М
О Т И В И към Присъда № 142 от 31.03.2021 год. по НДОХ № 1443 по описа за 2019 год. на Районен съд гр.В.
==================================================
Делото е образувано по обвинителен акт
на Районна прокуратура – гр.В., с който е внесено в съда обвинение против подсъдимата Ю.Г.А.
*** с ЕГН ********** по чл.209, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - гр.В. в съдебно заседание е поддържал
обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт спрямо подсъдимата А.
и моли да бъде призната тя за виновна и да й бъде наложено наказание.
Д. „С.П.“ –
гр.В. е конституирана като граждански ищци и е приет за съвместно разглеждане
предявения от нея срещу подс.А. граждански иск за
сумата от 2620 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане на сумата.
А. в
производството е дала обяснения, не се признава за виновна, не потвърждава фактите
по обвинителния акт, отрича авторството на престъпното деяние и моли за присъда,
с която бъде призната за невинна и оправдана.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко по отделно и всички общо в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата към
месец април 2017г. работи като касиер на гише в съобщения в „Б.П.“ ЕАД, РУ, ЗР, ОПС
В.. Свид.Л. към тази дата работи като касиер на гише в
съобщения и сортировач поща в „Б.П.“ ЕАД, РУ, ЗР, ОПС В.. На 13.04.2017г. на свид.Л. било разпоредено да се качи в салона на сградата на „Б.П.“
ЕАД - Регионално управление - Западен регион – Окръжна пощенска станция – гр.В., за да изплаща социални помощи по ведомости. След обяд около 15,30ч. същия ден
при нея дошла колежката й А. с лист с изписани на ръка ЕГН-та на лица
фигуриращи в Разплащателната ведомост на лицата, подпомагани на основание ЗИХУ
по ведомост № 129436/м.март 2017г. на Д“СП“-В.. По
ведомостта свидетелката изплащала сумите. Подс.А. й казала, че иска да получи
съответните суми на хората от списъка, които са свидетелите по делото: Г., К., П.,
С., В., Т., Е., Т., М. и П.. Казала на Л., че това са
нейни съседи и познати и ще им вземе полагащите им се социални помощи, за да им
ги предаде. Така възбудила у свид.Л. заблуждение с цел да набави за себе си имотна облага. Л. се съгласила да й даде парите понеже тя била дългогодишна
колежка и горестояща в йерархията, не допускала подвеждане от нейна страна, и
че това са суми на лица, незнаещи, че трябва да ги получават. Общата дадена сума е 4292лв. На
гражданския ищец е причинена имотна вреда в размер на 2620лв. Останалата сума, разликата между двете, е възстановена. В Д“СП“-В. до Директора са били подадени със съответните им нмера
„Заявления-декларации за отпускане на целева помощ за покупка и ремонт на
помощни средства, приспособления и съоръжения и/или медицински изделия“.
Били от името на лицата: Г., К., П., С., В., Т., Е., Т.,
М. и П. – свидетели по делото. Към всяко едно от заявленията
били приложени и Медицински протокол на ЛКК с водеща диагноза диабет и с право
да получи два чифта ортопедични обувки по индивидуална мярка на основание
чл.40, ал.1 от ППЗИХУ. Към всяко заявление било посочено, че лицето
желае да получи сума за закупуване на обувките чрез пощенска служба, а именно
Централна поща-В.. Всички посочени
лица не са попълвали и подавали въпросните Заявления-декларации до Директора.
Никога не са се явявали на ЛКК за Медицински протокол. Не страдали от заболяванията изредени в анамнезата. Не били получавали и подписвали проформа фактура за ортопедични
обувки и не са получавали парични средства от Централна поща-В., Не са
подписвали Разплащателна ведомост на Д“СП“. Медицинските протоколи №:
335/13.03.2017г., 333/13.03.2017г., 336/13.03.2017г., 338/13.03.2017г.,
337/13.03.2017г., 334/13.03.2017г. и №:
167/09.02.2017г. 168/09.02.2017г. и № 163/08.02.2017г.
не са подписани от лекарите, а именно свидетелите
Велков, Цолов и Томов. На тях не са им известни посочените във въпросните
протоколи лица. Медицинската сестра свид.М. е изпълнила текста във всичките тези протоколи и се е
подписала от името на свид.Цолов. На базата на съставените
документи със заповеди на Директора на Д“СП“-В. са били отпуснати социални
помощи за закупуване на ортопедични обувки в размер на 446лв. на лицата Г., П.П. и Каменова, и на лицата Т., С., Е., М., В.
и Т. в размер на 418лв. Тези лица са включени в „Разплащателна ведомост на лица
подпомагани на основание ЗИХУ по ведомост 129436 за м.март на 2017г.“ Ведомостта и сумите са изпратени от Д“СП“-В. в Централен
офис на „Б.П.“ ЕАД – Регионално управление, Западен
район, Окръжна пощенска станция В.. В отчета за
изплатени пенсии и социални помощи обр.16 са маркирани ЕГН-та за които
Подсъдимата е взела съответните суми, в отчета са нанесени и ЕГН-та и суми по
ред на идване и плащане на лицето. Според заключението на комплексната
съдебно-графическата и техническата експертиза, подписите в реквизита „подпис“
в заявленията-декларации за отпускане на целева помощ, не са изпълнени от
посочените в тях, като заявители лица. Подписите в колона „подпис“ срещу имената на лицата в Разплащателната ведомост не са
изпълнени от тях. Подписите срещу тези имена са изпълнени от
подсъдимата.
Съдът не
възприема становището на защитата на подсъдимата А.,
което е в смисъл, че тя не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимата
има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение.
Такава версия обаче противоречи на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал,
събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от А. не създава съмнения в обвинението, което напротив
– се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че подсъдимата е невиновна. Ето защо Съдът не
възприема оправдателната версия, предложена от подсъдимата в своята защита.
Тази
фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите
Л., П., С., В., Т., Е., Т., М., Ц., Н., С., Г., П., И. и Д., и писмените
доказателства: приемо-предавателен протокол, разплащателна ведомост за м.април
2017г. и за м.март 2017г., писмо от А“ДП“, отчет за изплатени пенсии и социални
помощи от 13.02017г., писмо от МБАЛ-В., приемо-предавателен протокол от Д“СП“-В.,
досиета от Д“СП“-В., ведомости от месец март и април 2017г., писмо от Б.П., Писмо от ТЕЛК-В., писмо от РЗОК-В., протоколи
ЛКК и Медицински протоколи, заявления-декларации, трудов договор, допълнителни
споразумения, длъжностни характеристики, както и от заключенията на съдебно-икономическата
експертиза, и комплексната графическа и техническа експертиза, а също от карта за
обвиняемо лице и свидетелство за съдимост. Между всички тези доказателства
относно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично
установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду
си. Поради това съдът ги възприема и кредитира.
От
изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимата А. е осъществила
престъпния състав на деянието по чл.209, ал.1 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна. От
обективна страна тя на 13.04.2017г. в гр.В., в
сградата на „Б.П.“ ЕАД, Регионално управление, Западен регион, Окръжна пощенска
станция, находяща се на ул.„Княз Александър Батенберг“, № 4, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и подържала у М.Д.Л., изпълняваща длъжност
касиер, гише в съобщенията /ПС 1 кат./, тя и
сортировач поща „Б.П.“ ЕАД/РУ Западен регион ОПС В., заблуждение, че е позната
на лицата Г.Ц.Г., К.И.К., Д.И.П., М.И.С., К.С.В., Д.Н.Т., С.Л.Е., К. Великова Т.,
Ц.П.М. и Д.П. ***, фигуриращи в „разплащателна ведомост на лицата, подпомагани
на основание ЗИХУ по ведомост 129436 за месец март на 2017г.“ по поща –
пощенски клон 3700 населено място В. на Д.
„С.П.“ – гр.В. имотна вреда в размер на 4 292 /четири хиляди двеста
деветдесет и два/ лева.
От
субективна страна тя е извършила това при форма на вината пряк умисъл, съзнавала
е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е искала тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на
извършителя. То обективира нейното субективно
отношение към стореното.
За
описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода
за срок от една до шест години. При индивидуализация
на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за
постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът
приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК и с приложението на чл.66, ал.1 от НК в минималния
размер, предвиден от закона. Съдът приема, че е са на лице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимата не
е осъждана, има чисто съдебно минало, не се отклоняват от органите на съдебната
власт и наказателното производство, има добро процесуално поведение. Той не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца.
Стойността на предмета на посегателство не разкрива висока
степен на обществена опасност на деянието. Не са
настъпили съществени вреди нито за обществените отношения, нито за отделни
лица.
Като се има предвид
изложеното до тук съдът счита, че гражданския иск предявен от двамата
граждански ищци срещу подсъдимата А. за сумата от 2620 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до
окончателното изплащане следва да бъде уважен изцяло. С оглед
изясненото и описано по-горе този иск се явява основателен и обоснован. А.
следва да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец
сумата от 2620лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане.
Подсъдимата А. следва
да бъдат осъдена да заплати на държавата изразходваните по делото средства за
експертиза и вещо лице по сметка на ОДМВР-В. в размер
на 175,95лв. и по сметка на ВРС в размер на
50лв., както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер от 104,80лв.
Водим от горното
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: