Решение по КНАХД №275/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 75 от 11.05.2025 г., постановено по НАХД № 654/2024 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е изменил Наказателно постановление № 31-0000072 от 15.07.2024 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, с което на М. В. И., [ЕГН], е наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103, пр. 3 от ЗДвП, като е НАМАЛИЛ наказанието глоба на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок на 3 месеца.

Недоволен от така постановеното решение е останал М. В. И., [ЕГН], който чрез адв. Р. Р. от ПАК, е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като се изразява несъгласие с извода на РС, че при издаване на АУАН и НП липсват допуснати процесуални нарушения, сочи се, че касаторът не е спазил едно разпореждане на контролните органи – да представи документите за проверка, като сочи, че е имал предходен „конфликт“ със служители без да сочи кога и къде, както и с кои конкретно служители. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени изцяло наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р. от ПАК за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Р. Р., като се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, се явява лично, като намира касационната жалба за неоснователна, като сочи, че само благодарение на бързината на контролния екип, не са допуснати съществени опасности за техния живот, т.к. касаторът е потеглил с товарния автомобил след като е отказал да си даде документите за проверка, без разрешение на контролните органи, което е поставило в опасност живота на проверяващите, които са били принудени да се отместят, а след това да преследват касатора със служебния автомобил с включени светлинен и звуков сигнал и повторно да го спрат за проверка. Сочи, че „незаслужено“ РС е намалил размера на наложените административни наказания.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд, първи състав, е изменил Наказателно постановление № 31-0000072 от 15.07.2024 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, с което на М. В. И., [ЕГН], е наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103, пр. 3 от ЗДвП, като е НАМАЛИЛ наказанието глоба на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок на 3 месеца.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, като не се сочат касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

По отношение на довода на касатора, че в наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение във връзка с неправилно посочена административнонаказателна разпоредба, като според касатора е следвало да се приложи чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, вместо приложената санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, касационната инстанция намира, че липсва допуснато процесуално нарушение относно квалификацията, защото безспорно е установено от всички писмени и гласни доказателства, а и няма спор и се признава от касатора, че при първото спиране за проверка касаторът е отказал да предаде документите си на органите за контрол, като по този начин е възпрепятствал проверката, даже е потеглил самоволно, без разрешение на контролните органи, което от една страна, е осуетило извършването на проверката, а от друга страна, е поставило живота и здравето на контролните органи в опасност, наложило се е контролните органи да преследват касатора със служебния автомобил около 1 км, да го изпреварят, повторно да го спрат, дори да го предупредят, че ще търсят съдействие на органите на полицията на телефон 112, едва след което ксасаторът е предал документите си за проверка на контролните органи.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който съдържа и състав на административно нарушение, наказуемо е деянието - откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, като именно това е правилната правна квалификация на административното нарушение.

Както пред РС, така и пред касационната инстанция касаторът твърди, че е имал предходен „конфликт“ със служители без да сочи кога и къде, както и с кои конкретно служители, като не сочи доказателства в тази насока нито пред РС, нито пред касационната инстанция, но следва да се посочи, че наличието на предходни „конфликти“ с проверяващи, без значение на коя конкретно администрация, няма как да оневини касатора, поради което е правно ирелевантно.

Правилно РС е кредитирал показанията на двамата свидетели-очевидци, чиито показания са обективни, безпристрастни и съответстват на писмените доказателства по делото. Правилни са изводите на РС, че административното нарушение е доказано, правилна е правната квалификация на същото, като липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител на л. 33-34 от делото на РС, до момента касаторът е наказван многократно и за предходни нарушения по ЗДвП.

За пълнота касационната инстанция намира, че липсват каквито и да било смекчаващи обстоятелства с оглед безспорно установената от РС фактическа обстановка, която дори не се оспорва от касатора.

Видно от всички писмени и гласни доказателства, а и няма спор, че при първото спиране за проверка, касаторът е отказал да предаде документите си на органите за контрол, като по този начин е възпрепятствал проверката, даже е потеглил самоволно, без разрешение на контролните органи, което от една страна, е осуетило извършването на проверката, а от друга страна, е поставило живота и здравето на контролните органи в опасност, наложило се е контролните органи да преследват касатора със служебния автомобил с включени светлинен и звуков сигнал около 1 км, да го изпреварят, повторно да го спрат, дори да го предупредят, че ще търсят съдействие на органите на полицията на телефон 112, едва след което ксасаторът е предал документите си за проверка на контролните органи.

За пълнота следва да се отбележи, че при тази фактическа обстановка касационната инстанция намира, че неправилно РС е проявил снизхождение към касатора, като е намалил наложените му глоба и лишаване от правоуправление, но поради липса на касационна жалба от административнонаказващият орган, касационната инстанция няма как да се произнесе относно размера на наложените административни наказания.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

При този изход на делото на адвоката на касатора не се дължат разноски.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 11.05.2025 г., постановено по НАХД № 654/2024 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.

Решението е окончателно.