Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.04.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
девети март година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:Йоана
Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6539 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителен
иск с пр. основание чл. 79,
ал. 1, предл. І
от ЗЗД, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ , вр. чл.430, ал.1 ТЗ, иск по чл.430, ал.2 ТЗ, чл.86 ЗЗД, при условията на обективно кумулативно
съединяване.
По изложените в исковата молба
обстоятелства „Банка ДКС“ ЕАД, ЕИК ********, представлявана от изпълнителните
директори В.С.и Д. Н., чрез пълномощника юрк. Л. И. е предявила срещу Р.А.Б., гражданин на Иран
роден
на *** г. в Д., с паспорт № ********, изд. на ****** г. от консула в Дубай,
Обединени Арабски Емирства, при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД чл. 432, ал.1 от ТЗ , вр. чл.430, ал.1 ТЗ, иск по чл.430, ал.2 ТЗ, чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответника да
заплати на банката-ищец, неплатени изискуеми задължения, произтичащи от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 10.12.2008г., както следва:
- сумата
44 435,68 евро - непогасен остатък от
главница, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.05.2017г. до окончателното изплащане;
- сумата 25341.66 евро
- непогасен остатък от договорна лихва за периода от 11.09.2010г. до 26.05.2017г.;
- сумата 699,13 евро – обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода 15.07.2010г. - 26.05.2017г.;
- сумата 439,82 евро - застрахователни
премии дължими на основание т.24 за сключения Договор за кредит за покупка на
недвижим имот. Ищецът претендира и сторените по делото разноски.
Твърди се, че по силата на Договор за
кредит за покупка на недвижим имот, сключен с „Банка ДСК“ АД на 10.12.2008 г.
на кредитополучателя Р.А.Б. е предоставен договор за банков кредит за сумата 45
811.00 евро, със срок на погасяване 240 мсеца, считано от датата на
усвояването. Сочи се, че кредит е отпуснат с цел закупуване на недвижим имот,
представляващ студио с номер по архитектурен проект С-1-d и нов №47 в груб
строеж, находящ се в гр.София, местност „Малинова долина –Бункера“ в секция С
на апратаментен хотелски комплекс 1-1, на първи етаж, със съответните ид. части
от отстъпено право на строеж върху УПИ с пл.№958 по плана на гр.София. Твърди
се,, че върху закупениия имотт е учредена законна ипотека по силата на чл.60,
ал.4 от ЗКрИ, във вр. с чл.166 ЗЗД.
Сочи се, че на 14.01.2009г. по
разплащателна сметка на ответника кредитополучател е предоставена договорената
сума 45 811.00 евро, която е усвоена в пълен размер. Твърди се, че според уговореното в чл.4 и
чл.8.1 на договора за кредит дължимите месечни вноски се събират служебно на
падежната дата от авоара на по откритата разплащателна сметка на кредитополучателя,
а отчитането на погасяванията се извършва по индивидуална заемна сметка №******.
Твърди се, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва
формирана от БЛП за този вид кредити и надбавка. Сочи се, че към датата на
сключване на договора лихвeният
процент по кредита е 8,50 %.
Твърди се, че уговорената падежна дата на
месечните вноски е 14-то число на месеца, като обслужването на кредита било по
погасителен план неразделна част от договора за кредита. Така на 14.02.2009г.
кредитополучателят е внесъл първата погасителна анюитетна вноска от 397.56
евро. Наведени са твърдения, че редовното обслужване на кредита е нарушено още
в първите месец след отпускането на кредитната сума. Твърди се, че последното
плащане ответникът направил през м. октомври 2010г. Ищецът поддържа, че към
момента на завеждане на иска дължимата главница е 44 435,68 евро, а непогасения остатък от
договорна лихва възлиза на 25 341.66 евро, отчетена и
изчислена от момента на последното частично погасяване на дължима месечна
договорна лихва – 11.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба. Сочи
се, че в т.18.1 от договора са уговорени санкции при забавено плащане, свързани
с олихвяване на дължимата възнаградителна лихва по т.7.1. с наказателна
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Твърди се, че обезщетението
за забава е в размер на 699.13 евро и е формирано въз основа на договорения
размер за наказателна надбавка, като същото е отразено в приложеното извлечение
от счетоводните книги и обхваща периода от първото непогасено
изцяло и падежирало вземане по главница за есенната вноска от 15.07.2010 г. до
подаване на исковата молба. Твърди се,
че към датата на предявяване на иска са налице 2471 дни забава, като не са
погасени 83 броя погасителни вноски. Сочи се, че същите са надлежно отразени в
представеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги по
индивидуална заемна сметка № ********, ново приложение № 19271872 на
кредитополучателя Р.А.Б..
Твърди се, че съгл. на основание т. 21.1
от сключения договор за банков кредит кредитополучателят дължи всички други
обявени от кредитора такси и комисионни, както и всички разходи по обслужване
на задължението и принудителното събиране на вземането, а на основание т. 24
договора и всички платени от кредитора разходи по служебното подновяване на
застраховката на обезпечението. Ищецът
поддържа, че съгласно договореното по т. 21.1 и т. 24 от сключения договор за
банков кредит, кредитополучателят дължи заплатените от „Банка ДСК“ ЕАД
застрахователни премии, направени във връзка със застраховането на недвижимия
имот обезпечение на вземането, които са
в общ размер на 439.82 евро - платена застрахователна премия. Сочи
се, че разходът е формиран от застрахователни премии платени от банката ищец
през периода от 08.03.2012г. до 01.04.2017г.
Ищецът поддържа, че ответникът не
изпълнява задълженията си по сключения договор за кредит, което обуславя
интереса му от предявените искове.
След осъществена процедура по уведомяване на ответника
по реда на чл.48 ГПК, назначеният особен
представител адв. С.С. – САК е депозирал отговор на ИМ в срока по чл.367 ГПК. В отговора, особеният представител на ответника оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани. В отговора е наведено възражение, че
липсват доказателства банката ищец да е обявила процесния кредит за предсрочно
изискуем. Сочи се, че не е представен документ на основание чл.60, ал.2 ЗКрИ, който
овластява банката да иска изпълнение на цялото задължение при определени
законови предпоставки. Поддържа довод, че правото за предсрочна изискемост
следва да е обективирано извънсъдбно и да е станало достояние на длъжника преди
подаване на заявлението, като се позовава на т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че след като длъжника не е известен
преди датата исковата молба за състоянието на дълга, то няма основание за
извод, че изискуемостта е била налице. На следващо място в отговора е
релевирано възражение за погасителна давност на всички претендирани сума /вноски/,
дължими преди 26.05.2012г., предвид
датата на подаване на исковата молба на 26.05.2017г.
В открито съдебно
заседание банката ищец чрез пълномощника си юрк.П. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът,
чрез назначения особен представител адв.Ст. С. –САК оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и
ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия и неоспорен Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.12.2008
г., се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитодател е предоставила на Р.А.Б., като кредитополучател, чрез
пълномощника му адв.А.С., банков кредит в размер на
45 811евро, с цел покупка на недвижим
имот – студио с номер по архитектурен проект С-1-d и нов №47 в груб строеж, находящ се в
гр.София, местност „Малинова долина –Бункера“ в сеция С на апратаментен
хотелски комплекс 1-1, на първи етаж, със съответните ид. части от отстъпено
право на строеж върху УПИ с пл.№968 по плана на гр.София. /л.10-л.13 от делото/
Съгласно клаузата на чл.31 договорът е сключен
на български и на английски език, като при несъотвветствие предимство има
българския език.
Видно от приетото пълномощно /двуезично - на
български и английски език/ с нотариална заверка на съдържанието и подписите
рег.№ 8893 / 17.09.2008г. на нотариус Т. М. рег.№199 от НК, ответникът Р.А.Б.
упълномощил адв. А.С.С. – САК,
да извършва всички необходими действия пред „Банка ДСК“ ЕАД и други изброени
банки, във връзка с искане за жилищен кредит до 55 000 евро, вкл. подаване на
искане, сключване на договор за кредит, подписване на документи за усвояване на
кредита, откриване на сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, както и да закупи от името на
упълномощителя и за негова сметка конкретно жилище в сеция С на апратаментен
хотелски комплекс 1-1, находящ се в имот пл.№968 по плана на гр.София./л.77 – л.80 от делото/
В клаузата на чл.2 от договора за кредит за
покупка на недвижим имот от 10.12.2008г., страните уговорили срок на погасяване на кредита от 240
месеца, считано от датата на усвояването. Съгласно чл.5 от договора кредитът се
усвоява еднократно, като средствата се превеждат безкасово по сметка на името
на продавача. В клаузата на чл.6 от договора е приет начин на погасяване на кредита - с месечни вноски платими на
14-то число на месеца.
Според уговореното в чл.7.1 за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща лихва формирана от БЛП за този вид кредити и надбавка, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,69 процентни пункта,
надбавката е 3.81 процентни пункта или лихвания процент по кредита е общо 8,50
%. /л.10 от делото/
В раздел VI „Отговорности
и санкции“, в текста на чл.18 ал.1, буква „а“ от кредитния договор е предвидено, че при неплащане на падежна
дата на дължимата месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания
лихвен процент по чл.7.1, увеличен с надбавка от 3 /три/ процентни пункта,
считано от падежната дата. Според чл.18 ал.1, буква „б“, в случай на неплащане
на падежна дата на месечната вноска по главницата, невнесената дължима сума се олихвява
с прилагания лихвен процент по чл.7.1, увеличен с надбавка от 10 /десет/
процентни пункта,
Съгласно уговореното в клаузата на чл.18 ал.2,
изр.I
от договора, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
В
изречение второ на чл.18 ал.2 от договора е предвидена клауза за обезщетение за
забава /с характер на наказателна лихва/, според която до предявяване на
събирането по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен
процент по чл.7.1, увеличен с надбавка от 10 /десет/ процентни пункта.
Представено е заверено копие на Тарифа за таксите и комисионните по жилищни и
ипотечни кредити в евро - Приложение № 1 към сключения договор за банков
кредит. /л.23 от
делото/
Не е спорно, като се установява и от приетия нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот, № 189, том IV, per. № 10337, нот. дело №
716 от 2008 г. на нотариус С.Д., per. № 358 на НК, ответникът Р.А.Б. чрез адв. А.С. *** СИТИ“ АД недвижим имот, представляващ студио с
номер по архитектурен проект С-1-d и нов
№47 в груб строеж, находящ се в гр.София, местност „Малинова долина –Бункера“ в
секция С на апратаментен хотелски комплекс 1-1, на първи етаж, със съответните
ид. части от отстъпено право на строеж върху УПИ с пл.№968 по плана на гр.София,
в степен на завршеност „груб строеж“, за цена в размер на 77 434,10 евро, от
която е изплатил напълно 31 623,10 евро на продавача преди подписване на
нотариалния акт, а остатъка от продажната цена от 45 811 евро, е уговорено да бъде платен на продавача с
отпуснат на купувача Б. кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на договор за
кредит от 10.12.2008г., след вписване на законна ипотека в полза на „Банка ДСК“
ЕАД и след застраховане на имота в полза на банката./л.25-л.28
от делото/
Видно от приетото неоспорено извлечение от счетовните
книги за сметка №******** на Р.А.Б. към 26.05.2017г. по договор за кредит от
10.12.2008г., кредитът в размер на 45 811 евро е усвоен на 14.01.2009г.,
като към 26.05.2017г. е налице забава
от 2471 дни, не са погасени 83 броя погасителни
вноски включващи главница и лихва в периода от 14.07.2010г. до 14.05.2017г.,
подробно изброени по дати и размери в извлечението./л.74-л.75
от делото/
В
извлечението е обявен общ размер на предсрочно
изискуема и просрочена главница – 44 435,68 евро и договорна лихва - 25 341 евро. Посочено е обезщетение за
забава, съгласно чл.18 ал.1, буква „а“ и буква „б“ от договора в размер на
699,13 евро, както и дължими такси и разноски за застраховка на обезпечението
от 439,82 евро./л.75/ Извлечението
от счетовните книги за сметка №******** е изготвено и подписано от Верка
Балабанова – експерт проблемни кредити при „Банка ДСК“ ЕАД.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№6398/
29.06.2015г. на нотариус М.Ш.с рег.№042
от НК изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД – Д. Н. и Д.Д.са упълномощили В.И.Б.– експерт проблемни кредити да
изготвя и подписва извлечения от счетоводните книги на банката, както и
уведомителни писма, с които се уведомяват длъжниците за предсрочна изискуемост
/ изискуемост по договори за кредит./пълномощно на
л.76 от делото/
Исковата
молба и приложенията, вкл. извлечение от счетовните книги, са връчени на
ответника, чрез особения му представител на 02.03.2020г., видно от съобщение на
л.170 от делото.
От приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.
Ю.Б.Х., се установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката
ищец, експертът е установил, че на 14.01.2009г. ответникът Р.А.Б. е усвоил еднократно договорния кредит
предоставен с Договор
за банков кредит от 10.12.2008 г., като от страна на „Банка ДСК“ ЕАД е
преведена по сметка на кредитополучателя
сума в размер на 45 811 евро. От заключението на ССчЕ, се установява, че последното погашение по договора кредит е на
18.10.2010г., когато е посстъпила сума от 594 лева, с която е погасена 314,60
евро падежирала редовна лихва, като след 18.10.2010г. няма постъпили суми за
погасяване на задължения по договора кредит. От заключението на ССчЕ се
установява, че към датата на последното плащане са падежирали 21 месечни
анюитетни погасителни вноски от 397,56 евро всяка. Установява се, че дълга по
главницата към 26.05.2017год. възлиза на 44 435,68евро, като включва 35 232,44
евро редовна главница и 9 203,24 евро просрочени 83 вноски за главница за
периода от 14.07.2010 г. до 14.05.2017 г.
Падежиралите и непогасени вноски за главница
по кредита за периода от 14.07.2010 г. до 14.05.2017 г. вкл. вещото лице е представило в таблица -
приложение 1 към експертизата (в колона 7 - падежирали вноски за главница, в
колона 13 - просрочени вноски за главница с натрупване). От приетото заключение
на ССчЕ се установява, че задължението на кредитополучателя Р.А. Бесариан за договорна/възнаградителна/
лихва към 26.05.2017 г. е в размер на 22 924,61 евро.
Обоснован е извод, че към 26.05.2017 г. (дата на подаване на исковата
молба) непогасената санкционираща лихва по кредита възлиза на 5 260,55
евро. Сочи се, че санкциониращата лихва
/обезщетението за забава/ е начислена за периода от 14.07.2010 г. до 25.05.2017
г. вкл. (2 472 дни) върху просрочените падежирали вноски за главница с падежи
14.07.2010 г. - 14.05.2017 г. с 18,50% лихвен процент (8,50% договорен лихвен
процент + 10% наказателна надбавка съгласно т. 18.1, б. „б“ на договора за
кредит).
Начислената непогасена санкционираща лихва по кредита за периода от
14.07.2010 г. до 14.05.2017 г. вкл. е представена в таблица - приложение 1 към
експертизата (колона 16
от таблица
- приложение 1). Общо платени
застрахователни премии са в размер на 439,82 евро.
Съдът възприема приетото неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице Ю.Х., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените осъдителни искове,
предвид поддържаните в исковата молба твърдения са допустими, при надлежно
упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение
по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията
на ответницата по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен
банков кредит приложение намират
правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно
легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за
банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита,
е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита, като ответникът е придобил недвижим имот с отпуснатия кредит.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Анализът
на доказателствата сочи на извод, че банката ищец е изпълнила това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна
страна.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че ответникът е неизправна страна по договора,
тъй като не е изпълнил задължението си да връща
кредита по начина и сроковете, определени
с договора, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено през 2010г. с преустановяване на
плащанията за главница и дговорна лихва. Установи се от заключението на СсчЕ, че последното плащане по договора за кредит е извършено на 18.10.2010г. След този момент ответникът
е изпаднал в забава по отношение на падежиралите
месечни анюитетни вноски.
Съгласно уговореното в чл.18,
ал.2 от договора за кредит от 10.12.2008г.
при допусната забава в плащанията на главница и/или ливхва над 90 дни,
целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Неоснователни са и оплакванията във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост. Преди всичко неоснователни са доводите, че
тълкуването по т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че изявлението за предсрочна изискуемост следва да е достигнало до
длъжника преди образуването на съдебното производство следва да се прилагат
не само в заповедните производства, но и в исковия процес, както в настоящия
случай. Това тълкуване е дадено само за заповедното производство, поради
което, когато за събиране на задължението по договора за кредит
банката-кредитор е избрала общия ред с предявяване на осъдителен иск, исковата
молба може да изпълни функцията на изявления за обявяване на предсрочната
изискуемост. В случая с исковата молба не са представени доказателства, че
„Банка ДСК" ЕАД е уведомила ответника, че обявява кредита за предсрочно
изискуем преди предявяването на исковата молба в съда. Предвид на това, не може
да бъде прието, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди предявяването
на иска. Не съществува обаче пречка тази
предсрочна изискуемост да бъде обявена с исковата молба, с която се иска
длъжника да изпълни задълженията си по договора за кредит. С оглед на това, следва да бъде прието, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на
ответника по делото и същия дължи пълния размер на незаплатената сума по
кредита. / Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.; Определение №
387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о./
От заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ю.Х. се
установява, че след последното плащане на18.10.2010г. не са извършвани никакви
плащания по договора, като неплатеният остатък от главницата е в размер на
44 435,68 евро, поради което искът в тази му
част е доказан по основание.
Върху главницата
следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата не
предявяване на иска – 26.05.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Освен, че не е изпълнявал задължението
си да погасява главницата по договора за кредит, ответникът не е изпълнявал и
задълженията си да заплаща дължимата се възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2
от ТЗ. С оглед на това неизпълнение и както е посочено в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Ю.Х., ответникът дължи на ищеца„Банка ДСК" ЕАД сумата от 22 924,61
евро, представляваща възнаградителна /договорна/
лихва върху главницата по договора. Няма данни тези суми да са заплатени от
ответника, поради което иска по чл. 430, ал. 2 от ТЗ е доказан по основание и
следва да бъде уважен.
В текста на чл.18 ал.1, буква „а“
от кредитния договор е уредено
обезщетение за забава, като е предвидено, че при неплащане на падежна дата на
дължимата месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен
процент по чл.7.1, увеличен с надбавка от 3 /три/ процентни пункта, считано от
падежната дата. Според чл.18 ал.1, буква „б“, в случай на неплащане на падежна дата на месечната
вноска по главницата, невнесената дължима сума се олихвява с прилагания лихвен
процент по чл.7.1, увеличен с надбавка от 10 /десет/ процентни
пункта./санкционираща лихва/
С оглед на това, така предявените искове по чл. 86 от ЗЗД са доказани по
основание, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Х. се установява, че дължимото се обезщетние за забава върху
просрочената главница и просрочена договорна лихва е в размер на 5 260.55 евро. С оглед на това
иска за обезщетение за забава в размер на 699.13 евро е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен.
По
претенцията за платена застрахователна премия:
В клаузата на
чл.24 от договор за кредит от 10.12.2008г. е уговорено, че кредитопоручателят дава
съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената
застраховка на обезпечението и плащане на застрахователните премии, кредиторът
да извърши тези действия за сметка на кредитополучателя. От притите писмени
доказателства и заключението на ССчЕ се установи, че банката ищец в периода от
08.03.2012г. до 01.04.2017г. е заплатила застрахователни премии в размер на
439,82 евро, във връзка със застраховането на недвижимия имот предмет на
обезпечение по процесния договор за
кредит от 10.12.2008г. Превид изложеното
ответникът, като кредитополучател дължи на ищеца „Банка ДСК" ЕАД
възстановяване на заплатените за
негова сметка застрахователни премии в претендирания размер.
По
възражението за погасителна давност:
Ответникът в отговора, чрез особения си
представител е направил възражение за
погасяване по давност на задълженията по кредита, поради изтекла погасителна
давност за претендираните суми преди 26.05.2012г.
Съдебната практика и доктрината приемат, че задължението за плащане на
усвоената заемна сума няма характер на периодично, поради което не попада в
хипотезата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, а се погасява с изтичането на
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
По делото се установи, че
предсрочната изсикуемост на част от вземанията по процесния
договор за кредит е настъпила в хода на процеса с получаване на исковата молба
и приложенията от ответника, чрез
особения му предствавител. Погасителените вноски от 2010г., 2011г. и 2012г. не
са предсрочно изискуеми, а са изисуеми като просрочени вноски, чиито падеж е
настъпил на всяко 14- число в периода 14.07.2010 – 14.05.2012г. Осъдитените искове за реално изпълнение на
вземанията в настоящия случай са предявени с депозиране на исковата молба е
подадено на 26.05.2017г. Ето защо съдът намира, че задължението за плащане на част от сумите по процесния договор за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава е погасено по давност.
Предвид изложеното, наведеното в отговра правопогасително възражение е
основателно. При приложение общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, погасени
по давност са вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава в периода от 14.07.2010г. до 25.05.2012г. Съдът,
съгласно чл.162 ГПК като съобрази данните по таблица - приложение 1 към
заключението на ССчЕ, приема за установено по делото, че за периода от
14.07.2010 г. до 25.05.2012 г., погасени по давност са:
- 23 от просрочените 83 вноски за
главница възлизащи на 1 989,69 евро;
- 21 от просрочените 81 вноски за
договорна лихва в размер на 6 304,99 евро;
-обезщетение за забава /санкционираща
лихава/ в размер на 329,66 евро.
Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни за главница от 42 445,98 евро, възнаградителна лихва в размер на 16 619,62 евро за периода
26.05.2012г. – 26.05.2017г., обезщетение за забава от 369.47 евро за периода 26.05.2012г. –
26.05.2017г., както и за платени застрахователни премии по имуществена
застраховка но обезпечението в размер на 439,82 евро, КАТО за сумата на 1 989,69 евро за главница дължима за
периода от 14.07.2010 г. до 25.05.2012 г., сумата 6 304,99 евро – договорна
лихва, периода от 14.07.2010 г. до 25.05.2012 г., както и за сумата от 329.66
евро обезщетение за забава, следва да
бъдат отхвърлени поради погасяване по
давност. Върху главница от 42 445,98
евро следва да се присъди и законна лихва от предявяване на иска – 26.05.2017г.
до изплащането.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 7 412 лв. направените по делото разноски в исковото
производство пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете. Общо сторените
от ищеца разноски са в размер на 8368 лева, от които 5548 лв. внесена държавна такса, депозит
за вещо лице в размер на 400 лева, 2 100лв. депозит за особен представител
на ответника, сумата 20.00 лв. такса за обявление в ДВ, и юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.А.Б., гражданин на Иран роден на ***
г. в Д., с паспорт № ********, изд. на 23.08.2007 г. от консула в Дубай,
Обединени Арабски Емирства, да заплати на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.********представлявана
от изпълнителните директори
В.С.и Д. Н., следните суми:
- сумата 42 445,98
евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, представляваща дължима главница по Договор за банков
кредит от 10.12.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба
– 26.05.2017г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
- сумата 16 619,62 евро, представляваща
възнаградителна лихва начислена за периода от 26.05.2012г. –
26.05.2017 г. на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ;
- сумата 369, 47 евро, представляваща
обезщетение за забава начислено върху просрочената главница, за периода от
05.04.2012 г. до 27.05.2017 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
- сумата 439, 82
евро - представляваща застрахователни
премии дължими на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, във
вр. с т.24 от сключения Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
10.12.2008г.;
КАТО за сумата от 1
989,69 евро главница дължима за периода от 14.07.2010 г.
до 25.05.2012 г., сумата 6 304,99 евро
– договорна лихва дължима за периода от 14.07.2010 г. до 25.05.2012 г., както и
за сумата от 329.66 евро обезщетение
за забава
ОТХВЪРЛЯ
исковете, като погасени
по ДАВНОСТ, а иска за договорна лихва за разликата до пълния предявен размери от
25 341.66 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.А.Б.,
да заплати на "БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 7 412 лв.,
направени по делото разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: