Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
Гр. Кубрат, 31.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на втори май, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 33 по описа
на РСКт за
2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
240 ЗЗД.
Ищецът „Е.–
п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от Боряна Димитрова Пенева и Пламен Стоянов Стефанов като членове
на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че в изпълнение
на договор за продажба на
ел. енергия за обект на
потребление с клиентски №
********** с аб. № **********, находящ
се на адрес
гр. Кубрат, обл.Разград, ул. „Назъм Хикмет“ № 84, сключен със З.А.Х., ЕГН **********,
е доставял ел. енергия в обекта на потребление, от която неплатена
е тази по фактури, издадени в периода от 13.02.2018 год. до 04.04.2018 год.; поради това
със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, постъпило в РС-Разград
с вх. № 8355/13.09.2018 г., изпратено
по подсъдност на РС – Кубрат, е поискал от заповедния съд
издаването на заповед за изпълнение
на задължението; в производството по цитираното заявление по ч. гр. дело
№ 566/2018 г. е издадена Заповед
№ 304/09.10.2018 г. срещу ответника,
връчена му по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното, като твърди, че с оглед
връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от установяване
на вземането си по реда
на чл. 416 ГПК, моли съда да
приеме за установено по отношение
на ответника З.А.Х., ЕГН **********
с пост. адрес ***, вземането си срещу
него по Заповед
№ 304/08.10.2018 г. за сумите:
главница в размер на 506.40 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на постъпване на
заявлението в съда –
13.09.2018 год. до окончателното изпълнение; лихва за забава
в размер на 21.62 лева за периода
след падежа за всяка фактура
до 09.08.2018 г., всички съставляващи неплатени задължения за ел.
енергия по фактури, издадени в периода 13.02.2018 г.- 04.04.2018 г. за
обект с аб. № ********** в гр. Кубрат, обл.
Разград, ул. „Назъм Хикмет” № 84, кл. № **********; и за разноски по делото:
25.00 лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск.възнаграждение, и сторените
в настоящото производство разноски.
Ответникът З.А.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез назначения му особен представител,заявява
становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. В съдебно заседание след установяване на обстоятелството, че ищецът е погасил
задълженията си към ищцовото дружество,
предоставя на съда решаването на делото.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Според чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.– п.П.” АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа
енергия за стопански нужди, включително и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от
ОУ е предвидено, че потребител за стопански
нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право
на ползване на имота е дал
пред „Е.– п.П.” АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде
потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника,
че същият е клиент на „Енерго-П.Продажби“
АД с клиентски № **********, заведен с аб.
№ **********, находящ се на адрес в гр. Кубрат, ул. „Назъм Хикмет“ № 84.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят
е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в
сроковете и начина, определени в тези ОУ. Потребител, който не изпълни
задължението си за заплащане в срок на дължими към ищцовото
дружество суми, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка
за потребление издадена от ищеца на името на ответника за периода 24.06.2017 г.
до 24.07.2018 г. и извлечение от сметка, се установява, че ответникът дължи
сумата от 506.40 лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел.
енергия и лихва към 09.08.2018 г. в размер на 21.62 лв.
На 09.10.2018 г. по ч. гр. д. № 566/2018
г. по описа на РС-Кубрат е издадена Заповед № 304 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 506.40 лева, ведно
с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 13.09.2018 год., до окончателното изпълнение; лихва за
забава в размер на 21.62 лева за периода след падежа за всяка фактура до
09.08.2018 г., всички съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по
фактури, издадени в периода 13.02.2018 г. – 04.04.2018 г. за
обект с аб. № ********** в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Назъм Хикмет”
№ 84, кл. № **********; и за разноски по делото:
25.00 лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск. възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 15.01.2019 г. „Е.– П.П.” АД в законоустановения срок е
предявило настоящия установителен иск, като е
представило доказателства по заповедното производство.
С Молба вх. № 1233/30.04.2019
год. дружеството чрез процесуалния си представител сочи, че длъжникът е платил
изцяло претендираните с установителния
иск суми, предмет на издадената заповед, като са останали незаплатени само
сторените в настоящото производство разноски.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник)
- възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно (облигационно
или търговско) правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото
дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата
на Договор за доставка на електрическа енергия и Общите условия към него.
Безспорно се установи, че ответникът З.А.Х. в периода 13.02.2018 г. – 04.04.2018 г. е
консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че
между страните е сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него
ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените
писмени доказателства освен сключването на договора установяват и
предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества.
С оглед на това и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по
тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е
неизпълнение на договора, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на
доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението
на договора.
В хода на процеса, след образуване на
заповедното производство и по време на исковото ответникът е изплатил изцяло
задължението си към „Е.– Про П.” АД за заплащане на
дължимите суми по договора между страните, в това число и разноските по
заповедното производство. В този смисъл са признанията на ищеца в молба вх. № 1233/30.04.2019
г. Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Поради това предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради плащането
извършено от ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в исковото
производство:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на
разноски, направени в исковото производство, което не се оспорва от ответника.
В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК), поради което следва
да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Доколкото се
признава от ищеца, че направените в заповедното производство разноски са
заплатени, то следва да му бъдат присъдени сторените такива в настоящето
производство размер на общо 525 лв., от които 75 лв. внесена държавна такса, 150
лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. разноски
за депозит за особен представител.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.– п.П.”
АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********,
представлявано от Боряна Димитрова Пенева и Пламен Стоянов Стефанов като членове
на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М. иск срещу З.А.Х., ЕГН ********** с пост. адрес *** за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество следните суми: главница в размер на 506.40 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
13.09.2018 год. до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 21.62
лева за периода след падежа за всяка фактура до 09.08.2018 г., всички
съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени в периода
13.02.2018 г. – 04.04.2018
г. за обект с аб. № ********** в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Назъм Хикмет”
№ 84, кл. № **********; и за разноски по делото:
25.00 лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск. възнаграждение, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на
процеса.
ОСЪЖДА З.А.Х., ЕГН ********** с пост.
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) – направени разноски по
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова