Определение по дело №898/2023 на Административен съд - Хасково

С молба вх.№8350 от 03.11.2023г. П.Т.З. *** да възстанови сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса, внесени от него по адм. дело №898/2023г., за издаване на изпълнителен лист, тъй като община П. вече му изплатила дължимите разноски.

Съдът, като взе предвид искането на молителя и съобрази доказателствата по делото, намира следното:

С Определение № 952/18.10.2023г., постановено по адм. дело №898/2023г. на Административен съд Хасково, на основание чл.248 от ГПК, по искане на З. е допълнено Определение №875/21.09.2023г., постановено по цитираното адм. дело на ХАС, в частта на разноските и община П. е осъдена да заплати на З. разноски по делото в размер на 1510 лева.

Преди влизане в сила на посоченото определение П.З. е подал молба до Административен съд Хасково с вх. № 7939/20.10.2023г. за издаване на изпълнителен лист, като към молбата е приложил и документ за внесена дължима държавна такса в размер на 5.00 лева. След запознаване с молбата съдия от АС – Хасково е разпоредил молбата за издаване на ИЛ да бъде докладвана, след влизане в сила на определението на съда.

С вх. № 8303/02.11.2023г. П.З. е поискал да бъде уважена молбата му с вх. №7939/20.10.2023г. за издаване на изпълнителен лист, за присъдените му разноски с влязло в сила Определение № 952/18.10.2023г., постановено по адм. дело №898/2023г. на Административен съд Хасково.

С Разпореждане № 3443/03.11.2023г., постановено по адм. дело №898/2023г. на Административен съд Хасково съдията – докладчик е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на П.Т.З. за присъдените разноски с Определение № 952/18.10.2023г. по адм. дело №898/2023г. на Административен съд Хасково.

С молба вх.№8350 от 03.11.2023г, предмет на разглеждане в настоящото производство П.З. е оттеглил молбата си за издаване на изпълнителен лист, поради това, че община П. вече му била изплатила дължимите разноски и на основание чл.4б ЗДТ е пискал да му бъде възстановена внесената държавна такса в размер на 5.00 лева.

Съгласно чл. 405 от ГПК, изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 от ГПК актове. По чл. 404, ал. 1 такива са влезлите в сила решения и определения на съдилищата. Безспорно е, че плащането на държавна такса за издаване на изпълнителен лист е условие за редовност на молбата, с която е поискано издаването на листа, като размера на същата е определен с разпоредбата на чл.11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Всяка събирана от съд държавна такса има характер на публично държавно вземане. Правоотношението, касаещо събирането на държавна такса за подадена молба за издаване на изпълнителен лист, също е публично по своя характер и се развива между съответния орган на съдебна власт и лицето, което търси съдействие в защита на претендираното право. Таксата съставлява плащане, свързано с конкретно получена услуга от публичен орган в полза на платеца, като съгласно чл.1, ал.1 от ЗДТ, същите постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон не е предвидено друго. Закона за държавните такси неизчерпателно в чл.4 посочва действия, свързани с дейността на съдилищата, за които се дължи държавна такса - искови молби, граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по молби за отмяна, молби за осиновяване и т.н. Ако таксата е недължимо платена, то същата подлежи на връщане съгласно чл.4б от ЗДТ по искане на заинтересованата страна, т. е. заплатилата държавната такса. Доводите на заинтересования да търси връщане на държавната такса са, че Община П. вече му изплатила дължимите разноски и това не налагало издаване на изпълнителен лист, в този смисъл се счита, че платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист следвало да бъде върната.

Настоящият съдебен състав счита, че заплатената държавна такса по а.д.№898/2023г. за издаване на изпълнителен лист не подлежи на връщане. Както бе казано по-горе за издаване на изпълнителен лист, се заплаща държавна такса, като нейното внасяне е условие за редовност на молбата, съответно за издаването на искания изпълнителен лист. След като, подадената до съда молба е разгледана от съда и е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист, то внесената държавна такса не е недължимо платена и съответно не подлежи на връщане, а това че преди издаването му е последвало плащане от длъжника община П., не променя вече направения извод. Така внесената вече държавна такса остава дължима. Нито в ГПК или АПК, нито в ЗДТ, е предвидено внасянето на държавната такса да е обусловено от изхода при разглеждане на делото по същество или молбата, поради което липсва законово основание за връщане на внесената такса. Таксата се дължи за и при предявяването на иска с подаването на исковата молба или съответната молба и от момента на нейното постъпване, като дължимостта на държавната такса не е в зависимост от крайния резултат в производството. Таксата е дължима и например при предявяване на иск, които е недопустим, а прекратяването на производството в този случай не води до отпадане на дължимостта на таксата. В случая не може да се приложи нормата на чл.4б от ЗДТ, съгласно която недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, тъй като недължима такса е тази, която е платена при първоначална липса на основание /напр. платена от лице, което е освободено от заплащане на такси/. Внесената държавна такса за издаване на изпълнителен лист е дължима и не подлежи на връщане, независимо от резултата, а именно извършено плащане от община П..

Поради това искането за възстановяването на сумата от 5,00 лева, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т. З. за връщане като недължимо платена д.т. в размер на 5,00 лева, внесена по сметка на АС Хасково на 20.10.2023г.

Определението може да се обжалва пред ВАС в едноседмичен срок, считано от съобщението за настоящото до заявителя.

	Съдия: