Решение по дело №1423/2017 на Софийски градски съд

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №

                                                       20.01.2020г., гр.София,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,  VІ-11 СЪСТАВ,  в открито  съдебно заседание проведено на  четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар: АЛБЕНА ЛАМБЕВА

Като разгледа търговски дело № 1423 по описа на Софийски градски съд за 2017, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове и при условията на евентуалност с пр.осн.чл.3,ал.3 вр.чл.3,ал.2 от ЗБН , с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН, с пр.осн.чл.59,ал.3 от ЗБН, с пр.осн.чл.59,ал.2 от ЗБН от синдиците А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност/ ЕИК *******срещу В.Ж.К., Ж.Ж.К., М.Ж.К., Ж.В.К. И „А.“ ЕАД ЕИК *********.

Ищците твърдят, че предявяват исковете, в качеството си на синдици на банка в открито производство по несъстоятелност с Решение № 664 от 22.04.2015г. постановена по т.д.7549 по описа за 2014г. на СГС. След проведено обжалване  началната дата на несъстоятелността е определена на 20.06.2014г.. Твърди се, че на 29.04.2009г. е сключен договор за банков кредит между КТБ АД и „А.“ ЕАД, с който банката първоначално е предоставила кредит на този ответник в размер на 500 000 евро, предназначени за оборотни средства. Към договора са подписани общо 12 анекса, с които са увеличавани главница, изменяни погасителни планове и крайния срок за изплащане на кредита.  С анекс № 6 от 27.05.2010  е постигнато съгласие за последно увеличение на разрешения кредит, с което общия размер достига 3 200 000 евро. С анекс № 12 от 24.04.2014г. е прието, че главницата възлиза в размер на 3 189 273.93 евро и е уговорено кредитополучателя  да погаси задълженията си по договора от 29.04.2009г. в срок до 25.12.2015г., освен ако кредитът се обяви за предсрочно изискуем. Погашенията на задължението е следвало да се извършат на три вноски. Банката е уведомена с писма на 17.11.14 г., че физическите лица ответници, всеки по отделно е сключил договор с юридическото лице кредитополучател от 08.05.2014г. за встъпване в дълг, до размера на конкретно посочените в исковата молба и в договорите сумите по банковите им сметки в КТБ АД .В исковата молба банката конкретизира размера на задължението на кредитополучателя към датата на уведомлението за встъпването в дълг на сумата от 3 401 851.39 евро, в която сума се включват главници, лихви и неустойки. Банката сочи и датите през 2008г. и 2009г. на които са сключени договори за преференциални безсрочни депозити с открити банкови сметки на ответниците физически лица. Банката сочи, че на 21.10.2014г. в деловодството на банката е постъпило уведомление , с което най - общо се сочи от страна на ответника кредитополучател, че по задълженията му по договора за кредит е налице встъпване в дълг, поради неизпълнение на задълженията от страна на негови контрахенти. Прави и изявление за прихващане  между задълженията на встъпилите в дълг към банката със вземанията, които те имат по своите депозити. С нови писма от 17.11.2014г., което е посочено и по-горе, банката е уведомена от кредитополучателя и встъпилите в дълг,че на осн.чл.101 ЗЗД са поети солидарни задължения, до какви размери и че се прави изявление за прихващане между задълженията на солидарните длъжници със техните вземания от банката, както следва :   1. Между задължението на В.Ж.К. на стойност 21 000 евро, с вземането му по безсрочния му депозит в размер на 21 000 евро, считано от първото уведомяване т.е. от 21.10.2014г. 2. Между задължението на Ж.Ж. К.на стойност 26 000 евро с вземането му по безсрочния му депозит в банката в размер на 26 000 евро, считано от датата на първото уведомяване – 21.10.2014г.,3. Между задължението на М.Ж.К. на стойност 21 000 евро , с вземането по безсрочния й депозит в банката в размер на 21 000 евро, считано от 21.10.2014г, датата на първото уведомление, 4. Между задължението на Ж.В.К. в размер на 67 000 евро, в което е встъпил и вземането му за същата сума от банката, по наличния при нея безсрочен депозит, считано от 21.10.2014г. Банката намира, че правно валидни за изявленията за прихващания са писмените изявления от 17.11.2014г. , тъй като това от 21.10.2014г. е направено само от кредитополучателя А. ЕАД , а същият не може да прави изявление за прихващане със задълженията на солидарните длъжници , предвид законовата забрана на чл.123,ал.2 ЗЗД. Следователно като правно валидни могат да се разглеждат само тези направени с изявленията от 17.11.2014 г.. От друга страна обаче, излага твърдения, че са нищожни тъй като не са направени в изискуемата се от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа. Наред с това намира, че са нищожни на осн.чл.3,ал.3 вр.ал.2 от ЗБН, доколкото лицензията на банката за упражняване на банкова дейност е отнета на 6.11.2014г. и с посочените норми се установява забрана за извършване на  разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката. От същия момент не могат да се извършват действия и сделки , насочени към събиране , предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения , независимо от начина.. Прихващанията са извършени след отнемане лицензията на банката. Наред с това оспорват датите на договорите за встъпване в дълг, касателно датите на сключване и намират, че достоверната тяхна дата е датата на уведомленията за прихващане 17.11.2014г. . Твърди, че ответниците са знаели за неплатежоспособността на банката към   този момент с оглед, че Решението на УС на БНБ е било вписано в ТР по партидата на банката относно отнемане на нейния лиценз. Дори и съдът да приеме за достоверна датата 21.10.2014г., то към този момент банката е била поставена под особен надзор поради невъзможност за разплащане и  поради изчерпана ликвидност с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г., което е публично оповестено и широко медийно отразено, поради което у ответниците е било знание за неплатежоспособността на банката. С оглед на това извършените прихващания са относително недействителни спрямо кредиторите на неплатежоспособността. Моли съдът да прогласи за нищожно всяко едно от извършените прихващания и при евентуалност да се прогласи тяхната относителна недействителност на осн.чл.59,ал.5 ЗБН, при евентуалност на осн.чл.59,ал.3 от ЗБН,, при евентуалност на осн.чл.59,ал.2 от ЗБН. Претендира направените разноски.

ОТВЕТНИКА А. ЕАД не взема становище по иска.

ОТВЕТНИЦИТЕ физически лица, чрез техния особен представител  оспорват така предявените искове . Излага съображения, че не е предвидена възможна кумулация между съставите на чл.3,ал.2 и чл.59,ал.5 и ал.6 от ЗБН.  Намира, че в конкретния случай нормата на чл.59,ал.5 от ЗБН не намира приложение, тъй като тя определя като относително недействителни само онези прихващания, извършени , извършени от длъжника, а той по ЗБН е несъстоятелната банка. Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени.       

                Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

                Доколкото искът е предявен в законовия двугодишен срок е допустим.

                Между страните няма спор, че ищеца е банка в открито производство по несъстоятелност и че началната дата на нейната несъстоятелност е 20.06.2014г., което се установява,  от представените по делото Решение № 1443  от 03.07.2015г.  постановено по д.№ 2216/2015г. и Определение № 583 /2016г.. Това е и момента от който банката е поставена под особен надзор, видно от Протокол № 11 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, а на 6.11.2014г. УС на БНБ е отнел лиценза на КТБ АД, което се установява от представения протокол № 27 от тази дата.

 Не се спори и  че ответникът А. ЕАД е кредитополучател по договор за банков кредит от 29.04.2009г., като по делото са представени договора и 12 анекса за неговото изменение. Размерът на задължението по кредита се установяват  от извлечението от счетоводните книги на КТБ АД с редовна главница от 3 189 273.93 евро, 161 132.24 евро просрочени лихви, 17 718.19 евро текущи лихви и 8 511.24 евро неустойка, дължими такси 25 215.79 евро  или общо 3 401  851.39 евро.

                Представени са и четири договора за встъпване в дълг от 08.05.2014г., подписани между ответника кредитополучател и четирите физически лица ответници К.. Ищецът оспорва датата на подписване на тези договори.Договорите са представени в банката с представените уведомления за встъпване в дълг на 17.11.2014г., като с уведомленията са направени изявления за прихващане със сумите, за които ответниците са встъпили в дълг и вземанията на банката по кредита до тези размери. Доколкото в тежест на ответниците е да се установи достоверната  дата, на която договорите за встъпване в дълг са подписани и това не е сторено, то съдът намира, за основателно оспорването на договорите и приема, че  за достоверна тяхна дата следва да се приеме датата, на която те са представени в КТБ АД 17.11.2014г. В първото уведомление до банката от 21.10.2014г. не са посочени нито лицата встъпили в дълг, нито размера до който встъпват, нито пък са индивидуализирани прихващанията, още повече че те касаят прихващания на солидарните длъжници, поради което съдът изцяло споделя изложеното в исковата молба, че тези изявления не са породили действие. Не би могло да се приеме, и че договорите за встъпване в дълг са подписани към тази дата, тъй като не са посочени в това уведомление.

                От представените договори за преференциален безсрочен депозит се установява, че ответниците физически лица са имали открити банкови депозити при ищеца, и не се спори относно факта, че депозитите са били с размерите, за които са направени изявления за прихващане.

                С първия иск се иска обявяване нищожността на така извършените прихващания на осн.чл.3,ал.3,вр.ал.2 ЗБН. Съдът намира, че този главен иск е неоснователен. Съдебната практика приема по категоричен начин, че прихващането,извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3 ал.2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Законът не предпостaвя изначална нищожност на прихващането в хипотезите на чл.3 от ЗБН, тъй като по същество  и като цяло прихващането е допустимо и действително, ако е извършено извън хипотезите на чл.59,ал.3 и ал.5 от ЗБН. Прихващането има погасителен ефект на задълженията и вземанията и не уврежда масата на несъстоятелността. Предвидени са специални искове  за прогласяване на относителна недействителност на прихващането, спрямо кредиторите на несъстоятелността и съответно тази изрична норма изключва общата нищожност по чл.3 от ЗБН. Предвид на това този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

            По първия евентуален иск с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН. Тази норма предвижда, че всяко прихващане направено след началната дата на неплатежоспособността или след поставяне на банката под особен надзор, в зависимост от това коя дата е по-ранна е относително недействително спрямо кредиторите за несъстоятелността, независимо от момента на възникване на всяко едно от насрещното вземане. Недействителността не обхваща частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество. В тази хипотеза действието на прихващането се отлага до последното разпределение . Съдът намира, че така извършеното прихващане от ответните страни попада под разпоредбата на ал.5 на чл.59 от ЗБН, тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността съвпадаща и с датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г.  Съдът намира, че предвид изменението на тази разпоредба през 2018г. на същата е придадено обратно действие, то следователно под действието на тази разпоредба попадат и изявленията на кредитори на банката , а не само такива извършени от самата банка длъжник. Доколкото процесния казус попада изцяло под разпоредбата на чл.59,ал.5 от ЗБН то съдът следва да прогласи относителната недействителност на всяко едно процесните прихващания с изключение на частта, която не се обхваща от действието на нормата. Тази норма не изисква установяване на знание на неплатежоспособността у извършващия прихващане, както е при иска по чл.59,ал.3 от ЗБН, но дори и да се изисква, то в конкретния случай изявлението е направено на 17.11.2014г., както е приел съдът, по-горе, т.е. след отнемане на лиценза на банката и такова знание се предполага.

            Доколкото е уважен първия евентуален иск, то съдът не следва да се произнася по исковете с пр.осн.чл.59,ал.3 и ал.2 от ЗБН, също предявени при условията на евентуалност.  

                Доколкото ищецът е направил искане за присъждане на разноски за юр.възнаграждение, а е представляван от адвокат без представени доказателства за заплатено адв.възнаграждение то такова не му се следва. На ищеца следва да се присъдят разноските на особения представител на ответниците, които ищеца е внесъл, или при разделност частта на всеки от петте ответника е еднаква и се равнява на 400 лв.

                Доколкото исковете срещу ответниците са уважени, то всеки от тях следва да бъде осъден да заплати ДТ от 4 % от размера на сумата, с която всеки по отделно е извършил прихващане.

                Водим от горното съдът

                                                                              Р         Е       Ш       И      :

                ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с пр.осн.чл.3,ал.3 вр.чл.3,ал.2 от ЗБН предявен от К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******срещу В.Ж. К.ЕГН **********, Ж.Ж. К.ЕГН **********, М.Ж. К. ЕГН ********** Ж.В. К.ЕГН ********** „А. „ ЕАД ЕИК ********* за прогласяване нищожността на прихващанията, като неоснователен.

                ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  спрямо кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******на осн.чл.59,АЛ.5 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на извършеното прихващане от В.Ж. К.ЕГН **********,  обективирано в писмо с вх.№11890 от 17.11.2014г.  на вземания в размер на 21 000 евро / двадесет и една хиляди/евро, възникнали по договор за преференциален депозит № 34633 от 03.04.2008г. със задълженията му като солидарен длъжник до размера на прихваната сума по договор за банков кредит от 29.04.2009г. сключен с ответникът „А. „ ЕАД ЕИК *********,изключая частта която би получил при разпределение на осребреното имущество.

                ОСЪЖДА В.Ж. К.ЕГН **********,***   да заплати по сметка на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК *******сумата от 400 лв. / четиристотин/ разноски на осн.чл.78 ГПК.

                 ОСЪЖДА В.Ж. К.ЕГН **********,***  да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,гр.София, бул.*******сумата от 1642.20 лв./ хиляда шестстотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки/ държавна такса.   

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  спрямо кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******на осн.чл.59,АЛ.5 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на извършеното прихващане от Ж.Ж. К.ЕГН **********,  обективирано в писмо с вх.№11891 от 17.11.2014г.  на вземания в размер на 26 000 евро / двадесет и шест хиляди/евро, възникнали по договор за преференциален депозит № 41594 от 03.04.2008г. със задълженията му като солидарен длъжник до размера на прихваната сума по договор за банков кредит от 29.04.2009г. сключен с ответникът „А. „ ЕАД ЕИК ********* ,изключая частта която би получил при разпределение на осребреното имущество.

                ОСЪЖДА Ж.Ж. К.ЕГН **********,***   да заплати по сметка на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК *******сумата от 400 лв. / четиристотин/ разноски на осн.чл.78 ГПК.

                 ОСЪЖДА Ж.Ж. К.ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,гр.София, бул.*******сумата от 2033.20 лв./ две хиляди тридесет и три  лева и двадесет стотинки/ държавна такса.  

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  спрямо кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******на осн.чл.59,АЛ.5 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на извършеното прихващане от М.Ж. К. ЕГН **********,  обективирано в писмо с вх.№11892 от 17.11.2014г.  на вземания в размер на 21 000 евро / двадесет и една хиляди/евро, възникнали по договор за преференциален депозит № 34553 от 03.04.2008г. със задълженията му като солидарен длъжник до размера на прихваната сума по договор за банков кредит от 29.04.2009г. сключен с ответникът „А. „ ЕАД ЕИК ********* ,изключая частта която би получил при разпределение на осребреното имущество.

                ОСЪЖДА М.Ж. К. ЕГН **********,***   да заплати по сметка на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК *******сумата от 400 лв. / четиристотин/ разноски на осн.чл.78 ГПК.

                 ОСЪЖДА М.Ж. К. ЕГН **********,***  да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,гр.София, бул.*******сумата от 1642.20 лв./ хиляда шестстотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки/ държавна такса.  

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  спрямо кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******на осн.чл.59,АЛ.5 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на извършеното прихващане от Ж.В. К.ЕГН **********,  обективирано в писмо с вх.№11893 от 17.11.2014г.  на вземания в размер на 67 000 евро / шестдесет и седем  хиляди/евро, възникнали по договор за преференциален депозит № 41594 от 03.04.2008г. със задълженията му като солидарен длъжник до размера на прихваната сума по договор за банков кредит от 29.04.2009г. сключен с ответникът „А. „ ЕАД ЕИК ********* ,изключая частта която би получил при разпределение на осребреното имущество.

                ОСЪЖДА Ж.В. К.ЕГН **********,***   да заплати по сметка на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК *******сумата от 400 лв. / четиристотин/ разноски на осн.чл.78 ГПК.

                 ОСЪЖДА Ж.В. К.ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,гр.София, бул.*******сумата от 5 239.40 лв./ пет  хиляди двеста тридесет и девет  лева и четиридесет стотинки/ държавна такса.  

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :