изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Сочи се,
че е налице несъответствие между приетите от съда като безспорни и
доказани факти и обстоятелства и правните изводи, формулирани въз основа
на тях. Поддържа се възражението, че липсват въведени твърдения от
ответника, вкл. не са ангажирани доказателства, че преди датата 18.11.2019г.,
на която е образувано изп.д. № 20198930401037, е имало друго образувано на
основание издадения в полза на Мобилтел ИЛ от 02.10.2014г., издаден на
основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4764/04.07.2014г. по
ч.гр.д. № 8641/2014г. по описа на ВРС. Оспорва се извода на съда, че изп.дело
е образувано по молба на взискателя от 18.11.2014г., съотв. към вземането са
налице основанията за прекъсване на давността, съгласно постановките на ПП
ВС №3/80г. като погасителната давност е прекъсната с образуване на
изпълнителното производство. Настоява се, че считано от датата на издаване
на ИЛ – 02.10.2014г. до 02.10.2019г. е изтекла петгодишната давност по
чл.117, ал.2 от ГПК, съотв. към момента на образуване на изп. дело –
18.11.2019г. вземането е било погасено по давност. По тези съображения
счита за неприложими задължителните разяснения, дадени с ППВС №
3/18.11.1980 и т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Счита
за неправилно необсъждането на релевираните в ИМ твърдения за липсата на
действителни и законосъобразни прехвърляне на вземания. Настоява се за
2
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с
присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство .
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се, че
след образуването на заповедното производство до постановяване на ТР
№2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла.
Поддържа се, че давността за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г. и
е прекъсната през 2019г. с искането за налагане на запор. Позовава се на
Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2884/21г., трето г.о., ГК,
като счита, че макар и наложен през 2022г. запорът е прекъснал давността с
обратна сила към момента на заявяването му. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника, срещу
когото се провежда принудително изпълнение, e да се установи
несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.
3
В конкретния случай, за да бъде уважен предявеният иск, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, които да водят до погасяване на възможността
вземането, предмет на това изпълнително основание, да се събира
принудително.
Не се спори между страните, че по ч.гр.д. № 8641/2014г. по описа на
ВРС в полза на „Мобилтел“ ЕАД ЕИК ********* срещу К. К. Н. с ЕГН
********** на 02.10.2014г. е издаден изпълнителен лист за присъждане на
сумата в размер на 412,52 лв. главница по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г. сключен между К. К.
Н., ЕГН ********** и „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ********* за периода от
14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на Заповед по
чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 65.00лв. - разноски по ч. гр. д.№ 8641/2014 по описа на Районен съд –
Варна.
От приложените писмени доказателства към приобщеното в заверен
препис изп. дело № 20198930401037 по описа на ЧСИ рег. № 983, се
установява, че с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. цедентът
„Мобилтел“ ЕАД прехвърля, на основание и при условията на чл.99 от ЗЗД,
на цесионера „С.Г.Груп“ ООД вземания, произтичащи от договори за
електронни съобщителни услуги, договори за лизинг/продажба на крайни
ел.съобщителни устройства, както и неустойки за неизпълнение на сключени
договори, при посочен размер и цена. Името на ищеца фигурира в извлечение
от приложение №1 към договора. Въз основа на договор за цесия от
30.05.2019г. „С.Г.Груп“ ООД, като цедент, прехвърля на цесионера „ЮБЦ“
ЕООД свои вземания, придобити от цедента по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. с „А1 България“ ЕАД и които
вземания произтичат от предоставени далекосъобщителни услуги на третите
лица от „А1 България“ ЕАД, при посочен размер и цена. Името на ищеца
фигурира в извлечение от приложение към договора. С договор за цесия от
04.01.2021г. „ЮБЦ“ ЕООД, като цедент, прехвърля в полза на „ИРИДА 07“
4
ООД, в качеството на цесионер, свои вземания, за които се е снабдил с
изпълнителен титул и образувал изпълнителни производства, при посочен
размер и цена. Името на ищеца фигурира в извлечение от приложение към
договора.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Неопределяемостта на
прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена. В
конкретния случай вземанията по цесионните договори са определени по вид
и характер, налице е яснота относно правоотношението, от което произтичат
задълженията на купувачите по договорите за услуги и/или продажби за
заплащане на предоставените услуги и/ли устройства, и чиито задължения са
предмет на цесионните договори. Възражението на ответника за
недействителност на цесиите е неоснователно. Ответникът не спори, че е
уведомен за извършените цесии на вземането по изпълнителен лист, изд. по
ч.гр.д. № 8641/2014г. на ВРС, на 23.03.2022г.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да
основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ.
на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
(когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено
възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването
на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта
е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл.
117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се
ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) (така
Решение № 50295/23.01.2023г., Четвърто отд., ГК ВКС).
В конкретния казус, предвид факта на унищожаване на преписката по
заповедното производство в законоустановения срок, и липсата на
възможност да се установи датата на стабилизиране на издадената по него
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, следва да се приеме, че най-късно
петгодишният давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД е започнал да тече от
5
деня на издаване на изпълнителния лист, посочен в него, а именно –
02.10.2014г. и е изтекъл на 02.10.2019г.
От приобщеното изп.д. № 20198930401037 по описа на Частен съдебен
изпълнител Д.С.-С., рег. № 893 на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна се
установява, че молбата на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД за образуване на делото е
входирана под № 08728/18.11.2019г. Молбата на „Ирида 07“ ЕООД за
конституиране на дружеството като нов взискател е депозирана на
22.04.2021г. с вх. № 05664. В конкретната хипотеза последната не е от
значение за спора, тъй като релевантен е началният момент, в който
кредиторът е пристъпил към събиране на вземането си. При липса на
твърдения за предприети активни действия за принудително събиране на
сумите преди образуване на изпълнителното дело, то следва да се приеме, че
това е датата 18.11.2019г., към която петгодишната давност по чл.117, ал.2 от
ЗЗД за вземането, предмет на изпълнителен лист от 02.10.2014г., изд. по
ч.гр.д. №8641/2014 по описа на Районен съд – Варна, вече е била изтекла.
Решението на ВРС следва да бъде отменено и постановено ново с оглед
основателността на иска.
Като резултат от изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в
размер на 500 лева, адв.възнаграждение и ДТ, и за въззивната инстанция в
размер на 525 лева – за ДТ за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3573 от 21.11.2022г., постановено по гр.д. №
4852/2022г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от К. К. Н.
ЕГН ********** с адрес: ***********, чрез процесуален представител -
адвокат от АК Варна - Г. Ж., със съдебен адрес ********************,
ПРОТИВ „ИРИДА 07“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин бл.709, вх.В, ет.5, ап. 46, с
вписана промяна в наименованието и в правно организационна форма, както
6
следва „УГРЕНОВА ПРОПЪРТИ“ ЕООД ЕИК *********, да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът К. К. Н.
ЕГН ********** в качество на длъжник НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ИРИДА
07“ ООД ЕИК *********, понастоящем „УГРЕНОВА ПРОПЪРТИ“ ЕООД
ЕИК *********, в качество на взискател по изпълнително дело №
20198930401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д.С.-С. рег. № 893 на
КЧСИ Район на действие ОС-Варна следните суми: СУМА в размер на 412,52
лв. главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
Н1156079 от 20.07.2009 г. сключен между К. К. Н., ЕГН ********** и
„Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ********* за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението до PC - Варна за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК на
02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, чийто размер е
определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г. до 01.04.2022 г. съгласно
Съобщение по ИД № 20198930401037 по описа на ЧСИ Д.С. -С., както и
СУМА в размер на 65.00лв. - разноски по ч. гр. д.№ 8641/2014 по описа на
Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. №8641/2014 по описа на
Районен съд - Варна, предвид влязла в сила Заповед за изпълнение
№4764/4.07.2014г. и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20198930401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д.С.-С., рег. № 893
на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, като неоснователен и недоказан, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УГРЕНОВА
ПРОПЪРТИ“ ЕООД ЕИК ********* (с предишно наименование „ИРИДА
07“ ООД ЕИК *********) по отрицателния установителен иск на К. К. Н.
ЕГН ********** с адрес: ***********, с правно основание чл.124, ал. първа
във вр.чл.439 от ГПК, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника в качество на
взискател по изпълнително дело № 20198930401037 по описа на Частен
съдебен изпълнител Д.С.-С. рег. № 893 на КЧСИ Район на действие ОС-Варна
следните суми: СУМА в размер на 412,52 лв. главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г.
сключен между К. К. Н., ЕГН ********** и „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********
за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на
7
Заповед по чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, чийто размер е определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г.
до 01.04.2022 г. съгласно Съобщение по ИД № 20198930401037 по описа на
ЧСИ Д.С. -С., както и СУМА в размер на 65.00лв. - разноски по ч. гр. д.№
8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. №8641/2014 по описа на Районен
съд - Варна, предвид влязла в сила Заповед за изпълнение №4764/4.07.2014г.
и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20198930401037 по
описа на Частен съдебен изпълнител Д.С.-С., рег. № 893 на КЧСИ, Район на
действие ОС-Варна, поради погасяване на вземанията по давност след
издаването на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ПРОПЪРТИ“ ЕООД ЕИК ********* да
заплати на К. К. Н. ЕГН ********** сторените съдебно-деловодни разноски
за първата инстанция в размер на 500 лева, адв.възнаграждение и ДТ, и за
въззивната инстанция в размер на 525 лева – за ДТ и за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8