№ 125
гр. Средец, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20252170100434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част трета, Глава XXVI от ГПК, с
правно основание чл. 49 и сл. от Семейния кодекс.
Съдебното производство е образувано по предявена искова молба от С.
Я. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул. *****, чрез адв. Д. Ч. при
БАК, със съдебен адрес: гр. Средец, ул. ***, против Ж. П. Й., с
ЕГН:**********, с посочени в исковата молба адреси: гр. Средец, ул. ***** и
гр. Средец, ул. ****, за развод по чл. 49 от СК, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, с произнасяне по въпроса за вината и фамилното име.
Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане от
ищеца.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак в
гр. Средец, на 04.02.2003 г. който е първи по ред и за двамата.
Излага се, че от брака, страните имат едно дете, което е навършило
пълнолетие и което е поставено под пълно запрещение, като грижи за него
полага само и единствено майката.
Първоначално страните живеели много добре. Всичко между тях било
прекрасно, разбирали се за всичко, никога не са имали съществени
противоречия.
Релевира се, че постепенно отношенията им се променили. За кратко
време започнали да излизат наяве несходството в характерите, коренно
различните ни разбирания за това как трябва да протича съвместния ни живот.
Опитали се да преодолеят разликата във възгледите си. Постепенно разбрали,
че просто не могат да живеят заедно. Изпадали в непрекъсната конфронтация
помежду си и за най-дребните неща, отчуждили се един от друг.
1
Несъвместимостта във възгледите им и характерите била пълна. Липсвало
елементарно разбирателство на проблемите на другия.
Твърди се, че съпрузите са във фактическа раздяла от около десет
години, като ответника си има отделно жилище. Релевира се, че непрекъснато
звъни на ищцата да иска пари за да си заплаща текущите разходи като ток,
вода и др. Застъпва тезата, че щом са съпрузи, била длъжна да му помага с
разходите му. Допълва че, когато провеждали разговори по телефон и поиска
пари и му се откажат, започва да обижда с най-вулгарни ругатни и обидни
съпругата
Иска се да се постанови решение, с което:
1./ ДА СЕ ПРЕКРАТИ БРАКЪТ между съпрузите, поради вина на
ответника.
2./ ДА СЕ ПОСТАНОВИ, след разтрогването на брака, ищцата да
възстанови предбрачното си фамилно име „И.“.
Претендират се разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил от адв. Ж. П.
Й., с ЕГН:**********.
В съдебно заседание ищцовата страна С. Я. Й., редовно призована, се
явява лично. Представлява се от адв. Д. Ч. от АК – гр. Бургас. Поддържат
исковата молба и молят същата да бъде уважена.
В съдебно заседание ответната страна Ж. П. Й., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
По делото е изслушана съпругата, която заявява пред съдебния състав,
че със съпруга и ответник по настоящото дело са във фактическа раздяла
повече от десет години, като я посещава много рядко и за половин час, за да
иска пари.
По делото са разпитан свидетелят М. И. Я., която излага пред съда, че
съпрузите са разделени от около 10 години, като ищцата живее при нея.
Допълва, че е била свидетел на случай от преди около месец, при който
ответникът се е свързал с ищцата и и е поискал прави, което довело до
скандал. Допълва, и че много пие и при посещенията на дома на ищцата
постоянно вдигал скандали.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установява от приложения по делото Оригинал на
удостоверение за сключен граждански брак УС-0 № 229504, издаден въз
основа на Акт за сключен граждански брак № 4 от 04.02.2003 г., съставен в гр.
Средец, общ. Средец, обл. Бургас, че С. Я. Й. и Ж. П. Й. са сключили
2
граждански брак на 04.02.2003 г. в гр. Средец, който е първи и за двамата. При
сключването на брака, съпругата приела фамилното име на съпруга – Й.,
съответно за нея Й..
От брака, страните имат едно дете, което е навършило пълнолетие и
което е поставено под пълно запрещение, като грижи за него полага само и
единствено майката.
След сключването на брака, първоначално страните живеели много
добре. Всичко между тях било прекрасно, разбирали се за всичко, никога не са
имали съществени противоречия. Постепенно отношенията им се променили.
За кратко време започнали да излизат наяве несходството в характерите,
коренно различните ни разбирания за това как трябва да протича съвместния
ни живот. Опитали се да преодолеят разликата във възгледите си. Постепенно
разбрали, че просто не могат да живеят заедно. Изпадали в непрекъсната
конфронтация помежду си и за най-дребните неща, отчуждили се един от
друг. Несъвместимостта във възгледите им и характерите била пълна.
Липсвало елементарно разбирателство на проблемите на другия. Съпругът
злоупотребявал с консумацията на алкохол и постоянно създавал скандали.
Това довело до фактическа раздяла която продължава повече от 10 години.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По брачния иск:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, включващ искане
по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по въпроса за вината.
Между страните няма спор, и от събраните гласни доказателства, става
ясно, че, от около 10 десет години съпрузите не живеят съвместно, от което
става ясно, че същите се намират в трайна фактическа раздяла. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС № 10/1971 г., т. 3) и не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В настоящия случай
обаче раздялата е с немалка продължителност – почти една година, през което
време бракът им е съществувал само формално. От изложеното може да се
направи категоричният извод, че общността между съпрузите е разкъсана,
имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието,
уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува
само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,
съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко
разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на
морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и
възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла, както и че не живеят заедно, говори за тотално разпадане на връзките
между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях
не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването
3
на нормалните съпружески отношения. Не се събраха доказателства през този
период съпрузите да са се събирали да живеят заедно, да са поддържали общо
домакинство, да са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях, в личен
план, е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.
През този период двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие
за съществуването и просперитета на семейството, поради това, че
фактически не са живеели в едно домакинство. По делото не се събраха
доказателства, установяващи други факти и обстоятелства в посока,
противоположна на изложеното. Установява се, че бракът е изчерпан от
всякакво съдържание, още преди настъпването на фактическата раздяла, като,
към настоящия момент, неговото съществуване е станало безпредметно.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните – липсата на спор относно почти десетгодишната им
фактическа раздяла между тях, както и от липсата на изразено желание от
страните бракът да бъде запазен, съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду
им е изчезнало общото чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Предвид всичко изложено съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било
вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, поради което следва да бъде прекратен.
По въпроса за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 2 от СК, с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това.
Ищцата, до приключване на устните състезания е навела съответни
брачни провинения на другия съпруг липсва на внимание, неглижиране,
постоянните караници и проблеми, представляващи основанията на брачния
иск. Произнасянето на съда по вината на съпрузите за разстройството на брака
следва да е по исканията на страните и в обхвата на заявените от тях брачни
провинения. В случая, сочените като брачни провинения на ответника
обстоятелствата се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото,
включително и от изложеното в исковата молба и показанията на свидетеля Я..
Следва да се отбележи, че по отношение на тези обстоятелства, на които
ищцата основава претенциите си, същата носела доказателствената тежест,
като следвало, при условията на пълно и главно доказване, да установи
осъществяването им в обективната действителност. В процесната хипотеза
ищецът е ангажирал доказателства, с които да създава у съда сигурното
убеждение, че сочените за ответника брачни провинения действително са
допуснати от него, като с това си поведение е допринесъл за разпада на
брачната връзка.
Поради това, настоящият съдебен състав, намира че именно съпругът е
4
виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на фамилното име:
Съгласно нормата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата
налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при
сключване на брака е променил фамилното си име, да възстанови
предбрачната си фамилия. Правото на име е абсолютно субективно право на
всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на
физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само
по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно
име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на
съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг,
с което той е известен в обществото. Съгласно представеното удостоверение за
сключен граждански брак ищцата е приела фамилното име на съпруга си. В
случая съпругата като правоимащо лице е изявила желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, поради което в случая е налице редовно
заявена претенция с правно основание чл. 53 от СК. С исковата молба
ищцовата страна е отправила искане да възстанови предбрачното си фамилно
име – И., като същото е направено своевременно и следва да бъде уважено.
Относно дължимата след развода издръжка между съпрузите:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите,
съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не претендират
такава.
Относно разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като, в случая, за
такъв бе посочен ответника, поради което на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от
ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на дължимата
държавна такса за развода да е в размер на 50. 00 лева, която ответникът по
делото Ж. П. Й., с ЕГН:**********, следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд – гр. Средец. Ответницата следва
да заплати на ищеца, сумата в размер на 25 лева представляваща държавна
такса за водене на делото и сумата в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 44, т. 3 от
СК, гражданския брак, сключен между С. Я. Й., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Средец, ул. *****, и Ж. П. Й., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Средец, ул.
****, за който е издаден Акт за сключен граждански брак № 4 от 04.02.2003 г.,
съставен в гр. Средец, общ. Средец, обл. Бургас от длъжностно лице по
гражданско състояние, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът, на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата С. Я. Й., с
ЕГН: ********** – И., като за в бъдеще ще се именува С. Я. И..
ОСЪЖДА Ж. П. Й., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Средец, ул. ****,
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Средец, сумата в размер на 50 лева,
представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 лева д. т. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ж. П. Й., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Средец, ул. ****,
да заплати на С. Я. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ул. *****
сумата от 1225 лева, представляваща разноски по делото, от която сумата в
размер на 25 лева за внесена държавна такса и сума в размер на 1200 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 112 от Правилник за администрацията на съдилищата
да се изпрати съобщение за решението до служба „Гражданска регистрация и
административно обслужване” на областно равнище и до бюро „Съдимост“
към съответния районен съд във връзка с промяна на фамилното име на
ищцата.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6