РЕШЕНИЕ
№ 6319
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110105595 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
****************, представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу Б. ЕМ. П.,
ЕГН:**********, със законен настойник Н. ИЛ. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС с
която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в
размер на 1498,52 лева, от които 1220,68 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. - м.04.2020г., ведно
със законната лихва от 10.09.2021г, до окончателното изплащане на вземането, 244,39 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 31.08.2021г., както и суми за дялово
разпределение 27,89 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 10.09.2021г. - до окончателното изплащане на вземането, и 5,56 лева -
лихва за периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52931/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: ***** ИД номер:
************.
Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
1
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА”
ЕАД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 10.09.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. ЕМ. П. за главница от 01.05.2017г. до
30.04.2020 г. в размер на 1 220,68 BGN /хиляда двеста и двадесет лева и 68 стотинки/ цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 10.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 244,39
BGN /двеста четиридесет и четири лева и 39 стотинки/, главница от 01.08.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 27,89 BGN /двадесет и седем лева и 89 стотинки/ цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 10.09.2021г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва от 01.10.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 5,56
BGN /пет лева и 56 стотинки/, - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия
и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС,аб. №*****.
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 52931/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 29.97 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
От представените по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г.
от ЗПИНМ 971 г., Нотариален акт №, том , дело /г., удостоверение за наследници,
удостоверение за идентичност на адрес и саморъчно завещание се установява, че Б. ЕМ. П. е
собственик на апартамент с административен адрес: АДРЕС.
2
От представените влезли в сила съдебни актове, се установява, че ответникът е
поставен по пълно запрещение със законен настойник Н. ИЛ. ИЛ..
Представен е констативен протокол, подписан от Директор на район „Земляне“ и
председателя на етажната собственост с адрес:че не съществува техническа възможност за
прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна инсталация
за отопление.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва три входа - В, Г и Д. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Вещото лице е посочило, че в процесната сграда отоплителната
инсталация е еднотръбна система и няма техническа възможност за въвеждане на дялово
разпределение. Във връзка с това в сградата не са поставени ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/. Разпределението на постъпилата ТЕ в абонатната
станция за отопление се разпределя на база отопляеми обеми на отделните имоти. За
процесния имот е изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем
185куб.м. и за ТЕ за отопление на имот на коригиран отопляем обем 61 куб.М. /по данни на
„ФИРМА“ ЕАД/. Не е представен акт за демонтаж на отоплителни тела. През процесния
период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула
приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 185куб.м.
съгл. акт за разпределение на кубатурата. За процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на
14.11.1996г.В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода с
дистанционен отчет. Водомерите са отчетени на 27.04.2018г., 22.05.2019г. и 29.05.2020г.,
като отчетите с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности
фигурират в изравнителните сметки.Вещото лице счита, че изчисленията извършени от ФДР
са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е констатирало, че не е представено свидетелство от
метрологична проверка на общия топломер с фабр.№4024186 от м.12.2019г. Същият е
сменен с нов през м.01.2020г., вместо през м.12.2019г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и БГВ е 1203.99 лева, като е посочено, че за м. 12.2019 г. е
отчетен нередовен общ топломер в абонатната станция и е възможно да се направи корекция
с приспадане на сумата от 129.23 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника за
процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
3
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения договор за дарение се установява, че след 1996 г., т.е. в рамките на
процесния период ответниците М С М и В И са съсобственици на 5/6 ид.ч. в режим на СИО,
а В И М с собственик на 1/5 ид.ч от апартамент от топлоснабдения имот.
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот, произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
4
(отм.).
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 1203.99 лева.Констатирано е, че
за месец декември 2019 г. общият топломер не е преминал метрологична проверка. Съдът
счита, че при това заключение на вещото лице искът за месец декември 2019 г . се явява
недоказан по размер, доколкото не може да се установи реална доставка на претендирано
количество топлоенергия. Съобразно изчисленията на вещото лице общата сума за периода
следва да се редуцира със сумата от 129.23 лева и искът да бъде уважен за сумата от 1074.76
лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
31.08.2021 г. в размер на 220.26 лева, изчислен вещото лице по ССчЕ.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.В чл.61, ал.1 от действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено,
че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея. В ал. 2 е посочено, че рРазпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, когато:не съществува техническа
възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, сградната инсталация за
отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста, конвекторна, смесена и дрУстановява се от
приложения протокол, че не съществува техническа възможност за прилагане на дяловото
разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна инсталация за отопление. Ето
защо исковете за цена за услуга за дялово разпределение, осъществено директно от
топлопреносното предприятие са основателни. Констатира се, че неизплатеният размер на
претенцията за дялово разпределение е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 34.68 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
5
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 5.56 лева- лихва за периода 01.10.2018 г.-
31.08.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 544.42 лв., от общо дължим размер от 629.97 лева/ в т.ч. държавна такса- 29.97 лева,
депозити за вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -69.11 лева от пълен размер от
79.97 лева.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото такива не са претендирани не следва и да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. ЕМ. П., ЕГН:**********, със законен
настойник Н. ИЛ. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС дължи на „- ” ЕАД, ЕИК
****************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1074.76 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, Аб. №: ***** ИД
номер: ************ за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2019 г. и от 01.01.2020 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 220.26 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 31.08.2021, 27.89
лева- сума за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г.,ведно със
законната лихва от 10.09.2021г. - до окончателното изплащане на вземането,за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52931/2021 г. на СРС като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от дружеството топлинна енергия над уважения
размер от 1074.76 лева до пълния предявен размер от 1220.68 лева, както и за периода на
месец декември 2019 г., иска за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер
от 220.26 лева до пълния предявен размер от 244.39 лева, иска за 5,56 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021г.,
както и претенцията за законната лихва върху неоснователния размер на главницата за
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Б. ЕМ. П., ЕГН:**********, със законен настойник Н. ИЛ. ИЛ. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, п.к. , обл. София-град, общ. , ж.к. „“, бл. , ет. , ап. да заплати
на „- ” ЕАД, ЕИК ****************, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 52931/2021 г. на СРС в размер на 69.11 лв., както и за настоящото производство, в
размер на 544.42 лв.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7